Решение по дело №864/2017 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№191

гр. Самоков, 30.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Евелина Пейчинова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 864 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Е.К.Б. ***, С.К.З. *** Пелин, Г.К.З. от гр. Костенец, С.К.Я. от гр. Перник, М.Г.Г. *** и И.Г.Р. ***, чрез пълномощника им адв. Г. Въжаров, са предявили срещу Община Самоков, иск за заплащане солидарно на всички тях на сумата 24000 лв., предявена като частичен иск от общия му размер 30900 лв. и формирана съгласно исковата молба, уточняващите я молби от 14.09.2017 г. и 29.09.2017 г. и от допълнителното изявление на пълномощника на ищците в с. з. на 28.05.2018 г. като сбор от обезщетения в размер по 200 лв. месечно, представляващи части от общия им месечен размер 257,50 лв. за 10-годишен период от 03.08.2005 г. до 03.08.2015 г. за лишаването на ищците от ползването на 127,50 кв. м. от собствения им поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Маджаре, Община Самоков, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.08.2005 г. до окончателното й изплащане. Ищците претендират и присъждане на сторените по делото разноски

Ищците твърдят, че са собственици на горепосочения поземлен имот на основание възстановяване на собствеността върху него по реда на ЗСПЗЗ с решение № 125/12.06.2005 г. на Поземлена комисия – Самоков /вж. уточняваща молба от 14.09.2017 г./. В така възстановения им имот се намирала сграда с обща застроена площ 127,50 кв. м., за чийто собственик се легитимирал ответникът Община Самоков с акт за общинска собственост № 6474/1995 г. Твърди се в исковата молба, че сградата е незаконно построена, за нея не били издадени строителни книжа и че между ищците и ответника не било постигнато съгласие за доброволно уреждане на отношенията им чрез предаване владението върху сградата или чрез закупуването й. Също така се твърди в исковата молба, че наличието на сградата в имота е лишило в процесния период ищците от ползването на частта от поземления имот, върху която тази сграда е построена. Посочено е в исковата молба, че крайният момент на периода на претенцията е свързан с обстоятелството, че на 03.08.2015 г. първите петима ищци продали идеалните си части от поземления имот на шестия ищец И.Р..

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска и е заявил становище за неговата неоснователност. Твърди се в отговора на исковата молба, че сградата е законно построена в горепосочения поземлен имот и че ищците не са се легитимирали като собственици на този имот. Оспорва се твърдението на ищците, че те искали доброволно уреждане на отношенията си с ответника във връзка с тази сграда и че не получили отговор от ответника. Изтъква се, че Община Самоков осъществява фактическа власт върху застроената част от поземления имот на правно основание, тъй като е собственик на сградата и притежава право на строеж върху поземления имот в обема, необходим за ползването на сградата, като тази сграда и мястото, върху което е построена, не могат да бъдат обект на поземлена реституция. В тази връзка ответникът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност относно правото на строеж върху имота, която е започнала да тече от построяването на сградата през 1985 г. и е изтекла до предявяване на иска. В отговора на исковата молба е направено и възражение за погасяване по давност на претендираното вземане за част от заявения период, а именно за времето от 2005 г. до 26.07.2014 г. на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Изтъква се също така, че претендираното обезщетение е прекомерно. Ответникът претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищците, чрез пълномощника им адв. Г. Въжаров, поддържат иска.

Ответникът се представлява от пълномощника си юрк. П. Лукайчев, който поддържа заявеното с отговора на исковата молба становище по иска.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 125/12.06.2005 г. на Общинска служба „Земеделие и гори” – гр. Самоков на наследниците на Коста Михайлов З. е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници право на собственост върху земеделска земя в землището на с. Маджаре, Община Самоков, а именно върху зеленчукова култура с площ 0,344 дка в местността „Загранята”, девета категория, представляваща имот № 000187 по картата на землището, при граници и съседи: имоти с №№ 000199, 000049, 000033 и 000032.

Не е спорно между страните, а и се потвърждава от представената с отговора на исковата молба скица № 1465/02.04.2009 г., издадена от СГКК – Софийска област, че поземленият имот, описан в гореобсъденото решение на ОСЗГ – Самоков е понастоящем поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Маджаре, Община Самоков, с площ по скица 361 кв. м.

С нотариален акт 99, т. ІІ, рег. № 2450, д. № 262/2015 г. на нотариус Б. Механджийски, с район на действие съдебния район на РС – Самоков, на 03.08.2015 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, с който ищците Еленка К.Б., С.К.З., Г.К.З., С.К.Я. /чрез пълномощника си И.Г.Р./ и М.Г.Г. са продали на ищеца И.Г.Р. следните свои собствени общо 19/20 идеални части от поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Маджаре, Община Самоков, целият с площ по скица 361 кв. м., като Еленка Б. е продала собствените си 6/10 идеални части от имота, С.З., Г.З. и С.Я. – собствените на всеки от тях по 1/10 идеална част от имота, а М.Г. – собствената си 1/20 идеална част от имота. Посочено е в нотариалния акт, че при съставянето му са представени следните документи, удостоверяващи правото на собственост на продавачите – решение № 125/12.06.2005 г. на Поземлена комисия – Самоков /т. е. на Общинска служба „Земеделие и гори” – гр. Самоков/, както и нотариален акт с вх. № 2208, акт № 112, том ІХ, дело № 1910/04.08.2008 г. на Служба по вписванията – Самоков.

Видно е от представените с отговора на исковата молба скици на сгради, издадени от СГКК – Софийска област с №№ 15-256430 и 15-256434, двете от 25.07.2014 г., че в този поземлен имот съществуват две сгради – двуетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.1 със застроена площ 90 кв. м. и едноетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.2 със застроена площ 42 кв. м. Предвид взаимното разположение на двата обекта /допрени един до друг/, а и с оглед становищата на страните не е спорно, че тези обекти представляват твърдяната от ищците сграда, построена в поземления имот с идентификатор 46067.1.53.

Страните не спорят и за обстоятелството, че за сгради с идентификатори понастоящем 46067.1.53.1 и 46067.1.53.2, построени в поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 е съставен представеният по делото акт за общинска собственост № 6474/04.12.1995 г. В него е посочено, че сградите са построени върху земя извън регулацията на селото и те са описани като двуетажна комбинирана сграда за търговско и културно обслужване, състояща се от ресторант на първия етаж и библиотека на втория етаж, със застроена площ 87,55 кв. м. и пристройка към нея от север – гараж /складова площ към ресторанта/ със застроена площ от 41,20 кв. м. Посочено е в акта за общинска собственост, че сградите са станали общинска собственост на основание § 7, т. 6 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМСМА /обн. ДВ, бр. 77/1991 г./.

Въз основа на протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността на строежа „Комбинирана сграда”, намираща се извън регулацията на с. Маджаре, кметът на Община Самоков е издал разрешение за ползване № 34/15.09.1998 г. на комбинирана сграда за търговско и културно обслужване, в което е посочено, че строежът е собственост на Община Самоков и че е изпълнен в съответствие с акт за узаконяване № 8/17.04.1998 г.

На основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС /поради влизане в сила на кадастралната карта на с. Маджаре/, на 30.07.2014 г. е съставен нов акт за частна общинска собственост на сграда с идентификатор 46067.1.53.1 със застроена площ 90 кв. м., на два етажа, с предназначение „Комбинирана сграда за търговско и културно обслужване”, построена през 1985 г. и на сграда с идентификатор 46067.1.53.2 със застроена площ 42 кв. м., на един етаж, с предназначение „Помощна сграда”, двете построени в поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по КККР на с. Маджаре, извън регулационните граници.

Установява от показанията на св. Милчо Павлин, че в имота на ищците в с. Маджаре има постройка, която в миналото била използвана за библиотека и за кръчма, но от години стои заключена и откакто поземленият имот бил възстановен на ищците, те нямат достъп до тази сграда и не могат да я ползват.

От приетото заключение на в. л. М.А. по съдебно-оценителната експертиза се установява, че за периода 2005 г. – 2015 г. общата наемна цена на сградата с обща застроена площ 127,50 кв. м., построена в поземлен имот № 46067.1.53 по КККР на с. Маджаре, Община Самоков, е 13428 лв., като в обстоятелствената част на заключението в табличен вид /л. 75 от делото/ е посочено, че тази сума е формирана от сумите за пазарен наем на месец по години. Според заключението общият размер на лихвата за периода 2005 г. – 2015 г. е 9522,81 лв.

При така установените факти, правните изводи на съда са следните:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. 

Исковете са отчасти основателни.

Безспорно се установява, че поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по КККР на с. Маджаре, Община Самоков е възстановен по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на Коста Михайлов З..

От възстановяването на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ до приключване на устните състезания по делото в имота съществува комбинирана двуетажна сграда за търговско и културно обслужване, със застроена площ по актуална скица – 90 кв. м., построена през 1985 г. и помощна едноетажна сграда със застроена площ по актуална скица – 42 кв. м., за които са съставени акт за общинска собственост № 6474/1995 г. и акт за частна общинска собственост № 13105/2014 г.

В настоящото производство ответникът не доказа да е придобил право на собственост върху тези сгради на конкретно юридическо основание. В частност, не може да се приеме за установено, че към датата на влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г. сградите са представлявали обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на Община Самоков или за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване, които като такива да са преминали в собственост на Община Самоков на основание § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА /както е посочено в първия от горецитираните актове за общинска собственост/. Това е така, тъй като ползването на сградите е разрешено едва през 1998 г. въз основа на акт за узаконяване, също от 1998 г., а и сградите са извън регулацията на с. Маджаре.

На следващо място, именно защото за сградите е съставен акт за узаконяване № 8/17.04.1998 г. и по делото не се установява дори от протокола на държавната приемателна комисия от 1998 г. те да са изградени въз основа на издадено разрешение за строеж и/или други строителни книжа, не може да се приеме за установено, че те са построени при спазване на всички нормативни изисквания или че въз основа на отстъпено право на строеж е започнал законно разрешен техен строеж към 1 март 1991 г. Поради това не са били налице визираните в чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ пречки пред възстановяване на правото на собственост върху целия имот, в който те са построени, в полза на наследниците на Коста Михайлов З..

И на последно място, с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ /обн. ДВ, бр. 107/1997 г./ изтеклата до влизането й в сила на 22.11.1997 г. придобивна давност за придобиване на вещни права върху имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ не се зачита. С оглед спецификите на възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ – с административен акт, който има конститутивно действие относно обекта на възстановяване и субектите на правото на собственост, такава придобивна давност може да започне да тече едва от влизане в сила на този административен акт – в случая категорично след постановяването му на 12.06.2005 г., като е безспорно, че до края на исковия период /03.08.2015 г./ десетгодишния период на непрекъснато давностно владение по отношение на сградите съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС не е бил изтекъл. Поради това не може да се приеме, че ответникът е придобил правото на строеж върху процесния поземлен имот, трансформирано в право на собственост върху построените в него сгради, на основание придобивна давност, текла в периода от 1985 г. до възстановяване на собствеността върху поземления имот по реда на ЗСПЗЗ, респ. до края на исковия период.

В процесния период ответникът е имал възможност да ползва построените в реституирания поземлен имот сгради – същите са стояли заключени, а ищците не са имали достъп до тях. Без правно значение в настоящото дело е дали ответникът действително е ползвал тези сгради.

