Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. Перник, 09.06.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание, проведено на единадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар Е.В. като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова
административно дело № 743 по описа за 2020 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
във връзка с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по
жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. ***, представлявано от управителя К.М.Х.***, чрез адв. А.М. /САК/, против
Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК с №
ДТ000009/16.07.2020 г., издаден от с.л.т.***– ст.инспектор МДТ в дирекция МДТ при
Община Б.***, потвърден с Решение № Р-ДТ9/01.10.2020 г. на директора на
дирекция МДТ при Община Б.***.
Жалбоподателят моли за отмяна на акта за установяване на
задължения, потвърден с решението на директора на ДМДТ при община Перник. Излага
аргументи за незаконосъобразност на същия. Сочи, че е собственик на три имота,
находящи се в землището на с. Зелени дол, община Б.***, но от мотивите на акта
не става ясно как е изчислен размерът на данъка върху недвижимите имоти.
Относно ТБО твърди, че е подал декларация по чл.17, ал.2, т.2 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Б.*** /НОАМТЦУТ/, с която е заявил използването на един
съд за битови отпадъци – 1 брой кофа. Според жалбоподателя, в акта не е
посочено по кои текстове от Наредбата са определени размерите на ДНИ ТБО за
всяка от четирите години – 2016, 2017, 2018 и 2019 г.; за целия период е
посочено, че ТБО се изчислява въз основа на чл.17, ал.2 от НОАМТЦУТ без да се
вземе предвид конкретиката на всяка от действащите наредби за съответната
данъчна година и не е изчислил ТБО по съответна за всяка от подадените през
годините декларации ДК17а ставки, съгласно действащата относима разпоредба на
НОАМТЦУТ за съответната данъчна година. Твърди, че решаващият орган е подходил
повърхностно, незадълбочено и некомпетентно, тъй като е издал акта без да е
правилно изяснена фактическата и правна обстановка, при нарушение на законните
му права и при явно неспазване на процесуалните правила.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. М. и адв. Т.. Поддържа жалбата и
доразвива доводите в нея. Прави искане за отмяна на АУЗД и присъждане на
направените по делото разноски, представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата -
директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Б.***, редовно
призован, за представител изпраща мл.юрисконсулт Т.***, която оспорва жалбата и
пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Заявява претенция за присъждане
на разноски.
Административен съд – Перник, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/, във връзка с чл.144 от АПК приетите
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена против
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от
надлежна страна - адресат на акта. Депозирана е в законоустановения преклузивен
срок, отговаря на изискванията на чл.149, вр. чл.145 от ДОПК. С нея се оспорва акт,
който е преминал през административен контрол, което е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. С оглед на това
жалбата е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по
същество.
От фактическа страна:
Жалбоподателят е собственик на
недвижими имоти, находящи се в с. З.***, общ. Б.***: Трафопост № 1 с РЗП 80,64
кв.м, Трафопост № 2 с РЗП 72,00 кв.м и Трафопост № 3 с РЗП 80,00 кв.м, което се
установява от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46, том
VI,
рег. № 13640, дело № 898 от 2005 г. на нотариус Искра Кутева – нотариус с район
на действие – района на Б.***ски районен съд. Сградите се намират извън
строителните граници на населеното място.
„***“ ЕООД – гр. Перник е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ
- Декларация
по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №
3129/28.06.2010 г., партида № 001, за имот: „сграда“ в с. Зелени дол, общ. Б.***.
В т.3.4 от декларацията
„Степен на изграденост на инфраструктурата общо за имота – елементи“ е
декларирано, че имотът не граничи с пътна мрежа с трайна настилка. За всяка от
сградите са посочени следните данни:
- Трафопост № 1 с РЗП 80,64
кв.м – за сградата е попълнено, че е нежилищна – категория: друга нежилищна.
Служебно попълнената за имота информация по т.4 „Разположение спрямо
строителните граници на населеното място“ е отбелязана в колона „Извън
строителни граници“;
- Трафопост № 2 с РЗП 72,00
кв.м – за сградата е попълнено, че е нежилищна – категория: друга нежилищна.
Служебно попълнената за имота информация по т.4 „Разположение спрямо
строителните граници на населеното място“ е отбелязана в колона „Извън
строителни граници“;
- Трафопост № 3 с РЗП 80,00
кв.м – за сградата е попълнено, че е нежилищна – категория: друга нежилищна.
Служебно попълнената за имота информация по т.4 „Разположение спрямо
строителните граници на населеното място“ е отбелязана в колона „Извън
строителни граници“.
Жалбоподателят притежава и е
декларирал и други недвижими имоти, заведени в община Б.*** по следните
партиди:
- партиден № ***002: Земя с площ 328 774 кв.м;
- партиден № ***003: Павилион–магазин с площ 123 кв.м;
- партиден № ***006: Пречиствателна станция с площ 9643 кв.м и трафопост № 4 с площ
79,00 кв.м.
Дружеството е
подало декларации по чл.17, ал.2, т.2 от Наредбата за определяне и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Б.***,
както следва:
- Декларация вх. №
ДК-17а-000114/20.11.2015 г., в която е декларирал,
че за имот партиден № ***001, ***002, ***003, ***004, ***005 и 13568235006
/сграда, земя, сграда, земя и сграда, земя и сграда, сграда/, находящ се на
адрес: с. Зелени дол, общ. Б.***, през 2017 г. таксата за битови отпадъци ще се
определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използват
следните съдове за битови отпадъци: 1 брой кофа;
- Декларация
вх. № ДК-17А-88/15.11.2016 г., в която е декларирал, че за имот партиден № ***001,
***002, ***003, ***004, ***005 и 13568235006 /сграда, земя, сграда, земя и
сграда, земя и сграда, сграда/, находящ се на адрес: с. Зелени дол, общ. Б.***,
през 2017 г. таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от
количеството изхвърлени отпадъци и ще се използват следните съдове за битови
отпадъци: 1 брой кофа;
- Декларация
вх. № ДК-17А-97/15.11.2017 г., в която е декларирал, че за имот партиден № ***001,
***002, ***003, ***004, ***005 и 13568235006 /сграда, земя, сграда, земя и
сграда, земя и сграда, сграда/, находящ се на адрес: с. Зелени дол, общ. Б.***,
през 2018 г. таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от
количеството изхвърлени отпадъци и ще се използват следните съдове за битови
отпадъци: 1 брой кофа;
- Декларация
вх. № ДК-17А-61/08.11.2018 г., в която е декларирал, че за имот партиден № ***001,
***002, ***003, ***004, ***005 и 13568235006 /сграда, земя, сграда, земя и
сграда, земя и сграда, сграда/, находящ се на адрес: с. Зелени дол, общ. Б.***,
през 2019 г. таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от
количеството изхвърлени отпадъци и ще се използват следните съдове за битови
отпадъци: 1 брой кофа.
Не се спори по делото, че задълженията
за ДНИ и ТБО не са заплатени в срок. С оглед на това и съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК, органът по приходите може да инициира производство за установяване
размера на дължимите данъци за недвижими имоти и таксите за битови отпадъци за
периода от 2016 г. до 2019 г.
Акт за
установяване на задължение № 19-1500-1/25.08.2020 г. е издаден от с.л.т.***на длъжност главен експерт в
дирекция „Местни данъци и такси“, оправомощена със Заповед № 625/14.05.2020 г.
на кмета на община Б.***, която е приложена по делото.
Актът е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, по инициатива на органа по приходите. С него са установени невнесени в
срок задължения за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. на жалбоподателя „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***,
представлявано от управителя К.М.Х.***, за данък върху недвижимите
имоти, такса битови отпадъци и лихви за забава, както следва:
- данък върху недвижимите
имоти – главница: 42,67 лв., лихва за просрочие, изчислена към 16.07.2020 г.:
9,62 лв., общо: 52,29 лв.;
- такса за битови отпадъци -
главница: 6680,52 лв., и лихва за просрочие, изчислена към 16.07.2020 г.:
1610,06 лв., т.е. общо: 8290,58 лв.
