№ 12777
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110170614
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК –
ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА
ИНСТАНЦИЯ.
Предявени са от /ФИРМА/, гр. София срещу М. М. М. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД за сумата от 2031.20 лв. – неплатено в срок задължение за доставена от
/ФИРМА/ топлинна енергия в периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес *********, аб. № ******, и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 206.79
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в
срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от
16.09.2015 г. до 08.03.2018 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 17.33 лв. – неплатено в срок задължение за дялово разпределение в
периода от месец 04.2016 г. до месец 4.2017 г., и с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 2.42 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово
разпределение за периода на забава от 16.9.2015 г. до 8.3.2018 г.; субективно
пасивно съединени с предявени срещу
А. Д. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
1
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 507.81 лв. – неплатено в срок
задължение за доставена от /ФИРМА/ топлинна енергия в периода от месец
05.2014 г. до месец 04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес
*********, аб. № ****** и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД за сумата от 51.69 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия
за периода на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г.; с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4.33 лв. – неплатено в срок задължение за
дялово разпределение в периода от месец 04.2016 г. до месец 04.2017 г., и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 0.61 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в
срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 16.09.2015
г. до 08.03.2018 г.; субективно пасивно съединени с предявени срещу
М. Д. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 507.81 лв. – неплатено в срок
задължение за доставена от /ФИРМА/ топлинна енергия в периода от месец
05.2014 г. до месец 04.2017 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес
*********, аб. № ****** и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД за сумата от 51.69 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия
за периода на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г.; с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4.33 лв. – неплатено в срок задължение за
дялово разпределение в периода от месец 04.2016 г. до месец 04.2017 г. и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 0.61 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в
срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 16.09.2015
г. до 08.03.2018 г.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главниците за
периода от 27.03.2018 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
частно гр. дело № 20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав до изплащане на вземането, както и на направените по последното
заповедно дело и в исковото производство разноски.
Третото лице – помагач /ФИРМА/ в писмена молба от 03.10.2023 г.
излага твърдение, че не извършва услугата дялово разпределение за
процесния имот в рамките на предявения с исковата молба период.
Ответниците – М. Д. М. и М. М. М., с писмени отговори, подадени по
делото в срока по чл. 131 ГПК на 20.06.2022 г. оспорват предявените искове
2
по основание и по размер, като излагат съображенията си за това. Правят
възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли
предявените искове.
Ответникът – А. Д. М. от гр. София, не е подал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. С възражението в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК в заповедното производство по ч. гр. дело № 20164/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав възразява срещу претенцията. Оспорва я
по основание и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност
за предявяването й.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да установи в процеса при условията на главно и
пълно доказване, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
процесния период; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора с
ответниците за доставяне на топлинна енергия за процесния имот и период;
количество и стойност на доставената топлинна енергия, както и началния
момент на изискуемост на задължението на ответниците за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
единствено ответницата М. Д. М. е била битов клиент по смисъла на §1, т. 2а
от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), за процесния
период и имот. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
138/07.05.1992 г., том XXXI, дело № 6582/1992 г. по описа на нотариус Н.Г. и
Удостоверение за идентичност на адрес с изх. № 68-00-1070/6/31.08.2012 г.,
издадено от /ФИРМА/ е, че Д.А. М. е придобил по силата на договор за
дарение правото на собственост върху процесния топлоснабден имот като
дарителите А. Д. М. и А.Т. М. са запазили пожизнено правото си на ползване
върху жилището. От представените по делото като приложения към писмо на
***** от 18.09.2023 г. два броя преписи от акт за смърт, както следва: Акт за
смърт № 1321/21.10.1993 г. и Акт за смърт № 612/11.05.1995 г., се установява,
че А.Т. М. е починала на 20.10.1993 г., както и, че А. Д. М. е починал на
11.05.1995 г., като със смъртта на А. М. е погасено ограниченото вещно право
на ползване върху процесния недвижим имот, при липса на данни за
последващо учредяване на същото в полза на трето лице. Установява се от
представеното по делото Удостоверение за наследници № 69/15.01.2007 г.,
издадено от ******, че Д.А. М. е починал на 18.11.2006 г., като е оставил за
свои наследници по закон лицата М. М. М. – съпруга, М. Д. С. – дъщеря и А.
Д. М. - син. Видно от намиращата се в кориците на частно гр. дело №
20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав служебно
извършена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. е, че ответницата М. Д. М. е била с фамилно име С. от
12.08.1995 г. до 05.12.2006 г. поради сключен граждански брак, впоследствие
прекратен с развод. Доколкото не се установява общият за ответниците
наследодател Д.А. М. да се е разпоредил с правото си на собственост върху
3
топлоснабдения имот преди смъртта си, то вещното право е преминало в
правната сфера на неговите наследници при равни квоти от 1/3 част за всеки
ответник. Фактът, че ответникът М. М. М. е била съпруга на починалия ДД.
М., не установява в нейна полза по-голям обем от права във възникналата в
резултат от смъртта на съпруга й наследствена маса, тъй като процесният
имот е придобит от ДД. М. на основание договор за дарение, поради което е
станал лична негова собственост – арг. от чл. 20, ал. 1, изр. 1 от СК от 1985 г.
(отм.). Видно от Заявление – декларация до ищеца с вх. № 1225/15.07.2009 г.
след откриване на наследството на ДД. М. ответникът М. Д. М. (с посочена в
документа фамилия С., но с идентичен единен граждански номер с този на
ответницата) е изявила воля за откриване на партида на нейно име по
отношение на процесния имот при ищцовото дружество. Ето защо съдът
намира, че при така установените обстоятелства единствено ответникът М. Д.
М. следва да отговаря за задълженията към ищеца, като при съблюдаване на
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) отговорността
й следва да бъде в посочения в исковата молба обем от 1/6 част от общото
задължение за имота за процесния период, а претенциите спрямо останалите
двама ответници – А. Д. М. и М. М. М. подлежат на отхвърляне като
неоснователни.
Като има предвид горното, доказателствата по делото и на основание
чл. 111, буква „в“, предложения 2 и 3 ЗЗД, съдът намира възражението за
изтекла погасителна давност на ответника М. Д. М. за основателно
единствено относно главната претенция за стойността на доставена топлинна
енергия в периода от месец 05.2014 г. до 31.01.2015 г. и в тази част така
предявения срещу нея иск следва да бъде отхвърлен.
Горното мотивира съда да уважи предявените срещу ответницата М. Д.
М. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
353.75 лв. – стойност на топлинна енергия, дължима за периода от 01.02.2015
г. до месец 04.2017 г. включително, ведно със законната лихва от 27.03.2018 г.
до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД за сумата от 21.48 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху уважената главница за периода от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г.,
изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК и предвид настъпване на
изискуемостта на претендираните от ищеца вземания, необхванати от
погасителната давност, както и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 4.33 лв. – стойност на неплатено задължение за дялово
разпределение в периода от месец 04.2016 г. до месец 04.2017 г., ведно със
законна лихва от 27.03.2018 г. до изплащане на вземането, а за разликата до
пълните предявени размери и за периодите в погасителна давност да ги
отхвърли. На ищеца не се дължат суми за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово
разпределение за периода на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г.,
доколкото за заплащане стойността на услугата не е предвиден срок, а в хода
4
на настоящото производство не се представиха доказателства за отправяне на
покана до длъжника за заплащането й, предхождащи датата на депозиране на
исковата молба в съда, поради което съдът намира, че ответницата М. Д. М.
не е поставена в забава за заплащане на посочената стойност на услугата
дялово разпределение. Предвид изложеното, искът с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 0.61 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неплатеното в срок възнаграждение за
дялово разпределение за периода на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г., е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М.
Д. М. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца припадащата и се част от
направените в заповедното производство по частно гр. дело № 20164/2018 г.
по описа на Софийски районен съд, 123 състав разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на 7.59 лв. – платена по сметка на
Софийски районен съд дължима държавна такса и на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за
заплащането на правната помощ сумата от 5.60 лв. – възнаграждение за един
юрисконсулт при база за определяне на възнаграждението 50 лв. (при
припадаща се част на тази ответница от 8.33 лв.), както и направените в
исковото производство по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, в размер на 7.59 лв. – платена по сметка на Софийски
районен съд дължима държавна такса, както и сумата от 11.21 лв. –
възнаграждение за един юрисконсулт, при база за определяне на
възнаграждението 100 лв. (при припадаща се част на тази ответница от 16.67
лв.), на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ответникът М. Д. М. е представлявана по делото от адвокат К. И. Б.,
която видно от Договор за правна защита и съдействие от 13.06.2022 г. е
оказала на представляваната безплатна правна помощ, поради липса на
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. При този изход на
спора и предвид заявеното от адвокат Б. искане, на последната следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 188.76 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 38, ал. 2, изречение 2, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., вр. чл.
7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при определено възнаграждение в
пълен размер от 400 лв.
Ищецът следва да понесе и адвокатското възнаграждение на адвокат Б. в
размер на 188.76 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете, за оказана
безплатна правна помощ на ответника М. Д. М. в заповедното производство
по частно гр. дело № 20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав, съобразно Договора за правна помощ и съдействие от 01.10.2019 г.,
представен по последното дело, на основание чл. 38, ал. 2, изречение 2, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., вр. чл.
7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
5
на адвокатските възнаграждения, при определено възнаграждение в пълен
размер от 400 лв.
Ответникът М. М. М. е представлявана по делото от адвокат С. Й. Д.,
която видно от Договор за правна защита и съдействие от 13.06.2022 г. е
оказала на представляваната безплатна правна помощ, поради липса на
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. При този изход на
спора и предвид заявеното от адвокат Д. искане, на последната следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., на основание чл. 38,
ал. 2, изречение 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), вр.
чл. 36, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът следва да понесе и адвокатското възнаграждение на адвокат Н.И.И. в
размер на 360 лв., за оказана безплатна правна помощ на ответника М. М. М. в
заповедното производство по частно гр. дело № 20164/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав, съобразно Договора за правна помощ и
съдействие от 01.10.2019 г., представен по последното дело, на основание чл.
38, ал. 2, изречение 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.),
вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът А. Д. М. е представляван по делото от адвокат В.Ф.С., който
видно от Договор за правна защита и съдействие от 13.06.2022 г. е оказал на
представлявания безплатна правна помощ, поради липса на средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. При този изход на спора и предвид
заявеното от адвокат С. искане, на последния следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., на основание чл. 38, ал. 2, изречение 2,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв.,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът следва да
понесе и адвокатското възнаграждение на адвокат М.Л.Л. в размер на 360 лв.,
за оказана безплатна правна помощ на ответника А. Д. М. в заповедното
производство по частно гр. дело № 20164/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, 123 състав, съобразно Договора за правна помощ и съдействие
от 01.10.2019 г., представен по последното дело, на основание чл. 38, ал. 2,
изречение 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), вр. чл. 36,
ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението на ищеца, заявено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираните от пълномощниците на ответниците
адвокатски възнаграждения, настоящият съдебен състав намира за
недопустимо, доколкото ответниците не претендират разноски в исковото и
заповедното производство и с настоящият съдебен акт не се присъждат на
страните направени по делото разноски в исковото и заповедното
производство, а се присъждат възнаграждения на адвокатите, осъществили
безплатно процесуално представителство на ответниците, като материално
затруднени лица. В този случай съдът определя възнаграждението, съобразно
сложността на делото и свършената по делото работа, съобразно и чл. 36, ал.
6
2 ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното, СРС, 123 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. М., ЕГН **********, със
съдебен адресат адвокат К. Б. – ******* ДЪЛЖИ на /ФИРМА/, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ******* сумата от 353.75 лв. – стойност
на доставена от /ФИРМА/ топлинна енергия в периода от 01.02.2015 г. до
месец 04.2017 г., включително в топлоснабден имот, находящ се в *********,
абонатен № ****** – по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.03.2018 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело
№ 20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане
на вземането; сумата от 21.48 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху непогасената в срок главница 353.75 лв. за периода на
забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД, както и сумата от 4.33 лв. – стойност на услугата дялово
разпределение за периода от месец 04.2016 г. до месец 04.2017 г. – по
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2018 г. – датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 20164/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ******* срещу М. Д. М., ЕГН **********, със съдебен
адресат адвокат К. Б. – ******* иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за разликата над 353.75 лв. до пълния предявен размер от 507.81 лв. и
за периода от месец 05.2014 г. до 31.01.2015 г., като погасен по давност, на
основание чл. 111, буква „в“, предложение 3 ЗЗД; иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за разликата над 21.48 лв. до пълния предявен
размер от 51.69 лв., както и изцяло искът с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 0.61 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово
разпределение за периода на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г., като
неоснователни.
7
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от /ФИРМА/, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ******* СРЕЩУ М. М. М., ЕГН
**********, със съдебен адресат адвокат С. Д. – ******* обективно
кумулативно съединени искове с правно основание с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2031.20 лв. – задължение за
доставена от /ФИРМА/ в периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г.
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес *********, аб.
№ ******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2018
г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело №
20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на
вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
за сумата от 206.79 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за
периода на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г.; с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 17.33 лв. – стойност на
предоставена в периода от месец 04.2016 г. до месец 04.2017 г. услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.03.2018 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело
№ 20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане
на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
за сумата от 2.42 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на
забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от /ФИРМА/, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ******* СРЕЩУ А. Д. М., ЕГН **********,
със съдебен адресат адвокат В. С. – ******* обективно кумулативно
съединени искове с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 507.81 лв. – задължение за доставена от
/ФИРМА/ в периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г. топлинна енергия
в топлоснабден имот, находящ се на адрес *********, аб. № ******, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2018 г. – датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 20164/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от
51.69 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
8
неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода
на забава от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4.33 лв. – стойност на предоставена в
периода от месец 04.2016 г. до месец 04.2017 г. услуга дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2018 г. – датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 20164/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от
0.61 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава
от 16.09.2015 г. до 08.03.2018 г, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, със съдебен адрес *******, чрез
адв. Б. да заплати на /ФИРМА/, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ******* сумата от 7.59 лв. – направени в заповедното
производство по частно гр. дело № 20164/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, 123 състав разноски за дължима държавна такса, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 5.60
лв. – възнаграждение за един юрисконсулт в заповедното производство
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК;
както и направените в исковото производство по настоящото дело разноски, в
размер на 7.59 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима
държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 11.21 лв. – възнаграждение за един
юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
******* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б. с ЕГН ********** с адрес
********** сумата от 188.76 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана по
частно гр. дело № 20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав безплатна правна помощ на материално затруднено лице - ответника
М. Д. М., съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 и вр.
чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и сумата от 188.76 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана в исковото производство безплатна правна помощ
на материално затруднено лице – ответника М. Д. М., на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
9
******* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.И.И. с ЕГН ********** с адрес
********** сумата от 360 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана по
частно гр. дело № 20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав безплатна правна помощ на материално затруднено лице - ответника
М. М. М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл.
7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 и вр. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
******* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Й. Д. с ЕГН ********** с адрес
********** сумата от 450 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана в
исковото производство безплатна правна помощ на материално затруднено
лице – ответника М. М. М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
******* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Л.Л. с ЕГН ********** с адрес
********** сумата от 360 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана по
частно гр. дело № 20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав безплатна правна помощ на материално затруднено лице - ответника
А. Д. М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 и вр. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
******* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Ф.С. с ЕГН ********** с адрес
********** сумата от 360 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана в
исковото производство безплатна правна помощ на материално затруднено
лице – ответника А. Д. М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
/ФИРМА/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10