Решение по дело №16246/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3092
Дата: 21 февруари 2024 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20231110116246
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3092
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело
№ 20231110116246 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, ал. 1 от КЗ за сумата от 1026,90 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 99,42 лева.
Ищецът-ЗАД „А“ АД излага в исковата молба, че на 23.01.2022 год., в град
София, в района на ул. „//////9 е реализирано ПТП между лек автомобил „Фолксваген“ с
рег. №////// и лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. №//////. Поддържа, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил „Фолксваген“, който при извършване
на маневра удря спрелия за престой, в дясната част на платното лек автомобил „Дачия
Докер“. Сочи, че МПС „Дачия Докер“ е застрахован в ЗАД „А“ АД по имуществена
застраховка „Каско” със застрахователна полица №/////, валидна към момента на
застрахователното събитие. За настъпилото събитие в ищцовото дружество е
образувана преписка по щета №////// и по нея е изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 1011,90 лева на автосервиза извършил ремонта на увредения автомобил.
Твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” на
основание чл. 411 ал.1 от Кодекса за застраховането е встъпил в правата на
застрахования. Ответникът е застраховател по риска „Гражданска отговорност” с
причинителя на вреда, претърпяна при ПТП, от който ищецът претендира сумата от
1026,90 лева с вкл. 15 лева ликвидационни разноски, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение. Твърди, че въпреки отправена покана ответникът не му
е платил претендираната сума. Моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответника да му заплати сумата от 1026,90 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на увредения, ведно със законната лихва върху сумата,
1
считано от 29.03.2023 год. /дата на предявяване на иска/ до окончателното плащане и
сумата от 99,42 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.04.2022 год. до
29.03.2023 год.. Претендира разноски.
Ответникът-„ЗДДБЖЗ“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените
искове. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че
изключителна вина за процесното ПТП има водачът на застрахованото при ищеца
МПС, който е паркирал автомобила на място, попадащо в обхвата на действие на знак
В27. Релевира възражение за съпричиняване на водача на застрахованото при ищеца
МПС. Сочи, че процесните щети не са вследствие на процесното ПТП или че цената за
ремонта е в завишен размер. Не оспорва обстоятелството, че е налице валидно сключен
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № //////,
както и извършеното плащане на сумата от 1011,90 лева. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената презумпция
за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
За безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно относно
наличието на застрахователни правоотношения по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил и застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и деликвента, и относно плащането на застрахователното обезщетение от
страна на ищеца..
Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е установило, че
стойността на щетите по увредения автомобил, по средни пазарни цени, определена
към застрахователното събитие е 1019,76 лева. Съгласно заключението, съдът приема и
че щетите по увредения, и застрахован при ищеца автомобил могат да настъпят при
описания в протокола за ПТП механизъм.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
Спорно между страните е чия е вината за настъпване на ПТП респ. наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при
ищеца автомобил. Ответникът твърди, че водачът на лек автомобил „Дачия Докер“ е
2
паркирал автомобила на място забранено за паркиране-в обхвата на действие на знак
В27. Съгласно заключението по автотехническата експертиза пътното платно на ул.
„К“, в района на произшествието, е съставено от две ленти за движение-по една във
всяка посока, разделени с единична прекъсната линия от обособената зона за движение
на трамвайни мотриси в двете посоки. Вещото лице е описало вертикалната пътна
маркировка, като е посочило, че е съставена от пътен знак Д-22 /Трамвайна спирка/
преди №69 на ул. „К и пътен знак Б-3/Път с предимство/ и пътен знак Г-5 /Движение
само направо или наляво след знака/ след №69 от дясно на пътното платно. Излага, че
пътното платно на ул. „К“ е обособено за „Зелена зона“ и са поставени пътен знак Д-
13/начало на зоната на действие на изобразения пътен знак/, указателна табела с
информация за „Зелена зона“, а след вертикалната маркировка за „Зелена зона“ е
поставен пътен знак В-27 /“Забранени са престоят и паркирането“/ и пътен знак Т-17
/“Табела с текст“/. Вещото лице е дало заключение, че след кръстовището с бул. „МЛ“
има пътни знаци за „Зелена зона“, като непосредствено след тях има поставен пътен
знак В-27 “Забранени са престоят и паркирането“ с допълнителна табела към него, след
което следва пътен знак и обособена трамвайна спирка, като след нея се намира
мястото на процесното ПТП ул. „//////9. От събраните гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля Б. М. К., се установява, че е спрял на ул. „К“, за да си вземе
цигари и когато е влязъл в автомобила, за да потегли, последният е бил ударен в
предната лява част от другото МПС, което се е опитвало да се пристрои пред него.
С оглед изяснения механизъм на ПТП съдът приема, че вредите по лек
автомобил „Дачия Докер“ са пряка и непосредствена последица, както от
противоправните и виновни действия на водача на лек автомобил “Фолксваген“, който
при маневра за отклонение в дясно за паркиране не е осигурил безопасна дистанция с
паркирания лек автомобил „Дачия Докер“, така и от противоправните и виновни
действия на водача на МПС „Дачия Докер“, който е паркирал на ул. „К“, при
наличието на пътен знак В-27 и в непосредствена близост в района на спирка на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, с което е
нарушил и разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Съдът приема, че процентът на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото при
ищеца МПС е 50%, с оглед на което искът е основателен и доказан за сумата от 513,45
лева и следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 1026,90
лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 412, ал.3 от КЗ в срок 30
дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и
изплати размера на своето задължение по предявената претенция респ. да откаже
плащане. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от
ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. В настоящия случай по делото не се спори от ответника, че
3
е бил поканен да плати изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и с писмо е
отказал плащане по претенцията. С оглед на това съдът счита, че ответникът е
изпаднал в забава, а предявения иск е основателен за периода-28.04.2022 год. до
29.03.2023 год.. Съдът при приложение на правилото на чл. 162 от ГПК намира, че
размерът на обезщетението за забава е 49,70 лева, до който иска следва да се уважи и
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 99,42 лева.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в настоящото
производство разноски в размер на 396,61 лева, съразмерно с уважената част от
претенциите, а на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 155 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗДДБЖЗ“ АД, ЕИК /////, с адрес: гр. ////// да заплати на „АБ“ АД,
ЕИК //////, със съдебен адрес: гр. ///////, адвокатско съдружие „СЕЕС“, чрез адв. И., на
основание чл. 411, ал.1 от КЗ, сумата от 513,45 лева /петстотин и тринадесет лева и
четиридесет и пет стотинки/ – обезщетение за имуществени вреди, причинени на МПС
„Дачия Докер“ с рег. №////// от ПТП реализирано на 23.01.2022 год., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 29.03.2023 год. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1026,90
лева, като неоснователен, сумата от 49,70 лева /четиридесет и девет лева и седемдесет
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 28.04.2022 год. до 29.03.2023
год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 99,42 лева, като
неоснователен както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 396,61 лева /триста
деветдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща сторените по
делото разноски, съразмерно с уважената част и от претенциите.
ОСЪЖДА „АБ“ АД, ЕИК ////// да заплати на „ЗДДБЖЗ“ АД, ЕИК /////, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумата от 155 лева /сто петдесет и пет лева/,
представляваща сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4