Актът е връчен на жалбоподателя на 22.07.2020 г., видно от известие за доставяне на
л.79. Срещу него е подадена Жалба вх. № 70-00641/05.08.2020 г., в която са
изложени доводи за незаконосъобразност.
С Решение №
Р-ДТ9/01.10.2020 г. директорът
на дирекция МДТ при Община Б.*** И.Н. /назначен на
длъжността със Заповед № 63-ЧР-Д/12.02.2020 г. на кмета на община Б.***/ е
приел жалбата за неоснователна като е изложил подробно мотивите си и е
потвърдил изцяло Акт за установяване на задължение №
19-1500-1/25.08.2020 г.,
издаден от С.Т..***.
По делото
са представени и приети доказателства, намиращи се административната преписка,
в т.ч. Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти
с вх. № 3129/28.06.2010 г., декларации по чл.17, ал.2, т.2 от НОАМТЦУТОБ -
Декларация вх. № ДК-17а-000114/20.11.2015 г., Декларация вх. № ДК-17А-88/15.11.2016 г., Декларация вх. №
ДК-17А-97/15.11.2017 г., Декларация вх. № ДК-17А-61/08.11.2018 г., Нотариален
акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 46, том VI, рег. № 13640, дело №
898 от 2005 г. на нотариус Искра Кутева – нотариус с район на действие – района
на Б.***ски районен съд, както и заповедите на кмета на община Б.***, с които
се определят границите на районите на територията на община Б.***, в които е
организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци през 2015, 2016,
2017, и 2019 г. - Заповед № 1852/28.10.2015 г., № 1592/28.10.2016 г., №
1304/30.10.2017 г. и № 1505/30.10.2018 г., а също и договори, сключени от
община Б.*** за осъществяване на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване,
депониране на битови отпадъци и т.н. - Договор от 04.04.2011 г. и Договор от
05.06.2016 г., сключени с „***“ ЕООД – гр. Б.***. Взети са предвид и
публикуваните на интернет-страниците на община Б.*** и Общински съвет – Б.***
Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на
територията на община Б.***, Наредба за определяне размера на местните данъци
на територията на община Б.***, решения на Общински съвет – Б.***, план-сметки,
извадка от одобрения кадастрален план на с. З.***, график за извозване на
битовите отпадъци на територията на община Б.*** по дни и райони за 2016, 2017,
2018 и 2019 г.
В хода на производството са
допуснати две експертизи: съдебно-икономическа и съдебно-техническа, съответно
изготвени от вещите лица Я.П.А. и Р.М.Г.. Те не са оспорени от страните, а
съдът ги възприема като обективно, компетентно и професионално изготвени.
Вещото лице Я.А. се е
запознала с всички
събрани по делото документи и е проучила допълнително
представени от ответника такива /издадени фактури и
платени суми по договори за сметоизвозване и сметосъбиране на битов отпадък от
района на територията на община Б.***/. Изискала
е информация от Дирекция „Местни данъци и
такси“. Анализирала е методиката, използвана при изчисляване
на стойностите на дължимите ДНИ и ТБО за процесните периоди.
Въз основа на
направените проучвания и констатации експертът е установил отчетната стойност и
данъчната оценка на всяка от сградите, определил е данъчната основа за
начисление, изчислил е ДНИ и ТБО /по компоненти и общо/ за всяка от тях и за
всяка от годините в процесния период като е посочил относимите правни норми и
начинът, по който е направил това, определил е дължимия размер на ДНИ и ТБО
общо за целия обект и за целия период и съответните лихви. Резултатите за
нагледност са представени в табличен вид, но са изложени подробни обяснения и
мотивирани аргументи.
Според
заключението по съдебно-икономическата експертиза, общият размер на дължимите
суми за данък недвижими имоти за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. е
42,66 лв. и лихва 9,62 лв., по обекти и периоди, подробно посочени в колона 6
на Таблица № 1 към експертизата:
- за 2016 г. -
ДНИ: 7,42 лв., и лихва до 16.07.2020 г.: 2,92 лв.;
- за 2017 г. -
ДНИ: 11,75 лв., и лихва до 16.07.2020 г.: 3,43 лв.;
- за 2018 г. -
ДНИ: 11,75 лв., и лихва до 16.07.2020 г.: 2,23 лв.;
- за 2019 г. -
ДНИ: 11,75 лв., и лихва до 16.07.2020 г.: 1,04 лв.
Общият размер
на ТБО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. /при отчитане на
съответните компоненти/ е 6680,52 лв. и лихва 1610,07 лв., по периоди, подробно
посочени в колона 14 на Таблица № 1 към експертизата:
- за 2016 г. -
ТБО: 1670,13 лв., и лихва до 16.07.2020 г.: 656,69 лв.;
- за 2017 г. -
ТБО: 1670,13 лв., и лихва до 16.07.2020 г.: 487,35 лв.;
- за 2018 г. -
ТБО: 1670,13 лв., и лихва до 16.07.2020 г.: 317,56 лв.;
- за 2019 г. -
ТБО: 1670,13 лв., и лихва до 16.07.2020 г.: 148,46 лв.
Становището на
експерта е, че изчисляването на ДНИ и ТБО за недвижимите имоти по партида № ***001
на жалбоподателя е съобразено с приетите решения на Общински съвет – Б.*** за
съответната година, с които са приети план-сметки и промени в Наредба за определяне
и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Б.***
и Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Б.***.
На основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ кметът на община Б.*** е издавал заповеди, с
които са определени границите на районите на територията на община Б.***, в
които е организирано сметосъбирането и сметоизвозването на битови отпадъци.
Община Б.*** е извършвала плащания по фактури, издавани от „***“ ЕООД по договорите
за осъществяване дейностите, свързани със сметосъбиране и сметоизвозване, но
няма счетоводни документи и схема за разположението на съдовете за битови
отпадъци на територията на урбанизираната и неурбанизираната зона на с. З.***.
Съгласно представения на вещото лице план-регистър, изготвен от „***“ ЕООД за
полагане на контейнери за битови отпадъци на територията на община Б.*** през
2016 г. в с. З.*** са разположени 3 броя единични контейнери, 12 броя бобри и
128 броя кука, а през 2017 г. – 2 броя единични контейнери, 12 броя бобри и 128
броя кука. На експерта са представени и сателитни снимки от GPS система на „***“ ЕООД
от различни дати в периода с отбелязано спиране в района на недвижимите имоти,
в който са разположени декларираните от жалбоподателя сгради.
Според
заключението на съдебно-техническата експертиза Поземлен имот с идентификатор
30702.18.589, в който е и имота на жалбоподателя, се намира в землището на с. З.***,
община Б.*** и попада извън населеното място на с. З.***. Той е в територия,
върху която община Б.*** предоставя услуги по чл.62 от ЗМДТ. Съгласно утвърден
график, за обектите, разположени в близост до пътищата за населените места с
разстояние до 1 км е организирано сметосъбиране и сметоизвозване с честота
веднъж седмично. Имотът е ограден от всички страни, използвал се е за
свинекомплекс. Понастоящем не се използва и в него не се развива дейност.
Застроен е с административна и обслужващи сгради. На територията му няма
доставяни и поставени кофи или други съоръжения за събиране на битови отпадъци.
Бившият свинекомплекс е заключен и до него няма свободен физически достъп за
евентуално сметоизвозване. До обектите също няма доставени или поставени кофи
или други съоръжения за събиране на битови отпадъци. Най-близкият наличен
контейнер за събиране на битови отпадъци тип „Бобър“ се намира на около 200 м
от официалния вход на имота.
От правна страна:
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд -
Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на съдебен контрол е
установяване на задължения за данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци, отразени в Акт за установяване на задължения по Декларация вх. №
3129/28.06.2010 г., отнасяща се за Трафопост № 1, Трафопост № 2 и Трафопост №
3, и по Декларация вх. № ДК-17а-000114/20.11.2015 г., Декларация вх. № ДК-17А-88/15.11.2016 г., Декларация вх. №
ДК-17А-97/15.11.2017 г. и Декларация вх. № ДК-17А-61/08.11.2018 г.
Акт за установяване на задължение № ДТ000009/16.07.2020 г. е постановен в писмена форма и има
необходимото съдържание, посочено в чл.59 от АПК. Произхожда от лице,
определено със Заповед № 625/14.05.2020 г. на кмета на община Б.***, а
потвърдителното решение е постановено от компетентния по-горестоящ
административен орган - в случая директора на ДМДТ при община Б.***, действащ
като териториален директор на НАП и изрично посочен и в Заповед №
63-ЧР-Д/12.02.2020 г. на кмета на община Б.***. Поради това АУЗД е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл.9б от ЗМДТ във вр. с чл.4 от ЗМДТ.
Оспореният акт е мотивиран в
обстоятелствената си част, позовава се на правнорелевантни факти, които са
установени от писмените доказателства, приложени по делото. Административните
актове са мотивирани от правна и фактическа страна.
За да изготви оспорения акт,
административният орган в частта за ДНИ се е позовал на чл.14 и чл.21, ал.1 от ЗМДТ и чл.15 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Б.***, а за ТБО - на чл.17, ал.2, т.2 /брой декларирани съдове/ и т.3
от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите
на територията на Община Б.***, приета с решение на Общински съвет - Б.*** за
съответната година, както и на подадените от жалбоподателя декларации по чл.14
от ЗМДТ и по чл.17, ал.2, т.2 от Наредбата за определяне и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Б.***.
В акта не
са посочени отделните компоненти, участващи при формиране на ТБО, но този порок
не е от вида на съществените и поради това не води до отмяна на акта.
В хода на административното
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице
отменителни основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.
По отношение на ДНИ:
Жалбоподателят, в качеството
му на собственик и данъчнозадължено лице, е подал Декларация по чл.14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 3129/28.06.2010 г. Както се
посочи и по-горе, в т.3.4 от декларацията „Степен на изграденост на инфраструктурата
общо за имота – елементи“ е декларирано, че имотът не граничи с пътна мрежа с
трайна настилка. За всяка от сградите са посочени данни за РЗП – съответно:
Трафопост № 1 с РЗП 80,64 кв.м, Трафопост № 2 с РЗП 72,00 кв.м и Трафопост № 3 с РЗП 80,00 кв.м, както и че са
нежилищни – категория: друга нежилищна. За всяка от сградите служебно
попълнената информация по т.4 „Разположение спрямо строителните граници на
населеното място“ е отбелязана в колона „Извън строителни граници“.
В информационния масив на ДМДТ
имуществото е заведено с партиден № ***001, с декларирана отчетна стойност и
размер на данъчната оценка по обекти, както следва:
- други нежилищни обекти с РЗП
80,64 кв.м, с отчетна стойност 987,10 лв. и данъчна оценка 2143,10 лв.;
- други нежилищни обекти с РЗП
72,00 кв.м, с отчетна стойност 877,40 лв. и данъчна оценка 1913,50 лв.;
- други нежилищни обекти с РЗП
80,00 кв.м, с отчетна стойност 974,90 лв. и данъчна оценка 2126,10 лв.
Данъкът е определен съгласно
изискванията на чл.21, ал.1 от ЗМДТ. Според посочената разпоредба, данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. Размерът е
определен съгласно чл.15 от Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на община Б.*** за всяка от годините в периода. Наредбата е
публично оповестена на Интернет сайта на община Б.***, като на същия може да се
видят действащите й редакции във всяка от годините 2016, 2017, 2018 и 2019.
Според тях размерът на данъка за недвижимите имоти се определя: за 2016 г. –
1,20 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот; за 2017, 2018 и 2019
г.: 1,90 на хиляда върху данъчната оценка.
Имотът с партиден № ***001 е
облагаем по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, има предназначението по чл.8, ал.1
от ЗУТ. За него се дължи ДНИ. По аргумент на чл.13 от ЗМДТ дължимостта на
данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане
недвижим имот. Същият не попада в изключенията по чл.10, ал.1, ал.2, ал.3 и
ал.4 от ЗМДТ и чл.24 от ЗМДТ.
При съобразяване на горните
обстоятелства общият размер на ДНИ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.
е 42,66 лв. и съответства на определения такъв в АУПДВ.
Формиран е от дължимия данък за
всяка от годините в периода и за всяка от сградите - с данъчна основа за
начисление, определена при спазване изискванията на чл.21, ал.1 от ЗМДТ, като е
отчетено, че за 2016 г. ДНИ е 1,2 ‰ върху данъчната основа за начисление, а за
2017, 2018 и 2019 г. – 1,9 ‰.
При възприемането на така
определения общ размер на дължимия ДНИ съдът се опира изцяло на изчисленията,
направени от вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, които
задълбочено провери и анализира. Според тях:
- за 2016 г. ДНИ е общо 7,42
лв., формиран като сума от ДНИ за всяка от трите сгради, съответно: 2,57 лв.,
2,30 лв. и 2,55 лв.;
- за 2017 г. ДНИ е общо 11,75
лв., формиран като сума от ДНИ за всяка от трите сгради, съответно: 4,07 лв.,
3,64 лв. и 4,04 лв.;
- за 2018 г. ДНИ е общо 11,75
лв., формиран като сума от ДНИ за всяка от трите сгради, съответно: 4,07 лв.,
3,64 лв. и 4,04 лв.;
- за 2019 г. ДНИ е общо 11,75
лв., формиран като сума от ДНИ за всяка от трите сгради, съответно: 4,07 лв.,
3,64 лв. и 4,04 лв.
Общата стойност на дължимия
ДНИ за четирите години е 42,66 лв.
По отношение на установените
лихви за ДНИ, в АУЗД се приема, че невнесените в срок местни данъци и такси, по
силата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ във вр. с чл.9б от ЗМДТ, се събират заедно с
лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е разпоредбата на чл.175, ал.1 от ДОПК,
според която за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се
дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задълженията за данъци,
както и тези за такса битови отпадъци, представляват публично
вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. С неплащането на
задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и
дължи лихва, която е начислена за посочения имот на жалбоподателя с
акта. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ, ДНИ се заплаща на две равни
вноски в сроковете до 30 юни и до 30 октомври на годината за която е дължим,
като за невнесените в срок задължения се начислява лихва, съгласно чл.1 от
ЗЛДТДПДВ. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да сочат на
недължимост на лихвите. Въз основа на това се приема, че административният
орган правилно е начислил размера на дължимите лихви – 9,62 лв., към дата на
установяване на задълженията – 16.07.2020 г.
С оглед на всичко
гореизложено, съдът намира, че при правилно приложение разпоредбите на ЗМДТ, на жалбоподателя, като данъчнозадължен субект по чл.11,
ал.1 ЗМДТ
е установено задължение за ДНИ за собствените му имоти – Трафопост № 1, Трафопост № 2 и Трафопост № 3, находящи се на територията
на с. З.***, общ. Б.***, в съответния размер, който е правилно определен за
всяка една от годините 2016, 2017, 2018 и 2019 г. и обща
стойност за целия период 42,66 лв. По силата на чл.13 от ЗМДТ данъкът е
дължим независимо
дали недвижимите имоти се използват или не, доколкото
не са налице основанията по чл.24 ЗМДТ
за освобождаване от неговото заплащане. Незаплатения ДНИ е
изискуем на основание чл.28,
ал.1 ЗМДТ
и поради неизпълнение на законовото задължение жалбоподателят е в забава,
предвид което дължи законовата лихва в посочения в акта размер.
Следователно, АУЗД в частта за ДНИ е
правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна.
