Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
17.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №6215 по
описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът И.Т.Г.
твърди, че на 10.04.2001 г. срещу него било образувано наказателно производство
за извършено престъпление по чл.142а ал.4 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК за това, че през периода 30.03.2001 г. – 04.04.2001 г. в гр. София, в
съучастие като съизвършител с Л.Р.Г.противозаконно лишил от свобода Г.Р.К.,
като лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия – пет денонощия.
Първоначално му била наложена постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража“ през периода 11.04.2001 г. – 31.05.2001 г., а впоследствие мярката му
за неотклонение била променена на „подписка“, а освен това му била наложена и
забрана да напуска пределите на Република България. Сочи, че по случая бил
внесен обвинителен акт, наказателното производство продължило повече от 16 г. и
приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 27.01.2017 г.
Ищецът
поддържа, че в резултат на действията на длъжностни лица при ответника в
рамките на описаното наказателно производство е бил незаконосъобразно обвинен в
извършване на престъпление, което не е извършил. Заявява, че в резултат на
повдиганите му обвинения и наказателното преследване от разследващите органи и
тези на П.та е претърпял и продължава да търпи болки и страдания. Наказателното
производство против него продължило повече от 16 г., като през цялото това
време бил под постоянно напрежение, че срещу него се води наказателно
преследване за престъпление, което не е извършил. Поддържа, че вследствие на
проведеното срещу него наказателно преследване изпитвал безпокойство, страх и
неизвестност за бъдещето, бил потиснат през цялото време. Сочи още, че било
накърнено доброто му име и репутация, чувствал се засрамен и унижен, ограничил
социалните си контакти, а приятелката му го изоставила. Твърди и че по време на
наказателното производство бил лишен от възможността да продължи висшето си
образование и да работи по специалността си. Счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на сумата от
197 420,00 лв., поради което претендира тази сума. Ищецът твърди, че е
претърпял и имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от воденото
срещу него наказателно производство и незаконосъобразно повдигнатото му
обвинение, представляващи заплатена адвокатска защита в общ размер на сумата от
10 000,00 лв., поради което претендира и тази сума, както и обезщетение за
имуществени вреди от категорията на пропуснатите ползи, изразяващи се в
невъзможност за получаване на трудово възнаграждение през периода 11.04.2011 г.
– 27.01.2017 г. в общ размер на сумата от 42 590,00 лв., поради което претендира
и тази сума. Не претендира разноски.
Ответникът
П. на Р.Б.в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и сочените
от ищеца неимуществени и имуществени вреди, както и размера на същите. Релевира
и възражение за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения
за процесуално представителство в наказателното производство.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
При
предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да
ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и
действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, като в частта за
имуществените вреди следва да докаже че имуществото му е намаляло с определена
сума, чрез действителното извършване на разхода.
Установява
се по делото, че с постановление за привличане на заподозрян и определяне мярка
за процесуална принуда от 07.04.2001 г. на следовател при 6-то ТО-ССС по сл.д.
№160/07.04.2001 г., ищецът е привлечен в качеството на заподозрян за това, че през
периода 30.03.2001 г. – 04.04.2001 г. в гр. София, в апартамент в жк. ********,
като извършител, в съучастие с Л.Г.-съизвършител, с цел да набави за себе си
или за другиго – Л.Г., имотна облага е принудилГ.Р.К.чрез сила и заплашване да
извърши нещо противно на волята му – да им даде сумата от 4000,00 лв. Със
същото постановление му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража за
24 часа”, като лично и в присъствието на защитник му е предявено
постановлението. С постановление за предварително задържане от 07.04.2001 г. на
следовател при 6-то ТО-ССС по цитираното по-горе следствено дело е продължено
задържането на ищеца до 72 часа, считано от 07.04.2001 г. до 10.04.2001 г.
С
определение от 11.04.2001 г., постановено по НЧД №3536/2001 г. по описа на СРС,
НО, 19 състав, на ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“. С определение от 19.04.2001 г., постановено по ВНД №676/2001 г. по
описа на СГС, НО, влязло в сила на 19.04.2001 г., на ищеца е определена мярка
за неотклонение „парична гаранция“. С определение от 31.05.2001 г., постановено
по НЧД №4965/2001 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, влязло в сила на
05.06.2001 г. е изменена наложената на ищеца мярка за неотклонение на „парична
гаранция в размер на 500 лв.“. С постановление от 05.06.2001 г. на следовател
при 6-то ТО-ССС ищецът е освободен от ареста на ІІ ТО-ССлС- София.
С
постановление от 28.04.2001 г. на прокурор при СРП на ищеца е наложена забрана
за напускане пределите на Р.Б.Не се спори между страните, че на 10.05.2006 г.
Софийска районна П. е внесла обвинителен акт в Софийски районен съд, въз основа
на който е образувано НОХД №6681/2006 г., НО, 7 състав. С разпореждане от 06.06.2006
г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е върнал делото на
СРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Не се
спори между страните, че на 05.07.2006 г. Софийска районна П. е внесла нов
обвинителен акт в Софийски районен съд, въз основа на който е образувано НОХД
№9443/2006 г., НО, 7 състав. С разпореждане от о.с.з. от 21.05.2007 г.
съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП
за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Не се
спори между страните, че на 11.09.2008 г. Софийска районна П. е внесла нов
обвинителен акт в Софийски районен съд, въз основа на който е образувано НОХД
№10679/2008 г., НО, 7 състав. С разпореждане от 01.10.2008 г. съдията-докладчик
е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения.
Не се
спори между страните, че на 21.05.2010 г. Софийска районна П. е внесла нов
обвинителен акт в Софийски районен съд, въз основа на който е образувано НОХД №6264/2010
г., НО, 7 състав. С разпореждане от 04.06.2010 г. съдията-докладчик е прекратил
съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения.
Не се
спори между страните, че на 08.11.2010 г. Софийска районна П. е внесла нов
обвинителен акт в Софийски районен съд, въз основа на който е образувано НОХД
№14440/2010 г., НО, 7 състав. С разпореждане от 18.11.2010 г. съдията-докладчик
е насрочил делото за разглеждане в о.с.з., като са проведени общо 13 съдебни
заседания - съответно на датите 07.02.2011 г., 02.05.2011 г., 07.07.2011 г., 24.10.2011
г., 16.01.2012 г., 29.03.2012 г., 28.06.2012 г., 05.11.2012 г., 14.02.2013 г.,
16.05.2013 г., 03.10.2013 г., 09.02.2015 г., 17.03.2016 г., на 9 от които
ищецът се е явявал лично.
С присъда
от 17.03.2016 г. по НОХД №14440/2010 г.
по описа на СРС, НО, 7 състав, ищецът е признат за невиновен по
повдигнатите му от СРП обвинения за извършени престъпления с правна
квалификация чл.142а ал.4 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и чл.214
ал.1 пр.1 алт.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. Въз основа на протест на прокурор
при СРП е образувано ВНОХД №4153/2016 г. по описа на СГС. С постановеното по
въззивното дело решение от 27.01.2017 г. въззивният съд е потвърдил присъдата
на първоинстанционния съд, т.е. описаната по-горе присъда е влязла в законна
сила.
По делото
са представени справки от ЦИССС за образувани срещу ищеца наказателни
производства, издадена от НСС и справка за съдимост за ищеца, издадена от МП,
Централно бюро „Съдимост“.
Съгласно
чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавната отговаря за вреди, причинени от обвинение
в извършване на престъпление, по което обвиняемият е оправдан. Съгласно
разрешенията, дадени в ТР №5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. №5/2013
г., съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за
вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само
в случаите по ал.1 т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и
лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради
липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка,
когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези
на чл.2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези
искове е П.та на РБ. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните
органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са
причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез
органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на
вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение
на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал
риска, в конкретния случай - П.та на РБ.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен
наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в случая
безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже и действителното
настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между
вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително
настъпилите вреди - в този смисъл т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д.
№3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
По иска за неимуществени вреди:
Размерът
на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на критерия за
справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно.
То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства,
обуславящи размера на обезщетението. Последното следва да е съразмерно с
конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост.
Такива обстоятелства са: продължителността на наказателното производство,
тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които
е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските
права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на
ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението
на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата,
честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. От
правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на
обвинението. /В този смисъл Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г. на Пленума
на ВС; Решение №344/24.11.2014 г. по гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на ВКС;
Решение №18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение
№23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение
№1199/11.02.2009 г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Не са
нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото производство, че
ищецът в следствие на образуваното срещу него наказателно производство е
понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни преживявания,
като тревога, несигурност, напрежение и безпокойство относно неясното си
бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има свойството да създаде силни
негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната възможност да понесе
предвидената в закона наказателна репресия, а и относно възможността това да
повлияе в отрицателен план на отношенията му с неговите роднини, приятели и
въобще с всички, с които има социалния
контакти.
От
показанията на свид. Т. Г. се установява, че през 2001 г. ищецът е бил
задържан, като освобождаването му се е прибрал при баща си в гр. София, а след
това му е наложена забрана да напуска България. Свидетелят сочи още, че през
цялото време ищецът е бил притеснен, не е могъл да работи, не могъл да завърши
образованието си в Грузия, тъй като не е могъл да напусне България.
Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел по отношение на
претърпените от ищеца неприятни преживявания, като ги цени при условията на
чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото, като има
предвид възможната заинтересованост на този свидетел от изхода на делото.
Личните впечатления на този свидетел по отношение на тези обстоятелства са
логични и последователни, изнесените с тях факти относно личните терзания и
преживявания на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е
намирал към този момент. Впечатленията му са трайни и регулярни, продължили не
само през целия период на воденото наказателно преследване, а и преди него.
Доколкото претендираните неимуществени вреди се изразяват в засягане на
емоционалното и душевно състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв
тип вреди да свидетелстват близки до ищеца хора. В същото време съдът не кредитира показанията на
този свидетел в частта за раздялата с неговата приятелка, доколкото в тази си
част са противоречиви и нелогични, както и в частта за незавършване на
обучението на ищеца в Грузия, доколкото по делото не са представени никакви
доказателства, установяващи обстоятелството, че преди процесното наказателно
производство ищецът е бил студент в Грузия.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установи безспорно наличието на
оправдателна присъда спрямо ищеца, като до момента на влизането и в сила същият
е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания. Наказателното производство срещу него в двете
му фази е продължило в период 07.04.2001
г. - 27.01.2017 г. или 15 г., 9 мес. и 20 дни. Следователно категорично може да
се приеме, че този период надвишава рамките на „разумния срок“ по смисъла на
ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл е нарушено и правото на ищеца за справедливо и
публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.
Ищецът е
бил обвинен в извършването на тежко умишлени престъпления против личността и
против собствеността по чл.142а ал.4 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и
чл.214 ал.1 пр.1 алт.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, за които е предвиденото
наказание съответно „лишаване от свобода“ от три до дванадесет години и „лишаване от свобода“ от една до
шест години. Наложено му е била мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
периода 07.04.2001 г. – 05.06.2001 г. или за 1 мес. и 30 дни, а след това мярка
за неотклонение „парична гаранция“, а считано от 28.04.2001 г. му е наложена забрана за напускане пределите на
Република България.
При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази както събраните по делото
писмени и гласни доказателства, така и нарушеното спокойствие, засегнатото
чувство за справедливост, чест и достойнство, обидата от приетите във връзка с
наказателното производство действия срещу него, обстоятелството, че по
отношение на него е били взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „гаранция“,
както и че му е била наложена и забрана за напускане пределите на Република България, като не се установи тази забрана да се е
отразила върху семейния живот, личната и професионална реализация на ищеца,
каквито твърдения са направени в исковата молба.
