ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 120
гр. Монтана, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20211600100270 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК и е образувано съгласно
разпореждане № 71/27.02.2023г. на Апелативен съд София , с което е прието, че в
подадената от В. М. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е инкорпорирано
искане за изменение атакуваното решение № 285/10.11.2022г. в частта за разноските, което
следва да се разгледа по реда на чл. 248 ГПК.
Съобразявайки указанията на въззивния съд, настоящият състав на МОС приема, че
молбата по чл. 248 от ГПК , съдържаща се в подадената от В. М. въззивна жалба срещу
постановеното на 10.11.2022г. по делото решение в неговата цялост , включително и в
частта за разноските , е връчена на насрещната страна , заедно с въззивната жалба.
С подадения в срок отговор на въззивната жалба , ответникът чрез пълномощник
адвокат К. Б. не е навел конкретни доводи по искането на В. М. за намаляване присъдения
като разноски адвокатски хонорар като прекомерен .
Съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските за
неоснователно.
С постановеното по делото решение , с оглед изхода на спора, в тежест на ищцата са
възложени за плащане направените от ответника разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 4395 лева по сключен договор за правна защита и съдействие ,
имащ значение и на разписка за платеното в брой адвокатско възнаграждение. С въззивната
жалба ищцата е оспорила така присъдения за плащане адвокатски хонорар с доводи за
прекомерност с искане за намаляването му.
Основание за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските
чрез преценка по реда на чл. 78,ал.5 ГПК прекомерност на платеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение е наличие на своевременно направено от В. М. възражение в
тази насока, а именно до приключване устните състезания пред първоинстанционния съд.
Видно от протокола от 13.10.2022г. , когато е даден ход по съществото на спора и делото е
1
прието за решаване, възражение по чл. 78,ал.5 ГПК не е наведено от пълномощника на
ищцата. Съдът няма задължение служебно да проверява за прекомерност разноските на
страната за адвокатска защита при постановяване на решението, като дължи преценка за
това само при сезиране с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга,
дължимо като разноски. След приключване устните състезания страните вече не могат
валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили, следователно те не могат да въвеждат нови искания,
по които съдът да дължи произнасяне. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е наведено за първи път с подадената въззивна жалба, в която част същата
има характер на молба по чл. 248 ГПК, съответно не е заявено своевременно до
приключване устните състезания в настоящата инстанция, поради което и е недопустимо за
разглеждане .
Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, поради което и искането на В. М. ,
съдържащо се във въззивната жалба в тази насока , е неоснователно.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М., инкорпорирано във въззивна жалба вх.
№ 5140/ 4457 от 09.12.2022г. за изменение по реда на чл. 248 ГПК постановеното по гр.дело
№ 270/2021г. по описа на МОС решение № 285/10.11 2022г. в частта , с която е осъдена да
заплати разноски в размер на 4395 лева адвокатско възнаграждение , като
НЕОСНОВАТЕЛНА .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
2