По отношение на ТБО:
Данъчнозадължените лица за
такса битови отпадъци са определени в чл.11 от ЗМДТ. Съгласно чл.11, ал.1
такива са собествениците на облагаеми с данък недвижими
имоти.
Жалбоподателят
е декларирал имота, в който има три нежилищни сгради - категория: друга
нежилищна. Те се намират извън строителните граници на населеното място на с. З.***,
общ. Б.***. Подлежат на облагане с ТБО.
Размерът на таксата се
определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл.19 от НОАМТЦУОБ тя се заплаща на две равни
вноски: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която се дължи.
Чл.21 от Наредбата урежда
случаите, при които не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване.
Съгласно ал.1 такава не се дължи за имотите, за които не се предоставя
услугата, което е регламентирано в заповедта на кмета за определяне на
границите на организирано сметосъбиране и извозване. Имотът на жалбоподателя не
попада в тази хипотеза, тъй като се намира в землището на с. З.***, общ. Б.***,
а по делото са представени Заповед № 1852/28.10.2015 г., № 1592/28.10.2016 г.,
№ 1304/30.10.2017 г. и № 1505/30.10.2018 г. на кмета на община Б.***, от
съдържанието на които е видно, че с. З.***, общ. Б.*** е включено като район, в
който тази услуга се извършва. Видно и от заключението на вещото лице Р.М.,
поземленият имот с идентификатор 30702.18.589 попада в териториите, върху които
община Б.*** предоставя услуги по чл.62 от ЗМДТ и съгласно утвърден график за
обектите, разположено в близост до пътищата за населените места с разстояние до
1 км е организирано сметосъбиране и сметоизвозване с честота веднъж месечно.
Съгласно чл.21, ал.2 от НОАМТЦУОБ /Решение № 435, Протокол № 18 от 27.12.2013 г./, не
се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имотите, които няма да се
ползват през цялата година и е подадена декларация по образец за това в Община Б.***
от собственика /при съсобственост върху имота - от всички съсобственици/ или
ползвателя/ползвателите до края на предходната година по местонахождението на имота. Имотът на жалбоподателя не попада и в тази
хипотеза, въпреки че според съдебнотехническата експертиза към настоящия момент
той не се използва по предназначението си /като свинекомплекс/ и в него не се
развива дейност. За прилагането на чл.21, ал.2 от Наредбата е необходимо и
кумулативното наличие на втора предпоставка: да е подадена декларация по образец в Община Б.***, която в случая не е налице.
Жалбоподателят е подавал декларации по чл.17, ал.2,
т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Б.*** – Декларация вх. № 17а-000114/20.11.2015
г., Декларация вх. № ДК-17А-88/15.11.2016 г., Декларация вх.
№ ДК-17А-97/15.11.2017 г. и Декларация вх. № ДК-17А-61/08.11.2018 г. Декларирал
е, че съответно през 2017, 2018 и 2019 г. таксата за битови отпадъци ще се
определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използват
следните съдове за битови отпадъци: 1 брой кофа. С оглед на това
административният орган е приел основата за определяне размера на ТБО като е
съобразил чл.17, ал.2, т.2 и т.3 от Наредбата, отчитайки броя декларирани
съдове и приемайки, за нежилищни имоти на предприятия, по-високата стойност
между отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ.
Размерът на ТБО е определен в съответствие с чл.17, ал.3 от Наредбата -
пропорционално върху основата по ал.2 като е приложен конкретния размер на
промила, посочен в Раздел I, Приложение № 1 на Тарифата за конкретните
размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Община Б.*** към
Наредбата, а именно: 1659,00 лв. за 1
брой съдове за битови отпадъци – контейнер тип „Бобър“ с обем 1,1 куб.м по
декларациите по чл.17, ал.2, т.2 от Наредбата.
ТБО е определяна съгласно НОАМТЦУОБ, действаща в
съответната година – за 2016 г. последно изменение с Решение № 69, Протокол № 5
от 18.12.2015 г. на Общински съвет – Б.***; за 2017 г. – последно изменение с
Решение № 467, Протокол № 21 от 23.12.2016 г. на Общински съвет – Б.***; за
2018 и 2019 г. – изменение с Решение № 395, Протокол № 15 от 28.12.2017 г. на
Общински съвет – Б.***.
