Решение по КНАХД №2239/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 208–221 АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите – [област] срещу Решение № 1070 от 18.09.2025 г., постановено по АНД № 20255330202709/2025 г. по описа на Районен съд – [област], VII наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 203 от 29.04.2025 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – [област].

С цитираното наказателно постановление, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), на А. А. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Пловдив, *****, са наложени административни наказания – глоба в размер на по 500 (петстотин) лева за всяко от две нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Излага се, че Районният съд неправилно е приложил института на маловажния случай по чл. 28 ЗАНН, като е отменил наказателното постановление, въпреки че сам е приел, че нарушенията по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ са доказани по несъмнен начин.

Касационният жалбоподател твърди, че съдът е направил погрешна правна квалификация, като е изтълкувал неправилно материалноправните разпоредби и е приложил по аналогия дефиницията за „маловажен случай“ от чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс НК), както и постановлението на прокуратурата за отказ да се образува досъдебно производство, без да отчете, че за административните нарушения е налице самостоятелна легална дефиниция на това понятие в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Твърди се, че съдът е следвало да извърши самостоятелна преценка на обществената опасност на деянието, а не да извежда изводите си въз основа на прокурорската оценка в наказателното производство.

Навежда се и довод, че първоинстанционният съд е допуснал неправилна съпоставка между размера на наложените санкции (по 500 лв. за всяко нарушение), като е оценявал общо тежестта на наказанията и стойността на дървесината (около 80 лв.), без да отчете, че наказателното постановление визира две отделни административни нарушения, за които законодателят е предвидил самостоятелни състави и самостоятелни санкции. В тази връзка се сочи, че съгласно чл. 18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко нарушения, наказанията се търпят поотделно за всяко от тях, поради което не следва да се извършва „обща“ съпоставка на двете глоби със стойността на предмета на нарушението.

Касационният жалбоподател счита още, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на свидетеля М. П. – кмет на [населено място], като е приел, че дървесината се е намирала на общински терен и че РДГ – [област] е следвало да предприеме действия по „обезпечаване, изчистване и складиране“ на дървесината. Твърди се, че тези изводи противоречат на материалния закон, тъй като съгласно чл. 207 и чл. 211, ал. 4 ЗГ дървесината, добита извън горските територии, се маркира и придружава с превозен билет от длъжностно лице, определено от кмета на общината, а не от РДГ. Следователно съдът е вменил на наказващия орган несъществуващи задължения.

Поддържа се още, че в случая не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения по чл. 213, ал. 1 ЗГ, тъй като количеството от 1,5 куб. м дърва за огрев не може да се приеме за незначително, а законодателят е предвидил минималната санкция от 500 лв., която наказващият орган е наложил.

Касационният жалбоподател твърди още, че съдебният акт е постановен в противоречие със съдебната практика на ВАС и административните съдилища, според която при аналогични нарушения с подобно количество дървесина не се приема наличие на маловажен случай.

С оглед изложеното се иска от касационния съд отмяна на решението на Районен съд – [област] като неправилно и постановяване на ново решение, с което да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касация и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора.

В срока по чл. 213а АПК е постъпил писмен отговор от адв. С. И. И. – АК [област], в качеството ѝ на пълномощник на А. А. Т., с който касационната жалба се оспорва като неоснователна.

Ответникът поддържа, че въззивното решение на Районен съд – [област] е правилно, законосъобразно и постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни факти и доказателства и е достигнал до обоснован извод, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, като е приел случая за маловажен.

Твърди се, че наказващият орган е следвало да предупреди жалбоподателя по реда на чл. 28, ал. 1 ЗАНН, а не да му налага две глоби, тъй като деянието е с незначителна обществена опасност – съхраняваното количество дървесина е малко (около 1,5 куб. м върба), липсват вредни последици и няма данни жалбоподателят да е извършвал подобни нарушения преди това.

Ответникът изтъква още, че от събраните доказателства, включително показанията на свидетеля М. П. – кмет на [населено място], се установява, че дървесината не е била добита от горска територия, а е представлявала отпадъчен материал, изкоренен от „Напоителни системи“ ЕАД при почистване на речен участък и складиран на общински терен. Поради това материалната компетентност на РДГ – [област] е съмнителна, тъй като дървесината не попада в обхвата на горските територии по смисъла на Закона за горите.

Поддържа се също, че в акта и в наказателното постановление липсва конкретизация на основни съставомерни факти – не е посочено точното място на добива на дървесината, нито дали същата попада под контрола на РДГ, което представлява съществен процесуален порок, правещ акта и постановлението незаконосъобразни. В тази връзка се цитира тълкувателна практика на ВАС (ТР № 8 от 16.09.2021 г.), според която съдът не може да санира липсата на съставомерни факти чрез доказателства, събрани едва в съдебната фаза.

Ответникът поддържа още, че възраженията на касатора относно размера на санкциите са неоснователни, тъй като първоинстанционният съд правилно е преценил, че в конкретния случай налагането на две глоби по 500 лв. е непропорционално и несъразмерно спрямо ниската обществена опасност на деянието и стойността на предмета на нарушението.

Предвид гореизложеното се иска касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – [област] да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията и извърши проверка по чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението на Районен съд – [област] е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства – писмени и гласни, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.10.2024 г., при извършена съвместна проверка от служители на Регионална дирекция по горите – [област] и РУ – Труд, в [населено място], община Марица, обл. Пловдив, е било констатирано, че пред дома на А. А. Т., находящ се на *****, се съхранява дървесина от дървесен вид върба, в приблизително количество 1,5 пространствени кубически метра, немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет.

За установеното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 003233 от 15.10.2024 г. от горски инспектор Ж. Ж. при РДГ – [област]. В акта е посочено, че дървесината е съхранявана от А. Т. в двора на жилището му, без същата да е маркирана и без да са представени документи за произход. Актът е подписан от нарушителя без възражения по констатациите, като в графата за обяснения той собственоръчно е записал: „Дървата ми ги дадоха от Напоителни системи.“

В срока по чл. 44 ЗАНН не е постъпило писмено възражение. Впоследствие административнонаказателното производство е било прекратено по реда на чл. 33, ал. 2 ЗАНН и материалите са изпратени на Районна прокуратура – [област] за преценка относно наличие на данни за престъпление по чл. 235, ал. 6 НК. С постановление от 25.11.2024 г. по пр. пр. № 13114/2024 г. прокурор при Районна прокуратура – [област] е отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че деянието формално осъществява признаците на престъпление, но е явно незначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като стойността на съхранявания дървен материал е около 80 лв.

След връщане на преписката на административнонаказващия орган, директорът на РДГ – [област] е издал Наказателно постановление № 203 от 29.04.2025 г., с което на А. А. Т. са наложени две административни наказания – глоба в размер на по 500 лв. на основание чл. 266, ал. 1 ЗГ, съответно за нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ – за съхранение на немаркирана дървесина и за съхранение на дървесина, непридружена с превозен билет.

В хода на съдебното производство пред Районен съд – [област] са разпитани актосъставителят Ж. Ж. и свидетелят М. П. – кмет на [населено място].

Свидетелят Ж. потвърждава съдържанието на съставения акт, като заявява, че при проверката дървесината се е намирала пред дома на Т., който е излязъл на място и е потвърдил, че дървата са негови. Свидетелят сочи, че нарушителят не е представил превозен билет, а дървесината не е била маркирана.

Свидетелят П., от своя страна, излага различна фактическа версия. Според неговите показания процесната дървесина не се е намирала в двора на Т., а на общински терен в близост до дигата на р. Стряма. По думите му дървесината е била изкоренена от „Напоителни системи“ ЕАД при почистване на речния участък след наводнение през 2022 г., след което е престояла повече от година без надзор. Поради продължителното ѝ складиране и опасността от пожар, кметството е потърсило начин дървесината да бъде разчистена. Свидетелят твърди, че част от нея е била взета от местни жители, включително и от А. Т., който я използвал за огрев, без да извършва незаконна сеч.

По делото е приложено и постановлението на прокуратурата, от което се установява, че и в хода на прокурорската проверка не са събрани данни дървесината да е добита от горски фонд, а напротив – посочено е, че се касае за отпадъчен материал, събран при почистване на речен участък.

При така установените факти безспорно се установява, че към момента на проверката дървесината е била държана от А. Т. и не е била маркирана с контролна или производствена марка, нито придружена с превозен билет. Не е установено обаче по категоричен начин дали дървесината произхожда от горска територия по смисъла на чл. 2 от Закона за горите, или представлява материал, добит при почистване на речен участък извън горските територии, за който се прилага различен режим. Тази фактическа неяснота е от съществено значение за преценката относно материалната компетентност на наказващия орган – Регионална дирекция по горите – [област], чиято компетентност по принцип обхваща контрола върху дейности, извършвани в горските територии и върху дървесината, добита от такива територии. В първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства относно собствеността или статута на терена, където дървесината е била намерена, както и относно това дали „Напоителни системи“ ЕАД са извършвали дейности по добив или почистване в обхвата на горски фонд. Жалбоподателят не е оспорил, че дървесината се е намирала във фактическата му власт, нито че я е съхранявал и използвал, а единствено е посочил, че я е получил от „Напоителни системи“ и че тя не произхожда от горски територии.

Районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени при формално спазване на процесуалните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН – от компетентни органи, в срок и при съблюдаване на правото на защита на нарушителя. Според съда не са налице съществени процесуални нарушения, които да водят до порочност на акта.

По същество обаче първоинстанционният съд е приел, че процесните административни нарушения представляват „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като в незначителна степен засягат обществените отношения, свързани със защитата и опазването на горския фонд.

Съдът е изложил мотиви, че макар формално да са осъществени нарушенията по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ – съхранение на немаркирана дървесина и съхранение без превозен билет – деянието на жалбоподателя се отличава с изключително ниска степен на обществена опасност. В тази връзка е цитирано и постановлението на Районна прокуратура – [област] за отказ да се образува досъдебно производство, в което е посочено, че стойността на дървесината е 80 лв., поради което дори при формално осъществяване на състава обществената опасност е явно незначителна.

Районният съд е приел още, че жалбоподателят е получил дървесината след почистване на коритото на р. Стряма от „Напоителни системи“, като част от същата е била складирана продължително време на общински терен и не е представлявала предмет на незаконен добив от горски фонд. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля М. П. – кмет на [населено място], според когото дървесината е била безстопанствена, останала след почистване на речния участък, и е съществувала реална опасност от самозапалване.

Като е взел предвид ниската стойност на предмета на нарушението (80 лв.), малкото количество дървесина (1,5 пр. куб. м.) и обстоятелствата, при които е държана, съдът е приел, че административнонаказващият орган е следвало да приложи чл. 28 ЗАНН, като вместо налагане на санкция предупреди нарушителя.

Позовавайки се на задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът е приел, че неприлагането на чл. 28 ЗАНН при наличие на предпоставките за това съставлява основание за отмяна на наказателното постановление.

В този смисъл съдът е отменил наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради неприлагане на чл. 28 ЗАНН и непропорционалност на наложените санкции спрямо тежестта на извършеното деяние.

Настоящият състав намира, че наказателното постановление е правилно отменено, макар и по различни съображения от изложените от първоинстанционния съд.

Наведените в касационната жалба доводи за отмяна на решението на Районен съд – [област] са неоснователни.

От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин произходът на процесната дървесина, нито мястото, от което същата е добита. Липсват данни дървесината да произхожда от горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите, както и че съхранението ѝ е осъществено на място, попадащо в обхвата на контролните правомощия на Регионална дирекция по горите – [област] съгласно чл. 274 ЗГ. Това обстоятелство е ключово, тъй като произходът и приложимият правен режим на дървесината са елементи от обективната страна на всяко нарушение по чл. 213 ЗГ. Забраните по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ – за съхраняване на немаркирана дървесина и на дървесина без превозен билет – са приложими единствено към дървесина, за която е доказано, че подлежи на специалния лесовъден контрол, включително изискванията за контролна горска марка по чл. 103–105 ЗГ и Наредба № 1/2012 г., както и за придружаване с превозен билет по чл. 211 ЗГ.

От показанията на свидетеля М. П. – кмет на [населено място] – се установява, че процесната дървесина е отпадъчен материал, останал след почистване на коритото на река Стряма от „Напоителни системи“ ЕАД след наводнението. Дървесината е престояла продължително време върху открит общински терен, без да бъде потърсена, описана или оползотворена от компетентен орган, а местни жители, включително жалбоподателят, са вземали от нея за лични нужди. Тези показания са логични, последователни и кореспондират с постановлението на Районна прокуратура – [област], в което изрично е прието, че материалът представлява отпадъчна дървесина от почистване на речно корито, а не дървесина, добита от горски фонд.

В административнонаказателната преписка не са ангажирани доказателства за обратното. Липсват документи или други данни, установяващи, че дървесината е добита в горски територии или при дейности, подлежащи на контрол от РДГ; липсват доказателства за каквато и да е първична маркировка, указваща горски произход; не са представени документи относно собствеността или статута на терена, от който дървесината е събрана. В тежест на административнонаказващия орган е било да докаже тези обстоятелства по несъмнен начин. Доказването на горски произход е част от обективния състав и не може да бъде заменено с предположения.

При така установената фактическа обстановка приложимият правен режим към процесния материал не е този на Закона за горите, а този на Закона за водите. Това следва от разпоредбата на чл. 140, ал. 9 ЗВ, която изрично предвижда, че дървесината, добита при почистване на речни корита, се намира под отчетността и отговорността на предприятието, което осъществява поддръжката на водния обект. На свой ред чл. 207 и чл. 211 ЗГ уреждат режим за дървесината, добита извън горските територии: тя подлежи на маркиране с общинска марка и придружаване с превозен билет, издаден от кмета на общината, а не от органите на РДГ. Когато дървесината е резултат от дейност по Закона за водите и се намира на общински терен, контролът по Закона за горите не възниква, а административната компетентност за маркиране, отчетност и документиране принадлежи на общинските органи, а не на РДГ.

От приложеното по делото постановлението на Районна прокуратура – [област] по пр. пр. № 13114/2024 г., допълнително подкрепя горните изводи. От неговото съдържание се установява, че и в хода на прокурорската проверка не са събрани никакви данни дървесината да е добита от горски фонд или от територия, подлежаща на лесовъден контрол. Напротив, изрично е прието, че се касае за отпадъчен дървесен материал, събран при почистване на речния участък на р. Стряма след наводнението, поради което липсват белези на престъпление по чл. 235 НК. Тази констатация кореспондира напълно със свидетелските показания и с фактическата обстановка по делото и допълнително потвърждава, че процесната дървесина не е била обект на специалния режим на Закона за горите и не е възниквало задължение за маркиране с контролна горска марка или за придружаване с превозен билет.

Следователно процесната дървесина не е била обект на специалния контролен режим на Закона за горите. А след като не е доказано, че предметът на нарушението е дървесина, за която възникват изискванията за контролна горска марка и превозен билет, от обективна страна липсва елемент от състава на нарушенията по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ. Не може да се ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение на специален режим, когато този специален режим поначало не е доказано приложим. Това налага извод, че в случая не е доказано възникване на фактическите и правните предпоставки, при които би се приложил контролният режим на Закона за горите. При липса на доказан горски произход на дървесината не се пораждат задълженията по чл. 213 ЗГ и съответно не възниква материалната компетентност на РДГ – [област] да ангажира административнонаказателна отговорност по чл. 266, ал. 1 ЗГ. Следователно наказателното постановление е незаконосъобразно поради липса на доказан обективен състав на вменените нарушения, без да е необходимо отделно обсъждане на въпроса за компетентността. Липсата на доказан горски произход представлява самостоятелно и достатъчно материалноправно основание за отмяна на постановлението.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради липса на доказан обективен състав на вменените нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ. Административнонаказващият орган не е установил произход на дървесината, подлежащ на контрол по Закона за горите, нито факти, от които да възникне изискване за контролна маркировка и превозен билет. При недоказан характер не е налице съставомерно деяние, а обсъждането на чл. 28 ЗАНН е излишно.

Поради това, макар и с различни мотиви, решението на Районен съд – [област] е правилно в крайния си резултат и следва да бъде оставено в сила, като касационната жалба се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, разноските по делото следва да се възложат в тежест на касатора – Регионална дирекция по горите – [област].

Ответникът по касацията – А. А. Т., чрез адв. С. И., е направил искане за присъждане на разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с отбелязано заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
Съдът намира, че този размер не е прекомерен по смисъла на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на касатора за прекомерност е неоснователно.

Поради това, на основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1070/18.09.2025 г., постановено по АНД № 20255330202709/2025 г. по описа на Районен съд – [област], VII наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 203/29.04.2025 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – [област], с което на А. А. Т., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Марица, обл. Пловдив, *****, са наложени две административни наказания – глоба в размер на по 500 (петстотин) лева на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, за нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия закон.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – [област] да заплати на А. А. Т., [ЕГН], сумата 400 (четиристотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.