РЕШЕНИЕ
№ 1064
гр. Бургас, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100500887 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№5507/15.02.2022г., подадена от ,,ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕАД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
кв.,,Победа“, ул.,,Ген Владимир Вазов“№3, сграда ,,Метални панели и конструкции“ ет.4,
представлявано от изпълнителния директор- Ганчо Йовчев Тенев, чрез юрисконсулт Д.
Златева, срещу Решение №94/17.01.2022г., постановено по гр.д.№5419/2020г. по описа на
Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на
,,ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, кв.,,Победа“, ул.,,Ген Владимир Вазов“№3, сграда ,,Метални панели
и конструкции“ ет.4, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев,
срещу ,,ИНТЕРТРЕЙД ИНЖЕНЕРИНГ“АД, ЕИК *********, представляван от
,,БЪЛГАРСКО ВВИНО“ ЕООД, с ЕИК ********* с лице, представляващо юридическото
лице- представител И. Дражев Атанасов, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас
8000, бул.,,Стефан Стамболов“№126, за признаване на установено, че ,,ИНТЕРТРЕЙД
ИНЖЕНЕРИНГ“АД дължи на ,,ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД суми,
както следва: 1013.25 лева- главница, представляваща неизплатено изискуемо задължение
по партида с абонатен №211824 за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден
1
имот, находящ се в гр.Бургас, Център, бул.,,Стефан Стамболов“ №126, по издадени фактури
за периода от 24.03.2017г. до 25.09.2019г., с отчетен период от 18.02.2017г. до 12.09.2019г.
и сумата от 241.24 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на
главницата, начислена за периода от 25.06.2017г. до 13.05.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 17.06.2020г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Със същото решение, съдът е осъдил ищцовото дружество да заплати на ,,ИНТЕРТРЕЙД
ИНЖЕНЕРИНГ“АД сума в размер на 200лева- разноски по делото за първоинстанционното
производство.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат доводи за
неправилност и необоснованост и се иска неговата отмяна.
На първо място се изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за недоказаност
на исковата претенция.
Твърди се, че съдът не обсъдил в цялост представените по делото доказателства (фактури,
справка за отчет на водомера), от които се установявал начинът на отчитане на водомера и
определяне процесните количества вода. Направено е подробно описание на механизма на
отчитане на измервателния уред, като се пояснява, че в случая бил наличен подотчетен
водомер, чиито показания се приспадали при фактуриране на потребените количества вода.
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели и извършената по
делото съдебно- техническа експертиза.
Навеждат се доводи във връзка с изложеното в мотивите на решението, че от съдържанието
на фактурите не можело да се установи основанието за вписване на съответните стойности.
Посочва се, че отчитането се осъществявало в съответствие с изискванията на Наредба №4
от 14.09.2004г. Излагат се подробни съображения в тази насока.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендира се присъждане на сторените
по делото съдебно- деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез
представляващото дружеството лице - Ивайло Атанасов, управител, с който се оспорва
въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и
законосъобразен. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна и моли за нейното
отхвърляне.
Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство се установили нарушения от
страна на въззивното дружество на разпоредби на Наредба №4 от 14.09.2004г., както и
действия по неправомерно изграждане на водопроводни отклонения и нередовни
отчитания. Направен е анализ на представените по делото доказателства.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
2
В с.з. страните са представлявани от процесуаланите си представител, които поддържат
въззивната жалба, респ. отговора на въззивната жалба.
В указания от съда срок въззимаемият представя писмени бележки.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна, в преклузивния
срок по чл.259 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно
обжалване.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцовото дружество твърди, че ответникът е абонат на „В и К” ЕАД, заведен е в системата
под аб.№211824 за работилница и пристройка, находящи се в гр.Бургас, бул. „Стефан
Стамболов“ №126 и му дължи сума в размер на 1013,25 лв., представляваща задължение за
доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода 24.03.2017 год. до
25.09.2019 год., с отчетен период по фактури:18.02.2017г. до 12.09.2019г., и сума в размер
на 241,24 лв., обезщетение за забавено изпълнение , дължимо за периода 25.06.20217г. -
13.05.202г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението поради което моли да
бъде прието за установено между страните съществуването на това задължение, както и да
бъде осъден ответника да му заплати направените по делото разноски.
Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК, по което е издадена Заповед №1200 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.06.2020г. по ч.гр.д.№2982/2020
год. по описа на БРС за сумата от 1013,25 лв.-главница, 241,24 лв.-мораторна лихва за
забавено плащане върху главницата считано от 25.06.2017г. до 13.05.2020г., ведно със
законна лихва върху тази главница от 17.06.2020г-датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и такси и разноски.
Предвид постъпилото възражение от длъжника, кредиторът е предявил иск по чл.415 от
ГПК във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си.
Ответникът е депозирал своевременно писмен отговор, с който е оспорил иска като
неоснователен. Оспорени са представените от ищцовото дружество писмени доказателства.
По делото са представени издадените от ищеца през процесния период фактури, справка-
извлечение на показания на водомер /6061/133/, отчетен с мобилно устройство с адрес
гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №126 с кл.№211824 за периода 18.02.2017 г. до
14.08.2019г. -29 отчета.
В качеството на свидетел по искане на ответника е разпитана Ж. К., служител на ищцовото
дружество. Пред съда заявява, че процесния водомер се намира отстрани на сградата на
НОИ, в шахта, изправен, работи и го отчита от м. август 2019 г., а е служител на ищцовото
дружество от 29.07.2019г.
3
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, по която са изготвени две
заключения от ВЛ Жулиета Едрева. Посочено е, че централния водомер в имота е на НОИ, а
всички останали са му подотчетни. В с.з уточнява, че след водомера на ответното дружество
/водомер с кл.№211824 със заводска пломба, пломба от ВиК и баркод за електронно
отчитане/ има отклонение, което е към бившия Колодрум /водомер с фабричен №*********
с кл.№208215, със заводска пломба и пломба от Ви К и баркод за лектронно отчитане/ с
партида открита на „Сариел“ АД. Последният водомер също се отчитал и от отчетените
количества се изваждат тези, които са отчетени от водомера на ответното дружество и така
остава като негово задължение.
Заключенията на ВЛ са оспорени от ответника.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза установяваща, че в
счетоводството на ищеца са осчетоводени по партидата на ответното дружество процесните
фактури. Изчислена е законната лихва за забава върху главницата. ВЛ Д. е посочила, че
счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено.
БРС е отхвърлил изцяло предявените искове. Решението е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Страните са обвързани от твърдяното облигационно правоотношение, по силата на което
ищцовото дружество е извършвало доставки на ВиК услуги за посочения водоснабден обект
на ответника с абонатен № 211824 на адрес гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ № 126 –
работилница.
Както беше посочено по-горе заключението на ВЛ е оспорено от ответника, но последният
не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. Ето защо съдът приема, че по
делото е установено, че след измервателното устройство на ответника е изградено
водопроводно отклонение – част от водопроводна мрежа за водоснабдяване на съседен
поземлен имот. Този нов водомерен възел е разположен във водомерна шахта, изградена
пред сградата на Колодрума в съседния имот, а в нея е монтиран водомер по партида на
друг абонат - „Сариел“ АД, който водомер е подотчетен по отношение на водомера на
ответника. Безспорно е също, че потреблението на ответника се определя като разлика
между отчета на неговия водомер и този на „Сариел“ АД. В подкрепа на този извод са и
част от представените фактури, на които се виждат цифри с отрицателен знак. Така напр. ф.
№********** от 25.10.2018г. в графата „служебно“ има запис „-5“, ф.№********** от
27.08.2018г. – „-6“ и т. н.
В случай, че потреблението на ответника се определя като разликата между отчета два
водомера, а такива корекции има само на част от издадените фактури, то липсва яснота
относно начина на формиране на задължението му по издадените фактури. С други думи
казано съществен елемент от спора на страните е установяването изправността на
подотчетното измервателно устройство, в това число и на надлежното изграждане на
последното водопроводно отклонение с нов водомерен възел в съответна водомерна шахта.
Само така може да се направи несъмнен извод за реалното потребление на подотчетния
4
абонат, респективно извод за реалното потребление на ответното дружество и за обема на
това потребление. Предвид изложеното предявеният установителен иск се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено с горните мотиви.
Страните не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №94/17.01.2022г., постановено по гр.д.№5419/2020г. по описа
на Районен съд- Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5