РЕШЕНИЕ
гр.
ЛЕВСКИ,14.06.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Левски, в съдебно заседание
на _шестнадесети май_ две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Ваня Димитрова_ и в
присъствието на прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_137_ по описа
за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд - Левски е постъпила жалба от Е.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу НП №18-0938-007168, на началник
сектор към ОДМВР – Плевен, сектор ПП - Плевен.
Жалбоподателят оспорва
издаденото против него наказателно постановление, като моли съда да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят лично и чрез защитника си
поддържа жалбата във връзка с извършеното нарушение по чл. 101, ал.3 от ЗДвП.
Излага подробни аргументи за незаконосъобразност на НП в тази му част.
За
административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител. В придружителното
писмо до съда молят съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
наказателното постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна в обжалваната част.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че
на 31.12.2018г. в 10:20 часа на първокласен път І 3(Бяла –Ботевград) Е 83, при
километър 54+677 (с. Обнова), с посока на движение към гр. София, като водач
управлява собствения си лек автомобил ***, с рег. номер ***, като при проверка
не представя СУМПС; не носи контролен талон към СУМПС; управлява посоченото МПС
с опасна техническа неизправност – липсва скрепителен елемент (болт) на джантата
към главината на предно ляво колело, като е засегната сигурността на закрепване
на колелото към главината, съгласно Наредба Н-32/16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка техническата неизправност на ППС. Неизправността е показана на водача и
автомобилът е спрян от движение. Отбелязани като нарушени са разпоредбите на
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 101, ал.3 от ЗДвП.
По
делото е представено и обжалваното НП №18-0938-007168 издадено на началник сектор
към ОДМВР – Плевен, сектор ПП - Плевен, с което
на жалбоподателя за извършените нарушения на основание чл. 183, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.; на основание чл. 183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. и на основание чл.179,
ал.6, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв.
В с.з. обяснения е дал
жалбоподателят.
В
съдебно заседание са разпитани актосъставителят Н.И. и свидетелят Д.Х..
Установява
се от показанията на актосъставителя и свидетеля, че са
изпълнявали служебните си задължения в с. Обнова. Извършили проверка на
лек автомобил *** с посочен в акта рег. номер. Установена била самоличността на
водача, извършена била проверка относно неговата правоспособност, съответно
дали притежава всички необходими документи като водач на автомобил съгласно
ЗДвП. Водачът не представил свидетелство за правоуправление и контролен талон
към него. Извършен бил визуален оглед на автомобила относно светлини, като било
установено, че липсва скрепителен елемент на предно колело, който елемент
осигурявал сигурността на джантата към автомобила. След установяване на
нарушенията бил съставен АУАН.
От показанията на св. Х. се
установява, че след като му била показана техническата неизправност, установена
на автомобила, водачът заявил, че не знае за възникналия технически
проблем.
Съдът дава вяра на
показанията на двамата свидетели.
Показанията на
актосъставителя и на свидетеля при съставяне на акта Х., който е и очевидец на
извършеното деяние, изцяло кореспондират с фактите, изложени в АУАН и възприети
от наказващия орган при издаване на НП.
Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са дадени
добросъвестно. Показанията на свидетелите са последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на
фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.
Безспорно се установява от
приложената заповед, издадена на 14.05.2018г., че АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на техните
правомощия.
Административнонаказателното
производство се образува със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
По отношение на
обжалваното наказателно постановление в частта относно наложеното на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 500 лв. основание чл. 179, ал.6, т.3
от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 101, ал.3 от ЗДвП, се установява, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя е бил спрян за проверка, в хода на която е
констатирано, че липсва скрепителен елемент (болт) от джантата към главината на
предно ляво колело.
Така констатираното е било
квалифицирано в АУАН като нарушение по чл.101,ал.3 от ЗДвП. В обжалваното
наказателно постановление поведението на водача също е квалифицирано по чл.
101, ал.3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 101,
ал.1 от ЗДвП вменява задължение към водачите да спрат и да вземат мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в
пътното превозно средство, застрашаваща безопасността на движението. Когато
отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, законът
разрешава на водача да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до
място за тяхно отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за
безопасност на движението (чл. 101, ал.2 ЗДвП).
Последната невъзможност не
е предоставена на водачите при наличие по превозното средство на опасни повреди
или неизправности – сочената за нарушена норма на чл. 101, ал.3 от ЗДвП, като в
ал.4 законодателят прави препратка към Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства.
Разпоредбата на чл. 101,
ал.3 от ЗДвП (изм. бр.2 от 2018г., в сила от 20.05.2018г.), посочена като нарушена,
гласи, че разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране
на опасни неизправности. Цитираната разпоредба не съдържа състав на
самостоятелно нарушение, само сочи неприложимост на друга разпоредба при
конкретни условия – придвижване на пътното превозно средство на собствен ход до
място за тяхното отстраняване, когато отстраняването на повредата или
неизправността на място е невъзможно.
Задължението на
водачите при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътното
превозно средство се съдържа в разпоредбата на чл. 101, ал.1 от ЗДвП, която не
е посочена в наказателното постановление. Ето защо визираната като самостоятелно
нарушена норма на чл. 101, ал.3 от ЗДвП, която не съдържа конкретно правило за
поведение, е довело до несъответствие между описаното нарушение и посочената
като съответстваща му виновно нарушена разпоредба.
Нормата на чл. 101, ал.1
от ЗДвП урежда специална хипотеза – когато неизправността е възникнала по време
на движение, а не когато същата е била факт и е съществувала преди този момент.
В АУАН и обжалваното
наказателно постановление при описание на фактическите обстоятелства не се
съдържат констатации неизправността да е възникнала по време на движение.
Не са представени
доказателства относно момента на възникване на процесната неизправност – преди
жалбоподателят да тръгне на път, или в процеса на движение. В обясненията,
които дава жалбоподателят по време на съдебното следствие, навежда доводи за
извършване на умишлено действие от други лица в деня, предхождащ датата на
съставяне на АУАН.
Съдът намира, че в НП не е
отразен елемент, отнасящ се до обективната страна на нарушението, което е
съществено процесуално нарушение, тъй като поставя нарушителя в невъзможност да
узнае конкретните факти, отнасящи се до
състава на твърдяното нарушение.
При липса на твърдение за
осъществяването им съдът е в невъзможност да изследва нарушението по същество,
тъй като не става ясно дали следва да намери приложение посочената разпоредба,
или общата по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила – нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващо се в
липсата на реквизит в НП – не са посочени точните законови разпоредби, които са
били нарушени виновно.
Същото винаги е съществено,
тъй като нарушава правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, което следва да знае какво точно
нарушение му се вменява, за да може да упражни правото си на защита в пълен
обем.
Това нарушение не може да
се санира в хода на съдебното следствие, защото между словесното описание на
нарушението, цифровата му квалификация, както и приложимата санкционна норма
следва да съществува пълно единство.
Предвид
изложеното съдът намира, че в обжалвана му част наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ
наказателно постановление №18-0938-007168/10.01.2019г., на началник сектор към
ОДМВР – Плевен, сектор ПП - Плевен, в частта, в която на Е.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 179, ал.6,
т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на петстотин лева, за нарушение на чл. 101,
ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата част, като
необжалвано НП е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: