№ 255
гр. Велико Търново , 16.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214000600239 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производстовото е въззивно по реда на глава ХХІІ-ра вр. с чл.440 ал.2
от НПК.
Въззивното производство е образувано по частна жалба от осъдения
АЛ. М. ИС., против Определение от 24.06.2021год., постановено по ЧНД №
407/2021год. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения АЛ. М. ИС. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода” по ЧНД № 405/2009год. по описа на Окръжен съд- Ловеч, НОХД №
194/2008год. по описа на Окръжен съд-Ловеч и НОХД № 1280/2003год. по
описа на Районен съд-Плевен.
С частната жалба е заявено оплакване за неправилност на
определението на първоинстанционния съд, като са изложени доводи, че по
време на престоя му в затвора осъдентият е изкарал курс за образование,
както и курс по зеленчуко-производство, награждаван е многократно,
администрацията на Затвора-Плевен е дала положително становище по
молбата му за УПО, работи по чл.80 от ЗИНЗС и е излежал 14 години и 16
1
дни от наложеното му наказание 15 години лишаване от свобода.
Иска се въззивният съд да отмени атакуваното определение и да
уважи молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
След като се запозна с постъпилата частна жалба и с материалите по
делото, въззивният съд намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице и е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е събрал всички необходими доказателства
за изясняване на обстоятелствата от значение за правилното решаване на
делото.
Установено е, че съденият АЛ. М. ИС. изтърпява в Затвора-Плевен
общо наказание петнадесет години лишаване от свобода, което му е наложено
на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК с Определение №
247/19.09.2009год. по ЧНД № 405/2009год. на Окръжен съд-Ловеч, влязло в
сила на 01.10.2009год. С това определение са групирани наложените му
наказания по НОХД № 194/2008год. по описа на Окръжен съд-Ловеч-
петнадесет години лишаване от свобода, за престъпление по чл.199 ал.2 т.2
пр.1 вр. с чл.198 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК и по НОХД №
1280/2003год. по описа на Районен съд-Плевен- три месеца лишаване от
свобода, за престъпление по чл.197 т.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК.
От приложената справка от Затвора – Плевен се установява, че към
24.06.2021год. осъденият АЛ. М. ИС. е изтърпял общо четиринадесет години
и четиринадесет дни, от които фактически – дванадесет години, седем месеца
и четиринадесет дни, от работа – една година и пет месеца, като към
посочената дата неизтърпения остатък от наказанието е единадесет месеца и
шестнадесет дни.
При установените фактически положения следва извод, че в случая е
налице формалната предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като АЛ. М.
2
ИС. е осъден за престъпление, което не представлява опасен рецидив и е
изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице
другата кумулативно изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, а именно
това осъденият да е дал достатъчно доказателства по смисъла на чл. 439а от
НПК за своето поправяне. Първоинстанционният съд правилно е констатирал,
че въпреки отчетената в становището на Началника на Затвора-Плевен
положителна промяна на риска от рецидив, който към момента е в границите
на ниските стойности- 34 т., както и нисък риск от вреди и установените
положителни промени в нагласите и начина на мислене на лишения от
свобода, по делото е установено, че същият не е бил включен в никакви
индивидуални и групови програми, свързани с корекция на поведението му,
във връзка с с престъпленията, за които търпи наказание „лишаване от
свобода“. На практика осъденият е бил включен само в една програма през
2017 год. и по делото е установено само, че се е включвал е полагал труд.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай не са
изпълнени заложените цели според корекционния план, тъй като с лишения
от свобода не е провеждана корекционна работа, свързана с корекция на
поведението му във връзка с извършеното престъпление. Правилно е
съобразено и това, че въпреки дългия си престой в затвора, осъденият не е
придобил никаква образователна степен, както и че участва в мероприятия
свързани по-скоро с личните му интереси.
В допълнение въззивният съд констатира, че от началото на
изпълнението на наказанието, до настоящия момент, поведението на осъдения
е било колебливо. Първоначално отчетеният риск от рецидив е бил в
средните стойности- 59 т., но после се е увеличил до 70 т. Видно от
приложения текущ доклад за лишения от свобода от 31.07.2020 год., степента
на риска от рецидив от предходното атестиране се е увеличила с 14 пункта и
към него момент е била със средни стойности- 60 т. В този текущ доклад,
въпреки продължителния престой на осъдения в затвора до него момент-
повече от единадесет години, са били отчетени следните дефицитни зони:
отношение към правонарушението- счита се за жертва на
правораздавателните институции и не признава вината си; образование и
3
обучение- прекъсва обучение по собствено желание; начин на живот и
обкръжение- влиза в конфликт, прераснал във физическа саморазправа с друг
лишен от свобода; умения за мислене- безкритичен, с ограничени
възможности за алтернативност в поведението, не осъзнава последствията и
не се интересува от вредите за другите.
В становището на затворническата администрация, относно молбата
на осъдения за условно предсрочно освобождаване, изготвено на
29.05.2021год. е посочено, че на този етап има само една дефицитна зона и тя
е гранична- образование и обучение и АЛ. М. ИС. е предложен за УПО с
Пробационна мярка. При положение, че през последната година осъденият И.
не е бил включван в индивидуални и групови програми, свързани с корекция
на поведението му, а само е полагал доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС, не
е ясно по какъв начин за последните десет месеца са били преодолени почти
всички дефицитни зони констатирани в текущия доклад за осъдения от
31.07.2020год., след като преди това такава корекция не е могла да бъда
постигната за повече от единадесет години. Ето защо въззивният съд намира,
че становището на затворническата администрация е необосновано.
Обстоятелствата, че осъденият е награждаван от затворническата
администрация, а наложените му дисциплинарни наказания са заличени,
намаляването на риска от рецидив, в сравнение с първоначално отчетения и
това, че е полагал доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС, действително сочат на
положителна промяна в поведението на осъдения, но не са достатъчни да се
направи извод, че се е поправил.
Първоинстанционният съд, в с съответствие с разпоредбите на чл.
439а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НПК, правилно е приел, че с поведението си
осъденият И. не е доказал, че до настоящия момент наказанието лишаване от
свобода му е указало нужното корекционно въздействие.
Необходимо е изпълнението на присъдата да продължи по плана й, за
да се постигнат в максимален обем целите на специалната превенция по чл.
36 от НК, което в настоящия случай не би могло да стане, ако осъденият бъде
условно предсрочно освободен.
Предвид изложеното, определението на първоинстанционния съд е
4
правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.06.2021год., постановено по
ЧНД № 407/2021год. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е оставена
без уважение молбата на осъдения АЛ. М. ИС. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода” по ЧНД № 405/2009год. по описа на Окръжен съд- Ловеч, НОХД №
194/2008год. по описа на Окръжен съд-Ловеч и НОХД № 1280/2003год. по
описа на Районен съд-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5