№ 349
гр. гр.Велинград, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А Гражданско дело №
20235210101079 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Н. П.,
чрез адв. Д., против Е. М. Г., И. Д. А., Н. Н. Т., М. Ц. П., И. Ц. П., М. Ц. П., С.
Ц. П. за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на 593/1602 (или 2/3 от 593/1068) идеални части от реална част с
площ от 160 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 10450.502.969 по КККР
на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на
АГКК, при граници на реалната част: от изток - ПИ с идентификатор
10450.502.1108, от юг - ПИ 10450.502.968; от запад - бул. „Съединение“, от
север - границата между парцел VII и парцел VIII по обезсиления план на гр.
Велинград от 1957 г., която реална част неправилно е заснета като част от
поземлен имот с идентификатор 10450.502.969, собственост на ответниците,
вместо като част от поземлен имот с идентификатор 10450.502.968,
собственост на ищеца.
Ищецът твърди, че е собственик на 593/1602 (или 2/3 от 593/1068)
идеални части от поземлен имот с планоснимачен № 1600, за който бил
отреден парцел VIII в кв. 71 по плана на гр. Велинград от 1957 г., който по
КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот, от 02.08.2021 г., е означен като имот с идентификатор
10450.502.968 по КККР,
Излага, че по силата на покупко-продажба, обективИ.на в Нотариален
акт № 215, том II, дело 476 от 1961 г. за продажба на недвижим имот,
придобил правото на собственост заедно с майка си Б. Благова П.,
1
понастоящем починала на 405/880 идеални части от имот планоснимачен
номер 1600, за който бил отреден парцел осми в квартал 71 по плана на гр.
Велинград, кв. Лъджене, с реално ползване на 405 кв. м., в източната част на
парцела и с вход към булеварда по протежение на северната граница на
парцела, на три метра от границата. Останалите 475/880 идеални части от
имот пл. №1600, за който е отреден Парцел VIII, в кв. 71 по действащият по
това време план на гр. Велинград, били собственост на Д.А.Д. иС.Л.Д по
силата на договор за покупко- продажба, обективИ.на в Нотариален акт №
91/1961 г. за продажба на недвижим имот.
Към имот с планоснимачен номер 1600, за който би отреден парцел XIV
в кв. 71 по плана от 1957г. на Велинград, по регулация били придадени част от
имот пл. № 1601, собственост на братя А и Й.К, с площ от 170 кв. м., при
съседи на реалната част братя Колчагови, Б. и Б. П.и и част от имот с пл. №
1597, собственост на наследниците на Януш П., с площ 18 кв. м. при съседи:
наследници на А. П. и Б. и Б. П.и. За придаваемите места по регулация бил
съставен Нотариален акт № 290, том II, дело 455/1971 г. По този начин ищецът
и починалата му майка Б. П. придобили общо 593/1068 ид. части от
съсобствения им с Д С.Д имот планоснимачен номер 1600, за който бил
отреден парцел VIII от квартал 71 по плана на Велинград по обезсиления план
на гр. Велинград.
По силата на съдебна делба от 17.03.1975 г. по гр. д. № 111/1975 г. на РС-
Велинград ищецът станал изключителен собственик на съсобствения дотогава
с майка му Б. П. имот.
Сочи, че ответниците били съсобственици на съседния от север имот-
поземлен имот с идентификатор 10450.502.969 по КККР на гр. Велинград
(предишен парцел VII за имот планосномачен номер 4174, 4175 в кв. 71 по
плана на Велинград), от който Н. Н. Т. притежавал 100 кв. по силата на
Нотариален акт № 12 от 1984г., Е М. Г. - 219 кв. м. по силата на Нотариален
акт № 23 от 02.09.1988г., Ц.М П. - 219 кв. м. по силата на Нотариален акт № 23
от 02.09.1988г., И. А.- 140 кв. м. по силата на Нотариален акт № 215/1980 г., Е
Г. и Цветко П. - 170 кв. м. по силата на Нотариален акт № 108/1997 г. След
смъртта на Ц.М П. на 14.01.2023 г., притежаваният от него дял бил наследен
от законните му наследници- ответниците М. Ц. П., И. Ц. П., М. Ц. П., и С. Ц.
П..
Поддържа, че съгласно документите за собственост собствения на
ответниците поземлен имот бил с площ от 848 кв. м., а този на ищците с площ
1 068 кв. м.
