РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Горна Оряховица, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря И.а Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно
дело № 20254120200219 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. А. Г. останал недоволен и чрез адв. Р. И. от
ВТАК обжалва Наказателно постановление № 25-0350-000050/19.03.2025 г. на
ВПД Началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, с което на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни
наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от правото да управлява
МПС за срок от 3 месеца, за това че е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от
ЗДвП. Поддържа, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че изложеното в обстоятелствената част на НП не отговаря на
фактическото положение, а направените правни изводи са неправилни. Моли
съда да отмени наказателното постановление в обжалваната част.
В съдебно заседание чрез адв. Р. И. от ВТАК жалбоподателят поддържа
жалбата. Допълнително излага съображения, че обжалваното НП е неясно и са
цитирани три законови хипотези без да се конкретизира какво реално е
укоримото поведение на Г., а в обстоятелствената част на НП липсват подобни
данни. Отделно сочи, че няма настъпило ПТП, тъй като инцидента е настъпил
в двора на дружеството и в настоящия случай не е налице какъвто и да е път –
републикански или местен, който да е отворен за обществено ползване по
1
смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗП и § 6, т. 1 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – НАЧАЛНИК РУ В ОДМВР ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, РУ СТРАЖИЦА, редовно призована, не изпраща представител и
не взема становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не
изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 11.03.2025 г. при получен сигнал за настъпило ПТП в с. ********, на
обособен частен паркинг, полицейските служители от РУ Стражица С. Р. С. и
З. С. М. установили от свидетели, които срещнали по път, че водачът на лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ********* И. А. Г., участник в произшествието, не
е останал на място, а е напуснал. Отишли в РУ Стражица и там заварили И. А.
Г., който отишъл с друг човек. Чрез сведения от двамата пешеходци, които
били ударени с лекия автомобил и други свидетели – очевидци и записи от
видеокамери, които били прегледани от началниците, С. С. – мл.
автоконтрольор в РУ Стражица, съставил в РУ Стражица против
жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 1407505/11.03.2025 г. за това, че на 11.03.2025 г. в с.
*********, на обособен частен паркинг управлява собствения си лек
автомобил „БМВ“ с рег. № *********, като при тръгване от място с
форсиране на автомобила не се съобразява с двамата пешеходци, които са
непосредствено пред автомобила, блъска ги и от удара единият го изхвърля в
страни, а другият остава на предния капак и по – късно пада на пътя и
продължава движението си по ул. „Васил Левски“ посока центъра. От ПТП са
пострадали леко двамата пешеходци с охлузни рани, прегледани са във ФСМП
гр. Стражица и след това са освободени. Водачът Г. допуска ПТП и го напуска
без да окаже съдействие на пострадалите лица, не остава на място до
пристигането на компетентните органи. Г. е изпробван за употреба на алкохол
с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARBA-0151, като
пробата е отрицателна. Направен е и Дръг тест 5000 с фабр. № 0037, като
пробата е отрицателна по всички показатели. С. вписал в акта, че с описаното
деяние Г. е нарушил чл. 123, ал.1, т. 2 от ЗДвП – премества или променя
състоянието на ПС, или не се връща на мястото на ПТП, след превозване на
пострадалите. Жалбоподателят подписал съставения против него акт без
възражения и получил срещу разписка препис от акта.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
В законоустановения срок П. С. С. – ВПД Началник РУ в ОДМВР
2
Велико Търново, РУ Стражица, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021
г. издал против И. А. Г. Наказателно постановление № 25-0350-
000050/19.03.2025 г., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му
наложил административни наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване
от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, за това че е нарушил чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП. В обжалваното НП като описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено дословно са
възпроизведени отразените такива н АУАН, въз основа на който е издадено.
Видно от НП след описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, АНО е отразил, че Г. е извършил: „След ПТП премества или
променя състоянието на ПС, или не се връща на мястото на ПТП, след
превозване на пострадалите, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„г“ от ЗДвП“.
Наказателното постановление е връчено на Г. на 19.03.2025 г. и на същия
ден последният депозирал жалба чрез административнонаказващия орган до
РС – Горна Оряховица.
В хода на съдебното следствие актосъставителят С. и свидетелят М.
сочат, че не помнят дали са установили как е настъпило ПТП. Установили, че
Г. отишъл с брат си да си вземе трудовата книжка, но работодателят не му я
дал и станал скандал. Г. казал, че тръгнал да излиза от паркинга и Владимир и
баща му Петър, при които работел преди и му дължали пари, застанали пред
колата му и така ги ударил.
Междувременно на 01.04.2025 г. било образувано ДП № 12/2025 г. по
описа на ОслО в ОП Велико Търново, за това, че на 11.03.2025 г. в с. Благоево,
общ. Стражица, при управление на МПС – „БМВ 530Д“ с рег. № *******
нарушил правилата за движение и по непредпазливост реализирал
съприкосновение с пешеходците В. К. и П. К. и им причинил средни телесни
повреди – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, т. 3 от
НК. В хода на разследване било установено, че когато И. Г. и брат му влезли в
автомобила, за да си тръгнат от базата на дружеството, Владимир Коев, който
преди това обиждал Г., е застанал пред автомобила на Г., а П. К. започнал да
затваря вратата на базата. Г. потеглил и в момента на съприкосновение В.
отскочил на капака на колата, а по – късно Г. ударил П. К., който паднал на
земята. Г. се отправил към РУ Стражица за да заяви за случилото се. И. А. Г.
бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4,
пр. 3, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2 и чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК. С
постановление от 19.09.2025 г. прокурорът частично прекратил наказателното
производство по ДП № 12/2025 г. по описа на ОСлО в ОП Велико Търново,
прокурорска преписка № 1854/2025 г. по описа на РП Велико Търново,
касаещо повдигнатото обвинение на И. А. Г. за престъпление по чл. 131, ал. 1,
3
т. 4, пр. 3, т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2 и чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, а
именно прекратил обвинението по отношение само на наличието на
хулигански подбуди – чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Към датата на обявяване на
настоящото дело за решаване наказателното производство не е приключило.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели и от приетите по делото писмени
доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът констатира наличието на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно
постановление.
В нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и
издаденото въз основа на него НП не се съдържа описание на нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП и обстоятелствата, при които е извършено.
Контролният и наказващият орган са посочили в обстоятелствената част само,
че „Водачът Г. допуска ПТП и го напуска без да окаже съдействие на
пострадалите лица, не остава на място до пристигането на компетентните
органи.“. Не са посочени и кои са пострадалите лица. Това описание на
нарушението сочи на неизпълнение на задълженията на Г. по чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „б“ и б. в“ от ЗДвП, задължаващи водач на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при
произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието
и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на
вътрешните органи и до пристигането на органите по буква „б“, съобразно
необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже
помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него. След
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както
контролният, така и наказващият орган са посочили съответно в АУАН и НП,
че Г. е извършил: „След ПТП премества или променя състоянието на ПС, или
не се връща на мястото на ПТП, след превозване на пострадалите, с което
виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП“.
Нарушението е съществено, тъй като от посоченото по – горе в
мотивите описание на нарушението не става ясно кое свое задължение като
водач на пътно преводно средство, който е участник в пътнотранспортно
4
нарушение, жалбоподателят е нарушил, което да обуславя ангажиране на
административнонаказателната му отговорност по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Посоченото описание на нарушението прави неясна волята на
наказващия орган и ограничава правото на защита на жалбоподателя, а така
също затруднява и съда да се произнесе по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление.
Констатираните съществени нарушения на процесуалните правила при
издаване на обжалваното наказателно постановление не могат да бъдат
санирани и са самостоятелно основание за отмяната му като
незаконосъобразно.
При издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато и
неправилно приложение на материалния закон.
В чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "г" от ЗДвП се предвижда - Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен когато при произшествието са пострадали хора да не премества
превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя
състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните
работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение
пострадалите, след което е длъжен да се завърне на мястото на
произшествието. Съответно санкцията за неизпълнение е въздигнато в състав
на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Видно от същата разпоредба за нарушение на задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие водачите на МПС се наказват с
лишаване от право да управляват моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Следователно, за да е налице нарушение е
необходимо жалбоподателя да е бил водачът на пътно превозно средство,
участник в ПТП с пострадали хора, да не е останал на мястото на
произшествието до пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи.
В случая, обективният факт на настъпилото ПТП, като съставомерен
признак на нарушението по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, нито е установен, нито е
доказан с надлежни доказателствени средства. От събраните доказателства се
установява, че съприкосновението на лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя с В. К. и П. К. е извършено в базата на дружество, в което е
работил Г., находяща се в с. *******. Така и наблюдаващият прокурор по ДП
№ 12/2025 г. по описа на ОСлО в ОП Велико Търново е приел, че извършеното
от И. Г. не осъществява признаци на престъпление по транспорта, тъй като в
настоящия случай не е налице какъвто и да е път - републикански или местен,
който да е отворен за обществено ползване по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗП и
5
§ 6, т. 1 от ДР на ЗДвП.
Поради това съдът счита, че фактът на настъпилото ПТП с пострадали
хора, се явява недоказан. Доколкото административното нарушение по чл.
179, ал. 2 от ЗДвП е резултатно такова – съставомерен признак на
нарушението е наличието на причинено пътнотранспортно произшествие.
Липсата на надлежни доказателства за факта на настъпило ПТП по см. на § 6,
т. 30 от ДР на ЗДвП при описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка, обуславя извод за недоказаност на административнонаказателното
обвинение. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при
условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят отговорността. В случая АНО не е установил и доказал по
несъмнен начин това. Нещо повече, в наказателното постановление дори не са
индивидуализирани пострадалите двама пешеходци – не са посочени техните
имена и какви са получените от тях травматични увреждания.
С оглед изложеното административнонаказателното обвинение се явява
недоказано.
И не на последно място, наказателното постановление е
незаконосъобразно и на друго основание.
АНО не е съобразил, че за същото деяние, описано в НП е образувано
ДП № 12/2025 г. по описа на ОСлО в ОП Велико Търново, като
жалбоподателят в настоящото производство И. А. Г. е привлечен като
обвиняем по това ДП за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3, във вр. с чл.
129, ал. 2 и чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК. Това обстоятелство е налагало
прекратяване от АНО на образуваното административнонаказателно
производство, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗДвП. Настоящото
административнонаказателно производство е с характер на наказателно
производство по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 от ЕКПЧ, а ДП №
12/2025 г. по описа на ОСлО в ОП Велико Търново е висящо. Предмет на
обжалваното НП и на воденото ДП е едно и също деяние на И. Г.. Съгласно
правилото ne bis in idem и т. 3.1 от Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по
тълк. Дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСНК деецът не следва да носи едновременно
наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с
извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и
административнонаказателна норма с различни обекти на защита.
Неизпълнението от АНО на задължението по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН за
прекратяване на административнонаказателното производство срещу Г.
нарушава правилото ne bis in idem и би могло да доведе до двойно наказване
на И. А. Г. за едно и също деяние.
По изложените съображения Наказателно постановление № 25-0350-
6
000050/19.03.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ
Стражица следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0350-000050/19.03.2025 г.
на ВПД Началник РУ в ОДМВР Велико Търново, РУ Стражица, с което на И.
А. Г. от с. ********, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 100 лева и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, за това че е
нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г“ от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7