№ 20535
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110119128 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от “Т,6, със седалище и адрес на
управление гр.,, представлявано от Александър Александров, срещу М. Р.
Г.
В исковата молба се твърди, че М. Р. Г. е собственик на топлоснабден
имот с адрес: гр.София, 1330, обл.София, общ.Красна поляна, ж.к.„,7. , и е
потребявала топлинна енергия за абонатен №137635, като не е заплатила
начислените суми за процесния период.
Моли съда да признае за установено спрямо ответницата М. Р. Г., че
същата дължи на „, сумата от 887,73 лева, от които 724,61 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2019г. до м.04.2022г, ведно със законната лихва от 28.09.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, 140.46 лева - мораторна лихва за
забава от 16.10.2020г. до 14.09.2023г„ както и цена за извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 18,36 лева - главница за периода от
м.08.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 26.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, и 4,30 лева - мораторна лихва за
периода от 16.10.2020г. до 14.09.2023г„ като претендира направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В отговора на исковата молба ответницата чрез особения представител
оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.
Оспорва: качеството си на потребител на ТЕ, собственик на имота, ползването
на имота през процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност на процесните вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
1
фактически и правни изводи:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Няма.
Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези
действали след 26.06.2016г.
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От представените по делото нотариален акт за собственост (л.19), както
и съдебна спогодба (л.22) наследодателя на ответницата Румен Богданов
Богданов е бил собственик на процесния апартамент № 97. Последния е
починал на 11.02.2021 г. , като е оставил наследници: съпругата си – която се е
отказала от наследство, двама синове- единия от които се е отказал от
наследство и ответницата.
В хода на делото по отношение на ответницата М. Г. се установи, че
същата притежава ½ ид.ч. от апартамент № 97. В качеството на титуляр на
правото на собственост, същата е и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
2
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат по електронен път в
0:00 часа на първо число на месеца, като отчетът се извършва от служител на
ищеца посредством преносим терминал. Посочено е, че в процесния период
01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. фирмата на дялово разпределение е отчитала
уредите в имота, като в периода 2020 г. -2021 г. поради неосигуряване на
достъп от страна на собствениците, бил извършен служебен разход на
максималната мощност на отоплителното тяло съгласно чл. 61, т. 6.5. от НТ.
По време на отчетите, с изключение на м. май 2021 г. са попълнени протоколи
за отчет. Вещото лице установява, че отчетите са коректно отразени в
изравнителните сметки. По данни на ФДР е процесното жилище е монтиран
един радиатор и един топлоразпределител, една щранг лира за отопление в
банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне
размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ, според която
размерът на действително потребената топлинна енергия за процесния период
е в размер от 1745,16 лв., съобразявайки и изготвените от ФДР изравнителни
сметки, които са за доплащане.
От СТЕ се установява, че за процесния период цената на ползваното
количество топлинна енергия е 1745,16 лв., а за дялово разпределение е 36,72
лв.
Предвид обстоятелството, че ответницата отговаря за половината от
задължението, съобразно притежаваните от нея права в съсобствеността, тя
дължи сума за топлинна енергия - 872,58 лв. и за дялово разпределение -
36,72 лв.
С оглед принципа на диспозитивно начало иска се явява основателен за
претендираните суми 724,61 лв. – главница за топлинна енергия и 18,36 лв. –
главница за дялово разпределение.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, своевременно е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
3
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 16.12.2022 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 28.09.2023 г. и
като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. (2м. и 7 дена)
давност не е текла, то следва да се приеме, че вземането на ищеца за цялото
задължение за процесния апартамент, за периода май.2019 г. – април 2020 г., в
размер от 299,54 лв. е погасено по давност.
Следователно иска за топлинна енергия е основателен за 722,81 лв.
(1745,16 -299,54= 1445,62 /2 = 722,81), иска следва да се отхвърли за
горницата до 724,61 лв. като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период – протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното
дружество, договор на ЕС с ФДР, договор между ищцовото дружество и
„ПМУ Инжинеринг“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение.
От СТЕ се установява, че сумата за дялово разпределение е 36,72 лв., в
погасения по давност период не се претендира сума.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
4
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Съдът намира за доказана претенцията за обезщетение за забава за
главницата за цена на топлинна енергия. В случая не се претендира погасена
по давност лихва за забава.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство - за държавна такса и
юрк. възнаграждение в размер на 100 лв. и депозит за особен представител,
депозит за СТЕ.
Съобразно отхвърлената част ответника следва да бъде плати в полза на
СРС депозит за СТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че М. Р. Г., ЕГН **********, дължи на „,, следните суми: 722,81
лева- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г, за имот адрес: гр.София, 1330,
обл.София, общ.,5, ведно със законната лихва от 28.09.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, 140.46 лева - мораторна лихва за
забава от 16.10.2020г. до 14.09.2023г„ както и цена за извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 18,36 лева - главница за периода от
м.08.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 26.07.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаде заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 53283/2023 СРС, ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главница
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за сумата над
722,81 лева до 724,61 лева и за периода м.05.2019г. до м.05.2020г., както и 4,30
лева - мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 14.09.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Р. Г., ЕГН **********, да
заплати на „,, сумата от 42,51 лв., представляваща разноски в заповедното
производство ч.гр.д.№ 53283/2023 СРС, както и сумата от 539,03 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА М. Р. Г., ЕГН **********, да заплати на Софийски районен
съд, платените от бюджета на съда 99,31 лв. представляващи депозит за СТЕ.
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инжинеринг” ООД
5
като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6