Р Е Ш Е Н И Е

№ 260013

Гр.Сливница, 09.02.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Районен съд град Сливница, ІV състав, в публично съдебно заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ Н.

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 333 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът  „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *** и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе”, № 159, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център,  представлявано от К.С.С.и Я.Б., чрез адв. Р. Д., преупълномощена от адвокатско дружество „С., Д. и партньори”, е предявило срещу „БКС“ ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливница, „Асфалтова база“, представлявано от Ф.А.И., при условията на обективно кумулативно съединяване    установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 422 от ГПК с които се претендира да бъде признато за установено, че ответникът, като ползвател и потребител на електрическа енергия дължи на ищеца, сумата от 5062.85 лева – главница; 63.52 лева – лихва за периода от 17.11.2017г. до 30.01.2018г., ведно със законната лихва от 05.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите за разноски по делото в размер на 102.53 лева - държавна такса и 62 лева - адвокатско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че ответникът се намирал в облигационни отношения с ищеца, регулирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на  „ЧЕЗ Електро България” АД – доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л – 409 – 17/01.07.2013г. В процесния период ответникът ползвал доставената му от ищеца електрическа енергия, но не заплатил същата в уговорения между страните срок.

             Ищцовото дружество издало фактури подробно описани в исковата молба на стойност, процесните суми. Поддържа се още, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 ЗЕ, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 99/2018г. по което постъпило възражение от длъжника – ответник в настоящето производство.

В срока по чл.414 от ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.

Ищецът сочи, че ответникът е потребител на електрическа енергия и нормата на  чл. 98а, ал.1 от ЗЕ обвързва всички абонати на енергийния снабдител при публично известни Общи условия на ищеца. Според тези Общи условия, купувачите на електрическа енергия, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за електроенергия. Ответникът използвал доставената му електроенергия през периода от месец октомври 2017г. до края на месец декември 2017г., като за размера на доставената ел. енергия  били издадени съответните фактури, които са приложени по делото. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 19, ал.8 от Общите условия неполучаването на съобщението за дължимите суми за ползвана електроенергия не освобождава потребителя от задължението да ги заплати в срок. До момента обаче ответникът не бил погасил задълженията си.

 С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответника му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното и изплащане, както и сторените във фазата на заповедното производство разноски. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че не е ползувател на ел. енергия и не е получавал доставки в претендираното количество и съответно не дължи претенридараната цена. Противопоставя възражение за прихващане на сумата от 2000 лева, която според него ищецът дължи като обезщетение за ползването на съоръжение за пренос или разпределяне на електрическа енергия находящо се в имота на ответника.  

С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира направените по делото разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

Не се спори между страните, че ищецът е електроразпределително предприятие, доставчик на електрическа енергия съгласно Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. на Държавната комисия за енергийно регулиране. Безспорно е, че ответникът е ползвател на електрическа енергия за притежавания от него обект „Асфалтова база“ гр. Сливница и следователно е налице облигационна връзка между двете дружества.

По делото е приложено в цялост ч.гр.д. № 99/2018г. по описа на РС – гр. Сливница, от което е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 84 от 22.02.2018г. в полза на ищеца за претендираната в настоящото производство сума.

Представени са по делото процесните фактури.

От заключението на приетата по делото като компетентно дадена и  неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца има открита партида на името на ответника по която има данни за предходни плащания по издадени от дружеството ищец фактури. По тази партида не са постъпили плащания за претенридараните задължения предмет на настоящото съдебно призводство. Също така се установява, че претендираните задължения към ответника фигурират в счетоводството на ищеца.

Установява се по делото от приетата съдебно – техническа експертиза, че в обекта на ответника „Асфалтова база“ гр. Сливница е регистрирана партида на името на ответника за продажба на ел. Енергия с клиентски № ИТН *** и СТИ с фабр. № *** по който се извършва снабдяване с електрическа енергия. Отразяват се задълженията и плащанията, като така откритата партида е с титуляр БКС ООД, с ЕИК: ***. От „Справка консумация на клиенти“  се установява, че отчетеното количество електроенергия е доставено и отчетено реално за процесния период и е в съответствие с нормативната уредба, като според показанията на СТИ отговаря на фактурираните стойности. Монтираният на място електромер с фабр. № *** на адреса на ответника е преминал съответния метрологичен и технически контрол и притежава удостоверение за одобрен тип измервателно средство. Експерта потвърждава размера на дължимата сума за потребена от ответника електрическа енергия.  

С оглед на горните констатации, съдът намира следното от правна страна:

            Както беше посочено по – горе, между ищеца и ответника е налице облигационна връзка с която ищецът се задължава да продава електрическа енергия в качеството си на доставчик на такава. Такава енергия е била доставена до обекта на ответника за когото е възникнало задължение да заплати същата.

В конкретния случай съдът приема, че съгласно нормата на чл. 91, ал. 2 ЗЕ, сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на закона и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от КЕВР по предложение на енергийните предприятия.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че ищецът е доставил посочените в процесните фактури количества електрическа енергия през периода от 01.10.2017г. до 31.12.2017г., чиято стойност възлиза на претендираната сума от 5062.85 лв. Следователно релевираната главна претенция се явява основателна и следва да бъде изцяло уважена.

Съгласно клаузите на чл. 19, ал. 1 и 2 от Общите условия, задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената електрическа енергия са възникнали като срочни такива – те са били дължими веднъж месечно, в 10-дневен срок, т.е. до 10-то число на месеца, следващ месеца на отчитане. Следователно доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главното вземане от 5062.85 лв., то основателна се явява и претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода от 17.11.2017г. до 30.01.2018г. в размер на 63.52 лева, както и на законната лихва върху главницата от 05.02.2018г. до окончателно изплащане на вземането. Така също са основателни в пълен обем и претенциите за заплащане на направените по ч.гр. д. № 99/2018г. разноски в размер на 102.53 лева за държавна такса и 62 лева за адвокатско възнаграждение.

Доколкото в отговора на исковата молба, ответникът навежда възражение за прихващане, съдът приема същото за неоснователно поради факта, че не се доказаха в хода на производството дължими насрещни престации от страна на ищеца спрямо ответното дружество, поради което и така направеното възражение като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана поради което и подлежаща на уважаване.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия правен спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, както следва: 102.53 лева за държавна такса и 93 лева за адвокатско възнаграждение и 660 лева за изготвяне на експертизи.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „БКС“ ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливница, „Асфалтова база“, представлявано от Ф.А.И., че същия дължи на ищеца „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *** и адрес: град София, бул. „Цариградско шосе”, № 159, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център, сумата от 5062.85 лева – главница; 63.52 лева – лихва за периода от 17.11.2017г. до 30.01.2018г., ведно със законната лихва от 05.02.2018г. -  датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 99/2018г. по описа на РС гр. Сливница, до окончателното изплащане на сумите, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 102.53 лева - държавна такса и 62 лева - адвокатско възнаграждение представляваща направените от заявителя по ч.гр.д. № 99/2018г., разноски по делото.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответника „БКС“ ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливница, „Асфалтова база“, представлявано от Ф.А.И., да заплати на ищеца „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *** и адрес: град София, бул. „Цариградско шосе”, № 159, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център, сумата от 102.53 лева за държавна такса за водене на настоящото рлоизводство, сумата от 93 лева за адвокатско възнаграждение и 660 лева за изготвяне на експертизи.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщение за постановяването му.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: