№ 20175
гр. *, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110127587 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ДЗИ” ЕАД, чрез адв. Д., срещу ЗАД
„Д.Б.Ж и Здраве” АД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411,
изр. 1, предл. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1413,05 лв., от
които: 1398,05 лв., представляваща вземане за връщане на платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско+” за вредите, причинени на л.а. „Д.С с рег.
№ ****** от настъпило на 08.12.2022 г. в гр. В.Т, на ул. „П пътнотранспортно произшествие
по вина на водача на л. а. С.Ф“ с рег. № ****** гражданската отговорност на който е
застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /22.05.2023 г./ до
окончателното й погасяване, както и сумата от 28,24 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 21.03.2023 г. до 22.05.2023 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско+”,
сключен за л.а. „Д.С с рег. № ******, заплатил на автосервиз „Т – Д“ ЕООД сумата в размер
на 1398,05 лв. за отремонтиране на щетите, причинени на посочения автомобил от
настъпило на 08.12.2022 г. в гр. В.Т, на ул. „П пътнотранспортно произшествие по вина на
водача на л. а. С.Ф“ с рег. № ****** гражданската отговорност на който е застрахована по
силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Поискано е ответникът да изпълни задължението си като
плати на ищеца сума в размер на застрахователното обезщетение и 15 лв. ликвидационни
разходи, но ответното дружество не заплатило претендираната сума, поради което
изпаднало в забава и следвало да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на
28,24 лв. за периода от 21.03.2023 г. до 22.05.2023 г. При тези твърдения иска ответникът да
бъде осъден да заплати посочените по – горе суми, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. С., е подал отговор на исковата молба, с
1
който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за
съпричиняване. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и собственика на л. а. С.Ф“ с рег. № ****** Оспорва размера на претендираното
обезщетение, както и механизма на ПТП. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско”
на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и
застрахователна полица № ********6 със срок на действие от 09.12.2021г. до 18.12.2022г.,
се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско+” на моторни
превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора – на
08.12.2022 г. в гр. В.Т е настъпило пътнотранспортно произшествие – водачът на лек
автомобил С.Ф“, с рег. № В******се движел по ул. „П с посока от ул. „А.П.М“ към ул.
„Симеон Велики“ и на кръстовището с ул. „******** предприел маневра изпреварване, при
която реализирал ПТП с извършващия пред него маневра завой на ляво лек автомобил „Д.С,
с рег. № ******, при което на посоченото моторно превозно средство с рег. № ****** са
били причинени материални щети. Безспорно е, че застрахователят-ищец е изплатил
обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 1398,05 лв.,
поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.
От заключението на САТЕ и показанията на свидетелите П. Ц. Х. и И. И. Р. несъмнено
се установява, че действията на водача на лек автомобил С.Ф“, с рег. № В****** съставляват
граждански деликт. Той е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2, чл. 23, ал. 1
и чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като при избиране скоростта на
движението не се е съобразил с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за да може
да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и не е управлявал моторното превозно
средство на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, респ. преди да
2
извърши маневрата, свързана с отклонение наляво, не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участника в движението, който се е движел пред него и не е извършил
маневрата при съобразяване с неговото положение, посока и скорост на движение. В този
смисъл са показанията и на двамата свидетели по делото – П. Ц. Х. заявява, че е подал ляв
мигач, за да завие по улицата и в момента, в който е осъществявал маневрата завой наляво,
отзад го е ударило другото МПС, управлявано от И. И. Р., който потвърждава, че когато
автомобилът пред него започнал да завива, той натиснал спирачки, но колата се
подхлъзнала на мократа настилка, вследствие на което последвал ударът. Съгласно
заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от
това деяние за собственика на увреденото МПС - „Д.С, с рег. № ******, са произлезли
вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция (чл. 45,
ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е
необорена и следователно следва да бъде приложена.
Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за
съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие). В частност както от показанията на
разпитаните по делото свидетели, така и от заключението на изслушаната и приета САТЕ
несъмнено се установи, че виновен за материалните щети, причинени на л.а. „Д.С, с рег. №
******, е единствено водачът на л.а. С.Ф“, с рег. № В****** Ето защо в конкретния случай
в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и
доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на
увреденото МПС - „Д.С, с рег. № ******, към възникването на вредите и техния обем, а това
обстоятелство е било в доказателствена тежест на ответника.
Не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по
силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо
вредите.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по
средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ в размер на 1688,90
лв.
Следователно и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
дължимото обезщетение по застраховката “Каско“ на МПС, е в претендирания от ищеца
размер от 1398,05 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи или общо 1413,05 лв., поради което
искът е основателен до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на
3
исковата молба на 22.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При забава изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът
дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е
обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал.
2 от ЗЗД.
Предвид пълното уважаване на главната претенция, следва да бъде напълно уважена и
акцесорната претенция за обезщетение за забава.
В процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 411 КЗ е възникнало в
момента на плащане на обезщетението по застраховката "Каско на МПС" на увреденото
лице, като плащането по регреса следва да бъде извършено от застрахователя по
застраховката "Гражданска отговорност" в срок от 30 дни от представянето на всички
доказателства по реда на чл. 412, ал. 3 КЗ.
По делото се установява, че регресната покана до ответника е получена на 20.02.2023 г.
Както се посочи и по – горе, ответникът ще изпадне в забава в 30 дневен срок от получаване
на окомплектованата преписка.
Лихвата за забава върху главницата от 1413,05 лв. за исковия период от 21.03.2023 г. до
22.05.2023 г. възлиза в претендирания от ищеца размер на 28,24 лв. Ответникът не е
представил доказателства за извършено плащане в рамките на срока, поради което
акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за производството пред СРС, както следва: за
държавна такса в размер на 106,52 лв., за депозит за автотехническа експертиза в размер на
300 лв., за депозит за свидетел в размер на 140 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер
на 529,56 лв. с вкл. ДДС, което е надлежно заплатено съобразно представените
доказателства. Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1076,08 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.З” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
гр. *, бул. “Г.М. Д. № 1, да заплати на „ДЗИ” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление: гр. *, бул. “В.” № ****, на основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, следните суми: 1413,05 лв., от които: 1398,05 лв., представляваща вземане за
връщане на платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+” за
вредите, причинени на л.а. „Д.С с рег. № ****** от настъпило на 08.12.2022 г. в гр. В.Т, на
ул. „П пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л. а. С.Ф“ с рег. № ******
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и 15
лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба /22.05.2023 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от
4
28,24 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.03.2023
г. до 22.05.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.З” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
гр. *, бул. “Г.М. Д. № 1, да заплати на „ДЗИ” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление: гр. *, бул. “В.” № ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1076,08
лв., представляваща сторените от ищеца разноски в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5