Решение по дело №1072/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Н. С. И. против Решение №78/04.11.2024г по АНД №36/24г по описа на Районен съд Гълъбово, в частта му за потвърждаване на Наказателно постановление № 23-0447-000399/18.12.2023г, издадено от Началника на РУ Гълъбово при ОД МВР Стара Загора, в частта му по т.5 за наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 50лв на основание чл. 183 ал.4 т.10 вр. с чл. 137д ал.1 от Закона за движение по пътищата за това, че на 07.12.2023г в 22.55ч в град Гълъбово по улица „Спартак“ управлява лек автомобил Мицубиши Колт с рег. №[рег. номер], България без пожарогасител / глоба в размер на 20лв на основание чл.185 вр. чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП/, без аптечка / глоба в размер на 20лв на основание чл.185 вр. с чл.139 ал.2 т.2 от с.з./, без светлоотразителен триъгълник /глоба в размер на 20лв на основание чл.185 вр. с чл.139 ал.2 т.1 от с.з/, без светлоотразителна жилетка /глоба в размер на 20лв на основание чл.185 вр. с чл.139 ал.2 т.4 от с.з./, като превозва пътници, не използващи системите за обезопасяване, с които МПС е оборудвано, когато са в движение.

Наказателното постановление и издавено въз основа на АУАН № GA626677/07.12.2023, съставен в присъствието на нарушителя – предявен за запознаване срещу подпис с връчен препис от него, също срещу подпис в разписка.

С въззивната си жалба касаторът е твърдял, че твърденията по АУАН не са верни, а неверността им да бъде доказана с разпит на свидетели, които да посочат обстоятелства, свързани с твърдените нарушения.

Разпитан пред съда актосъставителя е потвърдил, че колата е била в движение и освен водач е имало един пътник отпред и един отзад. Свидетелят на извършване на нарушението е посочил, че в автомобила е имало и други пътници. Констатирани са нарушения – без оборудване е бил автомобила, без жилетка, без пожарогасител, без триъгълник, без аптечка и без колан. Когато са спрели автомобила за проверка, водачът е бил зад волана. Автомобилът е бил в движение, спрели са го и тогава са извършили проверката. При съставяне на акта вместо чл.185 от ЗДвП е вписан чл.137д от същия закон тоест това е причината в АУАН и в НП обвинението да се състои в превозване на седящи пътници, не използващи системите за обезопасяване, с които МПС е оборудвано. Актосъставителя не е въвел точния номер на разпоредбата, която нарушава водач, който управлява МПС без да използва обезопасителен колан.

Свидетелите на защитата, единият от които брат на санкционирания водач, навършил 16г. към датата на нарушението, е потвърдил, че е пътувал в автомобила по време на проверката, управляван от жалбоподателя, като е посочил, че и двамата пътника са били с обезопасителни колани, но когато са слезли от автомобила в АУАН е било вписано, че са без обезопасителни колани. Другият свидетел на защитата е потвърдил, че е пътувал на задна дясна седалка, като е описал маршрута на движение на МПС, както и че полицаите са управлявали след тях няколко минути като са им подали сигнал да спрат. Потвърждава, че са били с колани, както и че са им проверени документите. Полицаите им казали, че ще им напишат фиш за това, че няма аптечка, но после се оказало, че фишът е за колана.

В пледоария по същество процесуалния представител на жалбоподателя е заявил, че не желае да обжалва НП в частта му по т.1, т.2, т.3 и т.4 относно нарушенията по чл.139 от ЗДвП, но иска отмяна на НП в частта му по т.5 за наложеното на основание чл.183 ал.4 т.10 вр. с чл.137д от ЗДвП административно наказание, защото не отговаря на истината обвинението, че пътниците са били без обезопасителни колани.

За да потвърди НП в частта му по т.5 относно наказанието, наложено на основание чл. 183 ал.4 т.10 вр. с чл.137д ал.1 от ЗДвП въззивният съд е приел, че единият от свидетелите на защита е заинтересован от изхода на делото, тъй като е брат на жалбоподателя и следователно неговите показания трябва да се ценят с оглед на всички други данни по делото и предвид интереса на свидетеля в полза на едната, или във вреда на другата страна. Показанията на актосъставителя и свидетеля по извършване на нарушението са без противоречиви и обективни / липсва заинтересованост/, а извършването на проверката в тъмната част на денонощието не е била пречка пред възприемане на съставомерното обстоятелство. Проверката е извършена на осветено място, в рамките на града, поради което не може да се приеме, че тъмнината в тази част на денонощието изключва достоверността на показанията на свидетеля по извършване на нарушението и на актосъставителя, който го е установил. Освен това водачът не е възразил при съставяне на АУАН, че вписаното обвинение за не използване на обезопасителните колани от седящите пътници е невярно. Освен това АУАН е подписан без възражение при неговото предявяване за запознаване. Изводът, който съдът е формирал за обективната истина по фактите е, че на посочените дата, час и място жалбоподателят е извършил управление на МПС без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ал.1 предл. първо от ЗДвП, с което е реализиран състава на чл.183 ал.4 т.7 предл първо от ЗДвП - не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;

С касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила за съвкупна преценка на всички доказателства по делото, без предварително някое от тях да има определена стойност, което не са спазени и изискванията за формиране на вътрешното му убеждение по фактите. Длъжностното качество на актосъставителя и свидетеля по акта не е основание за презумпция за вярност на техните показания, а те следва да бъдат проверени.

Ответникът Началник РУ Гълъбово при ОД МВР Стара Загора не се явява, не се представлява, не подава писмен отговор против касационната жалба в срок.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и по други мотиви.

В наказателното постановление е отправено обвинение, че водачът превозва седящи пътници, не използващи системите за обезопасяване, с които МПС от категории М2 или М3 са оборудвани, когато е в движение, което е подведено като нарушение на чл.137д ал.1 изречение първо от ЗДвП, а за извършването му е наложено административното наказание, предвидено в чл. 183 ал.4 т.10 от ЗДвП. Според чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП с глоба в размер на 50лв се наказва водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV. Разпоредбата на чл.137д ал.1, изречение първо от ЗДвП, цитирано като обвинение в НП, има систематичното си място в глава втора, раздел ХХV на ЗДвП, но не съдържа изискване по смисъла на чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП, с което да се попълни общо формулирания състав касателно фактическите обстоятелства – с конкретното, относимо и не изпълнено условие за превозване на деца. Изречение второ от чл.137д ал.1 от ЗДвП изисква системите за обезопасяване на деца под 12г и с ръст под 150см да се одобряват в съответствие с чл.137г ал.1 от ЗДвП и не може да бъде основание да се счита, че в изречение първо под пътници се разбират деца. Според чл.137д ал.2 от ЗДвП пътниците се уведомяват за задължението си по един от следните начини – от водача, от придружителя, чрез аудио-визуални средства, или с табели над всяко място за сядане. В глава втора, раздел ХХV има други специални правила и забрани за превозване на деца под три годишна възраст, и над три годишна възраст, но под 150см в МПС от конкретно изброени категории, чието неспазване от водача, който ги превозва е обявено за наказуемо по силата на чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП.

От изложеното съдържание на текста на разпоредбите следва, че обвинението към водача е за превозване на седящи пътници, които не използват системите за обезопасяване, с които МПС от категория М1 и М2 е оборудвано, а е наложено наказание за административното нарушение по чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП, състоящо се в превозване на деца, което сочи на грешна правни квалификация на деянието. Грешна е защото, отсъстват две фактически обстоятелства, които са съставомерни според чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП, а именно: пътниците да са деца и посочване на конкретното оборудване на МПС, което не е съответно на изискуемото спрямо възрастта, ръста на децата и категорията МПС - не изпълненото изискване от глава втора, раздел ХХV на ЗДвП относимо към превозването на деца. Обвинението за превозване на пътници, които не използват предпазни колани е нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП, което има своята правна квалификация под чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП, както правилно в мотивите е посочил и съда, но грешната правна квалификация, която не е предпоставена от изменение на фактическите съставомерни обстоятелства / ново въведени/, е порок на НП –неправилно приложение на материалния закон, който се отстранява, чрез преквалификация на деянието под състав на същото или по-леко наказуемо административно нарушение. Съответно в диспозитива на въззивното решение НП се изменя в частта само относно правното основание, когато деянието се подвежда под състав на същото или еднакво наказуемо административно нарушение, или относно правното основание и размера на наложеното наказание, когато е по-леко наказуемо, съответно само относно вида и/или размера на наказанието, когато не правилно е отмерена тежестта му спрямо степента на засягане на защитения обект. В настоящия случай обаче е налице пречка за преквалификация на обвинението за превозване на седящи пътници, които не използват предпазни колани, с които е оборудвано МПС, защото от показанията на свидетеля по извършване на нарушението се установява, че по време на проверката полицейските служители не са възприели не използване на предпазните колани от седящите пътници, а не използване на предпазен колан от водача: „Бяха констатирани нарушения без оборудване беше автомобила, без жилетка, без пожарогасител, без триъгълник, без аптечка и без колан. Когато го спряхме, водачът беше зад волана. Колегата му състави акт и вместо чл.185 написа чл.137д, не въведе точния член“. По тази причина в АУАН са вписани автоматично, с въвеждане на чл.137д от ЗДвП съставомерни факти, които не се потвърждават от свидетеля на обвинението, който е обяснил и причината. Следователно в хода на съдебното дирене е опровергана достоверността на АУАН и действително е допуснато съществено нарушение на правилата за пълно съвместно обсъждане на всички изнесе пред съда факти, имащи значение за установяване на обективната истина. Съдът и в мотивите си е формирал убеждение за извършено от водача нарушение на правилото на чл. 137а ал.1 предл първо от ЗДвП – водачът управлява МПС без поставен обезопасителен колан, с което е извършил нарушение на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, но обвинение за това деяние не е повдигнато нито с АУАН, нито с НП. Недопустимо е да изменя обвинението, повдигнато с АУАН, както и в хода на въззивното съдебно производство, чрез въвеждане на други съставомерни факти вместо повдигнатите, когато те не се докажат. Съдът е потвърдил Наказателното постановление в частта му по т.5 за наложена глоба на основание чл.138 ал.4 т.10 вр. с чл.137д ал.1 от ЗДвП при формирано фактическо и правно заключение от показанията на свидетеля на обвинението, че водачът е извършил нарушение по чл.137а ал.1 предл първо от ЗДвП, за което следва да понесе отговорността по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, въпреки липсата на повдигнато обвинение за това, че е управлявал МПС без да използва предпазен колан, което е неправилно приложение на материалния закон. Наказателното постановление е потвърдено изцяло, макар жалбата против него в останалите му части по т.1, т.2, т.3 и т.4 да е оттеглена, но против решението за потвърждаване на другите четири административни наказания няма съответна касационна жалба, поради което в тази му част въззивното съдебно решение не е предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

Като е потвърдил НП в частта му за наложено административно наказание по чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП за нарушение, което не е установено, въззивният е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон, което следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление в частта му за наложена на касатора глоба в размер на 50лв за превозване на пътници, които не изпълняват задължението си по чл.137д ал.1 от ЗДвП.

По разноските: касаторът не претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат пред нито една от двете съдебни инстанции, а представените по делото договори не съдържат изявление на упълномощения процесуален представител за заплащане на уговорените възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение №78/04.11.24г, постановено по АНД №36/2024г по описа на РС Гълъбово в частта му за потвърждаване на Наказателно постановление № 23-0447-000399/18.12.2023г, издадено от Началника на РУ Гълъбово при ОД МВР Стара Загора, в частта му по т.5 за наложено на Н. С. И. административно наказание глоба в размер на 50лв на основание чл. 183 ал.4 т.10 вр. с чл. 137д ал.1 от Закона за движение по пътищата и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0447-000399/18.12.2023г, издадено от Началника на РУ Гълъбово при ОД МВР Стара Загора, в частта му по т.5 за наложено на Н. С. И. административно наказание глоба в размер на 50лв на основание чл. 183 ал.4 т.10 вр. с чл. 137д ал.1 от Закона за движение по пътищата С

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.