№ 20782
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря Г. Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110148864 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. М. Х. срещу „С. З. А. И.“ ЕООД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за сумата от 7985.79 лева, ,
представляваща общия размер на дължимото обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка в периода 05.10.2023 г. – 07.02.2024 г.
С протоколно определение от открито съдебно заседание от 07.2025 г. е допуснато
изменение на основание чл.214, ал.1 ГПК в размера на предявения иск за сумата от 7913.09
лева, като за разликата до пълния предявен размер искът е оттеглен.
Ищецът А. М. Х. твърди, че в периода 12.01.2015 г. – 05.10.2023 г. е била служител на
ответника. Твърди, че незаконосъобразно работодателят задържал трудовата и книжка серия
№ № 066965, след прекратяване на трудовото и правоотношение на 05.10.2023 г. за периода
до 07.02.2024 г. Ето защо моли да и бъде присъдена сумата 7985.79 лева, съобразно чл.228,
ал.1 КТ, представляваща общия размер на дължимото обезщетение за незаконно задържане
на трудовата книжка в периода 05.10.2023 г. – 07.02.2024 г. Претендира и разноски по
производството.
Ответникът „С. З. А. И.“ ЕООД оспорва предявения иск. Излага подробни фактически
твърдения за това как хронологично са се развили отношенията между страните. Посочва, че
действията на ищцата са създали неяснота дали трудовото правоотношение е прекратено,
макар и да не оспорила прекратяването на трудовото правоотношение по съдебен ред.
Поредицата болнични листове и изчакването на указания от НОИ, относно тяхното
завеждане от работодателя, продължило до 13.05.2024 г., обосновавали извод за законно
задържане на трудовата книжка. Оспорва ищцата да е претърпяла вреди в пряка причинна
връзка със задържането на трудовата книжка. В периода 05.10.2023 г. – 07.02.2024 г. А. Х. е
била осигурена за всички рискове и е имала право на обезщетение по чл.11, ал.1, б. а КСО.
Ползването на отпуск поради временна неработоспособност изключвало едновременно с
това реализирането на доход по трудово правоотношение, следователно трудова книжка не и
е била необходима в този период. Ето защо моли за отхвърляне на иска.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмените доказателства, че
страните са били в трудово правоотношение в периода 12.01.2015 г. – 05.10.2023 г. за
длъжност „специалист човешки ресурси“ за неопределено време с 3 -месечен изпитателен
срок в полза на работодателя, че ответникът е задържал трудовата книжка на ищеца в
периода 05.10.2023 г. – 07.02.2024 г., както и че последният пълен отработен месец за А. Х. е
м.09.2023 г., в който е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1974 лв.
С допълнително споразумение № 041/26.10.2022 г., считано от 01.10.2022 г. страните
договарят основно трудово възнаграждение в размер на 1400 лева. С предизвестие от
05.10.2023 г. А. Х. се уведомява, че във връзка с придобитото право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 КСО и на основание чл.326 КТ във вр.
с чл.328, ал.1, т.10 от КТ, след изтичане на уговорения срок от 30 дни ще бъде прекратено
трудовото правоотношение по трудов договор № 001/12.01.2015 г. При неспазен срок на
предизвестието ще бъде изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Предизвестието е
връчено на 05.10.2023 г., при отказ за получаване, удостоверен в присъствието на двама
свидетели.
Със заповед № 35/05.10.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ се прекратява
трудовия договор на А. М. Х., поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Съгласно заповедта на лицето трябва да се изплатят следните обезщетения: за
неспазен срок на предизвестието по чл.220, ал.1 КТ – БТВ за неспазения срок, по чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. – 4 дни – 415.66 лева и по чл.222,
ал.3 от КТ – БНВ за два месеца – 3948.00 лева.
Със заявление от 12.01.2015 г. А. Х. заявява, че не желае трудовата и книжка да бъде
съхранявана в трудовото и досие. Съгласно Справка за попълване на трудовата книжка на А.
Х., последния запис, нанесен в трудовата книжка преди прекратяване на трудовото
правоотношение е с дата 01.10.2022 г.
На 23.10.2023 г. е сформирана комисия и е извършено събиране и опис на лични вещи
на ищцата Х., находящи се в стая № 6 – Човешки ресурси.
На 23.11.2023 г. е изготвен приемо-предавателен протокол между А. Х. и Б. П.
/домакин/ и А. П. /Ръководител качество, контрол и оптимизация/, подписан с особен
мнение от ищцата.
По делото не е спорно, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на
05.10.2023 г. със Заповед № 35 от същата дата.
От представения в съдебно заседание за констатация оригинал на трудова книжка на
ищцата Х., съдът констатира идентичност между оригинала и приложеното по делото копие,
като след прекратяване на трудовото правоотношение с „С. З. А. И.“ ЕООД не се констатира
вписване на друго трудово правоотношение.
Прието е писмо изх. № 94-1/18.10.2023 г. от „С. З. А. И.“ ЕООД до А. Х. за предаване
на материални активи. От писмо изх. № 8691/11.10.2023 г. се установява, че след
невъзможност за контакт по телефона с ищцата Х. и е изпратено писмо с предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.331 КТ и изплащане на 4
брутни работни заплати. Приети са 2 броя обратни разписки от 11.10.2023 г. и 16.10.2023 г.,
върнати като отказани и непотърсени.
От приетото по делото писмо от НОИ ИЗХ. № 1029-21-7303/18.07.2025 г. се
установява, че за процесния период на А. М. Х. е изплащана пенсия в размер на 1251.91 лева
месечно и няма данни за изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност
и безработица.
2
От разпита на свидетеля Б. Б. се установява, че обслужва счетоводно „С. З. А. И.“
ЕООД по договор за външно счетоводно обслужване. Тя подавала уведомления за сключване
и прекратяване на трудови договори към НАП, с нейния електронен подпис. Няколко пъти в
месеца посещавала и на място дружеството, където разрешавали възникналите казуси.
Познавала А. Х. като работник на дружеството. В деня на прекратяване на трудовото и
правоотношение управителката на дружеството се свързала със свидетелката и я помолила
да изчисли дължимите обезщетения за неизползван отпуск. На 06.10.2025 г. подала
уведомлението до НАП за прекратяване на трудовото правоотношение с А. Х.. След това
била запозната в детайли как се развили отношенията между страните, защото А. изпращала
болничните на нея във Вайбър. Първият болничен бил от 09.10.2023 г. Управителката била
извикана в Министерството, за да бъде предложено някакво обезщетение на А., но тя нямала
навършени десет години стаж, за да получи шест заплати. След 2-3 дни юристката
подготвила прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание и след това тя
трябвало да промени основанието в НАП, защото там била вписала „пенсиониране“, но тя
не получила заповедта и без това нейно съгласие не можели да и изплатят още четири
заплати, извън двете за пенсиониране. От там започнали и следващи болнични и те не
знаели какво да правят, защото първият болничен обхващал няколко дни преди
прекратяването на трудовото правоотношение. Та имала абонамент за едно правно издание
и им писала, за да и помогнат какво да правят с болничните. Тогава решили да ги обжалват
и да пишат до НОИ, само че болничните не спирали. Били общо девет. Това продължило 5-6
месеца. Тя изготвяла текстовете за обжалване. Нямали яснота дали ще остане това
основание за прекратяването „пенсиониране“, защото искали да и предложат още четири
заплати. Трудовата и книжка била оформена с някакво писмо през м.01.2024 г., когато тя я
поискала. На 30.01.2024 г. я изпратили и на 07.02.2024 г. тя я получила. Трудовата и книжка
не била оформена по-рано, защото били в неведение дали поради това, че първият болничен
включвал три-четири дни преди прекратяването, можело да се окаже, че е неправомерно
прекратяването. Те не знаели за болничния, защото тя не ги била уведомила. Писали на
НОИ, НЕЛК, за да знаят какво да правят дали да регистрират болничните и за това не
оформили трудовата книжка по-рано.
От разпита на свидетеля С. В. се установява, че работи в „С. З. А. И.“ ЕООД от около
10 години първоначално като „технически секретар“, впоследствие като Експерт
„Техническа информация“. Някаква част от трудовите досиета достигала до нея, тъй като се
занимавала с деловодството на дружеството. Документите, кореспонденцията, която излиза
минавала през деловодната система, респ. през нея. А. и била колежка на позиция Експерт
„Човешки ресурси“. Тя била едно от лицата, присъствали на връчването на заповедта,
поради навършване на пенсионна възраст. Тя отказала да я подпише, а свидетелката и
колегата и удостоверили отказа за получаването на заповедта. Една сутрин дошъл шефът на
търговските дружества да търси госпожа Жекова, след цялата ситуация, която се случила с
А.. Тъй като госпожа Жекова я нямало в момента, установили връзка и се разбрали срещата
да е в Министерството. Май имало предоговаряне на основанието за прекратяване, но А. не
получила документите. Комуникацията с нея била трудна, документите се изпращали по
„Еконт“, вървяла кореспонденция чрез мейли и така се връщали документите, защото тя
имала два адреса – един по лична карта и друг, на който живеела. Документите изпращали и
на двата адреса, както чрез „Български пощи“, така и чрез „Еконт“, от където се връщали
като непотърсени. Всички разписки, че не е получила документите били съхранявани в
трудовото и досие. А. не отговаряла на позвъняванията нито на касиерката, нито на
свидетелката, нито на шефката. Първите болнични били за нея, но впоследствие били с
друго основание.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като подробно и компетентно изготвена на основание чл.202 ГПК. От
експертизата се установява, че размерът на дължимото обезщетение по чл.226, ал.2 и ал.3,
3
изр.2 от КТ за периода 05.2023 г. – 07.02.2024 г. е 7 913.09 лева. Съгласно представен фиш за
работна заплата за м. септември2023 г., брутното трудово възнаграждение на ищцата е в
размер на 1974 лева.
По делото са събрани и други неотносими за правния спор писмени доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 226, ал.2 КТ
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните
обстоятелства: че трудовото правоотношение е прекратено; че трудовата книжка на ищеца
се е намирала в държане на работодателя при прекратяване на трудовия договор; че
работодателят е задържал незаконно трудовата книжка на ищеца, като отказва да му я върне
доброволно или възпрепятства да я получи своевременно, след прекратяване на трудовото
правоотношение за съответния период от време; претърпени от ищеца имуществени вреди,
които следва да са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
работодателя или негови служители; размера на брутното му трудово възнаграждение,
получено за последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задълженията си да предаде
оформената трудова книжка незабавно, респ. че е поканил ищеца съгласно чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж да се яви, за да получи лично трудовата си
книжка. Предвид оспорване настъпилите за ищеца вреди вследствие задържане на трудовата
книжка в тежест на ответника е да установи, че ищецът е реализирал доход и в какъв размер,
респ. е получавал заместващо обезщетение.
Наличието на първата от така посочените предпоставки е безспорна между страните,
като се установява и от представената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на 05.10.2023 г. Същевременно не се спори и, че трудовата
книжка е върната на ищцата на 07.02.2024 г. Предвид това спорът между страните е
концентриран върху това дали е налице задържане на трудовата книжка на ищцата и
съответно причинени ли са и вреди в твърдения от нея размер.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя /чл. 347
КТ/. Кодексът на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изрично уреждат
въпросите относно съдържанието и формата на трудовата книжка, данните, които подлежат
на вписване и лицата, които са компетентни да извършват вписването.
При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на
труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя
възникват две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде
трудовата книжка на работника или служителя. Данните, подлежащи на вписване са
посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването
им, работодателят следва да предаде, т. е. фактически да предостави във владение на
работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са свързани и обусловени.
Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът или
служителят е престирал работната си сила. Изпълнението им следва да е "незабавно", т. е.
веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Този срок за предаване на трудовата книжка при прекратяване на
трудовото правоотношение е императивно определен.
В деня на прекратяване трудовото правоотношение горепосочените две задължения
на работодателя стават изискуеми и следва да бъдат изпълнени. Тъй като те са със срок,
който е определен от закона, работникът или служителят не може да иска изпълнението им
преди срока /чл. 70, ал. 2 ЗЗД/.
4
Във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата си,
той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога
следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Трудовата книжка не може да
бъде изпратена по пощата или предадена на определено от работника или служителя лице,
освен ако последният не е дал изрично писменото си съгласие за това. След като
работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си /чрез процедурата по чл. 6, ал. 3
от Наредбата/, задържането на трудовата книжка, поради неявяване на работника или
служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на забавата когато
на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва необходимото
съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение №
1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ се
дължи при наличие на следните четири предпоставки: 1) прекратено трудово
правоотношение; 2) незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя;
3) наличие на причинени вреди; и 4) причинна връзка между незаконното задържане на
трудовата книжка и причинените вреди. В горепосоченото тълкувателно решение са
възприети следните постановки:
Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на
работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на
трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото
задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя,
задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на
трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в
забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на
трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той
следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС, като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ е
налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си
книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно.
За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3,
изр. 2 от КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата
книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й,
когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването
на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС
(отм.), но действаща към релевантния за спора период. Съгласно цитираната разпоредба,
когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му
съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде
изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има
писмено съгласие.
В настоящия случай работодателят не оспорва, че при прекратяване на
правоотношението не е оформил трудовата книжка и не е върнал същата, но твърди, че
първо тя не е върната на ищцата, поради нейно виновно поведение, свързано с издаване на
поредица болнични листи, в които фигурира, като работодател ответника и евентуално, че и
е имала право на обезщетение по чл.11, ал.1, б. а КСО, тъй като ползването на отпуск поради
временна неработоспособност, изключвало едновременно с това реализирането на доход по
5
трудово правоотношение, следователно трудова книжка не и е била необходима в този
период.
По първото възражение на ответника, че е налице противоправно поведение на
ищцата, довело до неоформяне на трудовата и книжка, съдът намира същото за
неоснователно. По делото не е спорно, че трудовото правоотношение е прекратено, считано
от 06.10.2025 г. чрез връчването на със Заповед № 35 от 05.10.2023 г. при отказ на ищцата Х.
и при неспазен срок на предизвестието. В хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 от
КТ трудовият договор се счита прекратен съгласно чл. 335, ал. 2 от КТ - 1. при прекратяване
с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на
предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. В случая не е
спорно по делото, че заповедта е връчена на работника на 05.10.2023 г., при отказ, който не
засяга редовността на връчването и, от който момент е прекратено трудовото
правоотношение съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ /при неспазен срок на предизвестие/.
Следователно издадената Заповед № 35 от 05.10.2023 г. е произвела действие в деня на
връчването й при отказ – 05.10.2023 г., и трудовото правоотношение е прекратено на тази
дата, като ирелеванти са обмислянитевпоследствие други предложения за промяна на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, както и представените
болнични листи. Изложените от ответника основания за неоформяне на трудовата книжка
във връзка с представените болнични листи са неоснователни, тъй като прекратяването на
трудовото правоотношение на посоченото основание е настъпило на 05.10.2023 г. и той е
изпаднал в забава за изпълнение на задължението си да оформи и предаде трудовата книжка
на работника. Ирелевантни поради изложените съображения са и представените по делото
обратни разписки от 11.10.2023 г. и 16.10.2023 г., върнати като отказани и непотърсени, тъй
като с тях работникът не поканен да получи трудовата си книжка. В конкретния случай по
делото няма данни, нито се твърди отправянето на такова съобщение. С изпълнение на
процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата се освобождава от задължението си по чл. 350, ал. 1
КТ. В тази хипотеза и когато работникът или служителят не е потърсил книжката, която е
предал за оформяне на работодателя, не е налице хипотеза на незаконното й задържане,
която да е в причинна връзка с претърпените вреди. Когато не е в забава относно
задължението си за предаване на трудовата книжка по чл. 350, ал. 1 КТ, работодателят не
дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ.
Неоснователно е на следващо място и другото възражението на ответника за липса на
вреди с оглед довода, че ищецът получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, респ.
обезщетение поради временна неработоспособност. От приетото по делото писмо от НОИ
ИЗХ. № 1029-21-7303/18.07.2025 г. се установява, че за процесния период на А. М. Х. е
изплащана пенсия в размер на 1251.91 лева месечно и няма данни за изплащани парични
обезщетения за временна неработоспособност и безработица. Установяването на това
обстоятелство обаче не изключва понасянето на вреди, респективно приложимостта на чл.
226, ал. 2 КТ, доколкото законодателството разрешава полагане на труд по трудови
правоотношения и след придобиване на право на пенсия. Получаването на такава пенсия не
препятства присъждането на обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ. /Решение № 4612 от
24.06.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 19045/2014 г., Решение № 35 от 4.01.2019 г. на СГС по в.
гр. д. № 5422/2018 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 350, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с
прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя. Достатъчно е
обективното неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение за
вреди. Не е необходимо нарочното им доказване от работника или служителя, освен ако
възникне спор по този въпрос, то в тежест на работодателя е да установи, че работникът е
реализирал доход и в какъв размер /в този смисъл решение № 335/07.07.2003 г. по гр.д. №
3118/2001 г., III ГО на ВКС, решение № 519/09.01.2012 г. По гр.д. № 1741/2010 г., ІV ГО на
6
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Съгласно чл. 226, ал.3 пр.2 КТ, обезщетението за
незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото му
правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване
на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е. размерът на обезщетението е
нормативно определен.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен в пълния размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,
ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. в полза на адв. Б. по договор за правна защита и съдействие от
14.07.2025 г. в размер на 1100 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 316.52 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. З. А. И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище в гр. С., ул. "М.“ № 1А,
да заплати на А. М. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. Д., бл.267, вх.А, ет.6, ап.16, на
основание чл. 226, ал. 2 КТ сума в размер на 7913.09 лева, представляващи обезщетение за
незаконно задържане на трудова книжка в периода от 05.10.2023 г. – 07.02.2024 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба -16.08.2024 г до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „С. З. А. И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище в гр. С., ул. "М.“ № 1А,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. в полза на адв.
Х. Н. Б., сумата в размер на 1100 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от
316.52 лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7