Определение по адм. дело №1251/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166,ал.4 във връзка с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).

Производството по делото е образувано по жалба от Д. А. М., [ЕГН], с адрес в [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0460-000122/03.04.2025 г. издадена от началник на група „Охранителна полиция“ към Пето районно управление „Златни пясъци“ при ОДМВР-Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,б. „б“ от Закона за движение по пътищата ( ЗДвП)- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Депозирана е молба от жалбоподателя с.д. 15310/24.09.2025 г., с която е направено искане за спиране на предварителното изпълнението на оспорената заповед. Твърди, че от изпълнението на заповедта ще претърпи значителни и трудно поправими вреди. Сочи се, че отнетото свидетелство за управление на МПС му е необходимо за работа и за издръжка на семейството му. Отделно излага, че общественият интерес не налага спешно изпълнение, тъй като не представлява реална опасност за движението по пътищата и е дал доброволно кръвна проба.

По допустимостта на искането :

Оспорената заповед е издадена на основание чл.171,т.1,б. „б“ от ЗДвП. Искането се квалифицира , като такова по чл.166, ал.4 от АПК, доколкото съгласно разпоредбата на чл.172,ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. В срока по чл.149,ал.1 АПК срещу заповедта е подадена жалба, по която е образувано адм. дело № 1251/2025 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е изпълнено и другото изискване за допустимостта на искането.

По основателността на искането:

Допуснатото съгласно чл.172,ал.6 от ЗДвП предварително изпълнение на заповеди по чл. 171, т.1,б. „б“ от ЗДвП може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК – само, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. По силата на чл. 172,ал.6 от ЗДвП оспорената заповед за налагане на ПАМ подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо от административния орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК. Това е така, тъй като случаите, в които предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, представляват изключение от общия принцип, установяващ суспензивния ефект на подадената жалба. В тези случаи се презюмират предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение, включително наличието на особено важни държавни или обществени интереси, които следва да бъдат защитени и гарантирани с предварително изпълнение на административния акт. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на условията по чл. 166, ал. 2 от АПК. Настъпването на вредата следва да е в достатъчна степен вероятно и да е определена по вид и размер.

За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да докаже значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение, каквото доказване в случая не е сторено. Изложени са твърдения, че изпълнението би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, като не са представени никакви доказателства в тази насока. Не са представени и доказателства за размера на евентуалните вреди, с оглед на преценката за тяхната "значимост".

Не обосновава основателност на искането и направеното твърдение, че жалбоподателят не представлява реална опасност за движението по пътищата, тъй като доброволно е дал кръвна проба. Субективното отношение към извършеното деяние и степента на обществена опасност на извършителя на нарушението, за което е наложена предварителната обезпечителна мярка, не са предпоставки обосноваващи надделяващ частен интерес. Законодателят е въвел като условие за спиране на предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт настъпването на значителни или трудно поправими вреди, които жалбоподателят не доказва с депозираната молба на основание чл.166,ал.2 от АПК. Изложените твърдения за евентуално настъпване на вреди не обосновават извод, че при изпълнението на акта ще бъдат причинени "значителни или трудно поправими вреди", не е обоснована тяхната вероятност, нито вида и размера им.

Следва да се посочи, че при евентуална отмяна на заповедта има изрично уредена законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди, чрез предявяване на иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

По изложените в молбата мотиви за спиране на предварителното изпълнение не може да бъде направен извод, че изпълнението би могло да причини на оспорващото лице значителни или труднопоправими вреди. Поради това не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложеното и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. А. М., [ЕГН] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0460-000122/03.04.2025 г. издадена от началник на група „Охранителна полиция“ към Пето районно управление „Златни пясъци“ при ОДМВР-Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1,б. „б“ от Закона за движение по пътищата ( ЗДвП)- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд, чрез Административен съд-Варна.

Определението да се съобщи на жалбоподателя по телефона.