РЕШЕНИЕ
№ 15554
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110168497 по описа за 2022 година
Ищецът Ю. С. Г. твърди, че е страна по договор за потребителски
кредит № 581876/18.10.2021г, сключен със „С. К." ООД.
Съгласно чл.З от договора трябвало да върне сумата по кредита
която се явява сума от 1656.57 лева, при сума на заема 1300.00 лева,
при ГПР 48.23 %, годишен лихвен процент-40.05%, при срок на
кредита от 12 вноски.
Съгласно, чл.6.2 от договора се задължила да заплати неустойка в
размер на 1739.43 лева, разсрочена на 12 вноски, като по този начин
общото задължение по договора за паричен заем е в размер на 3 396
лева.
Ищцата твърди, че уговорката в чл. 6.2 е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл. 146 ал.1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК.
В изложението на исковата молба подробно се излагат аргументи
касателно всяка от цитираните по-горе законови разпоредби.
Петитумът съдържа искане да се прогласи нищожността на
уговорката и да се присъдят сторените разноски.
Ответното дружество не е внесло отговор на исковата молба, но
е предявило насрещен иск. В насрещната искова молба се излага, че
1
на 18.10.2021г. насрещният ответник е сключил договор за заем с
представляваното дружеството. Процесният договор за сумата от
1300 лв., при брой вноски -12, вид на вноската - месечна, ГПР
48.23%, ГЛП 40.05%. Заемната сума е получена от кредитополучателя
в брой на каса на „И.“. В приложимия към договора погасителния
план са посочени номера на вноската, падежа, сумата за главница и
лихва, както и дължимата неустойка, в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение от договора. Към
момента на предявяване на настоящия иск всички вноски по кредита
са падежирали, с оглед на което за настъпване на изискуемостта на
претендираната сума по главница, не е необходимо допълнително
изявление от страна на кредитора.
В насрещната искова молба не се уточнява датата на
окончателния падеж на всички вноски.
Насрещния ищец твърди, че договора е сключен при спазване на
нормативните изисквания и на ограниченията наложени от законите и
съдебната практика.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на дружеството сумата от 1656,57 лв., представляваща сбор
от непогасена главница и възнаградителна лихва по договор за кредит
№ 581876 от 18.10.2021 г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба, до окончателното плащане;
В условията на евентуалност, в случай че съдът намери договор
за заем № 581876 от 18.10.2021г, за недействителен, моли съда да
осъди Ю. С. Г. да заплати сумата от 1300 лв., представляваща
подлежаща на връщане чиста стойност на кредит № 581876 от
18.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В отговора на насрещната искова молба се съдържат аргументи
за недействителност на целия договор. Излагат се твърдения за
противоречие на уговорените годишен лихвен процент и годишен
процент на разходите с императивни разпоредби на закона. Твърди се,
че погасителният план е неточен и подвеждащ.
В молба, подадена за съдебно заседание насрещният ищец
уточни, че датата на окончателния падеж на всички вноски е
18.10.2022г.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства, намира следното:
По първоначалния иск: Иска е основателен. В практиката си
2
настоящият състав е приел, че суми събирани заедно с редовните
плащания по потребителски заеми под формата на „неустойки“
представляват заобикаляне на императивна норма, ограничаваща
законния доход на кредитора. Такива плащания могат да се приемат за
редовни, само ако кредиторът докаже, че е претърпял реална вреда, и
то – преди да започне събиране на суми по „неустойката“. Иска следва
да се уважи и оспорената клауза да бъде обявена за нищожна като
заобикаляща закона.
По насрещните искове: Предпочитания иск за осъждане на
насрещният ответник да заплати дължимата по договора главница,
ведно с възнаградителната лихва е недоказан.
За да бъде уважен този иск, следва да се установи, че договора би
бил сключен и без нищожната клауза. Предвид становището на
първоначалния ищец, който оспорва валидността на целия договор, то
в тежест на ищеца бе да ангажира доказателства, че би отпуснал
процесния заем и без клаузата на чл.6.2 от договора. Съдът не може да
установи това обстоятелство, тълкувайки единствено правната страна
на спора. Насрещният ищец не ангажира никакви доказателства в тази
насока, поради което предпочитания насрещен иск следва да бъде
отхвърлен.
Евентуалния насрещен иск за заплащане на главницата по
договора за заем и законната лихва е частично основателен.
Главницата на дълга е 1300 лева. Съобразно приетата счетоводна
експертиза първоначалния ищец е заплатил 283 лева. Това плащане
следва да се отчете, въпреки, че е отнесено от кредитора към
задължения, различни от главницата. Дължимата от насрещният
ответник сума е 1017лв. Върху тази главница се дължи законната
лихва от датата на завеждане на насрещния иск – 13.02.2023г. С оглед
уважаването на първоначалния иск, отхвърлянето на предпочитания
насрещен иск и уважаването на евентуалния насрещен иск
първоначалния ищец има право на 47 лева от лично направените
разноски. По реда на чл. 38 ал. 1. т.2 от Закона за адвокатурата,
неговият повереник има право на 750лв. общо възнаграждение по
първоначалния и насрещния иск.
Първоначалния ответник и насрещен ищец има право общо на 267
лева разноски по двата иска. Съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че уговорката в чл. 6.2 от
договор за потребителски кредит № 581876/18.10.2021г, сключен
между Ю. С. Г. ЕГН ********** и „С. К."ООД, ЕИК ********* е
нищожна като заобикаляща закона.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. К. ООД за осъждане на Ю. С. Г. да му
заплати сумата от 1656,57 лв., представляваща сбор от непогасена
главница и възнаградителна лихва по договор за кредит № 581876 от
18.10.2021 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба, до окончателното плащане
ОСЪЖДА Ю. С. Г. да заплати на С. К. ООД сумата 1017лв.,
ведно със законната лихва от 13.02.2023г. до изплащане, както и 267
лева разноски.
ОСЪЖДА С. К. ООД да заплати на Ю. С. Г. 47 лева разноски.
ОСЪЖДА С.К. ООД да заплати на адвокат Д. В. М. 750лв. общо
възнаграждение по реда на чл. 38ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4