Изложените съображения обосновават извод, че в периода 03.08.2005 г. – 03.08.2015 г. собствениците на поземления имот са били лишени от възможност да го ползват в цялата му площ поради съществуването в имота на сгради с настоящи идентификатори 46067.1.53.1 и 46067.1.53.2, за които ответникът твърди да е техен собственик и е манифестирал ползването им, държейки ги заключени, без да има за това правно основание, противопоставимо на собствениците на поземления имот. Това състояние е довело до неоснователно разместване на имуществени блага. То представлява обедняване на собствениците на поземления имот, което се изразява в лишаването им от получаване на имуществената облага от гражданския плод от ползването на построените в имота сгради, включващ пазарния наем за сградите и за мястото, върху което те са построени – от една страна и едновременно с това – обогатяване на ответника с възможността да ползва сградите, без да заплаща за това наем. В този случай обедняването на собствениците на поземления имот е тъждествено по размер с обогатяването на ответника, като се съизмерява със средния пазарен наем, който ищците са могли да получат, съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той би следвало да плаща за ползването на сградите в поземления имот, но я е спестил предвид липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за наем с неговите собственици. Следователно относно размера на обезщетението, съдът намира, че същото е съразмеримо с пазарния наем на вещта, определен от съдебно-оценителната експертиза. В тази връзка следва да се допълни и че наличието на заварени от реституцията на поземления имот по реда на ЗСПЗЗ сгради, построени в него и липсата на валидно възникнало договорно облигационно отношение за ползване от ответника на частта от поземления имот, върху което тези сгради са построени, в своята съвкупност сочат, че е невъзможно ползването на тази част от поземления имот да се отдели от ползването на самите сгради, поради което доводите на пълномощника на ответника, че заключението по оценителната експертиза не съдържа данни за пазарна наемна цена само на заетата от сградите част от поземления имот, са неоснователни.

С оглед съдържанието на нотариален акт № 99/2015 г., с който на 03.08.2015 г. е сключен договор за продажба на поземления имот с идентификатор 46067.1.53 – досежно представените при съставянето му доказателства относно правото на собственост на продавачите – се налага еднозначен извод, че поне в периода от 04.08.2008 г. до 03.08.2015 г. съсобственици на имота са били ищците Еленка Б. – при дял 6/10 идеални части, С.З., Г.З. и С.Я. – при дялове по 1/10 идеална част, както и М.Г. и И.Р. – при дялове по 1/20 идеална част.

Следователно от 04.08.2008 г. до края на исковия период – 03.08.2015 г. изложеното по-горе неоснователно разместване на блага между имуществата на ищците като съсобственици на поземления имот при посочените дялове – от една страна и на ответника – от друга, е настъпвало трайно и постоянно и вземането за неговото ликвидиране е възниквало в момента на настъпването му, т. е. ежедневно. От друга страна погасителната давност за вземанията на ищците, произтичащи от това неоснователно обогатяване е 5-годишна от деня на настъпването му, а не от някой следващ момент – в този смисъл т. 7 от мотивите и диспозитива на ППВС № 1/1979 г. Ето защо съдът счита, че направеното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищците е основателно, но не за периода, посочен в това възражение. Макар вземанията на ищците да се съизмеряват по размер със средния пазарен наем за сградите, изчислен само за удобство от вещото лице /а и от ищците/ помесечно и годишно, те не представляват периодични плащания, тъй като договорно облигационно отношение, установяващо такава периодичност, липсва между страните. Така предвид възражението на ответника за погасяване на процесните вземания по давност, съдът счита, че те са погасени по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД за частта от претендирания период, която предхожда с повече от 5 години датата на предявяване на иска на 26.07.2017 г., а именно – за частта от исковия период, обхващаща времето от 03.08.2005 г. до 25.07.2012 г. включително. За периода, за който вземанията на ищците не са погасени по давност, т. е. за периода от 26.07.2012 г. до 03.08.2015 г. техния размер е общо 4240 лв. съгласно заключението на вещото лице по оценителната експертиза /23,40 лв., еквивалентни на наем за периода 26.07.2012 г. - 31.07.2012 г., 585 лв. – на наем за 5 месеца от 2012 г. – по 117 лв. месечно за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2012 г., т. е. общо 608,40 лв. за 2012 г., 1416 лв. за 2013 г., 1392 лв. за 2014 г., както и 823,60 лв. за 7 месеца и 3 дни от 2015 г. – от 01.01.2015 г. до 03.08.2015 г. включително/.

Процесните вземания не се характеризират с неделимост по естество или по волята на ищците и ответника, тъй като между тях липсва договор, който да я установява /чл. 128, ал. 1 от ЗЗД/. Поради това за вземанията на ищците не се прилагат на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 121 и сл. от ЗЗД правилата относно солидарните задължения.

Ето защо съдът приема, че от общия размер на частичния иск – 24000 лв. всеки от ищците претендира част, съответна на дела му в съсобствеността в процесния период 03.08.2005 г. – 03.08.2015 г., т. е. Еленка Б. претендира 14400 лв. като частичен иск от 18540 лв. /еквивалентни на 6/10 от общите размери на частичния иск и на пълния му размер/, С.З., Г.З. и С.Я. претендират по 2400 лв. като частични искове от по 3090 лв. /еквивалентни на по 1/10 от общите размери на частичния иск и на пълния му размер/, а М.Г. и И.Р. претендират по 1200 лв. като частични искове от по 1545 лв. /еквивалентни на по 1/20 от общите размери на частичния иск и на пълния му размер/.

С оглед събраните по делото доказателства за общия размер на средния пазарен наем за процесните сгради в периода 26.07.2012 г. – 03.08.2015 г., за който предявените вземания не са погасени по давност, а именно 4240 лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Еленка Б. 2544 лв., на ищците С.З., Г.З. и С.Я. – по 424 лв. на всеки от тях, а на ищците М.Г. и И.Р. – по 212 лв. на всеки от тях. За разликите над тези суми до пълните размери на исковете, посочени по-горе, предявени като частични, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Върху всяка от тези суми ответникът дължи да заплати на ищците законна лихва за забава от предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Законът не установява определен ден за изпълнение на тези вземания, поради което и в съответствие с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД тяхната изискуемост настъпва след покана. Обстоятелството, че тези вземания възникват със самото неоснователно разместване на имуществени блага между страните, се отразява на началния момент на погасителната давност за тях, определен в ППВС № 1/1979 г. в съответствие с чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, но не сочи на тяхна изискуемост в деня на възникването им. В случая предявяването на иска има характер на покана и от този момент ответникът дължи законни лихви за забава върху присъдените суми на ищците.

По разноските.

С оглед изхода на делото и направените от ищците искания за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Еленка Б. сумата 297,60 лв., на ищците С.З., Г.З. и С.Я. – по 49,60 лв., а на ищците М.Г. и И.Р. - по 24,80 лв. от общо 496 лв. за разноски за внесена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по съдебно-оценителната експертиза и адвокатско възнаграждение, представляващи част, съразмерна на уважената част от исковете, от общия размер на тези разноски – 2810 лв.

С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в съответствие с чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 240 лв. От този размер, определен с оглед материалния интерес, сложността и изхода на делото, Еленка Б. следва да заплати на ответника 144 лв. /6/10 части/, ищците С.З., Г.З. и С.Я. – по 24 лв. /по 1/10 част/ и  ищците М.Г. и И.Р. – по 12 лв. /по 1/20 част/.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, Община Самоков, с адрес гр. Самоков, ул. „Македония” № 34, да заплати на Еленка К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 2544,00 лв. /две хиляди петстотин четиридесет и четири лева/, с която сума Община Самоков неоснователно се е обогатила от лишаването на Еленка К.Б. от ползване в периода от 26.07.2012 г. до 03.08.2015 г. на реална част от съсобствения й недвижим имот, находящ се в с. Маджаре, Община Самоков, представляващ поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на селото, целият с площ по скица 361 кв. м., върху която реална част са построени двуетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.1, със застроена площ по скица 90 кв. м. и едноетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.2, със застроена площ по скица 42 кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 26.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА МУ за разликата над присъдената сума до размера 14400 лв., предявен като частичен иск от пълния му размер 18450 лв., както и В ЧАСТТА МУ за периода от 03.08.2005 г. до 25.07.2012 г. включително, както и  ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, В ЧАСТТА МУ за период от 03.08.2005 г. до предявяване на иска на 26.07.2017 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, Община Самоков, с адрес гр. Самоков, ул. „Македония” № 34, да заплати на С.К.З., ЕГН **********, с адрес ***, на  Г.К.З., ЕГН **********, с адрес *** и на С.К.Я., ЕГН **********, с адрес ***, поотделно на всеки от тях по 424,00 лв. /четиристотин двадесет и четири лева/, с които суми Община Самоков неоснователно се е обогатила от лишаването на С.К.З., Г.К.З. и С.К.Я. от ползване в периода от 26.07.2012 г. до 03.08.2015 г. на реална част от съсобствения им недвижим имот, находящ се в с. Маджаре, Община Самоков, представляващ поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на селото, целият с площ по скица 361 кв. м., върху която реална част са построени двуетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.1, със застроена площ по скица 90 кв. м. и едноетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.2, със застроена площ по скица 42 кв. м., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяване на иска на 26.07.2017 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете на С.К.З., на Г.К.З. и на С.К.Я. В ЧАСТИТЕ ИМ за разликите над присъдените на всеки от тях суми до размерите от по 2400 лв., предявени като частични искове от пълните им размери от по 3090 лв., както и В ЧАСТИТЕ ИМ за периода от 03.08.2005 г. до 25.07.2012 г. включително, както и  ОТХВЪРЛЯ исканията за присъждане на законна лихва върху тези суми до окончателното им изплащане, В ЧАСТИТЕ ИМ за период от 03.08.2005 г. до предявяване на исковете на 26.07.2017 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, Община Самоков, с адрес гр. Самоков, ул. „Македония” № 34, да заплати на М.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Самоково”, бл. 37, вх. А, ет. 3, ап. 13 и И.Г.Р., ЕГН **********, с адрес ***, поотделно на всеки от тях по 212,00 лв. /двеста и дванадесет лева/, с които суми Община Самоков неоснователно се е обогатила от лишаването на М.Г.Г. и И.Г.Р. от ползване в периода от 26.07.2012 г. до 03.08.2015 г. на реална част от съсобствения им недвижим имот, находящ се в с. Маджаре, Община Самоков, представляващ поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на селото, целият с площ по скица 361 кв. м., върху която реална част са построени двуетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.1, със застроена площ по скица 90 кв. м. и едноетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.2, със застроена площ по скица 42 кв. м., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяване на иска на 26.07.2017 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Г.Г. и на И.Г.Р. В ЧАСТИТЕ ИМ за разликите над присъдените на всеки от тях суми до размерите от по 1200 лв., предявени като частични искове от пълните им размери от по 1545 лв., както и В ЧАСТИТЕ ИМ за периода от 03.08.2005 г. до 25.07.2012 г. включително, както и ОТХВЪРЛЯ исканията за присъждане на законна лихва върху тези суми до окончателното им изплащане, В ЧАСТИТЕ ИМ за период от 03.08.2005 г. до предявяване на исковете на 26.07.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на Еленка К.Б., С.К.З., Г.К.З., С.К.Я., М.Г.Г. и И.Г.Р. *** да им заплати сбора от сумите – предмет на исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД солидарно на всички тях.

ОСЪЖДА Община Самоков да заплати поотделно на Еленка К.Б., С.К.З., Г.К.З., С.К.Я., М.Г.Г. и И.Г.Р., суми за разноски съразмерно с уважената част от исковете, както следва: на Еленка К.Б. – 297,60 лв., на С.К.З., Г.К.З. и С.К.Я. – по 49,60 лв. на всеки от тях и на М.Г.Г. и И.Г.Р. – по 24,80 лв. на всеки от тях.

ОСЪЖДА Еленка К.Б., С.К.З., Г.К.З., С.К.Я., М.Г.Г. и И.Г.Р. *** суми за разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, както следва: Еленка К.Б. – 144 лв., С.К.З., Г.К.З., С.К.Я. – по 24 лв. и  М.Г.Г. и И.Г.Р. – по 12 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: