РАЗПОРЕЖДАНЕ
№......... 25.02.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет
и пети февруари 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 214 по описа за 2020
година:
Предявена е искова
молба от И.Ж.И. ***.
Ответникът ОД на
МВР Стара Загора е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира
че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представени с отговора на
ответника писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
С оглед правилно
изясняване на делото от фактическа страна следва да се уважи искането на ищеца
за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като разноските за
същата следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като съгласно
разясненията, дадени в ТР №6/2012г., т.23, държавните служители в МВР са
освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с
тяхното служебно правоотношение, но не и от разноски.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р А З
П О Р Е Д И :
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за
открито съдебно заседание на 17.03.2020г. от 11,00 часа.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
както следва:
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът И.Ж.И. твърди в исковата си молба, че през периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г. полагал труд в гр. Стара Загора на длъжност „младши
инспектор“ в ОД на МВР Стара Загора. Съгласно Закона за Министерство на
вътрешните работи ищецът е със статут на държавен служител. Орган по
назначаването се явява директорът на ОД - МВР - Стара Загора по силата на
чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121 з-140/24.01.2017г. на министъра на
вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния
период ищецът полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното
време.
Сочи, че съгласно
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По
силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Горното кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл.67,
ал.1 от него брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни
възнаграждения. Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с
допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според
размера на положения труд. Нормалната продължителност на работното време е
регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с
продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
От октомври 2016г.
съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8- 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период. Така например, изчислените
допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат изплатени на
служителите до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н.
Заявява, че предметът
на иска произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както
и нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. Сочи, че до
началото на април 2015г. имало изрична разпоредба за преобразуването му при
изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова
наредба относно работното време тази методика е останала неуредена със
специална норма и следователно трябвало да се прилага общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Твърди, че понятието
„нощен труд” намира своето легално определение в чл.140 от КТ, съгласно който: Ал.1
- нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа; Ал.2 - Нощен е
трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Заплащането на
нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му били уредени с две
различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което ги прави различни правни институти.
Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от друго. Това е пряко
следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа
нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. "Нормалната"
според КТ седемчасова продължителност на нощния труд е функция на биологичните
особености на човешкия организъм. "Допустимата" според ЗМВР
осемчасова продължителност на нощния труд е въпрос на законодателна инициатива,
която по никакъв начин не може да промени "нормалната", доколкото
служителите на МВР са хора като всички останали трудещи се извън тази система.
ЗМВР изрично
разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл.179. Разликата
между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и
умножаването им с коефициент 1,143 се явява своеобразен наднормен труд, за
който следва да се прилага съответната часова ставка като за извънреден труд. Тази
извънредност произлиза от факта, че служителите в МВР са принудени да полагат
нощен труд над "нормалната" за организма им продължителност от седем
часа.
Ищецът изрично
уточнява, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен
труд, което е в размер на 0,25 лева на час, както и не претендира допълнително
възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на
реално отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния
период.
Претендира
допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд от надхвърлянето на
дължимите нормочасове след преобразуване на часовете положен нощен труд към
дневен такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови норми,
приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.
Заявява, че основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се определя с Наредба
8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в
Държавен вестник. Претенцията за главницата е формирана като разликата между
часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с
коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана
при завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл.187,
ал.6 от ЗМВР, доколкото счита, че именно такава ставка следва да бъде приложена
по аналогия към посочените часове.
Ищецът сочи, че е
полагал нощен труд през процесния период, за който му се дължи възнаграждение
след преизчислението, както следа:
Месец Нощен труд Разлика при коеф. 1,143 Дължима
сума
Октомври-декември 2016г. - 144 часа 20,59 часа
123,55 лв.
Януари - март 2017г. - 128 часа 18,30 часа 109,82 лв.
Април - юни 2017г. -
144 часа 20,59 часа
123,55 лв.
Юли - септември 2017г. - 152 часа 21,74 часа 130,42 лв.
Октомври-декември 2017г - 176 часа 25,17 часа
151,01 лв.
Януари - март 2018г. - 144 часа 20,59 часа 140,42 лв.
Април - юни 2018г. -
160 часа 22,88 часа 165,19 лв.
Юли - септември 2018г. - 144 часа 20,59 часа 148,66 лв.
Октомври-декември 2018г. - 176 часа 25,17
часа 181,80 лв.
Януари - март 2019г. -
112 часа 16,02 часа 127,36 лв.
Април - юни 2019г. -
152 часа 21,74 часа 172,83 лв.
Юли - септември 2019г. - 136 часа 19,45 часа 154,63 лв.
За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г. ищецът положил общо 1768 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1.143 възлиза на 2020,82 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води
до наднормочасове, които според него представляват по аналогия своеобразен
извънреден труд от 252,82 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от
ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с
50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия
период възлиза на 1729,24 лв.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди Областна дирекция на МВР Стара Загора да
заплати на ищеца сумата от 1729,24 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за своеобразен извънреден труд от наднормочасове в размер на
252,82 часа за целия процесен период 01.10.2016г. - 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законовата лихва върху главницата от 1729,24 лв. от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Областна
дирекция на МВР Ст.Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в
който взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер и
счита същите за неоснователни.
Заявява, че през
периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е заемал длъжността ст.полицай
/ВПА/ в група OOP, сектор ОП към Първо РУ Ст.Загора при ОД на МВР Ст.Загора,
т.е. ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време е
полагал труд на 12 - часови смени по график. При полагането на труда за периода
01.10.2016г. до 30.09.2019г. по утвърдения за месеца график служителят е
изпълнявал служебните си задължения, както от 08.00 ч. до 20.00 ч., така и от
20.00 ч. до 08.00 ч. и действително в работната му смяна е налице полагане на
нощен труд — от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Счита, че в
процесния случай за държавните служители - полицейски органи, какъвто е и
ищецът /чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР/, приложение по отношение на нормите,
регламентиращи труда и работното време намират специалните разпоредби на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове, като тези актове изключват
приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория
служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на
техния статут. Уреждането на статута на държавните служители по чл.142, ал.1,
т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогира приложението на общия закон, в случая
КТ.
Заявява, че в
конкретният случай относима е разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която
предвижда редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
От страна на министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, която е приложима за държавните служители
по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ бр. 14/2015 год.) Съгласно чл.3,
ал.1 от посочената наредба - за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или
24-часови смени, в която хипотеза попада и организацията на работното време на
ищеца. В ал.З на същия текст е предвидена възможността държавните служители в
МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Законът
и наредбата регламентират по един и същ начин полагането на нощен труд от
служителите, чийто статут се урежда от ЗМВР, като се предвижда възможност за
полагане на нощен труд в рамките на определен часови интервал и се определя
неговата продължителност. Сочи, че тук се проявява и специфика при уредбата по
отношение на служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се въвежда
различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл.140, ал.1 -
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Заявява, че текста на чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост Наредба,
като и нормите на КТ са неприложими по отношение на държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Счита също, че не е налице непълнота на нормативната
уредба по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА. Напротив, изрично е уредена
продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните служители по
ЗМВР, налице е и изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително
възнаграждение за положен труд през нощта, не е налице разпоредба даваща
възможност за преизчисление на положеният нощен труд в дневен.
Заявява, че ищецът
е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния
ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни
часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136,
ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7
часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което
следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и
не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Счита, че няма
основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на
работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и
издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа: 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
За държавните
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът,
когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час.
Заявява също, че в чл.
176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР
се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на
служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд. ЗМВР
прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е
посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца —
служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Сочи,
че законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд
- в заповед на министъра на вътрешните работи.
Заповедта на
министъра на вътрешните работи, в която е посочен размера на възнаграждението
за нощен труд през процесния период е заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и
заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. В т. 1 и на двете заповеди е посочено, че
„за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв.”
Заявява, че извънреден
е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките
на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смиела на т.1 от
Заповед № 8121 з-791 /28.10.2014 г. и заповед № 8121 з- 1429/23.11.2017 г. на
министъра на вътрешните работи.
Счита, че за да има
извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е
полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на
нощния труд в рамките на установеното работно време (график) от 8 часа е по
смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017
г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е
трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени
по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане. Сочи, че следва
да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно:
увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
се извършва ежемесечно. В посоченото писмо изрично било записано, че получените
часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличието на извънреден труд. Според МТСП извънреден труд би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай.
Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния случай с 0.25
лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден
труд. Заявява, че ОДМВР - Стара Загора е заплащала на ищеца допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, което се установява от представените
платежни бележки - разпечатка от АИС ТРЗ. Положеният от ищеца през процесния
период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение
е правилно определено и заплатено. За положения от ищеца нощен труд същият е
получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, следователно не следва де се
прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи
дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-06.00 ч. следва
да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Позовава се на писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г.
на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване
на работното време.
Заявява, че разпределението
на работното време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни
смени, определени в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и
утвърден от началника на районното управление. Отработените часове за времето
от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1
от Наредбата, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от
протоколите е изпращан в сектор „Финансово осигуряване, управление на
собствеността и социални дейности” за изплащане. През исковия период са
действали последователно подзаконови нормативни актове - заповед №
81213-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017 г., издадени от
министъра на вътрешните работи, с чл.1 на които е изрично разпоредено, че за
всеки отработен час през нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Предвид горното счита исковете за неоснователни и
недоказани. Твърди, че на ищеца са заплатени всички дължими допълнителни
възнаграждения за нощен труд, положен през процесния период. Позовава се на
съдебна практика на различни съдилища.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото.
От така изложените
обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че исковете следва да бъдат
квалифицирани с правно
основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР. По исковете по чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР тежестта на
доказване на фактите и обстоятелства изложени в исковата молба е за ищеца,
който следва да докаже, че е полагал извънреден труд, кога, колко, през какъв
период. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Удостоверение УРИ:349000-1772/24.01.2020г.;
Справка за въведени болнични и вида на обезщетение за временна
неработоспособност за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г.; Заповед № 8121
з-791 от 28.10.2014г.; Заповед № 8121 з-1429 от 23.11.2017г.; Писмо изх.№
94-НН-198 от 29.08.2011г.; Докладна записка peг.№8121р-20741 от 30.04.2015г.; Писмо
рег.№8121р-17549/04.10.2019г.; платежни бележки за периода 01.10.2016г. до
30.09.2019г.
ПРИКАНВА страните
към постигане на спогодба по делото, като им РАЗЯСНЯВА, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по благоприятно за тях, тъй като ще постигнат
взаимно удовлетворяване на претенциите по собствена воля, а не по волята на
съда, като освен това ще се намалили наполовина размера на дължимите държавни
такси.
РАЗЯСНЯВА на
страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат
към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра
на правосъдието.
НАЗНАЧАВА
съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото, извърши необходимите справки, в т.ч. и справка при ответника по
графиците за полагане на труд относно положения от ищеца труд по график от
22.00ч. до 6.00ч. за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., както и справка за
ползвания от ищеца платен годишен отпуск и отпуск поради временна
неработоспособност през периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г., да даде отговор
на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо
лице по назначената експертиза Михаил Димитров Михов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в
размер на 150,00лв., платими от ищеца в едноседмичен срок съобщението, за което
да се представи квитанция по делото.
УКАЗВА на страните
в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като направят своевременно исканията си във връзка с това, като ги
предупреждава, че при неизпълнение на указанията ще приложи чл.313 ГПК.
УКАЗВА на страните,
че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с
исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се
явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се
гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за
о.с.з. страните.
ПРЕПИС от
настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника и приложенията към него.
Делото да се
докладва в деня на постъпване на исканията на страните депозирани във връзка с
указанията и доклада.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: