Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Берковица
05.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание
на 06.10.2020 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА
ГЕОРГИЕВА
При секретаря Таня Йорданова и като разгледа докладваното
от съдията Георгиева АНД № 260 по описа
за 2020г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-02430-000257,
издадено от Началник РУ-Берковица, с
което на С. Е.Ц. е наложена глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и на чл.140 ал.1 от същия.
Жалбоподателят
С. Е.Ц. излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП,а в писмено становище от упълномощен от него адвокат
същият навежда доводи за погасяване на административно наказателната му
отговорност по давност, като моли същото да бъде отменено.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
АУАН
и НП са издадени за това, че на 17.06.2016 г. в община Берковица на път Втори
клас № 81- на км. 72+000 жалбоподателят
управлявал МПС лек автомобил „Ситроен Ц
Тези фактически и правни изводи на
административно наказващия орган изцяло се споделят от настоящия състав,
доколкото кореспондират на събраните по делото доказателства, а и не са спорни
между страните.
Въпреки
гореизложеното обаче, настоящият състав намира, че административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е неправилно ангажирана, доколкото е
погасена по давност
С тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се
прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се
създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на
деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са
административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно
положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена
опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл
институтите на давността в двете й разновидности- преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се
погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира
изтърпяването на вече наложената административна санкция- намират
приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че
извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за
субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в
административно-наказателния процес (чл. 11 ЗАНН), следва че нормите на
давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно
наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.
В цитираното Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на
ВКС и ВАС се прие, че пример за такова субсидиарно приложение е института на
абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. С
това обаче далеч не се изчерпват случаите когато разпоредбите на давността
уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение.
Трайно установено положение, както в теорията, така и в
практиката е че преследвателната
погасителна давност ограничава във времево отношение възможността на
държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице.
Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната
отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива
два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК.
Абсолютната давност изключва наказателното/административно-наказателното
преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл.
81, ал.3 НК.
В чл. 34 ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които
прекъсват обикновената погасителна давност- издаването на АУАН и издаването на
НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни
действия три месечен/ съответно едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен
за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на
административно наказателната отговорност на дееца- след издаването на НП
същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за
влизането му в сила. Тъй като за това действие в ЗАНН не е предвиден специален
давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал.1, т.5 НК и да
се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече обикновена
давност в размер на 3 години.
В случая не може да
намери приложение двугодишния срок по чл. 82 ЗАНН, доколкото приложението му би
довело до смешение между двата основни вида давност- преследвателна и
изпълнителна. Както бе посочено по горе преследвателната давност тече от
извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в
сила акт. Изпълнителната давност по
чл. 82 ЗАНН започва да тече от
влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана.
Тоест, за да е приложим срока по чл. 82 ЗАНН наказателното постановление следва
да е влезнало в сила. Предпоставка за влизане в сила на НП е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в
сила на НП не тече изпълнителната давност по чл. 82 ЗАНН, а общата
преследвателна давност по НК. Така изрично Тълкувателно Постановление
1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че по силата на
препращащата норма на чл. 11 ЗАНН за връчването на НП следва да тече обикновена
три годишна давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК и абсолютна погасителна давност в
размер на 4,5 години на основание чл. 81, ал.3 НК.
В процесния случай НП е издадено на 27.06.2016г., от която
дата е започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал.1, т.5
от НК за връчване на НП. От
административно наказващият орган не са изложени твърдения за наличие на
действия ,водещи до прекъсване на течащата обикновена давност за връчване на
НП. Не са и представени доказателства за извършване на действия, водещи до
нейното прекъсване.
От гореизложеното следва, че обикновената тригодишна
давност като непрекъсната е изтекла на 27.06.2019г. НП е връчено на 31.07.2020г.
след изтичане на давностния срок за това действие. По посочените съображения
следва да се приеме, че административно наказателната отговорност на дееца е
погасена по давност и НП следва да се отмени.
Мотивиран
от горното Районен съд-Берковица,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-02430-000257, издадено от Началник РУ-Берковица, с което на С. Е.Ц. е
наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП и на
чл.140 ал.1 от същия.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Монтана
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :