№ 474
гр. Сливен, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230106100 по описа за 2024 година
В исковата молба ищецът твърди, че е съсобственик на недвижим имот апартамент,
находящ се в гр.......... и със съдебно решение е прекратен гражданския брак, сключен между
него и ответницата и на ответницата и е предоставено за ползване жилището на адрес
гр.......... .
Поискано е, да бъде определен на основание чл.57 от СК месечен наем в размер на
150лв, който ответницата да заплаща на ищеца и да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца наем в размер на 4500лв за периода от 1.06.2022г. до 31.11.2024г., ведно със законната
лихва за забава от 21.06.2023г .
Съдът е квалифицирал така предявения иск за определяне на наем, като такъв с
правно основание чл.57,ал.2 вр.чл.56,ал.5 от СК.
Съдът е квалифицирал така предявения иск осъждане на ответницата да заплати наем
за минало време, като такъв с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, във вр. чл.57,ал.2 от СК.
Указано е на ищецът, че доказателствената тежест по отношение на твърденията, че
е съсобственик с ответницата на недвижим имот апартамент, находящ се в гр..........,
страните са прекратили гражданския си брак, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявения иск е неоснователен.Твърди се, че не се дължи
наем, тъй като ответницата упражнява родителските права спрямо детето.Направено е
възражение, че не се дължи наем тъй като страните са уговорили минимален размер на
издръжката при сключването на споразумението за прекратяване на брака и са се разбрали за
безвъзмездно ползване на недвижимия имот.Направено е възражение, че претенцията за
наем е завишена
1
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и
недоказани.
Указано е на ответницата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията
й, че страните са се договорили за безвъзмездно ползване на недвижимия имот и минимален
размер на издръжката, е нейна.
Указано е на ответницата, че не сочи доказателства по отношение на твърденията й,
че страните са се договорили за безвъзмездно ползване на недвижимия имот
В съдебно заседание адв.пълномощника на ищеца прави изменение на иска за
определяне на размера на наема, като същият да се счита предявен за сумата от 117,25 лв. и
изменение на осъдителния иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване в
размер на дължимия наем за периода от 01.06.2022 г. до 31.11.2024 г., да се счита предявен за
сумата от 3214.25 лв.
С протоколно определение от 16.05.2025 г. съдът е допуснал изменение на иска за
определяне на размера на наема, като същият да се счита предявен за сумата от 117,25 лв. и
изменение на осъдителния иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване в
размер на дължимия наем за периода от 01.06.2022 г. до 31.11.2024 г., да се счита предявен за
сумата от 3214.25 лв.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с адв. Й., който
моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото
разноски, съобразно представеният списък за разноските.
В съдебно заседание ответницата редовно призована се явява лично и с адв. С., която
моли да бъдат отхвърлени двата предявени иска и да бъдат присъдени на доверителката му
направените по делото разноски,съобразно представения списък.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2018 г. Веселина
И.а Илиева и Илия Г. Илиев, са продали на Н. А. А. и М. Д. А.а, следния недвижим имот,
представляващ по КК на гр. Сливен, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
67338.542.7.1.9, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
67338.542.7, с предназначение жилище- апартамент с административен адрес: гр. ......... с
площ по документи 96,05 кв.м.
Със съдебно решение № 387 от 26.05.2022 г. по гр. дело № 1364/2022 г. на СлРС е
прекратен по взаимно съгласие гр.брак, сключен на 5.10.2013 г. между М. Д. А.а и Н. А. А..
Със същото решение са предоставени за упражняване родителските права спрямо
малолетното дете А.Н. А. на майката М. Д. А.а. Определено е местоживеене на детето при
майката на адрес: гр. .......... Предоставено е ползването на семейното жилище на майката М.
Д. А.а и детето А.Н. А.. С решението е постановено, след прекратяването на брака М. Д. А.а
да носи предбрачното си фамилно име Ч..
В отговора изрично са признати следните факти: че страните са бивши съпрузи,
2
сключили са брак на 5.10.2013 г., който е прекратен с влязло в сила решение на 26.05.2022г.
и с решението е утвърдено постигнатото съдебно споразумение между страните, като е
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ......... на майката и
детето. Изрично е признато, че семейното жилище е придобито възмездно по време на брака
между страните в режим на СИО, а след прекратяването на брака страните са съсобственици
на недвижимия имот при равни дялове. Изрично е признат факта, че след 26.05.2022 г.
жилището се ползва от ответницата и от детето.
От назначената и изпълнена съдебно техническа експертиза се установява, че
справедливата пазарна наемна цена на процесния недвижим имот е 117,25 лв., а за периода
от 01.07.2022 г. до 30.11.2024 г. справедливата пазарна наемна цена за процесния имот
възлиза на 12857 лв., а ¼ идеална част от тази сума възлиза на 3 214,25 лв.
Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно техническа
експертиза като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявеният иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, изр. 1 и
чл. 56, ал. 5 от СК за определяне на месечен наем в размер на 117,25 лв. в отношенията
между съпрузите съдът приема предявеният иск за основателен и доказан.
Безспорно се установи в производството, че страните са придобили недвижимия
имот по време на брака си, брака между страните и прекратен, след прекратяването на
брака, страните са станали съсобственици при равни квоти от правото на собственост, т.е. по
½ идеална част за всеки. След прекратяването на брака е предоставено ползването на
недвижимия имот на ответницата и роденото от брака дете. Доказа се в производството, че
месечната наемна цена за такъв вид недвижим имот възлиза на 469 лв. месечно, а за ¼
идеална част възлиза на 117,25 лв., поради което предявеният иск ще следва да бъде уважен
и да се определи месечен наем за процесния недвижим имот в размер на 117,25 лв. Не се
доказа в производството страните да са уговорили безвъзмездно ползване на целия имот от
страна на ответницата. Доказването на такъв факт става или с изрична уговорка в
споразумението или с нарочен документ, подписан от двете страни, с който се уговарят
ползването на целия апартамент от майката и детето да е напълно безвъзмездно и да не се
дължи обезщетение за ползване, както и да не възниква между бившите съпрузи наемно
правоотношение. В представеното по делото съдебно решение няма посочване, че
семейното жилище се предоставя безвъзмездно. Изрично е указано на ответницата, че не
сочи доказателства по отношение на твърденията, че уговорките между страните са били за
безвъзмездно предоставяне ползването на семейното жилище. Доказателства за този факт
ответницата не е ангажирала.
По предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, във вр. чл. 57, ал. 2 от СК,
да бъде осъдена ответницата М. Д. Ч. да заплати на ищеца Н. А. А. сумата от 3214,25 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот апартамент,
находящ се в гр. ........., съдът приема така предявеният иск за основателен. Безспорно се
3
установи в производството, че страните са придобили недвижимия имот по време на брака
си, брака между страните и прекратен, след прекратяването на брака, страните са станали
съсобственици при равни квоти от правото на собственост,т.е. по ½ идеална част за всеки.
След прекратяването на брака е предоставено ползването на недвижимия имот на
ответницата и роденото от брака дете. В отговора изрично са признати следните факти: че
страните са бивши съпрузи, сключили са брак на 5.10.2013 г., който е прекратен с влязло в
сила решение на 26.05.2022г. и с решението е утвърдено постигнатото съдебно
споразумение между страните, като е предоставено ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. ......... на майката и детето. Изрично е признато, че семейното жилище е
придобито възмездно по време на брака между страните в режим на СИО, а след
прекратяването на брака страните са съсобственици на недвижимия имот при равни дялове.
Изрично е признат факта, че след 26.05.2022 г. жилището се ползва от ответницата и от
детето. Безспорно се установи в производството, че ищецът и ответницата са съсобственици
на процесния недвижим имот при равни квоти след прекратяване на брака. Жилището се
ползва от ответницата и детето на страните. От назначената и изпълнена съдебно техническа
експертиза, безспорно се установи, че за целия претендиран период от 01.07.2022 г. до
30.11.2024 г. г. наема възлиза на 12857 лв. Съдът приема, че обезщетението за ползване на
ищеца, ще следва да се присъди в пълния претендиран размер на база 1/4 идеални части от
сумата от 12857 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 30.11.2024 г. г. – или 3 214,25 лв.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 2155 лв, съразмерно на уважената част
от исковете. По направеното възражение в устните състезания за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът като съобрази разпоредбата на чл. 7 от НРАВ и
разпоредбата на чл. 2 от НРАВ приема, че възражението е неоснователно. Договореното
възнаграждение за единия иск е в минимален размер, а за вторият договореното и заплатено
възнаграждение е дори и под минимума.
Така мотивиран,съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ месечен наем за недвижимия имот – апартамент, представляващ
семейно жилище, предоставено за ползване на майката М. Д. Ч., ЕГН ********** и детето
А.Н. А., за ¼ идеална част от жилището на адрес: гр. ........., в размер на 117,25 лв. месечно,
който се дължи на Н. А. А., ЕГН ********** от гр. ..........
ОСЪЖДА М. Д. Ч., ЕГН ********** от гр. ......... ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 57, ал. 2 от СК на Н. А. А., ЕГН ********** от гр. ......... сумата от
3 214,25 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на А. на неговата ¼
идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ жилище в гр. ......... за периода
от 01.07.2022 г. до 30.11.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 2.12.2024 г.
до окончателното изплащане на обезщетението.
4
ОСЪЖДА М. Д. Ч., ЕГН **********, гр. ......... на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА
ЗАПЛАТИ Н. А. А., ЕГН ********** от гр. ......... направените по делото разноски в размер
на 2155 лв, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5