№ 851
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100512724 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12724/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на СВ. АЛ. Б. ЕГН
********** от гр.Ботевград срещу решение №20119033 от 18.05.2021 г постановено по гр.д.
№42094/2020 г на СРС , 168 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника да се
осъди ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ да му заплати на основание
чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 1393,74 лева
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2017 г – 06.07.2020 г , ведно
със законната лихва от 01.09.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 173
лева лихва за забава върху посочената главница до 31.08.2020 г . Решението на СРС се
обжалва и в разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като единствено в
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г е било изрично предвидено , че при сумирано отчитане
на работното време общият брой часове труд между 22 ч и 6 ч се умножава с коефициент
0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за периода . В
последващите наредби има непълнота в уредбата и трябва да се приложи чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ като нощните
часове се превърнат в дневни часове с умножаване с коефициент 1,143. Действително в
действащия ЗМВР няма препращане към ЗДСл , но уредбата на НСОРЗ трябва да се
приложи по аналогия , за да не бъдат поставени държавните служители в МВР в по-
1
неблагоприятни условия . Чл.187 ал.1 ЗМВР има предвид само полагане на труд през деня ,
а чл.188 ал.2 ЗМВР препраща към КТ за нощния труд . Поради прилагане на коефициент
1,143 се явява извънреден труд за процесния период , които следва да бъде заплатен от
ответника .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . Оспорва същата с
депозирани писмени бележки преди последното о.с.з.
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 25.05.2021 г и е
обжалвано в срок на 08.06.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
За да уважи отхвърли исковете СРС е приел , че безспорно ищецът е заемал длъжността
„старши пожарникар“ при ответника и е работил на смени по график . Процесният
извънреден труд се получава от преизчисляване с коефициент 1,143 на положените часове
нощен труд . В чл.3 ал.3 от приложимите Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г и Наредба №
8121з-36 от 07.01.2020 г е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта
между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за
всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР. Положеният ношен труд се
остойностява в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на
вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от
него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от
същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в
часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-
приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г. Нормата
на чл.187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта
от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната продължителност на
седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това
различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .
Няма законово основание за преизчисляване на нощен труд с коефициент 1,143 , в случая не
е положен извънреден труд и исковете са неоснователни .
Решението на СРС е правилно . Видно от заключението на ССЕ изслушана пред СРС
процесната сума от 1393,74 лева обезщетение за извънреден труд е получена след
преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143 . Според настоящия съд това е
незаконосъобразно . Съгласно чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Според чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители в
МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
2
нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на
смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда
еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през
нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната продължителност
на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това
различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието
и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 ЗМВР ограничава извънредния
труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а
разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от
служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал.2 ЗМВР , според който размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд
е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл.187 ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното
редовно работно време /така в решение №55 от 07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на
ВКС-III ГО/. Действително с чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч.
за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния
период , тъй като същата е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/. В чл.3 ал.3 от приложимите Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г е указано, че служителите в
МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не
следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187
ал.3 ЗМВР. Положеният ношен труд се остойностява в съответствие със Заповед №8121з-
791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки
3
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните
възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в
съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от
Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8
часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в
Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в
ЗМВР и издадените въз основа на него наредби , която да налага субсидиарното приложение
на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-
конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд
с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С
новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време е еднаква - 8 часа.
Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г , а напротив законодателят се е отказал от въпросното
преизчисляване .
Според решение №197 от 07.10.2019 г по гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО при работата на
смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. В
исторически план посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-
198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му
на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,14285 или приблизително 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с
цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд
по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ. Следователно , в конкретния случай няма основание да се
извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца ,
респ.да се достига до резултат на положен извънреден труд.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС – 50 лева
юрисконсултско възнаграждение .
4
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20119033 от 18.05.2021 г постановено по гр.д.№42094/2020 г
на СРС , 168 състав .
ОСЪЖДА СВ. АЛ. Б. ЕГН ********** от гр.Ботевград да заплати на ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5