№ 42
гр. Стара Загора , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20215501001142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260219/11.03.2021 г., постановено по гр.д.
№5111/2020 г. по описа на РС - С.З. с което е признато за установено, че Б. В.
В. дължи на на “Е.П.Е.У.” ЕАД, сумата от 584 лв. (петстотин осемдесет и
четири лева) - главница, от които 255,77лв. по фактура № ********** от
11.03.2020г. за доставена ел. енергия за периода от 23.01.2020 г. до 22.02.2020
г.; 327,54 лв. по фактура № 04155461035 от 10.04.2020г. за доставена
ел.енергия за периода от 23.02.2020 г. до 31.03.2020 г.; 0,69 лв. по документ
№ ЛТ **********/09.03.2020 г. за лихва за забава за задължението по фактура
№ ********** от 11.02.2020г. за доставена електрическа енергия за периода
от 04.06.2019г. до 03.07.2019г., както и лихва за забава в общ размер на 26,19
лв. (двадесет и шест лева и 19 стотинки), от които 12,08 лв. - лихва за забава
върху задължението от 255,77лв. по фактура №********** от 11.03.2020г. за
периода от 21.03.2020г. до 25.09.2020г., и 14.11лв. - лихва за забава върху
задължението от 327,54 лв. по фактура № 04155461035 от 10.04.2020 г. за
периода от 24.04.2020 г. до 25.09.2020 г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 14.10.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК №260352/16.10.2020г. по ч.гр.д. №4076/2020г. по описа на PC
гр.Стара Загора.
Въззивникът излага съображения за незаконосъобразност, неправилност и
1
необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на районния съд и да се постанови друго, с което да се
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира сторените пред
двете инстанции разноски. Не са направени доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил от въззиваемия отговор, с който се
оспорва въззивната жалба и се взема становище по същество. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се разноските в производството,
включително адвокатско възнаграждение. Иска се да бъде потвърден
обжалваният първоинстанционен акт.
Окръжен съд – гр. С.З. в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Ищецът “Е.П.Е.У.” ЕАД моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Б. В. В.
му дължи сумата от 584 лв. – главница, за доставена ел. енергия за периода от
23.02.2020 г. до 31.03.2020 г., законна лихва за забава за периода от
04.06.2019 г. до 03.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който
изразява становище, че предявените искове са неоснователни, като излага
съображения за това.
От представените от ищцовото дружество Копия на Решение № И4-Л-199
от 23.07.2015г. на КЕВР, Лицензия за търговия с електрическа енергия №Л-
199-15 от 27.02.2006г. се установява, че ищецът “Е.П.Е.У.” ЕАД е краен
снабдител по смисъла на чл. 92, т. 2 ЗЕ и §28а, б.а от ДР на ЗЕ и като такъв
продава електрическа енергия на клиентите си.
По делото не е спорно и това се установява от представения Договор за
комбинирани услуги № МТМТ-**********/19.05.2016г., ведно с Приложение
№1 към договора, че страните са сключили договор, като ищецът е продавач,
а ответникът е купувач - потребител на активна електрическа енергия и
мрежови услуги за обект, находящ се в с. М.В., ул.“*****, за който е открит
клиентски номер **********.
Видно от представените по делото писмени документи: фактура
№**********/11.03.2020г., фактура №04155461035/10.04.2020г., известие за
обезщетение за забава №ЛT **********/09.03.2020г., Справка за
потреблението през последните 12/24/36м от 13.11.2020г., извлечение за
фактури и плащания за период към дата 12.11.2020г., за периода от
23.01.2020г. до 31.03.2020г. на ответника е предоставена електрическа
2
енергия на обща стойност 583,31лв., която той не е заплатил. Поради тази
причина била начислена и лихва за забава в размер на 0,69 лв. за периода от
21.02.2020 г. до 02.03.2020 г.
От ч. гр. д. №4076/2020г. по описа на РС-Стара Загора е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумата от 584 лв. - главница за доставена електрическа енергия за периода от
09.03.2020г. до 10.04.2020г., 26, 19лв. - обезщетение за забавено плащане на
главница за периода от датата на падежа на всяко от задълженията до
25.09.2020г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и за
разноските по заповедното производство. Издадена е Заповед за изпълнение
на парично задължение №260352/16.10.2020г. по ч. гр. д. № 4076/2020г. по
описа на PC гр. С.З. срещу която длъжникът е подал възражение в срок. Това
е породило за ищеца правен интерес от предявяване в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК исковете за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.
За установяване на процесните суми, в първоинстанционното
производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която
данните от счетоводството на ищеца съответстват на изложените в исковата
молба. По партидата на ответника са издадени фактури, както следва: фактура
№**********/11.03.2020г. за сумата от 255,77лв. за доставена ел.енергия за
периода от 23.01.2020г. до 22.02.2020г.; фактура №04155461035/10.04.2020г.
за сумата от 327,54 лв. за доставена ел. енергия за периода от 23.02.2020 г. до
31.03.2020 г.; документ № ЛТ **********/09.03.2020г. за сумата от 0,69лв.
представляваща лихва за забава за задължението по фактура
№**********/11.02.2020г. Същите не били заплатени. Задължението за
лихва за забава в размер на 0,69лв. било правилно начислено съобразно
периода на забавата за плащане на фактура №**********/11.02.2020г. в
рамките на 11 дни. Освен това по двете неплатени задължения дължимата
лихва за забава възлизала на 12,08лв. - лихва за забава върху задължението от
255,77лв. по фактура №**********/11.03.2020г. за периода от 21.03.2020г. до
25.09.2020г., и 14.11лв. - лихва за забава върху задължението от 327,54лв. по
фактура №04155461035/10.04.2020г. за периода от 24.04.2020г. до
25.09.2020г. Вещото лице в заключението си посочва, че процесните суми не
били платени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 92 ЗЕ страни по сделката с електрическа енергия са
дружеството краен снабдител на електрическа енергия и краен клиент. В
случая не е спорно, че ищецът е доставчик (краен снабдител) на електрическа
енергия и свързаните с нея услуги на територията, в която се намира обектът.
Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, а публикуваните
ОУ влизат в сила за клиентите, които купуват ел. енергия от крайния
3
снабдител, без изрично писмено приемане, ако не са договорили различни
условия от общите. За да са налице отношения на покупко-продажба на
електрическа енергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор. Видно от разпоредбата на чл.98в ЗЕ отношенията между страните
възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството "клиент" по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 27г от ДР
на ЗЕ, където е посочено, че "краен клиент" е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. В случая е
безспорно, че се касае за доставка на електрическа енергия за битови нужди и
следователно ответникът следва да има качеството на битов
потребител/клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, съгласно която "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на
чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ тези потребители ползват електрическа енергия за
ползваните от тях имоти, присъединени към ел. разпределителната мрежа за
ниско напрежение. Следователно, както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ свързват
качеството на един субект на потребител на ел. енергия, а оттам и на страна-
купувач по договора за продажба на ел. енергия със собствеността или
ползването върху захранвания с ел. енергия имот. Поради това същите трябва
да са собственици или носители на ограничено вещно право на
присъединените към мрежата имоти. По делото е безспорно, а и от
представения Договор за комбинирани услуги №МТМТ-
**********/19.05.2016г. е видно, че ответника Б. В. В. потребител на
електроснабдения имот. Още повече, че в случая са налице обективни данни
относно реалните собственици на имота и в този смисъл реален консуматор
на ел. енергията в обекта за претендирания от ищеца период.
Изложените от въззивника съображения и доводи, че доставчикът на ел.
енергия е начислил процесните суми, въпреки че е настъпила непреодолима
сила, при наличието на която е осуетено изпълнението на договора, са
неотносими в случая, доколкото претендираната от ищеца сума, съставлява
стойност на реално доставено и потребено от обекта на ответника количество
ел. енергия. За настъпването на непреодолима сила не са представени
съответни доказателства, поради което възражението се явява неоснователно
и недоказано и правилно е оставено без уважение от Районния съд.
Поради това, съдът намира, че по делото са представени доказателства,
от които се установява, че ответникът има качеството „потребител“ на обекта
на потребление, за който се претендира стойността на доставени електрическа
енергия и мрежови услуги. На следващо място, предвид неоспорването на
факта, че ответникът не е заплатил начислените суми, следва да се приеме, че
последните са дължими. С оглед и на това обстоятелство, съдът счита, че
ответникът, в качеството си на потребител на ел. енергия и като на клиент на
ищцовото дружество, не е изпълнил задължението си да заплати начислената
сума, поради което дължи стойността на фактурираното количество енергия.
4
Предвид горното и предвид обстоятелството, че в проведеното съдебно
дирене в първоинстанционното производство, ответникът не оспорва
дължимите суми, нито по основание, нито по размер, настоящият състав
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 от
ГПК е основателен и доказан изцяло.
По изложените съображения, въззивната жалба на Б. В. В. е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение на Районен съд – Стара Загора е правилно и следва да бъде
потвърдено и предявеният иск за признаване за установено, че ответникът Б.
В. В. дължи на “Е.П.Е.У.” ЕАД заплащане на сумата от 584 лв. – главница за
доставена ел.енергия за периода от 23.01.2020 г. до 22.02.2020 г., както и
лихва за забава в общ размер на 26,19лв. и законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски по
заповедното производство, както и направените по настоящото дело разноски,
правилно е уважен като основателен.
При този изход на спора в тежест на въззивника Б. В. В. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат възложени сторените от въззиваемата
страна пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв.
С оглед цената на иска, настоящото решение, съгласно чл. 280, ал. 3, т.
1 от ГПК не подлежи касационно обжалване.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260219/11.03.2021г., постановено по гр. д. №
5111/2020 г. по описа на РС- Стара Загора.
ОСЪЖДА Б. В. В. от с. М.В., общ. С.З. ул. “*****, ЕГН ********** да
заплати на “Е.П.Е.У.” ЕАД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. В., район В.В. В. *****, представлявано от Б.М.К., Я.М.Д. и П.С.С.,
сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/ - разноски за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6