Решение по дело №1181/2021 на Окръжен съд - Бургас

М О Т И В И:
Съдебното производство е образувано по внесена за разглеждане по
реда на чл. 16 вр. чл. 14, ал. 4, т. 5 от ЗЕЕЗА преписка вх. № 7237/2021 г. по
описа на Окръжна прокуратура - Бургас, съдържаща молба за екстрадиция, с
която Генералната прокуратура на Република Казахстан е поискала ***
гражданин Е. Е. М. /Y. Y. M./ да бъде екстрадиран в Република Казахстан за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, 6
месеца и 6 дни, представляващо неизтърпяна част от наказанието „лишаване
от свобода“ по присъда от 30.06.2009 г. на Медеуския районен съд на гр.
Алмати, Република Казахстан, която неизтърпяна част е приведена в
изпълнение с решение от 9.11.2021 г. на Районен съд № 2 на Бостандикски
район в гр. Алмати, влязло в сила на 14.12.2021 г.
В съдебно заседание окръжният прокурор на Окръжна прокуратура-
Бургас обосновава становище, че са налице всички материалноправни
предпоставки за постановяване на решение, с което да се допусне
екстрадицията на исканото лице Е.М..
Защитникът на исканото лице – адв. Георги Димитровмоли съда да
откаже екстрадицията на г-н М. в Република Казахстан на основание чл. 10 от
Европейската конвенция за екстрадиция, чл. 7, т. 6 от ЗЕЕЗА и чл. 3, ал. 1, б.
„б“ от Договора между Република България и Република Казахстан за
екстрадиция, тъй като изпълнението на наказанието е погасено по давност по
българското законодателство.
Исканото лице Е.М. моли да не бъде екстрадиран.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди изложените от страните съображения, прие следното:
Молбата за екстрадиция е подадена до Министерството на
правосъдието на Република България и след преценка, че молбата и
приложените към нея документи отговарят на изискванията на чл. 9 от
ЗЕЕЗА, министърът на правосъдието ги е изпратил на Върховната касационна
прокуратура.
Молбата за екстрадиция е в писмена форма и е подадена от
компетентен орган на молещата държава – Генералната прокуратура на
Република Казахстан. Доказателствата към нея са на руски език и в превод на
български език. Исканото лице се намира на територията на Република
България и е с установена самоличност, потвърдена с експертна справка №
297/2.10.2021 г. на експерт от БНТЛ при ОД на МВР-Бургас - исканото за
екстрадиция лице Е. Е. М. е роден на ** г. в ** област, Република **, същият
е ** гражданин, **, с адрес на пребиваване в Република България - гр. **, ж.к.
„**“, комплекс „**“ № *, вх. *, ет. *, ап. *. Твърдението на г-н М., че не е **
гражданин е несъстоятелно, тъй като видно от заключението за определяне на
принадлежност към гражданство, исканото лице е гражданин на Република **
1

и притежава паспорт № ** от 15.05.2014 г., валиден до 14.05.2024 г.
От молбата за екстрадиция и съпровождащите я документи се
установява, че с присъда от 30.06.2009 г., постановена от Медеуския районен
съд на гр. Алмати, Република Казахстан, исканото лице Е.М. е признат за
виновен в извършване на престъпления по чл. 177, ал. 3, б. „б“ и чл. 193, ал. 3,
б. „в“ от НК на Република Казахстан, за които му е наложено общо наказание
лишаване от свобода за срок от седем години при строг режим в
изправителна колония. Присъдата е влязла в сила на 2.09.2009 г. След
настъпили промени в наказателното законодателство на Република Казахстан,
с решение от 7.02.2012 г., постановено от Кашпагайки градски съд на
Алматинска област по дело № 6-9/1, срокът на наложеното общо наказание
лишаване от свобода е намален от седем години на пет години.
С решение от 15.11.2012 г., постановено по дело № 6-5/703 на
Капшагайски градски съд на област Алмати, осъденият М. бил освободен
условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието – 1
година, 7 месеца и 15 дни, при налагане на редица задължения, включващи и
забрана за промяна на местоживеенето.
На 4.12.2012 г. Е.М. бил освободен от местата за лишаване от свобода,
като на 4.10.2013 г. той се явил в полицейското управление на Бостандикския
район на гр. Алмати, където срещу подпис бил запознат с наложените му
задължения съгласно решението на съда от 15.11.2012 г.
На 31.10.2013 г. осъденият подал писмено заявление за пътуване до гр.
Астана, Република Казахстан, за провеждане на лечение. Въз основа на
заявлението бил издаден маршрутен лист за периода от 4.11.2013 г. до
14.12.2013 г. След изтичане на този период било установено, че Е.М.
напуснал страната на 5.11.2013 г. през международно летище Алмати с полет
Алмати – Истанбул, без да е получил разрешение за това от Министерството
на вътрешните работи. По този начин г-н М. нарушил установените
ограничения и се укрил от изтърпяването на наказанието, което дало
основание на съда на Бостандикски район № 2 на гр. Алмати с решение №
1.1-18/4-14 от 11.03.2014 г. да го обяви за издирване, като му вземе мярка за
неотклонение „арест“. Решението влязло в сила на 27.03.2014 г. С последващо
решение № 7550-17-00-2-3м/425 от 16.06.2017 г. съдът обявил осъдения М. за
международно издирване.
С решение от 9.11.2021 г. Бостандикският районен съд № 2 на гр.
Алмати отменил условното предсрочно освобождаване на Е.М. и постановил
г-н М. да изтърпи неизтърпяната част от наказанието, наложено му с
присъдата от 30.06.2009 г. на Медеуския районен съд на гр. Алмати, а именно
лишаване от свобода за срок от 1 година, 6 месеца и 6 дни в учреждение от
системата за изпълнение на наказанията с максимална безопасност. Със
същото решение взетата по отношение на осъдения мярка за неотклонение
„арест“ е била заменена със „задържане под стража“.
След поискана от настоящия съдебен състав допълнителна информация
2

от молещата държава се установи, че решение от 9.11.2021 г., постановено от
Бостандикския районен съд № 2 на гр. Алмати е влязло в сила, след като на
14.12.2021 г. същото е било потвърдено с решение на Съдебната колегия по
наказателни дела на Градския съд в Алмати (вж. писмо рег. № 2-013602-21-
87115 от 16.12.2021 г. на Генералната прокуратура на Република Казахстан -
л. 192). В писмото е посочено още, че на 1.01.2015 г. бил приет нов
Наказателно-процесуален кодекс на Република Казахстан, в който понятието
за превантивна мярка „арест“ било заменено със „задържане под стража“ и
това именно наложило съдът с решение от 9.11.2021 г. да посочи промяната
на мярката в задържане под стража.
При така установеното съдът прие, че формално са налице условията,
предвидени в разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от ЗЕЕЗА за допускане на
екстрадиция. Деянието, за което е осъдено исканото лице Е.М., е
квалифицирано като престъпление по чл. 177, ал. 3, б. „б“ от НК на Република
Казахстан (отм., съответстващ на чл. 190, ал. 3 от сега действащия НК на
молещата държава) - измама, извършена от две или повече лица, сговорили се
предварително за нейното извършване, като предметът й е в особено големи
размери. То представлява престъпление и по българския НК, а именно по чл.
210, ал. 1, т. 2 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от
една до осем години. Наказанието, за чието изтърпяване се иска
екстрадицията на Е.М., е лишаване от свобода за повече от 4 месеца – 1
година, 6 месеца и 6 дни лишаване от свобода. Наред с това в случая не са
налице отрицателните предпоставки по чл. 6 от ЗЕЕЗА – исканото лице не е
български гражданин, не му е предоставено убежище в Република България,
не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на
Република България, нито е наказателно неотговорно лице съгласно
българското законодателство.
Не са налице и основанията на чл. 7, т. 1-4 и т. 6-8 от ЗЕЕЗА, при които
се отказва екстрадиция, а именно – престъплението, за което е осъдено
исканото лице не е политическо или военно; присъдата, с която е осъден г-н
М. и решението, с което е отменено условното предсрочно освобождаване и е
постановено изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието не са
издадени от извънреден съд в молещата държава; наказанието, респ.
остатъкът от него не е наложено на основания като раса, религия,
гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или
политически убеждения; в Република България за същото престъпление няма
влязла в сила присъда срещу лицето,чиято екстрадиция се иска; на това лице
не е наложено смъртно наказание; по делото няма данни престъплението, за
което Е.М. е осъден, да е амнистирано; изпълнението на наказанието не е
погасено по давност според законодателството на българската или на
молещата държава.
Съдът не споделя доводите на защитника за прилагане на абсолютната
изпълнителска давност на основание чл. 82, ал. 4 от НК на Република
България. Изразеното становище е аргументирано с твърдението, че
3

