№ 228
гр. Пазарджик, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20255220200372 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Н. Я., с ЕГН**********, с адрес с. ***, обл.
Пазарджишка, ул. „***“ №33, против Наказателно постановление № 13-
2500027 от 04.03.2025 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от
Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на
1 500 лева.
В бланкетната жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно поради
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят е явява лично и с пълномощник,
чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано
становище в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на обжалваното
НП и искането за неговата отмяна. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази
становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
1
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, при извършена проверка на
19.11.2024 г., в с. ***, обл. Пазарджишка, в сградата на изнесена група детска
градина „***“, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на
работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето П.
И. А., с ЕГН **********. Последният бил заварен при извършена проверка на
място в гореописания обект да работи на покрива на сградата.
Инспекторите при ДИТ- Пазарджик извършващи проверката
предоставили на П. А. и другите заварени да работят на покрива на сградата
лица декларации по чл.402 от КТ. В своята А. собственоръчно декларирал, че
работи в „T.“ ЕООД. Записал, че работи от „4“ като „общ“ с работно време „6“
и трудово възнаграждение „20“.
С оглед на така посочените данни в декларацията, инспекторите, а
впоследствие и актосъставителят и наказващият орган приели, че П. А. работи
на покрива на сградата от 4 четири дни, по 6 часа, за което му се плаща 20 лева
за обяд.
Впоследствие след като бил призован директора на ДГ за изясняване на
обстоятелството заварените да полагат труд лица за кого работят и имат ли
сключени трудови договори, в сградата на ДИТ Пазарджик директорът на ДГ
„***“ представил Договор за дарение от ФЛ от 04.11.2024 г., от който се
установило, че ДГ е дарена със сумата от 5000 лева за материали за сградата
на изнесената група в с. *** от В. Я..
С оглед на това жалбоподателят Я. бил призован в ДИТ Пазарджик,
където на 21.11.2024 г. дал писмени обяснения, в които посочил, че ремонтът
на покрива на ИГ на ДТГ в с. *** е дарение от него, като той помолил лицата
„И. П., П. А., Е. Д. и Б. Т.“ да помогнат за ремонта, като нямал договор с тях и
не знаел дали имало инструктаж.
При така установените данни, инспекторите при ДИТ Пазарджик
приели, че В. Я. се явява работодател на заварените да работят на покрива на
сградата на ИГ с. *** на ДГ „***“, в т.ч. и на лицето П. А..
Нарушението било извършено на 19.11.20254 г. и установено на
21.11.2024 г.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за
извършена проверка № ПР2450320/201.12.2024 г.
Така установеното съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1
ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна
сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на
писмен трудов договор.
За констатираното нарушение св. В. Д. съставил против В. Я. АУАН
08.01.2025 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен
екземпляр срещу подпис. В акта Я. вписал, че възразява срещу вмененото му
2
нарушение тъй като не е възложител или работодател. Впоследствие
депозирал и писмени възражения, които не били уважени от АНО и на
04.03.2025 г. въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, което било
връчено на Я. лично по пощата на 06.03.2025 г., видно от известие за
доставяне (л.5). Жалбата против санкционния акт била подадена чрез АНО до
съда от наказаното лице на 14.03.2025 г., когато била входирана в ДИТ-
Пазарджик, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите В.
Д. и П. А.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротИ.речиви, като
по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Първо следва да се отбележи, че при осъществената цялостна проверка
досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът не констатира
допуснати СПН.
АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последния е съставен в
присъствието на нарушителя и му е бил предявен. АУАН и НП отговарят по
форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени
са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в
преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от
ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите
права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като
са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав.
Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение.
Посочени са и доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението.
От материалноправна страна съдът намира, обаче че вмененото на
жалбоподателя нарушение не е осъществено.
В показанията си св. П. А. заявява, че той и останалите лица са работили
на обект в с. *** като бригада, ръководена от неговия баща И. А.. Сочи също,
че докато работели на този обект една непозната жена разговаряла с неговия
баща, като го помолила да помогнат да направят покрива на сградата на
детската градина. Също така заяви, че бригадата им е работила на покрива за
по няколко часа, тъй като изпълнявали основания си обект, за който били
наети. Не им е заплащано за труда, в това число и на него, като в един от
дните родители на деца в ДГ им дали по 20 лева да се почерпят за обяд, заради
доброто дело, което правели. Св. А. заяви също, че неговият баща е този,
който ги организирал къде и какво точно да работят и той ги инструктирал.
3
Св. А. разясни също, че при извършената проверка от инспекторите на
ДИТ той записал в дадената му декларация, че работи за дружество „T.“, т.к.
бригадата им работела в това дружество и вписал в декларацията получените
20 лева независимо, че са му дадени за почерпка за обяд, както и че работи 6
часа на ден, защото инспекторът му разяснил, че трябвало да впише тези
данни в декларацията. Свидетелят категорично заяви, че не познава и не е
виждал жалбоподателя и че не се е договарял с него за извършване на ремонта
на покрива на сградата на ДГ.
Показанията на св. А. съответстват и на отразеното от него в
попълнената саморъчно декларация, приобщена по делото като писмено
доказателство.
От писмените обяснения на жалбоподателя, дадени по време на
извършената проверка се установява, че действително той е помолил
бригадата да извършат ремонта на покрива, за който Я. е дарил на ДГ сумата
от 5000 лева за материали. Това обстоятелство се установява и от приетите по
делото писмени доказателства- договор за дарение, справка от директора на
ДГ *** и счетоводни документи (л.23-25, л.36-40).
В една от справките на директора на ДГ (л.38) изрично е посочено, че
всички строително-ремонти дейности на покрива на сградата на ИГ са
извършени безвъзмездно, тъй като детската градина не е разполагала със
средства за заплащане на труда на работниците, като ремонтът бил извършен
от физически лица на доброволни начала.
В показанията си св. Д. заяви също, че от жалбоподателя Я.,както и от
директора на ДГ ***, бил представен договор за дарение за посочената по-
горе сума за материали за ремонт на покрива на сградата на ИГ на ДГ в с. ***,
като пред него жалбоподателят Я. обяснил, че бригадата, извършваща ремонта
на покрива била от момчета, които познавал от преди години, тъй като
работели в строителна фирма и затова той ги помолил да извършат ремонта и
те се съгласили.
От така установените факти и обстоятелства на база събраните писмени
и гласни доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят Я. е
извършил дарение на сумата от 5000 лева за ремонт на покрива на ИГ в с. ***
на ДГ ***. Установи се също така, че този ремонт е извършван от бригада от 4
човека, сред които и св. П. А.. Стана ясно също така, че тази бригада е
ръководена от бащата на св. А.- И. А.. Също така е безспорно и това, че
бригадата от работници са били помолени да извършат ремонта на покрива
безвъзмездно и те са приели да го направят, докато са извършвали ремонт на
друг обект в селото, заради което и са работили само по няколко часа на ден.
Установи се, че до деня на проверката от инспекторите на ДИТ- Пазарджик св.
А. и останалите от бригадата са работили 2-3 дни, като неговия баща- И. А.
устно им е възлагал и организирал работата на него и останалите работници
от бригадата. Той ги е инструктирал за безопасност. Няма спор за това, че
както св. А., така и останалите от бригадата са получили сума в размер на по
4
20 лева- еднократно в един от тези дни, за да се почерпят за обяд в знак на
благодарност за това, че са приели да извършат ремонта на покрива
безвъзмездно.
Имайки предвид така установените факти не може да се каже, че
несъмнено св. А. е бил в трудови-правни отношения, още по-малко с
жалбоподателя В. Я.. Не може да се приеме автоматично, че след като Я. е
дарил на ДГ сумата за материали за ремонт на покрива на ИГ на ДГ *** в с.
***, то той е организирал бригадата от работници да извършат ремонта.
Фактът, че Я. е помолил работниците от тази бригада, възползвайки се
обстоятелството, че ги познавал отпреди, когато работили в строителна
фирма, не означава също, че между него и тези работници, в т.ч. и св. П. А. са
възникнали трудово-правни отношения. Жалбоподателят нито е възложил
работата на работниците, нито им е поставял конкретни задачи, нито е следял
за изпълнението на работата им- изработеното, неговата точност и качество.
Дори не е заплатил или най-малкото уговорил възнаграждение за извършената
работа с всеки един от работниците, в т.ч. и със св. П. А.. Установи се, че
получената от последния сума от 20 лева му е била дадена от другиго-
родители на деца в знак на благодарност, за да се почерпи за обяд. Дори св. А.
заяви в с.з., че нито е виждал, нито познава жалбоподателя Я.. Няма нито едно
доказателство последният да е уговорил със св. А. работно време, почивки и
възнаграждение за извършената работа. Тоест между жалбоподателя Я. и св.
А. не са възникнали никакви отношения, още по-малко такива с елементи на
трудово правоотношение. В подкрепа на тези изводи е и дадената от
директора на ДГ *** справка, че извършените ремонти дейности на покрива са
били осъществени безвъзмездно.
При така установеното и при липса на несъмнена доказаност на
възникнало трудово правоотношение между В. Я. и П. А., жалбоподателят не
е следвало да бъде санкциониран в качеството му на работодател за
нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ. Като е бил наказан при
тези факти и обстоятелства, АНО е издал един необоснован и неоснователен
акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на делото- отмяна на НП, неоснователна се явява
претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство. Право на разноски има въззивника, но такова
искане не е направено нито с жалбата, нито в с.з. от пълномощника му,
поради което и съдът не следва да взима отношение по този въпрос.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1
във вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2500027 от 04.03.2025 г.
5
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което
на В. Н. Я., с ЕГН**********, с адрес с. ***, обл. Пазарджишка, ул. „***“
№33, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на
основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 500 лева, като
незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6