Решение по дело №170/2020 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 23
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Елица Денчева Бояджиева Георгиева
Дело: 20203310200170
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Исперих , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря Наталия Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева
Административно наказателно дело № 20203310200170 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Х.а Х., ЕГН – ********** от град Исперих,
област Разградска, ул.“Б С № * против Наказателно постановление № 20 –
0275 – 000221/ 25.06.2020г. на началник група към ОД на МВР Разград, РУ –
Исперих, с което на жалбоподателят са наложени административни санкции
Глоба в размер на 2000.00лв. и Лишаване от правоуправление за срок от 24
месеца, за това че е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества и
техни аналози и да даде проба за химичен анализ за установяване употреба на
наркотици и техни аналози. В жалбата лицето сочи, че в нито един момент на
проверката от него не е било искано да дава проба за наркотици и той не е
отказвал такава проба. Сочи, че полицейските служители са поискали да бъде
изпробван за алкохол , но на место дрегерът не е работил, отвели го в
полицейското управление и вече там той е отказал пробата, отказал е и
медицинското изследване за алкохол в кръвта. Счита, че описаната в
наказателното постановление обстановка не отговаря на действителните
събития, поради което моли санкциите да бъдат отменени. Посочени са и
чисто технически грешки допуснати при съставянето на АУАН-а и конкретно
личното име на нарушителя.
1
В съдебно заседание жалбоподателя чрез своя процесуален
представител адвокат Светлана Димова поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена по същество. Развива доводи за допуснати грешки при
изписване на данните на жалбоподателя в съставеният АУАН, както и твърди
че на място на проверката той не е отказал проверка с тест за наркотици, тъй
като такава не му е правена, а отказът е заявил чак в Полицията. нарушени му
били правата по Наредба № 1 / 19.07.2017г. която изисквала той да бъде
заведен до болницата, където да му бъде предложено снемане на материал за
изследване. Адвоката счита, че по никакъв начин не може да се докаже отказ
за тестване за наркотици, тъй като проверката за наркотици се извършва с
тест, а не с техническо средство.
Въззиваемия РУ - Исперих в изпратено придружително писмо към
административно-наказателната преписка моли жалбата да бъде оставена без
последствия. В съдебно заседание за тази страна в процеса не се явява
представител.
За РП-Разград уведомени, не се явява представител и не вземат
становище по жалбата и атакувания административен акт.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На
20.04.2020г. жалбоподателя С. ХЮС. Х. управлявал МПС – лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ РР **** ВМ по улица Б С в град Исперих, където
бил спрян за проверка от полицейските служители С.Д. и А.Х.. Било
установено, че дрегерът с който се проверявала алкохолна концентрация не
работи. По тази причина полицаите отвели жалбоподателя в Районното
управление в град Исперих и там му предложили да бъде тестван за алкохол и
наркотици. Х. отказал, за което му бил съставен АУАН, въз основа на който
било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което лицето било
санкционирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като му е наложена Глоба в размер на
2000.00лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на
свидетелите А.Х., С.Д., Бюлент Шукри, които кореспондират помежду си и с
писмените доказателства съдържащи се в приобщената административно-
наказателна преписка.
2
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ на
обжалване адм. акт.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От формална страна съдът счита, че АУАН и Наказателното
постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от
надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка
законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да
прецени дали описаното в него административно нарушение е било
действително извършено от санкционираното лице. Действително в
съставеният АУАН личното име на жалбоподателя е грешно изписано, но
посредством посоченото ЕГН самоличността на нарушителят е била
установена от контролният орган, като впоследствие в Наказателното
постановление жалбоподателя е посочен с трите му имена и е правилно
идентифициран. Допуснатата техническа грешка в АУАН-а не го прави
незаконосъобразен до колкото нарушителят е бил впоследствие установен
посредством идентично ЕГН. Съдът в своя настоящ състав счита, че
описаното от фактическа страна нарушение в обжалваният акт е
действително осъществено от С.Х.. Съгласно чл.2 от НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози При извършване
на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за
движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или
здраве. В случая предвид констатираната повреда на Дрегера за проверка на
алкохолна концентрация контролните органи са преценили, че проверката на
водача следва да бъде довършена в Полицейското управление. В тази насока
предвид задължението по чл.2 от наредбата вменено на проверяваното лице, в
правомощията на контролният орган е да прецени къде ще бъде снета пробата
3
за наркотици – дали на место на улицата, където е бил спрян автомобила или
в Полицията. В случая на место въобще не е бил повдиган въпроса за
проверка за наличие на наркотични вещества, но в последствие в
полицейското управление служителите са решили да се направи и такава
проверка, което е тяхно право и не е налице както твърди жалбоподателя
преклудирана възможност за тестване. Факт е и жалбоподателя не отрича, че
е отказал такава в Полицията. Ирелевантно за спора е къде е предложено
тестването – на място или в полицията, тъй като във връзка с проверката,
съгласно горецитираната разпоредба водача е длъжен да изпълнява всички
указания на контролните органи в хода на проверката. Нормата на чл.174, ал.3
от ЗДвП изрично сочи, че Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Наказанията са фиксирани от закона като вид и размер и не подлежат на
редукция по настоящият процесуален ред, като са определени
законосъобразно от административно-наказващият орган с издаденото
Наказателно постановление. В конкретният случай безспорно е доказано, че
С.Х. е отказал да бъде тестван за наркотични вещества, не си е
провел и медицинско изследване, въпреки че му е бил издаден талон и е бил
упътен да посети болницата. По закон се санкционира отказа да бъде
извършен тест за наркотици, а безспорно в производството е установено, че
Х. е заявил такъв отказ пред свидетелите Х. и Д. в хода на проверка, като
водач на МПС.
По изложените съображения обжалваният акт следва да бъде изцяло
потвърден, като правилен и законосъобразен.
Воден от изложеното съдът
4

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0275 – 000221/
25.06.2020г. на началник група към ОД на МВР Разград, РУ – Исперих, с
което на жалбоподателят С.Х.а Х., ЕГН – ********** от град Исперих, област
Разградска, ул.“Б С № * са наложени административни санкции Глоба в
размер на 2000.00лв. и Лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца, за
това че е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества и техни аналози
и да даде проба за химичен анализ за установяване употреба на наркотици и
техни аналози КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5