подлежащият на изпълнение остатък от наказанието – 1 година, 7 месеца и 15
дни, е определен с решението от 15.11.2012 г. на Кашпагайски градски съд на
обл. Алмати. Решението е влязло в сила на 4.12.2012 г. и от този момент е
започнала да тече петгодишната изпълнителска давност съгласно чл. 82, ал. 1,
т. 4 НК. По българското законодателство абсолютната изпълнителска давност
е изтекла на 4.06.2020 г., което е основание да бъде отказана екстрадицията.
По делото е безспорно установено, че с посоченото от защитника
решение от 15.11.2012 г. Е.М. е бил условно предсрочно освободен от
изтърпяване на останалата част от наказанието, наложено с присъдата от
30.06.2009 г., постановена от Медеуския районен съд на гр. Алмати. Именно
от влизането на това решение в сила определеният остатък от наказанието е
станал неизпълним, което изключва прилагането на изпълнителската давност
към този момент. Началото на обикновената изпълнителска давност се
поставя с влизането в сила на решението, с което е отменено условното
предсрочно освобождаване на Е.М. и е постановено осъденият да изтърпи
неизтърпяната част от наказанието, а това е решението от 9.11.2021 г.,
постановено от Бостандикския районен съд № 2 на гр. Алмати, влязло в сила
на 14.12.2021 г. Очевидно е, че давността по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК не е изтекла.
Съдът прие, че не са налице факултативните основания по чл. 8 от
ЗЕЕЗА за отказ да се допусне екстрадиция. Деянието, за което е осъдено
исканото лице не е подсъдно на българския съд. За същото престъпление в
Република България няма висящо или прекратено наказателно производство
срещу лицето, за което се иска екстрадиция. Е.М. е участвал чрез видеовръзка
в съдебното производство, в което е постановено решението от 9.11.2021 г. на
Бостандикския районен съд № 2 на гр. Алмати. Престъплението, за което той
е осъден, не е извършено извън територията на Република Казахстан.
С оглед на твърденията на защитника за влошено здравословно
състояние на исканото лице, както и предвид представената медицинска
документация, съдът назначи съдебномедицинска експертиза за установяване
на актуалния здравословен статус на Е.М.. Според заключението, изготвено
от вещите лица д-р Тома Чаушев -специалист по съдебна медицина и д-р
Димитър Брънков - специалист по неврология, г-н М. страда от хронична
сърдечно-съдова недостатъчност, първа степен с ортопнея, мозъчно-съдова
болест, хипертонична болест II степен с високи стойности на артериалното
налягане, захарен диабет, втори тип, инсулинонезависим, пълна слепота с
лявото око и 90% загуба на зрението на дясното око. Вещите лица посочват,
че към момента исканото лице е в относително добро и стабилно
здравословно състояние, но поради напредналите усложнения, които се
дължат на захарния диабет, вероятността от настъпване на по-тежки
усложнения от съдов характер (тромбоза на долни крайници, мозъчен инсулт,
инфаркт на миокарда, тромбоемболична болест) е голяма. В заключението е
отразено, че предприемането на пътувания на далечно разстояние, за време
повече от един час, с наземен, воден или въздушен транспорт е опасно за
исканото лице, тъй като е възможно при такива стресови състояния
4

освидетелстваният да получи тежък пристъп с тежки усложнения от
посочените заболявания. Съгласно заключението заболяванията, от които
страда г-н М. са тежки и в напреднал стадий на развитие, поради което
пребиваването му в местата за лишени от свобода би застрашило неговия
живот.
Съдът, след като изслуша вещите лица в съдебно заседание, прие, че
изготвеното от тях заключение не е обосновано, тъй като част от направените
изводи, например за наличието на хронична сърдечно-съдова недостатъчност,
не се основават на конкретни данни и обективни изследвания. Това наложи
назначаването на повторна съдебномедицинска експертиза, извършването на
която съдът възложи на д-р Вера Семерджиева-Каршакова – специалист по
вътрешни болести и кардиология и д-р Ирена Цанкова-Андонова –
специалист по неврология към МБАЛ „Сърце и Мозък“ - Бургас.
За нуждите на експертизата и за прецизиране на обективната състояние
на исканото лице, вещите лица са извършили специализирани физикални
прегледи, кръвно изследване на бъбречни показатели, електрокардиограма,
ехографско изследване на сърцето и компютър-томографско изследване на
кръвоносните съдове на сърцето. Съгласно заключението Е.М. страда от
захарен диабет тип 2 с инсулиново изчерпване, поради което е преминал на
комбинирано лечение от инсулин и медикаменти. Захарният диабет е довел до
развитие на т.нар. диабетна полиневропатия /увреждане на периферните
нерви/, непролиферативна ретинопатия, нефропатия с начална бъбречна
недостатъчност. Степента на увреждане към момента е умерена, а не тежка
или крайно инвалидизираща. Вещите лица са установили, че исканото лице
страда и от артериална хипертония, мозъчно-съдова болест, бъбречно-
каменна болест, както и очни заболявания – лявото око вижда само светлина,
но не може да определи откъде идва тя, а дясното око има 40% зрение -
достатъчно за да се ориентира добре и да се самообслужва без чужда помощ.
В заключението е посочено, че заболяванията, от които страда Е.М. са
хронични и в момента сравнително компенсирани, няма непосредствени
животозастрашаващи усложнения. Г-н М. би могъл да пътува в страната и
извън нея, като въздушният транспорт със самолет е за предпочитане спрямо
продължително пътуване по суша и е по-щадящ. Посочените заболявания
обаче, поради вече настъпили морфологични промени в съответните органи
/панкреас, сърце, мозък/, не могат да бъдат излекувани окончателно. Те
изискват ежедневен контрол на показателите кръвна захар и артериално
налягане, ежедневен прием на медикаменти за понижаване на артериалното
налягане, холестерола, кръвната захар, съдоразширяващи, прилагане на
инсулин, както и необходимост от спазване на стриктен хигиенно-диетичен
режим, добра двигателна активност и избягване на стреса, за да не
декомпенсират хроничните заболявания. Неспазването на тези условия може
бързо да разруши крехкото равновесие на болестта и да доведе до остри
усложнения, застрашаващи живота на г-н М.. Посочено е, че в местата за
лишаване от свобода исканото лице не може да съблюдава този здравословен
5

режим на живот и вероятно бързо би се стигнало до влошаване на
здравословното му състояние.
В съдебно заседание вещите лица разясниха, че исканото лице би могло
да бъде настанено в местата за лишаване от свобода, ако бъде гарантирана
възможността за редовен прием на предписаните медикаменти, проследяване
на стойностите на кръвното налягане и на кръвната захар от медицинско лице
и присъствието на лице, което при необходимост да му помага при
коригиране на дозата инсулин, както и в ежедневните му дейности –
обличане, обслужване, хигиенни дейности. Последното се обяснява с
увреденото зрение на г-н М. и с остатъчните неврологични симптоми,
установени при прегледа – нарушено равновесие, остатъчна лека пареза в
десните крайници след исхемичен инсулт. Според вещото лице д-р
Семерджиева исканото лице би получило необходимата грижа, ако бъде
настанено в СБАЛС при Затвора-София.
Настоящият съдебен състав уведоми молещата държава за настоящото
обективно здравословно състояние на исканото лице и изиска допълнителна
информация, свързана с предоставяне на гаранции, че при връщане на Е.М. в
Република Казахстан, същият ще бъде настанен в пенитенциарно заведение, в
което да му бъдат осигурени адекватно медицинско наблюдение и лечение,
както и необходимите хигиенни условия и диетичен режим.
В писмо с изх. № 2-013602-22-35496 от 3.05.2022 г. на Генералната
пракуратура на Република Казахстан е заявено, че в случай на екстрадиция на
Е. М. в Казахстан той ще бъде подложен на медицински преглед, според
резултатите от който ще бъде настанен в пенитенциарна институция, където в
съответствие със законодателството на Република Казахстан ще му бъде
осигурено подходящо медицинско наблюдение и лечение, необходими
хигиенни условия и храна.
Полученият отговор не би могъл да удовлетвори съда, предвид липсата
на безусловност на даденото уверение. Отговорът е по-скоро декларативен,
тъй като не е съобразен с посочените от съда конкретни данни за
здравословното състояние на исканото лице. Още повече че заболяванията, от
които страда г-н М. са установени не само след извършени физикални
прегледи, при това от лекари с различни специалности, но и въз основа на
редица специализирани изследвания.
Съдът отчита обстоятелството, че влошеното здравословно състояние не
е прието от законодателя като основание за отказ от екстрадиция.
Екстрадирането на исканото лице обаче не следва да поставя в риск живота и
здравето му, а в конкретния случай този риск е реален, а не хипотетичен. Във
връзка с това съдът не може да игнорира събраните по делото доказателства
за състоянието на пенитенциарната система в Република Казахстан.
В приложения по делото Годишен доклад на Бюрото за демокрация,
човешки и трудови права към Държавния Департамент на САЩ относно
практиките в областта на човешките права в Казахстан за 2019 г. се съдържат
6

сведения, че условията в затворите като цяло са тежки и
животозастрашаващи, а функционалността на сградите не отговаря на
международните здравни стандарти. Здравословните проблеми на
затворниците не се лекуват адекватно в много от случаите или условията на
затвора обострят състоянието им. Затворите са изправени пред сериозен
недостиг на медицински персонал. Липсват медицински услуги включително
за затворници, страдащи от ХИВ/СПИН, туберкулоза и диабет. Хигиенните
условия са незадоволителни, ВиК и канализационни системи липсват или са в
лошо състояние. Затворници с увреждания не са имали достъп до душове в
продължение на месеци. Бивши и настоящи затворници са съобщили за
употреба на хранителни продукти извън срока им на годност.
Видно от Годишния доклад на Бюрото за човешки права за 2020 г.,
условията в затворите в Казахстан не са се подобрили, което е довело до
много смъртни случаи и самоубийства. В много от случаите компетентните
органи не разследвали твърденията на затворниците за изтезания и не търсели
отговорност от персонала и администрацията на затворите.
По делото е приложена и публикация от Източно-Казахстанския филиал
на Казахстанското международно бюро по правата на човека от 29.12.2021 г.
относно проведено на 24.12.2021 г. заседание на Координационния съвет към
Комисаря по правата на човека в Република Казахстан. На заседанието било
обърнато внимание на проблема, свързан с транспортирането на осъдените
лица до изправителните учреждения към Наказателно-изпълнителната
система на МВР. Предвид географските мащаби на териториите на Казахстан,
транспортът със „столипински вагони“ продължавал не дни, а седмици, през
което време било невъзможно да се осъществява обществен контрол върху
спазването на правата на осъдените. Самите условия на транспортиране
(липса на елементарен комфорт, без постели, без възможност за нормално
посещение на тоалетна) правели продължителното превозване в препълнения
вагон болезнено и го превръщали в своеобразно жестоко, унизително
малтретиране. Никой от ръководството на МВР и Комитета на наказателно-
изпълнителната система, присъствали на заседанието, не взел становище по
този въпрос.
Преценката на всички изложени по-горе обстоятелства налага извод, че
съществува осезаем риск животът и здравето на Е.М. да бъдат сериозно
застрашени в случай на екстрадирането му. По мнение на този съдебен състав
дадените уверения от казахстанските власти не са достатъчни, за да
елиминират опасността исканото лице да бъде настането в пенитенциарно
заведение, което няма да е подходящо за лице в неговото здравословно
състояние. А това би довело до подлагането на Е.М. на жестоко и нечовешко
наказание и до риск да не бъдат гарантирани правата му, свързани с
изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното
право.
С оглед на изложените съображения, съдът прие, че в конкретния случай
7

е налице абсолютното основание за отказ по чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА, поради
което отказа екстрадицията на *** гражданин Е.М. в Република Казахстан.
Мотивиран от горното, съдът постанови своето решение.

Председател:

Членове: 1.

2.

8

Номер на акта:	81
Дата:	4 май 2022 г.
Съдия:	Цвета Живкова Попова

Дело:	20212100201181
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 ноември 2021 г.

Решение по дело №1181/2021 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите