№ 801 / 08.11.2019г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
В.Радева - Ранчева
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №947 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.Ж.Т.
*** против Решение №201/13.06.2019г., постановено по АНД №387/2019г. на РС Хасково.
Сочи се, че решението било незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение
на процесуалния закон. Съдът потвърдил незаконосъобразно наказателно
постановление и повторил пропуските на данъчната администрация. Извършената
проверка не се основавала на първична документация и била крайно
незадоволителна, защото се приемали безкритично данните от куриерската фирма.
Тези данни сами по себе си не представлявали доказателство за фактическите
констатации и правни изводи. Решението на съда имало бланкетен характер и било
лишено от мотиви. Данъчната администрация можела да състави едно наказателно
постановление, а не както били издадени пет. За да бъде образувано
производството, то била направена проверка в частна фирма за изпращане на
писма, колети и пратки, където било установено, че на името на жалбоподателя
имало изграден профил, на който фигурирало и телефон, прикачен към името му. В
документацията имало и други имена, които оперирали в рамките на този профил
със същия телефон. Жалбоподателят нямал представа защо било замесено името му,
но твърди, че починалият му баща се занимавал с търговия онлайн и работел за
други хора. Нямал представа за подробности, но баща му имал профил в
куриерската фирма, а с такива профили се озовали и брат му, и майка му. За
това, което правил баща му като търговия, жалбоподателят нямал знание и идея.
Самата куриерска фирма имала интерес да прикачва към вече действащи клиенти
други хора и да ги прикрива, поради което не можело да им се даде вяра. Всички
представени документи не носели подпис на жалбоподателя. Нямало материали от
видеокамери, които до покажат кой е пращал стоката и кой е получавал парите от
наложените платежи, по които фигурирало името му. На някои места срещу името му
фигурирало чуждо ЕГН. Телефонът, които присъствал там, по никакъв начин не
можел да бъде свързан с името на жалбоподателя, нито било установено този чужд
телефон да бил ползван от жалбоподателя. Всички тези доводи били игнорирани от
съда, който приел, че било извършено нарушението от жалбоподателя. Иска се
съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като бъде отменено обжалваното Наказателно
постановление №400169-F397982/22.01.2019г.
на Директора на Дирекция Контрол в ТД на НАП Пловдив.
Ответникът оспорва касационната
жалба, като счита, че извършването на деянието от жалбоподателя било доказано
по несъмнен начин със събраните множество писмени и гласни доказателства,
анализирани в съвкупност. Писмените доказателства не били събрани само от една
институция, а след обстойното им разглеждане и преценка било установено
извършването.
Окръжна Прокуратура счита, че
касационната жалба е основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено,
тъй като било постановено при неизяснена фактическа обстановка – не била проверена
версията на жалбоподателя, че в този период не пребивавал на територията на
страната, нямало разпитани куриери от куриерската фирма, които да посочат
лицата, които били получавали наложените платежи по пратките, не били
изследвани документите, свързани с наложените платежи, за да се установи кой ги
попълва.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №400169-F397982/22.01.2019г.
на Директора на Дирекция Контрол в ТД на НАП Пловдив, с което на А.Ж.Т. *** е
наложено административно наказание Глоба от 876,67 лева, и съставено въз основа на АУАН №F397982/02.08.2018г. С наказателното постановление за установеното като
състав на нарушение по чл.180, ал.2 във вр. с чл.180, ал.1 във вр. с чл.86,
ал.1 във вр. с чл.102, ал.3, т.2 от Закон за данък върху добавената стойност и
на основание чл.180, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е определена глоба. За да постанови
решението си въззивният съд не е установил допуснати нарушения в хода на
административнонаказателното производство, както и приел че при събраните
писмени доказателства и гласни показания на свидетелката Сенкова, извършила
проверка на А.Т., за който се установило че продавал стоки чрез Интернет
магазин, същият е формирал облагаем оборот за периода от 01.11.20112г. –
31.10.2013г. над 50 000,00 лева и не е подал заявление за регистрация по
ЗДДС в срок. Като е обсъдил разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС и свидетелките
показания на Сенкова, която издала Протокол за проверка
№П-16002617188756-073-001/16.05.2018г. с отразени в него констатациите ѝ,
съдът приел за доказано, че за данъчен период от 01.09.2016г. до 30.09.2016г.
жалбоподателят дължал при извършваната от него дейност ДДС за внасяне в размер
на 876,67 лева, определен по формулата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
При извършената служебна проверка по
реда на чл.218 от АПК съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението на районния съд е постановено при изяснена
фактическа обстановка, а относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като
фактическите изводи, макар и кратки, са направени след анализ и преценка на
събраните по делото доказателства.
Така
съдът е достигнал до правилен извод, че описанието от фактическа и правна
страна на вмененото на касационния жалбоподател деяние отговаря на изискванията
на закона и че е доказано авторството на деянието. Жалбоподателят е сключвал
сделки по електронен път за продажба на стоки, при които стоките са били
изпращани между две населени места на територията на страната, а предлагането
на стоките се е осъществявало чрез използването на електронна платформа. В
настоящия случай не се оспорва извършването на доставки, мястото на изпълнение,
характера на доставките, данъчната основа или момента на изпращане на пратката,
нито момента на възникване на данъчно задължение, което е към получаваното на
плащането от доставчика, а се твърди, че тези сделки са извършвани от бащата на
жалбоподателя, както и че самият жалбоподател не бил достатъчно наясно с
дейността, извършвана от неговия вече починал баща. Няма спор и относно
съществуващ профил в куриерската фирма на името на жалбоподателя, но за него
жалбоподателят твърди, че бил създаден от починалия му баща /уточняващо
становище в жалбата от 07.08.2019г./. В действителност след изискани документи
и сведения от ООД Еконт Експрес, ЕАД Мобилтел, БТК ЕАД, ЕАД Теленор България,
се установява, че при куриерската фирма съществува клиентски картон на А.Ж.Т. с
посочен ЕГН и телефон, чийто номер е използван от А.Т. като потребител на
услугите на мобилните оператори. Нещо повече при внимателно обсъждане на
представените справки се установяват два телефонни номера, като и за двата
телефона мобилните оператори Мтел и Теленор /с посочени номера на договори и
дати/ сочат регистрация именно за жалбоподателя. Тези телефони фигурират в
изпратените разпечатки от системата на фирмата-куриер, които са организирани
таблично данни, а файловете са изискани и са подписани с електронен подпис на
представляващ дружеството, за което е и изявлението в съставения от данъчния
служител протокол от 16.05.2018г. /п.I, от изложението
за извършени действия, т.1-8/. Поради така събраните данни с електронна
идентификация на третото представящо ги лице, настоящата инстанция намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя относно некоректно предоставяне на
данни от куриерската фирма. Следва да се има предвид и че в тези таблични
справки, а също и в представените в копие РКО, е посочен адрес на изпращача и
получилия платежите, който съвпада с адреса, посочен от жалбоподателя и в
жалбите, постъпили пред съда. Изложената теза от жалбоподателя, че дейността е
извършвана от баща му, не може да бъде споделена и при обсъждането на
представеното удостоверение за наследници, видно от което баща му е починал на
10.02.2017г. При съпоставка на данните относно смъртта и извършените от
данъчните служители действия – Протокол №1438055/15.02.2018г., се установява
извършване на дейността по предлагане на стоки
www.olx.bg и след датата
на смъртта, а и от приложените разпечатки е видно регистрация в сайта от 2015г.
с последно обновяване от 12.02.2018г., както и че посоченият телефон за връзка
е този, който фигурира в данните от куриерската фирма и е посочен за изпращач още през 2012г. При
наличието на тези доказателства е несъстоятелно твърдението на жалбоподателя,
че телефоните и дейността не можели да бъдат свързани с него. В този смисъл
може да се приеме за обоснован извода, че жалбоподателят лично и от свое име е
получавал сумите по наложените платежи при извършените продажби на стоки по електронен път,
доколкото и в тази насока са насрещните проверки от данъчните служители,
доказващи и фактическото осъществяване на сделките – п.II
от Протокол за проверка №П-16002617188756-073-001/16.05.2018г., с подборно
описани ПИНП от 22.02.2018г. до 16.03.2018г.
Следва
да се отбележи, че въззивната инстанция не е обсъдила събраните гласни
доказателства от св.Б. Т. – майка на жалбоподателя, а е изграден извод относно
авторството въз основа на останалите събрани доказателства. В случая обаче
следва да се има предвид, че показанията освен, че касаят извършвана търговска
дейност от бащата, сочат и отсъствие на А.Т. от страната в процесния период, за
което няма въведено възражение от жалбоподателя. Освен това свидетелските
показания не извеждат постоянно отсъствие на Т. от страната, а свидетелката
сочи такова само зимните месеци.
Неоснователно
е и твърдението на жалбоподателя, че фигурирали и други имена в профила при
куриера, което сочело, че той не е извършвал сделките. Но при разпита на
св.Сенкова същата сочи, че общите установени от нея записи са 951, като само 4
са лице с име А., и 9 – за Е., поради което и те не били взети предвид.
Приетата
от въззивния съд фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства и от разпита на свидетелите, като в тях няма съществени
противоречия относно релевантните обстоятелства по делото. Еднопосочно,
последователно и взаимоподкрепящо и взаимодопълващо се установява по убедителен
начин приетата от първоинстаннционния съд фактическа обстановка. Поради това
настоящата инстанция изцяло приема извода на РС Хасково за правилен относно
установяване на деянието и неговото авторство. Действително не са изследвани
подписите в документите за наложен платеж, както и няма разпит на служители в
куриерската фирма, нито проведени очни ставки, но по делото се установява
такава съвкупност от доказателства и установени обстоятелства, с които се
образува една последователна логическа верига, която изключва възможността
друго лице – бащата на жалбоподателя, да е автор на деянието. Безспорно
телефоните са били регистрирани на името на жалбоподателя и то в различни
мобилни оператори и за достатъчно дълъг период от време, считано още от 2012г.
Установи се, че същата дейност, за която е установено нарушението, е продължила
и след смъртта на бащата, поради което и при посочената съвкупност от факти
следва еднозначен извод, че въпреки че не са изследвани подписите в платежните
документи и не са събрани материали от видеокамерите при куриерската фирма, то
именно жалбоподателят е автор на деянието, за което е съставено наказателното
постановление.
Поради
изложеното решението се явява валидно и допустимо, както и постановено изцяло в съответствие с приложимия закон и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №201/13.06.2019г.,
постановено по АНД №387/2019г. по описа на Хасковски Районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.