Решение по КНАХД №2364/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от Й. Д. И., чрез адв. С., ВАК срещу Решение № 1021/25.08.2025г. постановено по АНД № 2003/2025г. по описа на Районен съд Варна.

В касационната жалба, касаторът, моли за отмяната на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Счита, че съдът не е съобразил, че НП не е издадено от компетентен орган, т.к. заповедта (заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.21г.), с която началник група при ОД МВР Варна, сектор ПП е упълномощен да издава НП издадена от Министъра на вътрешните работи е била валидна към момента на издаване на НП, но след този момент, поради назначаване на друго лице за Министър на вътрешните работи, не била валидна и нямало нова заповед, издадена от действащия министър със същото съдържание. Намира, че представените по делото доказателства не установяват извършеното нарушение. Съдът неправилно бил приел, че от приложените по делото документи и снимков материал на бул. Приморски е липсвало наводнение, при релевираното от г-н И. твърдение за мокър път и че МПС се е движело с голяма скорост. Счита, че изводите не са съобразени с материалите по делото. Сочи, че твърдението му не е било, че настилката е била наводнена, а че е била мокра. Сочи, че по засегнатия автомобил Фолксфаген нямало щети. Щетите били само за МПС, управлявано от касатора. Счита, че при съставянето на АУАН и НП били допуснати процесуални нарушения, които не били обсъдени от въззивния съд. Счита, че разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, посочена като нарушена в НП има широк обхват на дължимото от водачите на МПС поведение, поради което намирал за необходима конкретизация на извършеното нарушение, като бъде посочен законовия текст. Това имало значение за осъществяването на правото на защита на лицето. Иска отмяната въззивното решение и отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска отхвърлянето на касационната жалба и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценката на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Част от наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1021/25.08.2025г. постановено по АНД № 2003/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0819-000950/17.03.2025г. издадено от началник на група в сектор ПП към ОД МВР Варна, с което на Й. Д. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

За да се произнесе с решението, въззивният съд е констатирал, че на 01.03.2025г. около 17.00ч. г-н И. управлявал „БМВ М8“ с рег.№ [рег. номер] в гр.Варна, бул.Приморски в посока Цар Освободител. В подлеза до Фестивалния комплекс, поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя /мокър асфалт/, изгубил контрол над автомобила, последният поднесъл и блъснал попътно движещият се л.а. Фолксфаген Пасат, след което се блъснал в бетонна стена в ляво по посоката на движение. Произшествието било посетено от органите на МВР, които се запознали с пътната обстановка, установили механизма на настъпването на ПТП, извършили оглед на автомобилите, констатирали причинените имуществени вреди по двата автомобила и издали констативен протокол за ПТП. Направени били снимки със служебен таблет, които онагледяват вредите по двете МПС. Бил съставен АУАН, предявен и връчен на г-н И.. АНО възприел фактите по АУАН и издал оспореното пред въззивния съд НП.

Съдът приел за установена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на съдебното производство- писмени, гласни и веществени (снимков материал), които изцяло кредитирал.

Съдът посочил, че г-н И. не оспорва настъпването на ПТП, а причините за настъпването му. Съдът приел, че НП и АУАН са издадено/съставен от компетентен орган, при спазването на процесуалните правила и материалния закон. Съдът изрично посочил, че дадената правна квалификация на нарушението е правилна. Съдът обсъдил възраженията направени във въззивната жалба, като приел след запознаването му с документите и снимките, че е липсвало наводняване на бул. Приморски, както и, че механизмът на ПТП е този, описан в НП. Съдът посочил, че единствената причина за ПТП е движението с несъобразена скорост на МПС. На тези констатации и изводи, съдът потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяване на представените доказателства.

Оплакванията пред касационната инстанция в обобщение са за: 1.липса на компетентност на органа, издал НП; 2.необоснованост на съдебния акт; 3.съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, състоящо се в липса на обсъждане на допуснатите нарушения на процесуалните правила по съставянето на АУАН и НП и 4.нарушение на материалния закон при приложението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, т.к. не е конкретизирано извършеното нарушение. Оплакванията ще бъдат разгледани в посочената последователност.

Първо, възражението на касатора за липсата на компетентност на органа издал НП, т.к. заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.21г., с която началник група при ОД МВР Варна, сектор ПП е упълномощен да издава НП е издадена от Министъра на вътрешните работи, поради което е била валидна към момента на издаване на НП, но след този момент, предвид назначаването на друго лице за Министър на вътрешните работи не била валидна и нямало нова заповед, издадена от действащия министър със същото съдържание е неоснователно. Съдът преценява компетентността на АНО към момента на издаването на НП, а компетентността на издателя на НП към този момент, видно и от вписаното в касационната жалба не се оспорва и се установява от приложените доказателства. Освен това, административната дейност, включително и административнонаказателната дейност е непрекъсваема, което означава, че заповедта издадена за оправомощаването да издава НП или да съставя АУАН на един орган от друг орган не престава да действа с промяната на физическото лице, което заема длъжността на органа издател на заповедта.

Второ, оплакванията, че представените по делото доказателства не установяват извършеното нарушение, че от приложените по делото документи и снимков материал на бул. Приморски, съдът е приел, че е липсвало наводнение, че неправилно съдът е приел, че МПС се е движело с голяма скорост и, че по засегнатия автомобил Фолксфаген имало щети, като щетите били само за МПС, управлявано от касатора, представляват възражения за необоснованост на съдебния акт.

Необосноваността по арг. от чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 348, ал.1 от НПК, не е касационно основание, което да подлежи на проверка от касационната инстанция по административнонаказателните дела. Съгласно разпоредбата на чл.63в от ЗАНН “Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,…“. Чл. 348, ал.1 от НПК предвижда следните касационни основания: нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални правила и наложено е наказание, което е явно несправедливо. От анализът на цитираните разпоредби следва, че касационната инстанция няма правомощия да проверява установените по делото фактически констатации и се произнася за приложението на материалния закон при установените от въззивната инстанция фактически положения. Касационната инстанция може да направи проверка само относно формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд. При тази проверка се констатира, че фактическа обстановка въззивният съд е установил от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства и свидетелските показания на разпитания свидетел. Съдът е посочил кои доказателства и защо кредитира. Решението е мотивирано и от съдържанието му може да се проследи спазването на логическите правила при изграждането на вътрешното убеждение на съда във връзка с фактическите констатации. От проверката на доказателственият материал, върху който е изградено вътрешното убеждение на съда, касационната инстанция констатира, че е събран и проверен по реда на НПК.

Трето, оплакването, че при съставянето на АУАН и НП били допуснати процесуални нарушения, които не били обсъдени от въззивния съд, не е конкретизирано. Касаторът не сочи какво точно в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП представлява според него същественото нарушение. В този аспект, възражението относно описанието на нарушението в АУАН и НП не е ново. Направено е за първи път пред въззивната инстанция, като съдът е дал мотивиран отговор, който настоящата инстанция намира за правилен. Съдът е посочил, че са спазени процесуалните правила за съставянето на АУАН и издаването на НП. От съдържанието на НП е констатирал, че нарушението е описано подробно. Посочено е, на кой участък от пътя е настъпило ПТП и какъв е неговият механизъм, както и причините за същото. Изводите на ВРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са правилни.

Четвърто, възражението на касатора, че разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, посочена като нарушена в НП има широк обхват на дължимото от водачите на МПС поведение, поради което намирал за необходима конкретизация на извършеното нарушение, като бъде посочен законовия текст, т.к това имало значение за осъществяването на правото му защита е неоснователно. Лицето се защитава срещу фактите, а от описанието в НП и от предприетата защита по съдебен ред, може да се направи извод, че същото е разбирало в какво деяние е обвинено.

В НП са посочени санкционната разпоредба – чл. 179, ал.2, пр.първо от ЗДвП, която е за движение с несъобразена скорост, при което е причинено ПТП и нарушената разпоредба – чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.“

Съставът на нарушението, предвид установените от въззивният съд факти има следните съставомерни признаци:

1.движение на МПС с несъобразена скорост (без значение е дали е била превишена скорост или по-ниска от установената за движението по съответния път);

2.с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя (съгласно установената в решението фактическа обстановка - мокър асфалт) и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост;

3.поради което не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и

4.е причинил ПТП.

Фактите установени от въззивния съд покриват изцяло елементите на посочения състав на нарушението. Като е стигнал до извод за съставомерност на нарушението по цитираните разпоредби и е потвърдил НП, въззивният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон.

Касационната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в начина, по който въззивния съд е достигнал до изводите по фактите и по правото. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователно се явява искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на касационния жалбоподател.

Направено е искане за присъждане на разноски от ответника по касация, което предвид изхода на спора е основателно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1021/25.08.2025г. постановено по АНД № 2003/2025г. по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА Й. Д. И. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет лв.) лева на Началник група в ОД на МВР Варна, с-р Пътна полиция.

Решението не подлежи на обжалване.