Съгласно чл.17а, ал.1 от НОАМТЦУОБ, когато размерът на таксата /в частта на услугите „сметосъбиране и
сметоизвозване” и „обезвреждане на битови отпадъци в депа”/ се определя според
количеството на битовите отпадъци, лицата по чл.16 подават декларация в Община Б.***
до 30 ноември на предходната година, а в декларацията се посочват броя на съдовете за битови
отпадъци, които ще се използват през годината. Според чл.17, ал.2, таксата в зависимост от количеството битови отпадъци по ал.1 се определя съгласно
Количествено-стойностна сметка за определяне размера на разходите за 1 брой съд
за съответната година, а
съгласно ал.3, размерът на ТБО, определен по реда на ал.2 не включва услугата
„поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, която се дължи
съгласно чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ.
Съгласно Тарифа за конкретните
размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Б.*** – Приложение № 1 към Наредбата, Раздел I, т.1.2.5, за един брой съд за битови отпадъци –
контейнер тип „Бобър“ с обем 1,1 кум.м ТБО е 1659 лв. Съгласно т.1.4 таксата за
нежилищни имоти на предприятия се определя на база по-високата между отчетната
стойност и данъчната оценка, като за 2016 г. тя е 6,5 ‰ от тази основа, а за
2017, 2018 и 2019 г. – 6 ‰. В нея се включват:
- за сметосъбиране и сметоизвозване: за 2016 г. - 3,3 ‰,
а за 2017, 2018 и 2019 г. – 2,8 ‰;
- за обезвреждане на битови отпадъци: за всички години от
2016 г. до 2019 г. вкл. - 1,40 ‰;
- за чистота на територии за обществено ползване: за
всички години от 2016 г. до 2019 г. вкл. - 1,80 ‰.
При съобразяване с всички горепосочени разпоредби, в
процесния АУПД правилно е определена ТБО за периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2019 г., а именно: 6680,52 лв. и лихва: 1610,06 лв.
Лихвата, съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания за периода от 1-ви юли на годината, за
която е начислен ДНИ и ТБО за ½ от неплатените такси, и от 1-ви ноември
на годината, за която е начислен ДНИ и ТБО за останалата ½ от
неплатените такси до 16.07.2020 г., на която дата е съставен АУЗД.
Въз основа на всичко гореизложено, настоящият съдебен
състав приема, че административният орган правилно и законосъобразно
е установил размерите на ДНИ за 2016, 2017 г., 2018 г. и 2019 г.,
както и размера на ТБО за същите години. Правилно и законосъобразно са
изчислени и лихвите за забава върху тях. Жалбата срещу АУЗД е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото съдът намира
за основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл.161, ал.1, изр.2 и 3 от ДОПК, съобразно
отхвърлената част от жалбата, на същия следва да се присъдят такива в размер на
828,13 лв.,който е съобразен с разпоредбата на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Искането на жалбоподателя за присъждане на направени по делото разноски,
предвид изхода на делото, се явява неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.160,
ал.1 от ДОПК, Административен съд – Перник,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. ***, представлявано от управителя К.М.Х.***, чрез адв. А.М. /САК/, против
Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК с №
ДТ000009/16.07.2020 г., издаден от с.л.т.***– ст.инспектор МДТ в дирекция МДТ
при Община Б.***, потвърден с Решение № Р-ДТ9/01.10.2020 г. на директора на
дирекция МДТ при Община Б.***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***,
представлявано от управителя К.М.Х.***, ДА ЗАПЛАТИ на
община Б.*** направените по делото разноски в размер на 828,13 лв. /осемстотин двадесет и осем лева и
тринадесет стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
РЕШЕНИЕТО, по арг. от
чл.160, ал.7 от ДОПК, подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаването му.
На основание чл.138,
ал. 1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/П/