По времето на КРП от 1957г., бил одобрен архитектурен проект за гараж
в собствения на Б. П. парцел VIII, кв.71, издадено било строително
разрешение и скица с виза за гаража, през 1979 г. По същото време, и в
рамките на същата процедура, били издадени съответните строителни
документи за изграждане на гараж в съседния парцел VII (собственост на
ответниците и на калкан с гаража на ищеца). По действащия тогава
2
регулационен план границата между двата гаража минавала точно на
регулационната линия между Парцел VII и Парцел VIII (т.е. - границата между
двата парцела разполовявала лицето на гаража на две еднакви и симетрични
части, като всеки гараж попадал изцяло в парцела на съответния собственик).
По действащия РП на гр. Велинград от 2004г. имотът на ищеца
представлявал урегулИ.н поземлен имот УПИ VIII - 4173, в кв.71 по плана на
гр.Велинград, при граници от север УПИ VII - 4174, 4175/на ответниците/, на
изток УПИ XX - 4387, УПИ XIX -4389, на юг УПИ IX - 4473 и на запад имот
пл.№ 9599 - булевард „Съединение”, а имотът на ответниците - урегулИ.н
поземлен имот УПИ VII - 4174, 4175, в кв.71 по плана на гр.Велинград, при
граници от север УПИ V-4176 и УПИ XXII-4200, на изток УПИ XXI-4386, на
юг УПИ VIII-4173 и на запад имот пл.№ 9599 -булевард „Съединение”.
Твърди, че след одобряване на новия регулационен план на гр.
Велинград през 2004 година северната регулационната граница на имота на
ищеца, съответно южна граница на имота на ответниците, погрешно и без
каквото и да е основание била изместена около три метра на юг. По този начин
неправилно и неправомерно реална част с площ от 160 кв. м. от имот пл. №
4174 в кв. 71, с граници на север-УПИ VII - 4175, на изток УПИ XX - 4387, на
юг УПИ VIII- 4173 и на запад имот пл.№ 9599 - булевард „Съединение“ била
отразена като част от имота на ответниците. Това именно бил входът откъм
булеварда по протежение на северната граница на парцел VIII на три метра от
границата, учреден в полза на ищеца с Нотариален акт №215, том II, дело 476
от 1961 г..
Счита, че промяната на регулационната граница по плана от 2004 г.
нямала вещнопрехвърлителен ефект. Ответниците никога не са придобивали
право на собственост върху спорната реална част от земята и върху сградите
на ищеца, попадащи в тази реална част (сега отразени като сгради с
идентификатори 10450.502.969.7 и 10450.502.969.2).
С приемане на кадастралната карта и кадастралния регистър на град
Велинград, област Пазарджик, утвърдени със Заповед № РД-18-1214 от
06.06.2018г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, грешката не била поправена и отново била
възпроизведена, като процесната реална част от 160 кв. метра от имота на
ищеца неправилно била заснета в имота на ответниците.
След одобряване на КККР на гр. Велинград, две сгради на ищеца Б. П. -
гараж с площ от 20 кв.м., погрешно бил отразен като сгР. с идентификатор
10450.502.969.7, а склад с площ от 18 кв.м. погрешно бил отразен като сгР. с
идентификатор 10450.502.969.2, като попадащи в имота на ответниците.
Настоява, че е собственик на процесните 593/1602 (или 2/3 от 593/1068)
идеални части от реална част с площ от 160 кв. м. освен на основание покупко-
продажба, делба и придаване по регулация, евентуално на основание
давностно владение, упражнявано лично от 1961 г. и изключително от него и
съпругата му Радка П., непрекъснато и необезпокоявано след брака им от 1965
3
г., респективно - от 1971 г. за придадените по регулация части) до смъртта на
Радка П. през 2021 г., а след това и до настоящия момент от него и останалите
наследници на Радка П..
На 11.09.2023г., при направена проверка в община Велинград установил,
че на ответниците им е издадено от главния архитект на община Велинград
Разрешение за строеж № 128/23.06.2023г. за изграждане на „Ажурна огР. с
плътна част до 0.60 м. и височина до 2.20м. по част от южна регулационна
линия, с дължина 31 м. л. в УПИ VII-4147, 4175, кв.71, представляващ ПИ с
идентификатор 10450.502.969 по действащата КККР на гр. Велинград, шеста
категория.
Твърди, че до настоящия момент, повече от 60 години двата съседни
имота - на ищеца Б. П. (сега ПИ с идентификатор 10450.502.968) и съседният
имот на ответниците (сега ПИ с идентификатор 10450.502.969), не били
ограждани с никаква огР. между тях.
Твърди, че единственият възможен достъп до собствения му имот и
построената в него жилищна сгР. с площ от 73 кв. метра, намИ.ща се в
източната част на имота, отразена като сгР. с идентификатор 10450.502.968.3
по КККР на гр. Велинград, до гаража му, отразен като сгР. с идентификатор
10450.502.969.7 и до склада му с площ от 18 кв.м., отразен като сгР. с
идентификатор 10450.502.969.2, вече повече от 60 години и понастоящем се
осъществявал по съществуващия проход от двукрила метална оградна врата от
към бул. „Съединение“, в гр. Велинград към дъното на двата парцела.
Това пораждало правен интерес от установяване на правата на ищеца
върху частта от неговия имот, заснет погрешно като част от имота на
ответниците.
Иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено
по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 593/1602 (или 2/3 от
593/1068) идеални части от реална част с площ от 160 кв. м. от поземлен имот
с идентификатор 10450.502.969 по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, при граници на реалната
част: от изток - ПИ с идентификатор 10450.502.1108, от юг – ПИ
10450.502.969 от запад - бул. „Съединение“, от север границата между парцел
VII и парцел VIII по обезсиления план на гр. Велинград от 1957 г., която
реална част неправилно е заснета като част от поземлен имот с идентификатор
10450.502.969, собственост на ответниците, вместо като част от поземлен
имот с идентификатор вместо като част от имот с идентификатор
10450.502.968 собственост на ищеца.
ПретендИ. разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Н. Т. , счита иска за
основателен, поради което следва да се уважи.
Не оспорва изложените в исковата молба факти.
НамИ., че е допусната грешка с одобряването на новия план на гр.
4
Велинград през 2004г., която не е поправена и е възпроизведена в приетите
КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД
на АГКК, с което били увредени имотните права на ищеца, тъй като се
преустановявал достъпът му до собствените му дворно място, къща, гараж и
складово помещение.
Излага, че не е бил питан и не е давал съгласие да се извърши подобна
промяна, както и да се строи ажурна огР..
Поддържа, че на 06.01.2023г. дал пълномощно, нотариално заверено на
фирма ЕТ „Бучков-91-Васил Бучков”, ЕИК ********* за изменение на
кадастралната карта и най-вече по искане на един от съсобственици за
нанасяне на корекции на негови сгради в имота. Впоследствие научил, във
връзка с настоящото дело, че с това пълномощно е злоупотребено и по тази
причина на 16.06.2023г. го е оттеглил с нарочна декларация.
Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска, поради което не следва да му се възлагат сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. М. Г. и И. Д. А. оспорват
основателността на иска.
Оспорват изцяло изложените в исковата молба твърдения, че е налице
грешка в кадастралния план на гр. Велинград и неправилно реална част с
площ от 160 кв. м. била нанесена като част от собствения им поземлен имот с
идентификатор 10450.502.969 по КККР на гр. Велинград, вместо като част от
имот с идентификатор 10450.502.968.
Оспорват твърдението, че между двата имота никога не е имало огР..
Излагат, че първоначално е имало огР. от дървени колове с бодлива тел,
изградена точно по регулационната линия между двата имота от улицата
навътре и е достигала на 2-3 метра преди гаражите. Тази огР. съществувала до
смъртта на дядото на ответницата И. А.-Н. П. през 1997г.. Впоследствие е
била премахната от ищеца, както и засадените от Н. П. малини, дървета и
храсти.
Оспорват, че ищецът притежава 593/1602 (или 2/3 от 593/1068) идеални
части от поземлен имот с идентификатор 10450.502.968 по КККР на гр.
Велинград, което не се подкрепяло от представените по делото доказателства.
Наред с това тези идеалните части ищецът притежавал в режим на съпружеска
имуществена общност, а по делото не били конституИ.ни наследниците на
неговата починала съпруга, още повече, че основното придобивно основание,
на което се позовавал било придобивна давност.
Поддържат, че законът не позволявал придобиването по давност на
реална част от недвижим имот, която не отговаряла на изискванията за площ и
лице.
С оглед гореизложеното, настояват предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответниците М. Ц. П., И. Ц. П., М. Ц. П., С. Ц. П. не подават отговор в
5
срока по чл. 131 ГПК.
С Определение № 254/04.04.2025 г. на основание чл. 218 от ГПК е
конституИ.н Б. Н. П. с ЕГН ********** като трето лице помагач на страната
на ищеца. НамИ. предявеният иск за основателен.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235
от ГПК, приема за установено следното:
С нотариален акт № 215/том 2, дело 476/23.09.1961 г. на Велинградски
народен съдия Б. П. и ищецът Б. Н. П. купуват от М. Ц. П. и Й. Ц. П. 405/880
ид. ч. от имот с пл. № 1600, с площ от 880 кв. м., за който е отреден парцел VII
/с думи описано осми/ в кв. 71 по плана на гр. Велинград. В същия договор е
уговорено, че купувачите ще ползват реална част от 405 кв. м., в източната
част на парцела с вход към булеварда по протежение на северната граница на
парцела на три метра от границата, т. е. онази част от парцела, която не е
предмет на реалното владение на останалите съсобственици по нотариален акт
срещу сумата от 10000 лв., която праводателят е заявил, че е получил напълно в
брой.
С нот. акт № 290/том 2, дело 455/29.05.1971 г. е съставен акт за собственост
на място, придаваемо се по регулация, по силата на който и на основание пар.
108 от ППЗПИНМ Б. Благова П. и Б. Н. П. са признати за собственици по
регулация върху празно дворно място, състоящо се от 170 кв. м. при съседи:
бр. Колчагови, Б. и Б. П.и, което се придава към собствения им парцел XIV
имот планоснимачен № 1600, в кв. 71 по регулационния план на гр.
Велинград, от имот пл. № 1601 собственост на братя А и Й.К и на друго
празно дворно място, състоящо се от 18 кв. м. Сочи се изрично, че стойността
на придаваемите се части е внесена на собствениците на същите, видно от
приходен ордер № 908 и 912 от 28.12.1970 г. и № 364/20.03.2071 г.
На 17.03.1975 г. е одобрена съдебна спогодба по гр. д. от 1975 г. между
страните Б. П. и Н. Ц. П., както и Б. Н. П., по силата на която ищецът Б. П.
получава в дял по реда на чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./ едно еднофамилно
жилище на 72 кв. м., ведно с 405/880 ид. ч. от дворното място при къщата,
цялото застроено и незастроено от 880 кв. м., съставляващо парцел XIV –
1600 в кв. 71 по плана на гр. Велинград.
С нот. акт № 12, том 2 от 31.08.1984 г. Ненчо Т. и Надежда Т.а даряват на
ответника Н. Т. 100/1200 ид. ч. от дворно място застроено и незастроено на
1130 кв. м., парцел VII, отреден за имоти пл. № 4174, 4175 по плана на гр.
Велинград.
С нот. акт № 215/том 2, нот. дело 438/09.12.1980 г. Н. Ц. П. продава на
ответницата и негова внучка И. Д. А. апартамент, ведно с ¼ ид. ч. от
застроеното място на къщата и 140/657 ид. ч. от неастроеното дворно място,
съставляващо имот пл. № 1600, цялото от 900 кв. м. за който е отреден УПИ
ХVIII в кв. 71 по плана на гр. Велинград.
6
На 02.12.1988 г. ответниците Е. Г. и наследодателя им Ц.М П. са признати
за собственици на основание продажба, делба и наследство при равни права
за двамата върху 438/1350 ид. ч. от дворо място, с площ от 1350 кв. м., парцел
VII, отреден за имоти 4174 и 4175 по плана на гр. Велинград.
С акт № 108/том 4 от 08.10.1997 г. е обективИ.н договор за покупко-
продажба, по силата на който Е. Г. и Цветко П. придобиват от 170/1350 ид. ч.
от имота, собственост на ответниците по делото. От представеното по делото
Удостоверение за наследници с № 388/23.02.2023 г. е видно, че Ц.М П. е
починал на 14.01.2023 г., като е оставил за наследници ответниците М. Ц. П.,
И. Ц. П., М. Ц. П. и С. Ц. П..
От приетият като писмено доказателство по делото препис извлечение от
акт за сключен граждански брак е видно, че ищецът Б. П. е сключил
граждански брак с Р.Г на 30.05.1965 г.
От удостоверение за идентичност на имот с № 690/27.07.2021 г. издадено
от ТСУ Велинград е видно, че поземлени мито с идентификатор
10450.502.968 по КККР на гр. Велинград е идентичен с част от парцел XIV –
1600 в кв. 71 по плана на гр. Велинград от 1957 г. /обезсилен/ и с парцел VIII –
4173 в кв. 71 по плана на гР. от 2004 г.
По делото са приети заключения по съдебно-технически експертизи,
първото изготвено от вещото лице С. Б., както и повторно такова от вещото
лице Б. Г..
Към заключение с вх. № 322/20.01.2025 г., е приложена комбинИ.на скица
между кадастралната карта на гр. Велинград и обезсиления план след 1957 г,
съгласно която защрихованата по скицата площ от 108,50 кв. м. с обозначение
цифром 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 има площ от 108 кв. м. и същата представлява
разликата между посочените планове на гР. – от 1957 г. и КК от 2018 г. В ОСЗ
на вещото лице Б. са представени новооткрити писмени доказателства – три
броя Декларации, подписани от И. Д. А., Е. М. Г. и Ц.М П., с която дават
съгласието си за поправка на действащия дворищно – регулациононен план на
гр. Велинград, за кв. 71, касаещ граничната линия между парцел VIII - 4173 и
съседния му парцел VII – 4174, 75 в кв. 71 по плана на гр. Велинград, като
бъде заснета и нанесена вярната имотна граница между посочените парцели и
дворищната регулация мине по нея. Декларациите са с нотариална заверка на
подписите от 27.05.1998 г.; скица от 02.06.1998 г. и Заповед № 375 от
30.06.1998 г. на кмета на Община Велинград, на основание чл. 32, ал. 2 от
ЗТУС и чл. 93, ал. 1, 4 и 5 от ППЗТСУ, с която е изменена дворищната
регулация между парцелите. След запитване на вещото лице дали ги е
съобразила, при проверка на наличните документи в Община Велинград,
същата заяви, че не са взети предвид, но въпреки тях и анализИ.йки ги в
съдебно заседание не би изменила своите изводи, обективИ.ни в
представеното заключение.
Съгласно заключение с вх. № 6701/06.10.2025 г. на вещото лице Г.,
Поземлен имот с идентификатор 10450.502.968, област Пазарджик, община
7
Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, бул. СЪЕДИНЕНИЕ № 166, вид собств.
Частна, вид територия УрбанизИ.на, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), е с
площ от 908 кв. м, стар номер 4173, квартал 71, парцел VIII, съгласно Заповед
за одобрение на КККР№ РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК.
Параметрите на имота са - лице от 20,33м.л. и дъно от 18,48м.л.
Поземлен имот с идентификатор 10450.502.969, област Пазарджик, община
Велинград, гр. Велинград, п.к. 4600, бул. СЪЕДИНЕНИЕ № 168, вид собств.
Частна, вид територия УрбанизИ.на, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), е с
площ от 1227 кв. м, стар номер 4174, квартал 71, парцел VII, съгласно Заповед
за одобрение на КККР № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК.
Параметрите на имота са - лице от 26,22м.л. и дъно от 25,64м.л.
По обезсиленият кадастрален и регулационен план на гр.Велинград,
одобрен със заповед №4326/06.08.1955г. на министъра на МКСБ за уличната
регулация и з негова заповед за дворищната регулация № 3683/26.07.1957г.,
имотите, описани в т.1 и т.2, са идентични с имот пл.№ 1600, за който са били
отредени -
Парцел- VIII-1600 в кв.71 с урегулИ.на площ от 1 072 м.кв., лице от 23,33м.л.
и дъно от 23,06м. л. Парцел VII -1600 в кв.71 с урегулИ.на площ от 966 м.кв.,
лице от 20,22м.л. и дъно от 20,06м.л. Планът не е създавал регулационни
отношения и страничната дворищна регулационна линия е била границата
между тях.
Със заповед № 811/08.09.1978г. е приет нов кадастрален и регулационен
план на гр. Велинград- частичен само за ЦГЧ, в който обхват не попадат
пр.имоти.
Следващият кадастрален и регулационен план на гр.Велинград от 1983г.,
одобрен от MCA със заповед № РД-14-03-163 /13.10.1983г., при който : за имот
с пл. № 4173 е отреден Парцел - VI1I-4173 в кв.71 с урегулИ.на площ от 903
м.кв. - лице от 20,33м.л. и дъно от 18,48м.л.,който е идентичен с Поземлен
имот с ИД 10450. 502.968 и с Парцел- VIII-1600 в кв.71 с урегулИ.на площ от
1 372 м.кв., лице от 23,33м.л. и дъно от 23,06м.л., до площта му от 908м.кв. ; за
имот с пл.№ 4174 е отреден Парцел - VII-4174,4175 в кв.71 с урегулИ.на площ
от 1 227м.кв. - лице от 26,22м.л. и дъно от 25,64м.л.,който е идентичен с
Поземлен имот с ИД 10450.502.969 и с Парцел VII -1600 в кв.71 с урегулИ.на
площ от 966 м.кв., лице от 20,22м.л. и дъно от 20,06м.л., до площта му от 966
м.кв. Планът не е създал регулационни отношения и имотните граници се
покриват с регулационните линии.
Със Заповед № 375/30.06.1998г. на кмета на Община Велинград е
одобрено изменението на дворищната регулация между Парцел - VII-
4174,4175 и Парцел- VIII-1600 в кв.71 по плана на гр.Велинград по имотната
граница, съгласно скицата проект към заповедта. С тази заповед е
възстановена вярната имотна граница между двата имота от
обезсиленият кадастрален и регулационен план на гр.Велинград, одобрен
със заповед №4326/06.08.1955г. на министъра на МКСБ за уличната регулация
8
и с негова заповед за дворищната регулация № 3683/26.07.1957г.
Представена е - СКИЦА М 1:500 на изменението на дворищната
регулация между Парцел - VII-4174,4175 и Парцел- VIII-1600 в кв.71 по плана
на гр.Велинград по вярната имотна граница, одобрено със Заповед №
375/30.06.1998г. на кмета на Община Велинград.
По обезсиленият кадастрален и сега действащия регулационен план на
гр.Велинград, одобрен с решение на Общ.съвет №229/04.08.2004г.г. двата
имота са със следния статут: ПИ с № 4173, с отреден УПИ - VIII-4173 в кв.71 с
урегулИ.на площ от 908м.кв. - лице от 20,33 м.л. и дъно от 18,48м.л.,
идентичен с Поземлен имот с ИД 10450.502.968 и с Парцел- VIII-1600 в кв.71
с урегулИ.на площ от 1 072 м.кв., лице от 23, 33м.л. и дъно от 23,06м.л., до
площта му от 908м.кв.; ПИ с № 4174, с отреден УПИ - VII-4174,4175 в кв.71 с
урегулИ.на площ от 1 227м.кв. - лице от 26,22м.л. и дъно от 25,64м.л.,
идентичен с Поземлен имот с ИД 10450.502.969 и с Парцел-УИ-1600 в кв.71 с
урегулИ.на площ от 966 м.кв., лице от 20,22м.л. и дъно от 20,06м.л., до
площта му от 966 кв. м.
Планът не е отразил възстановена вярната имотна граница между
двата имота, одобрена със Заповед № 375/30.06.1998г. на кмета на
Община Велинград по предходния КРП.
Към заключението има приложена комбинИ.на скица, видно от която
разликата между обезсиления план на гР. от 1998 г. и сега действащия план
възлиза на 166,06 кв. м.
Съдът отчете разликата между двете заключения по допуснатите съдебно-
технически експертизи, като даде вяра на изводите на вещото лице Б. Г., който
е изследвал в цялост документацията, касаеща спорния имот, в ключително и
Заповед З 375/30.06.1998 г. на кмета на гр. Велинград, видно от която
дворищно регулационния план, относим към имотите на ищеца и на
ответниците, е променен по общо съгласие на съсобствениците.
По делото са разпитани и свидетели.
Свидетелят Р. установява, че имотите на страните по делото са съседни,
като къщата на ищеца е в дъното. Сочи, че няма огР. между имотите и не
помни някога да е имало такава. Знае, че единият гараж принадлежи на Б. П.,
а другият на братът на Е. Г.. Същият заявява, че единствения вход до гаража
на ищеца е чрез съществуващата голяма порта и ако се затвори от
ответниците, ищецът не може да влиза в него.
Свидетелят Дамянов установява, че за гаража на Б. П. може да се влезе
единствено през имота на Е. Г.. Сочи, че между границата на имот 969 и 968
минава пътека между сгР. 1 и 2 на Касеви и Динкови, но сега има огР. и няма
достъп до къщата на ищеца. Не знае от кога е тази огР., която представлява
забити колове и опъната тел. След допълнително уточнение свидетелят внася
яснота в изложението си, а именно, че така поставената огР. не препятства
достъпа до сгР. № 3, осъществявано от съседния имот от север 969. По-късно
9
заявява, че огР. между двата имота с № 968 и 969 винаги е имало.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля Р., тъй като същите са
логични и последователни, впечатленията му са непосредствени и помни
ясно. От показанията на свидетеля Дамянов съдът намИ., че не може да бъдат
установени релевантните факти, тъй като е видна известна
непоследователност и вътрешна противоречивост. Веднъж казва, че няма огР.
между имотите, след това, че има огР., но не помни от кога, а накрая
заключава, че винаги е имало огР..
При горната фактическа обстановка съдът прие от правна страна
следното:
Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като
съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права
върху недвижимите имоти и техните носители. ДокументИ.нето на данните се
извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто
обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от
28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри
имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във
вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в
кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що
се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния
регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен
легитимИ.щият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на
запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено
значение или легитимИ.щ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя
непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в
данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към
момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри".
Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост,
поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите
или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния
регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след
решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2
ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Спорът за материално право най-често се
изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен
имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпорИ.н в съседен
10
имот. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, цели да установи безспорно
пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта.
По делото се установи, че е издадена Заповед № 375/30.06.1998 г. на кмета
на гр. Велинград, с която е изменен дворищно регулационния план, засягащ
частта, предмет на настоящия иск. През 1998 г. като устройствен закон
действа ЗТСУ, чиито правила следва да бъдат приложени, с оглед на това, че
фактическият състав на придобивното основание е осъществен по това време.
Разпоредбата на чл.33 ЗТСУ/отм./ урежда последиците от изменението на
дворищнорегулационния план според основанието, на което същото е било
извършено и визИ. хипотезите на изменение на регулационния план,
извършено на посочените в чл.32, ал. 1 ЗТСУ/отм./ основания, като предвижда
изрично предпоставките, които наред с влязлата в сила заповед за изменение
на плана следва да бъдат осъществени, за да се приеме, че регулацията е
приложена и парцелните граници следва да се приемат за имотни. В
хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗТСУ/отм./, при която влезлият в сила
дворищнорегулационен план е изменен със съгласие на всички пряко
заинтересувани собственици, законът не установява изискване новият план да
бъде създаден на основата на първоначалното /преди регулацията/ положение
на недвижимите имоти, нито установява правилото, че ако от деня на заемане
на придадените имоти по законния ред /в хипотезите на чл. 32, ал. 1,т. 2, 4 и 5
ЗТСУ /отм./ е изтекъл 10 годишен срок, парцелните граници се приемат за
имотни граници, нито правилото, че парцелните граници се приемат за
имотни /в хипотезите на чл.32, ал. 1,т. 1 и 3 ЗТСУ/отм./, ако до деня на
откриване на производството по изменението придадените имоти са били
заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено.
Не са предвидени допълнителни предпоставки, които следва да бъдат
реализИ.ни, за да се приеме, че регулацията е приложена и парцелните
граници следва да се приемат за имотни. При изменение на
дворищнорегулационния план по съгласие на заинтересуваните собственици
следователно регулационните линии получават значението и на имотни
граници от момента на влизане в сила на заповедта за изменение на
дворищнорегулационния план,доколкото изменението на регулационния план
е извършено не съобразно кадастралната основа, а по волята на
заинтересуваните собственици, и по реда на чл.134, ал. 2, т. 2 ЗУТ подробният
устройствен план не би могъл да бъде изменен /Решение 222 от 04.05.2010 г.,
постановено по гр. д. № 136/2009 г. на второ г. о. на ВКС, с докладчик съдията
Светлана Калинова/.
Т. е. в настоящият случай е видно, че собствениците на съседния на ищеца
имот /които се явяват ответници или праводатели на ответниците/ са дали
своето писмено съгласие с нотариална заверка на подписите, заради което
отношенията между страните следва да се регулИ.т от разпоредбата на чл. 33,
ал. 2 от ЗТСУ /отм./, т. е. дворищно – регулационния план от 1998 г. е породил
11
вещно действие и ищецът е придобил спорната част от имота в съответствие с
притежаваната от него идеална част.
Ищецът действително притежава 2/3 ид. ч. от от 539/1068 ид. ч. тъй като
собствеността върху имота е придобита, както следва: На 23.09.1961 г. ищецът
купува от М. П. и Й. П. 405/880 ид. ч., наред с Б. П., като всеки един от тях
получава собствеността върху 1/ 2 ид. ч. от предмета на продажбата. По време
на сключване на този възмезден договор Б. П. е в действащ граждански брак с
Радка П., който брак е сключен на 30.05.1965 г. и е прекратен със смъртта на
съпругата, настъпила през 2021 г. На 29.05.1971 г. е съставен констативен нот.
акт, с който ищецът и Б. П. са признати за собственици на 170 кв. м. от имот
пл. № 1601 и 18 кв. м. от имот 1597, по регулация върху процесната част от
имота, като отново всеки един от тях придобива по ½ ид. ч. от предмета на
констативния нот. акт, като частта на ищеца е в режим на СИО, с оглед
констатацията в акта за платени сметки по регулация. Видно от приложеното
по делото удостоверение за наследници ищецът Б. П. е придобил по силата на
наследяване от страна на съпругата му Радка Василева П. 1/3 ид. ч. от
наследството, тъй като наследява заедно с дъщеря им Блага Б.ова П., а синът
му Н. Б.ов П., починал на 08.10.2020 г. преди наследодателя, по реда на чл. 10,
ал. 2 от ЗН се замества от неговите низходящи – децата му Р. П., Петя П. и
третото лице – помагач Б. Н. П.. Т. е. общата идеална част е точно 2/3 от
претендИ.ните 593/1068 ид. ч. Дробта 593/1068 ид. ч. е образувана като са
сумИ.ни придобитите квадратни метри от ищеца и наследниците на съпругата
му /405, 170 и 18/ и са отразени в числителя, а знаменателят е образуван от
общата площ на ПИ 10450.502.968 по КККР на гр. Велинград - 880 кв. м. и
придаваемата част с площ от 170 + 18 кв. м.
Следва да се отбележи, че произнасянето на съда за грешка, изразяваща се
в 166,06 кв. м., при първоначално заявени 160 кв. м. не е произнасяне над
искането на ищеца, доколкото петитумът сезИ. съда с твърдяна грешка в
определени граници, които са релевантни, а въпросът за площта, заключена в
тези граници е въпрос на изчисления. Макар според настоящият съдебен
състав да е доказана собственост върху 2/3 ид. ч. от цялата спорна реална
част, възлизаща на 166,06 кв. м., съдът е длъжен да отговори на заявеното за
защита от ищеца право в размера, в който е търсена тази защита, а именно 2/3
от 593/1068 ид. ч.
С оглед гореизложеното съдът счита, че така предявеният иск е
основателен, тъй като отразеното в кадастралната карта не отговаря на
действителното пространствено разположение на правото на собственост на
ищеца.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да
присъди сторените по делото разноски на ответниците. Такива разноски се
претендИ.т в размер на 900 лв. разноски за експертизи, адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв., както и държавна такса в размер на 75
лв. В хода на устните състезания адв. Ц. е направила възражение за
12
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за
неоснователно. Делото се отличава с фактическа и правна сложност,
отчитайки приложимите материално правни норми, изследващи
правоотношения, породили се по време на действие на отменени закони, освен
това делото е протекло в 10 съдебни заседания, поради което и не се явява
прекомерно.
Ответникът Н. Т., чрез адв. П. счита, че не следва да се възлагат в тежест на
ответника Т. сторените от ищеца разноски, тъй като още изначално е признал
иска, а от друга страна е оттеглил пълномощното на Васил Томов Бучков.
Считал е, че упълномощаването е свързано с изменение на КК във връзка със
сгР. на един от ответниците, и по повод на делото е разбрал, че пълномощното
е използвано по друга причина. Съдът счита, че в случая действително следва
да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът не е
дал повод за завеждане на делото и е признал основателността на предявения
иск.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Н. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 168 срещу Е. М. Г.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 168, И. Д. А.
с ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
42, Н. Н. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ №
168, М. Ц. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ №
168, И. Ц. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ №
168, М. Ц. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ №
168 и С. Ц. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“
№ 168, иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР , по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 2/3 от 593/1068 ид. ч.
от реална част с площ от 166,06 кв. м. от ПИ с идентификатор 10450.502.969,
по КККР на гр. Велинград, одобрена със Заповед № РД – 18-1214/06.06.2018 г.
на ИД на АГКК, със следните граници на реалната част: от изток – ПИ
10450.502.1108, от юг – ПИ 10450.502.968, от запад – бул. „Съединение“, от
север границата между парцел VII и парцел VIII от кв. 71 по плана на гр.
Велинград, която реална част неправилно поради грешка е отразена в КККР на
гр. Велингард, одобрени със Заповед РД – 18-1214/06.06.2018 г. на ИД на
АГКК, като част от поземлен имот с идентификатор 10450.502.969, вместо в
съсобствения на ищеца поземлен имот с идентификатор 10450.502.968, която
част е отразена в скица на вещото лице Б. Г., обозначена с червени контури и
заключена между точките А, В, С, D, E и F, която е подписана от съда и е
неразделна част към решението.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО на Б. Н. П. с
13
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Хаджи Димитър“, бл. 13, вх. В, ет.
2, ап. 28 като трето лице помагач на страната на ищеца Б. Н. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 168 по предявеният
иск по чл.124 от ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
ОСЪЖДА Е. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 168, И. Д. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 42, М. Ц. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, бул. „Съединение“ № 168, И. Ц. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, бул. „Съединение“ № 168, М. Ц. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, бул. „Съединение“ № 168 и С. Ц. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 168 да платят на Б. Н. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 168 сторените от
него разноски по делото, както следва: разноски за експертизи в размер на 900
лв. /деветстотин/, адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 2000
лв. /две хиляди/, разноски за държавни такси в размер на 75 лв. /седемдесет и
пет/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
14