Несъмнено, каквито са и твърденията на ответника, съдебното минало на
пострадалия е фактор, който също следва да бъде отчетен при преценка на
личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е
извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на
контактите и социалния му живот се преценява с оглед конкретиката на случая. В
този смисъл е и решение №112/14.06.2011 г. по гр.д. №3782/2010 г. на ІV го на
ВКС.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 15 000,00 лв. и искът следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
По исковете за имуществени
вреди:
Вземането
на ищеца за имуществени вреди не се поглъща от това за неимуществени вреди, а
се определя на основание на реално претърпените вреди, тоест на доказаното
намаляване на актива на имущественото на ищеца, като такива вреди могат да
бъдат направени разноски по наказателно дело, по което е постановена
оправдателната присъда. На обезщетение подлежат само действително претърпените
вреди т.е. действително разходените суми. В обобщение, разноските, извършени в
наказателното производство, подлежат на репариране, тъй като са пряка и
непосредствена последица от повдигането и поддържането на обвинението.
По иска за заплатени адвокатски
възнаграждения:
От
описаното по-горе НОХД и съдържащото се в него ДП се установи, че ищецът е била
представляван от служебен защитник, т.е. по делото не се установи ищецът да е
направил разходи за заплатена адвокатска защита.
Поради изложеното,
съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По иска за пропуснати ползи:
Пропуснатата полза е
имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на
увредения. Изхожда се от предположение за състоянието, в което имуществото на
пострадалия би се намирало, ако деликвентът не беше извършил противоправното
деяние. Трайна е практиката на ВКС /напр. решение №449/2012 г., постановено по гр.д.
№1393/2011 г. по описа на ІV ГО на ВКС и др./, че това предположение трябва да
се изгражда на доказаната възможност за увеличаване на имуществото, която
възможност е сигурна, а не се презумира.
Наказателното
производство, респ. наложените марки за неотклонение, е възможно да попречат за
изпълнение на трудови задължения. Подобна връзка е налице например, когато работникът
или служителят по трудов договор не е получавал трудово възнаграждение, защото
не е престирал труд, тъй като е бил възпрепятстван от мерките за процесуална
принуда.
В настоящия случай
ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност за получаване на
трудово възнаграждение през периода, през който срещу ищеца се е водило
процесното наказателно производство. По делото ищецът, чиято е доказателствената
тежест за това, не ангажира никакви доказателства за установяване на
обстоятелството, че поради процесното наказателно производство не е полагал
труд по трудово правоотношение, т.е. не се доказа при условията на пълно и
главно доказване възможността за увеличаване имуществото на ищеца, изразяващо
се в получено през процесния период трудово възнаграждение.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск се неоснователен и като такъв
следва да отхвърлен изцяло.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.та на Р.Б.да заплати на И.Т.Г., р. на 28.07.1975 г., адрес: ***, на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 15 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – преживян стрес и тревоги, произтичащи от незаконно обвинение в извършване
на престъпления по чл.142а
ал.4 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и чл.214 ал.1 пр.1 алт.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, по което
ищецът е оправдан с влязла в сила на 27.01.2017 г. присъда по НОХД №14440/2010
г. по описа на СРС, НО, 7 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 197 420,00 лв., както и
исковете за заплащане на сумата от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди за
заплатени адвокатски възнаграждения за защита в наказателното производство по
повдигнатото обвинение в извършване на престъпления по чл.142а ал.4 пр.2 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и чл.214 ал.1 пр.1 алт.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 27.01.2017
г. присъда по НОХД №14440/2010 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, и сумата от 42 590,00
лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от категорията на пропуснатите ползи, изразяващи се
в невъзможност за получаване на трудово възнаграждение през периода 11.04.2011
г. – 27.01.2017 г., произтичащи
от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.142а ал.4 пр.2 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и чл.214 ал.1 пр.1 алт.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на
27.01.2017 г. присъда по НОХД №14440/2010 г. по описа на СРС, НО, 7 състав.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: