Определение по дело №195/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

С разпореждане по протокол от 29.07.2010 г., ЧСИ Росен Сираков, рег. № 812, с район на действие ОС- К. е отказал да извърши поисканото действие за намаляване на адвокатското възнаграждение и за отмяна на определените разноски и такси по изп. дело № 607 по описа за 2010 г., тъй като възнаграждението било определено по договорно отношение и компетентен съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК бил съда, а не частния съдебен изпълнител, а разноските и таксите били начислени и издължени след образуване на изпълнителното дело като били издадени и съответните сметки за тях.

Недоволен от разпореждането на Частния съдебен изпълнител е останал жалбодателят Р. Ю. М. от Г. К., който го обжалва с молба да се постанови решение, с което се отмени отказа за намаляване размера на адвокатското възнаграждение и таксите и разноските по изпълнителното дело, вместо което бъде намален размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, разноските по него и таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Посочва се в жалбата, че с покана за доброволно изпълнение, получена на 26.07.2010 год., ЧСИ рег. № 812 съобщил на жалбодателя, че дълµи по изпълнителното дело 2500 лв. неолихвяема сума, 850 лв. присъдени разноски, 143.48 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 357.94 лева. Счита, че дължи адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело в минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 100 лв., разноски по изпълнителното дело за образуване и извършени справки за имущественото му състояние и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ определена върху размера на събраната парична сума. Фактическата и правна сложност по изпълнителното дело се свеждала до подаване на молба за образуването на делото, поради което адвокатския хонорар се дължи в минималния размер. Разноските и таксите били неправилно изчислени в завишен размер и следвало да бъдат намалени до размера на разноски за извършените от ЧСИ рег. № 812 Росен Сираков действия по образуването на изпълнителното дело и справките за имущественото му състояние и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за събраната парична сума.

Ответникът „Б.” О. Г. К., Ч. процесуалния си представител А. Д. Д., в представено писмено възражение на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Излага съображения.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК. Изразил е становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

От приложеното копие на изпълнително дело № 607/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител Росен Сираков с рег. № 812 се установява, че същото е било образувано на 19.07.2010 г. по молба на А. Д. Д.- пълномощник на взискателя „Б.” О. Г. К., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист № 64 от 16.07.2010 г. на Кърджалийски окръжен съд, издаден на основание определение № 189/05.03.2010 г. по Г. д. № 184/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд, срещу жалбоподателя по настоящото дело Р. Ю. М. от Г. К. и определение № 565/23.04.2010 г., постановено по дело № 369/2010 г. по описа на ПАС, за сумата в размер на 2500 лв. В молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени изпълнителни способи. В поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 26.07.2010 г., ЧСИ уведомил същия, че задължението му по изпълнителното дело възлизало на 2500 лв. неолихввяема сума, 850 лв. присъдени разноски, 143.48 лв. разноски по изп. дело, както и таксата по т. 26 от ТТР по ЗСЧИ с включен ДДС в размер на 357.94 лв. в полза на ЧСИ, или общото задължение по изпълнителното дело към 19.07.2010 г. било в размер на 3851.42 лв.

Видно от представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие, за „образуване на изпълнително дело срещу Р. Ю. М. и представителство” е било договорено възнаграждение за адвокат в размер на 850 лв.

С молба вх. № 7771/29.07.2010 г., длъжникът Р. Ю. М. от Г. К. поискал от ЧСИ, да намали размера на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя, както и разноските по изпълнителното дело.

Видно от протокол от 29.07.2010 г. по изпълнително дело № 607/2010 г., ЧСИ отказал да извърши поисканите действия- намаляване на адвокатското възнаграждение и намаляване на размера на разноските и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. Така изброените действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени, като извън тях длъжникът не може да обжалва друÒи действия. Посочените хипотези засягат същинските действия на съдебния изпълнител по удовлетворяването на взискателя. На обжалване подлежат и действията и отказите на съдебния изпълнител, посочени и в разпоредбите на чл. 463 и чл. 503 от ГПК.

Правната уредба на разноските е регламентирана в Част първа “Общи правила”, Глава VІІІ, Раздел ІІ от ГПК. От систематичното място на тази уредба следва извода, че тези правила се отнасят за всички производства, уредени в ГПК, включително и за изпълнителното производство. Поради това, страните в изпълнителното производство имат право да повдигат въпроса относно разноските пред съдебния изпълнител, въпреки че не е уреден изрично в специалните разпоредби на изпълнителния процес.

Макар да не подлежи на самостоятелно обжалване, възлагането в тежест на длъжника на разноски още в самото начало на изпълнителния процес, представлява по същество незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител. Действително дължимите разноски могат и следва да се определят едва при приключил изпълнителен процес. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ, за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. Тези суми могат да бъдат предмет на разпределение от съдебния изпълнител и с оглед разпоредбата на чл. 463 от ГПК, биха били обжалваеми с жалба срещу разпределението, ако такова се извършва. Освен това, задлъжника съществува и установената в чл. 441 от ГПК възможност да претендира обезщетение за вреди, причинени му от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, ако такива се установят, вкл. вреди от неправилно определени и събрани такси поизпълнението. И тъй като в конкретния случай липсва такъв акт на разпределение на съдебния изпълнител, съдът приема, че жалбата е недопустима и производството по делото в тази част следва да се прекрати.

Въпросът относно размера на адвокатското възнаграждение също касае разноските по изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, приложима и в изпълнителното производство, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът, а в случая- съдебният изпълнител, може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В тази връзка е неоснователен довода на ЧСИ, че същият е некомпетентен да се произнесе по направеното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение. И тъй като в случая е направено искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, и ЧСИ се е произнесъл по същество с отказ да го намали, обективиран в разпореждане по протокол от 29.07.2010 г., съдът приема, че същият може да бъде предмет на обжалване.С оглед дължимата по изпълнителния лист сума, доводите на длъжника, че платеното от взискателя възнаграждение за адвокатски хонорар надвишава това по чл. 10 във вр. с чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, се явяват основателни. Заплатеното от взискателя възнаграждение за адвокат съгласно приложен към делото договор за правна помощ е в размер на 850 лв. Процесуалните действия, извършени по изпълнително дело № 607/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител Росен Сираков с рег. № 812 не са необичайни и не налагат определянето на адвокатско възнаграждение в посочения размер. Поради това съдът приема, четака заплатеното възнаграждение е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна ±ложност на делото, тъй като липсват обстоятелства, обуславящи противното, поради което следва да бъде намалено съобразно § 2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо отказа на съдебният изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение е незаконосъобразени като такъв следва да се отмени, като се намали размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело от 850 лв. на 735 лв., или до трикратния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно разпоредбите на чл. 10 т. 1 и 2, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 във вр. с § 2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и във вр. с чл. 78 ал. 5 от ГПК, от които 300 лв.- за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 от Наредбата и 435 лв.- за водене на изпълнително дело по чл. 10 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разноски не се претендират и не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 10 т. 1 и 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 във вр. с § 2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и във вр. с чл. 78 ал. 5 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА отказа на ЧСИ Росен Сираков, рег. № 812, с район на действие ОС- К., обективиран в протоколно разпореждане от 29.07.2010 г., в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по изп. дело № 607 по описа за 2010 г. на ЧСИ Росен Сираков, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 607/2010 г. по описа на частен съдебен изпълнител Росен Сираков с рег. № 812, договорен между взискателя Ангел Боянов Илиев като управител на „Б.” Г. К. и А. Д. Атанасов Д. от АК- К. с договор за правна защита и съдействие помощ от 19.07.2010 г., от 850 лв. на 735 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Ю. М. от Г. К. в останалата й част и прекратява производството по делото.

Решението в частта, с която е намален размера на адвокатското възнаграждение е окончателно, а в останалата част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.

Председател: Членове: 1/ 2/