№ 418
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100500027 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 44500/16.11.2021г., подадена от Кооперация
"ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ТРАКИЯ"", чрез пълномощник адв. Д.В., срещу решение
№1489/28.10.2021 год., постановено по гр.дело №20213110104909 по описа за 2021 година
на РС – Варна, с което е прието за установено на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.228 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, в отношенията между страните,
че Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ТРАКИЯ"", ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Тополи, п.к. 9140 дължи на "ДИЛКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 53А, Ийст Парк Трейд
Център сумите, както следва: 1./ сумата в размер от 313.50 лева (триста и тринадесет лева и
петдесет стотинки) – главница по договор за наем на земеделска земя от 17.10.2018 г.,
представляваща наемната цена за стопанската 2019/2020 г. срещу ползването на имот №
72709.30.50, представляващ нива с площ от 10.450 дка, находяща се в землището на
с.Тополи, местността „Корията“, ведно с обезщетението за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.01.2021 г.,
до окончателното погасяване на задължението и 2./ сумата в размер от 16.64 лева
(шестнадесет лева и шестдесет и четири стотинки) – неустойка, начислена за периода от
02.10.2020 г. до 13.01.2021 г. за забавеното плащане на главницата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 260371/20.01.2021 г. по реда на чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 580 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
1
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че процесният имот е отразен
в договора с номера по КВС, а имотите в протоколи №АР-07-8-2/07.05.2020г. и №АР-07-8-
1/07.05.2020г. са посочени по кадастрална карта. Твърди, че в договора е посочен конкретен
имот в декари, а в протоколите сборни площи от имоти в хектари. Излага, че в проекта за
доклад ВРС не е посочил дали за него съществува неяснота дали процесния имот попада в
засушените площи. Сочи, че съдът неоправдано е изключил от доказателствата по делото
заповед на Министъра на земеделието, храните и горите. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове, поради наличието на
непреодолима сила.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемото дружество "ДИЛКОМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, чрез пълномощник адв. Б.К., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в
унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение
на материалните и процесуални правни норми. Излага, че протоколите са издадени през м.
май 2020г. и кооперацията не е уведомила ищеца за тях в продължение на 5 месеца, което
представлява нарушение на чл.306, ал.3 от ТЗ.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от адв. Д.В., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемото
дружество се представлява от адв. E.К.-К., която моли жалбата да бъде отхвърлена.
Направено е искане за присъждане на разноски съобразно представения списък. В
представената писмена защита вх. №6806/21.03.2022г. по същество се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на "ДИЛКОМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ТРАКИЯ"" за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 1./ сумата в размер от 313.50 лева
главница по договор за наем на земеделска земя от 17.10.2018 г., представляваща наемната
цена за стопанската 2019/2020 г. срещу ползването на имот № 72709.30.50, представляващ
нива с площ от 10.450 дка, находяща се в землището на с.Тополи, местността „Корията“,
ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.01.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението и 2./ сумата в размер от 16.64 лева неустойка, начислена за периода от
02.10.2020 г. до 13.01.2021 г. за забавеното плащане на главницата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 260371/20.01.2021 г. по реда на чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 580 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
2
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за наем на земеделска
земя от 17.10.2018 г., по силата на който той е предоставил на ответника за временно
ползуване недвижим имот с идентификатор 72709.30.50, представляващ нива с площ от
10.450 дка, находяща се в с. Тополи, община Варна, местността „Корията“, срещу
насрещното задължение на ответника да заплаща наемна цена, която страните се
договорили, че не може да бъде по-ниска от определеното със заповед на Директора на
областна дирекция „Земеделие“ средно рентно плащане за съответното землище. Нивата е
предоставена за ползуване за стопанската 2019/2020 г. (за периода от 01.10.2019 г. до
01.10.2020 г.), като размерът на средното рентно плащане за този период възлизал на 30 лева
на дка по заповед на директора. Сочи се, че ищецът е изправна страна по договора,
доколкото е осигурил спокойното и безпрепятствено ползване на наетата вещ, поради което
му се дължи главницата, независимо дали са възникнали извънредни обстоятелства или не,
включително и „форсмажорни“ такива. Поради забава на наемателя, последният дължи
неустойка от 0.05% върху наема за всеки просрочен ден. Кооперацията е следвало да
извърши плащането на наема считано от 02.10.2020 г., което не е направено, поради което се
дължи и акцесорното вземане за неустойка. По искане на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение. Ответникът възразил против заповедта, поради което ищецът предявява иск за
установяване на вземането си.
Ответникът Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ТРАКИЯ"" с писмен
отговор изразява становище за неоснователност на иска. Излага, че не дължи плащаме като
се позовава се на непредвидимото, непредотвратимо, непредопределимо и продължително
пролетно засушаване през 2020 г. в землищата, обработвани от кооперацията, като сочи, че
това обстоятелство е констатирано и по надлежния ред и е доведено до знанието на ищеца.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Между страните не е налице спор, че с договор за наем на земеделска земя от
17.10.2018 г. ищецът е предоставил на кооперацията за временно ползване земеделска земя с
площ от 10.450 дка, представляваща имот № 72709.30.50 в землището на с. Тополи, община
Варна, м-ст „Корията“ за периода от 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. Наемателят се е задължил
3
да полза имота с цел производството на селскостопанска продукция и да заплаща наемна
цена, която е уговорено да не бъде по-ниска от определеното със заповед на Директора на
Областна Дирекция „Земеделие“ средно рентно плащане за съответното землище. С чл.5 е
уговорено наемната цена да се заплати след изтичане на стопанската година съгласно
решение на УС на кооперацията. С чл.9, ал.2 от договора е уговорено, че при забава в
плащането наемателят дължи неустойка в размер на 0.05% от дължимата сума за всеки
просрочен ден.
Не е налице спор и относно обстоятелството, че със заповед № РД 19-04-125 от
30.09.2019 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, за землището на
с.Тополи е определено средно рентно плащане за отглеждане на едногодишни полски
култури в размер на 30 лева/дка.
С уведомление изх. №36/10.10.2020 г. кооперацията е уведомила ищеца, че не може
да изпълни задължението си да заплати наем за стопанската 2019/2020 година, поради
настъпили форсмажорни обстоятелства, породени от нетипично топла и суха зима на
календарната 2020г. и продължилото повече от 6 месеца засушаване в района, довели до
погиване на засетите култури.
От протокол № АР-07-8-2/07.05.2020 г. се установява, че имоти № 72709-49-1-5; №
72709-48-1-1; № 72709-67-1-1; № 72709-49-2-1; № 72709-229-4-3 и № 72709-12-1-5, находящи
се в землището на с. Тополи, са били засети в оптимални срокове, извършени са всички
изискуеми агротехнически и растителнозащитни мероприятия, но в резултат на
продължителното пролетно засушаване, липсата на есенно влагозапасяване и специфичният
микроклимат /постоянни ветрове/ допълнителните браня са пожълтели и изсъхнали, само
основното растение е било още жизнено, но със силно скъсено стъбло, усукани връхни листа
и отмрели долни листни етажи. От констативен протокол № АР-07-8-1/07.05.2020 г. се
установява, че имоти № 72709-231-1-1; № 72709-229-2-4; № 72709-172-1-1 и № 72709-82-4-
10, находящи се в землището на с. Тополи, също са били засети в оптимални срокове,
извършени са били всички изискуеми агротехнически и растителнозащитни мероприятия,
но отново в резултат на продължителното пролетно засушаване, липсата на есенно
влагозапасяване и специфичният микроклимат /постоянни ветрове/ всички браня са
пожълтели, изсъхнали и отмрели на различен етап от развитието си.
От приетото от въззивния съд писмо № РД-12-02-345-1/23.02.2022 г. на ОСЗ-Варна се
установява, че имот № 72709.30.50 в землището на с. Тополи, община Варна попада в
обхвата на парцел с идентификатор № 72709-229-4-3 с площ 8.63ха, който е описан в
протокол № АР-07-8-2/07.05.2020 г., т.е. засушаването и последвало погиване на посевите
касае и процесния имот.
Спорът между страните е относно обстоятелството дали е налице форсмажор и
съответно дали са налице предпоставките за отпадане задължението на ответника да заплати
наемната цена. В договора между страните не е налице специална клауза за изключване
отговорността на кооперацията за заплащане на наемната цена при погиване на реколтата,
като с оглед твърденията на ответника, въззивният съд следва да провери дали са налице
4
предпоставките за приложение на чл.306 от ТЗ. Съгласно чл.306, ал.1 от ТЗ, длъжникът по
търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. В ал.2 е
дефинирано, че непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Предвидено е също така, че
длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в
подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и
възможните последици от нея за изпълнението на договора, като при неуведомяване се
дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.
Наличието на форсмажор не е достатъчно основание за освобождаването на
кооперацията от задължението й за заплащане на наемната цена, а следва да се установи
наличието на причинно-следствената връзка между форсмажора и невъзможността за
заплащане на наемната цена. Въззивният съд намира, че ответникът не е доказал
твърдението си за невъзможност за заплащане на наемната цена, доколкото нито твърди,
нито е установил погиване на реколтата във всички обработвани от него земеделски земи,
което респективно би довело до липса на финансова възможност за изпълнение на
паричното задължение.
На следващо място въззивният съд намира, че не е налице връзка между
задължението на кооперацията да заплати наема за стопанската 2019/2020 година и
погиването на реколтата. Страните са се съгласили наемната цена да се заплати след
изтичане на стопанската година съгласно решение на УС на кооперацията (чл.5, ал.1 от
договора), т.е. последният определя размера на дължимата наемна цена. В чл.4 от договора
страните са се съгласили наемното плащане да не бъде по-ниско от определеното със
заповед на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ средно рентно плащане за
съответното землище. От това следва, че размерът на наемната цена не зависи добивите от
наетата земя, а от решението на УС на кооперацията и от определеното със заповед на
Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ средно рентно плащане за землището, в
което е процения имот. Изложеното обуславя извода за липса на връзка между
задължението на кооперацията да заплати наема за стопанската 2019/2020 година и
погиването на реколтата.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че възражението на ответника за
наличието на непреодолима сила, освобождаваща го от задължението да заплати наема за
стопанската 2019/2020 година, за необосновано. Предвид неплащането на наема в
уговорения срок, кооперацията дължи и уговорената в чл.9, ал.2 от договора неустойка.
Искът за установяване на вземането е основателен и следва да бъде уважен в предявения
размер.
Поради съвпадение на крайните изводите на двете инстанции за основателност на
иска, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 360 лева.
5
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1489/28.10.2021 год., постановено по гр.дело №4909
по описа за 2021 година на РС – Варна.
ОСЪЖДА Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ТРАКИЯ"", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Тополи, п.к. 9140 да заплати на
"ДИЛКОМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 360 лева (триста и шестдесет
лева), представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6