Присъда по дело №9748/2021 на Софийски районен съд

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№ 20/2021г., по описа на 01 РУ-СДВР, с който е повдигнала обвинение срещу И. Ч. Т., за
това, че: в гр. София, **, след като е осъден със съдебно решение № 61789/14.03.2017г. на
Софийски районен съд, 139 състав, по гр. д. №65346/16г., влязло в сила на 22.12.2017г. да
издържа свой низходящ –дъщеря си ИВ. ИВ. Т. ЕГН **********, като заплаща месечна
издръжка в размер на 180.00лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две
и повече месечни вноски за периода м. декември 2017г.- м. януари 2021г. - 38 пълни
месечни вноски, всяка по 180.00лв. или общо 6840,00 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1
НК.
Допълнителна страна в процеса не беше конституирана, доколкото пострадалата И.Т.
не се възползва от правата си на пострадало лице пред настоящия състав.
В съдебното заседание представителят на прокуратурата не поддържа внесения
обвинителен акт с оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства, в частност
с оглед заключението на повторната ССЕ, приета по делото, която сочи друг, различен
период на неплатена издръжка, за който давността за наказателно преследване е изтекла към
настоящия момент. Поради това предлага подсъдимият да бъде признат за невиновен по
повдигнатото обвинение.
Защитата на подсъдимия също пледира за оправдателна присъда, като излага подробни
доводи в тази насока, включително съдебна практика. Моли нейният подзащитен да бъде
оправдан.
Подсъдимият дава обяснения в хода на съдебното следствие, в които излага, че не знае
да дължи издръжка на дъщеря си след завършване на училище – 12 клас.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. Ч. Т. е роден на 25.12.1973г. в гр. София, българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работи като куриер, с адрес: гр.
***, ЕГН: ***********
Същият е осъждан с Присъда по НОХД № 1516/1995г. на СРС, влязла в сила на
17.07.1997г., с която за извършено в периода 17.07.1990г.-26.03.1991г. престъпление по чл.
252, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 НК и за
извършено на 21.11.1990г. престъпление по чл. 255, ал. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 НК и при условията на чл. 23, ал. 1 НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца с изпитателен срок от една година.
По отношение на това осъждане с изтичане на изпитателния срок на основание чл. 86,
ал. 1, т. 1 НК, подсъдимият е бил реабилитиран. Този срок е изтекъл на 17.07.1998г. и
считано от 18.07.1998г. същият е реабилитиран.
Във връзка с второто наказателно производство, визирано в справката за съдимост,
касаещо Присъда по НОХД № 19915/2014г. на СРС, влязла в сила на 23.06.2015г., с която
подсъдимият е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК,
същият не се счита осъждан, тъй като при условията на чл. 183, ал. 3 НК не му е наложено
наказание.
И. Т. има дъщеря ИВ. ИВ. Т., родена на 20.05.1998г.
С Решение № 61789 от 14.03.2017г., постановено по гр.д. № 65346/2016г. на СРС, 139
състав, подсъдимият И. Т. бил осъден на основание чл. 144 СК да заплаща на дъщеря си
И.Т. – пълнолетна и учаща редовно в средно учебно заведение, месечна издръжка в размер
на 180 лева, считано от 20.05.2016г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката. С решението било допуснато предварително изпълнение на
1

решението. Решението било потвърдено от СГС и влязло в сила на 22.12.2017г.
И.Т. завършила средното си образование на 20.06.2017г., когато й била издадена
диплома за средно образование.
На 30.01.2018г. бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 65346/2016г. на СРС, 139
състав в полза на ИВ. ИВ. Т., във връзка с присъдената й месечна издръжка от 180 лева. Въз
основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 477/2018г.
пред ДСИ.
Съгласно заключението на повторната ССЕ, изготвена от вещо лице Е. М. – дължимата
сума за издръжка от И. Ч. Т. на ИВ. ИВ. Т. за инкриминирания период по обвинителния акт
от месец декември 2017г. до месец януари 2021г. е в размер на 6660 лева или 37 месечни
вноски по 180 лева.
В съдебно заседание вещото лице прави следното уточнение:
С оглед датата на навършване на пълнолетие на И.Т. – 20.05.2016г. и датата на
завършване на средното й образование – 20.06.2017г., дължимата издръжка за този период е
в размер на 12 месечни вноски по 180 лева, или 2160 лева.
Изводи относно размера на дължимата от подсъдимия за неговата дъщеря И.Т.
издръжка след навършване на нейното пълнолетие – 20.05.2016г. до завършване на средното
й образование – 180 лева месечно, съдът направи на база приобщеното по делото решение
№ 61789 от 14.03.2017г., постановено по визираното по-горе гражданско дело на СРС, 139
състав и въз основа на решение № 8729 от 22.12.2017г. на СГС, с което решението на
първоинстанционния съд е потвърдено изцяло.
Видно от решението на СРС, 139 състав, издръжката от 180 лева, опредЕ. от съда за
дъщерята на подсъдимия, касае единствено периода от навършване на нейното пълнолетие,
което е станало на 20.05.2016г., до завършване на средното й образование, т.е. докато
същата е учаща редовно в средно учебно заведение.
Видно от дипломата за средно образование, приобщена в хода на съдебното следствие,
И.Т. е завършила средното си образование на 20.06.2017г., поради което именно до тази дата
се е дължала и присъдената от съда издръжка в размер на 180 лева месечно.
Съдът кредитира приетата по делото повторна ССЕ, назначена в хода на съдебното
следствие, като съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси. В
тази насока съдът съобрази, че именно тази експертиза е съобразила и приобщените в хода
на съдебното следствие материали по изпълнителното дело, образувано във връзка с
издадения изпълнителен лист за дължимата издръжка на И.Т. след навършване на нейното
пълнолетие. Съдът кредитира и допълнението, направено от вещото лице в съдебно
заседание, доколкото същото касае именно периода, в който реално се е дължала издръжка
от подсъдимия за неговата дъщеря.
Що се отнася до заключението на ССЕ, изготвена в хода на ДП, съдът не кредитира
същата, тъй като тя не е съобразена с новите писмени доказателства, приети по делото, а
именно материалите по визираното по-горе изпълнително дело.
Съдът кредитира приобщените по делото като писмени доказателства материали по
всички изпълнителни дела, касаещи присъжданите издръжки в различен период от време,
които са били предмет на изследване от повторната ССЕ.
Изводи относно съдебното минало на подсъдимия – чисто такова към настоящия
момент, съдът направи на база справката му за съдимост.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът счита, че повдигнатото по отношение на подс. И. Т. обвинение за извършено
2

престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, остана недоказано по нужния недвусмислен и
категоричен начин. Доводите на съда за това са следните:
По делото безспорно се установява, че с Решение № 61789 от 14.03.2017г.,
постановено по гр.д. № 65346/2016г. на СРС, 139 състав, подсъдимият И. Т. бил осъден на
основание чл. 144 СК да заплаща на дъщеря си И.Т. – пълнолетна и учаща редовно в средно
учебно заведение, месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 20.05.2016г. до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. При така
постановеното решение задължението за заплащане на издръжка от страна на подсъдимия е
обхващало периода от 20.05.2016г. до 20.06.2017г., когато последната е завършила средното
си образование. Това са общо 12 месечни вноски по 180 лева, или общо 2160 лева.
Периодът от 20.05.2016г. до 20.06.2017г. е извън инкриминирания такъв, като липсват
доказателства след завършване на средното си образование, И.Т. да е продължила
образованието си във висше учебно заведение или да е предявявала граждански иск срещу
баща си за издръжка в период, следващ завършване на средното образование, който да касае
обучение във висше учебно заведение до навършване на 25 години, съгласно правилото на
чл. 144 СК.
В тази връзка съдът ще посочи, че макар в нормата на чл. 144 СК да е предвидена
както възможността за присъждане на издръжка на пълнолетно дете от негов възходящ до
завършване на средно образование, но не повече от навършване на 20-годишна възрастта,
така и присъждането на издръжка при обучение във висше училище до навършване на 25-
годишна възраст, то се касае за два отделни юридически факта, които обуславят две отделни
основание за присъждане на издръжка. Това от своя страна предполага предявяване на
отделни претенции от заинтересованото лице /два отделни иска/ и то при условие, че всеки
от тези юридически факти е настъпил. В случая, както беше посочено по-горе от съда,
липсват доказателства след завършване на средното си образование, И.Т. да е продължила
образованието си във висше учебно заведение или да е предявявала граждански иск срещу
баща си за издръжка в период, следващ завършване на средното образование, който да касае
обучение във висше учебно заведение до навършване на 25 години, респективно липсват
доказателства подсъдимият да е бил осъден да заплаща издръжка при условията на чл. 144
СК след завършване на средното образование на неговата дъщеря докато последната учи във
висше учебно заведение.
Тук, във връзка с направеното искане от прокурора по реда на чл. 287 НПК за
изменение на обвинението, съдът ще посочи, че същото, доколкото касаеше период,
предхождащ инкриминирания, то е недопустимо, тъй като на практика се стига до повдигане
на изцяло ново обвинение, по което подсъдимият не се е защитавал в хода на ДП. Т.е., би се
стигнало до нарушаване на правата му на защита и постановяване на един
незаконосъобразен акт в случай на осъдителна присъда. Още повече, че за новия период,
визирано от прокурора при формулиране на искането по чл. 287 НПК – 20.05.2016г. –
20.06.2017г., абсолютната давност за наказателно преследване, която е четири години и шест
месеца, е изтекла още на 20.12.2021г.
С оглед на изложеното, съдът прие, че повдигнатото обвинение се явява недоказано,
поради което на основание чл. 304 НПК оправда подсъдимия И. Ч. Т. по повдигнатото
обвинение по чл. 183, ал. 1 НК.
При този изход на делото, на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото
разноски следва да останат в тежест на държавата.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	37
Дата:	5 февруари 2024 г. (в сила от 21 февруари 2024 г.)
Съдия:	Емилия Атанасова Колева

Дело:	20211110209748
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юли 2021 г.

Присъда по дело №9748/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите