№ 6503
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507631 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 15200 от 29.12.2022 г. на СРС, 126 състав, постановено по гр. д. №
30537/2022 г., е ОТХВЪРЛЕН осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, предявен от
„ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****,
действащ чрез адвокатско дружество „Д.И. и съдружници“, БУЛСТАТ ****, представлявано
от управителя адв. Д.И. срещу „Застрахователно акционерно дружество: Д.Б.: Ж. и З.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №1,
действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.С. за заплащане на сумата от
1 636,84 лева, представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 44012132017614 от 2020 год. във връзка
с ПТП, реализирано на 05.07.2020 год. в гр. София, между МПС лек автомобил марка
„Митсубиши“, модел „Лансър“ с рег. №**** и МПС лек автомобил марка „Опел“, модел
„Мерива“, с рег. №**** по вина на водача на МПС с рег. №****, с включени 15 лева
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 08.06.2022 год. до окончателното й изплащане.
Ищецът е осъден на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на ответника сума в размер на 210
лева, представляваща разноски по делото.
Недоволен от решението е останал ищецът „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, който в
законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба, с която оспорва
първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и
1
постановено при нарушение на процесуалните правила. .Моли съда, да отмени
първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да уважи изцяло претенциите
на ищеца. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна „Застрахователно
акционерно дружество: Д.Б.: Ж. и З.“ АД, подава отговор на въззивната жалба, с която
оспорва същата като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Ищецът "ДЗИ-О.з." ЕАД излага в исковата молба, че на 05.07.2022 г. е настъпило ПТП
между л. а "Митцубиши Лансър" с рег. №****, управляван от С.П. и л. а. "Опел Мерива" с
рег. №****, управляван от Б.Б., който спрял рязко управлявания от него автомобил, без
видима причина, с което нарушил чл. 24, ал. 1 от ЗДвП. Към посочената дата собственикът
на л. а "Митцубиши Лансър" с рег. №**** имал сключен договор за застраховка "Каско+"
при ищеца, поради което предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
която е уважена от ищеца. Лекият автомобил е ремонтиран в сервиз, който издал фактура за
сумата от 1621, 84 лева с ДДС. С ликвидационен акт ищцовото дружество одобрило
посочената сума като обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от
застрахователното събитие, и сумата е заплатена на собственика на лекия автомобил.
От съставения констативен протокол е установено, че собственикът на л. а. "Опел
Мерива" имал сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответното
дружество, което обуславя правния интерес от предявяване на иска с правно основание чл.
411 от КЗ за възстановяване на процесната сума. Относно размера на обезщетението,
ищецът се позовава на чл. 499, ал. 2 от КЗ, според който отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" е в размер на действителната вреда, която в случая е
до размера на платеното на увреденото лице обезщетение.
След изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на
увреденото лице на основание чл. 410 от КЗ, поради което е изпратена регресна покана до
ответното дружество за възстановяване на процесната сума, която включва и 15, 00 лева
ликвидационни разходи. До датата на исковата молба сумата не е платена.
Предвид изложеното, ищецът предявява иск за осъждане на ответника да плати сумата
от 1621, 84 лева, регресно вземане по щета №*** и 15, 00 лева ликвидационни разходи,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й
плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество: Д.Б.: Ж. и З.“ АД е представил
писмен отговор в срок, в който изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Счита че вина за настъпване на ПТП
2
има изцяло водачът на другия автомобил, който е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП като не е
спазвал необходимата дистанция, за да избегне настъпване на ПТП при спиране на
движещото се пред него превозно средство. Излага съображения за нарушение на чл. 104 б,
т. 2 от ЗДвП, тъй като същият водач е използвал пътното платно за изпълнение на дрифт,
изгубил е контрол над управлявания автомобил, като е ударил задната си дясна врата в
задната броня на МПС, марка "Опел".
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен, респ. уважен предявения регресен иск с правно основание чл.411 КЗ и за да е
възможно ангажиране отговорността на ответното дружество, е необходимо доказване
кумулативното осъществяване на четири елемента от фактическия състав на
суброгационното право. На първо място, валидно застрахователно правоотношение към
датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на
процесния автомобил. На второ място, настъпване на застрахователно събитие, причинено
от трето лице – водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответника. На трето място, възникване на гражданска
отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената
връзка между ПТП и причинените вреди). На четвърто място, плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
В настоящия случай, страните спорят относно механизма на ПТП и вината за
настъпването му.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е дължимото застрахователно
3
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволеното увреждане.
Непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват
противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите, когато се ангажира
гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди, които са по
причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане или неизпълнено
договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.
Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко
деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т. е. между вредата и деянието
има причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /а не случайно/,
свързано с резултата т. е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици.
Следователно от значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на делинквента, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗдвП за участниците в движението
не съществува задължение да подпишат такъв протокол, а имат тази възможност единствено
при наличие на предпоставките, предвидени в същата, а именно – да са налице само
имуществени вреди и между тях да е постигнато съгласие. Допълнителен аргумент е
следващата буква „в“ на цитираната разпоредба, която урежда процедурата в случаите,
когато такова съгласие не е постигнато.
Несъмнено, двустранния констативен протокол е частен документ и като такъв се ползва
само с формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), но не и с материална
доказателствена сила, което прави задължително за съда преценката му да се основава на
вътрешно убеждение, съобразно всички събрани по делото доказателства. Въпреки това,
когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен
протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото,
настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме, че отразените в двустранния
констативен протокол факти са се осъществили. (Решение № 9566 от 6.06.2023 г. на СРС по
гр. д. № 62482/2022 г.; Решение от 13.09.2013 г. на СРС по гр. д. № 10985/2012 г. и др.).
С отговора на исковата молба, подаден от ответника, ответното дружество изрично
заявява, че оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и че вината за настъпването му
е поведението на водача на застрахования при него автомобил, което по същество
представлява оспорване на фактите, отразени в двустранния констативен протокол, в
изложения по – горе смисъл. Следователно, задължение на съда в подобна хипотеза е да
прецени отразеното в двустранния констативен протокол съобразно останалите данни и
доказателства по делото.
По делото пред първоинстанционния съд е прието и неоспорено от страните заключение
4
на вещото лице по назначената съдебно – автотехническа експертиза. Преценено съобразно
правилото на чл. 202 ГПК, въззивният съд счита, че същото е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно, като вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, поради което и следва да се кредитира като правилно и обосновано. Поради което,
представеният двустранен протокол от датата на ПТП, който е подписан от участниците в
него, е годен да установи механизма на ПТП, а от там и относно нанесените щети и
причинно-следствената връзка между ПТП и щетите, тъй като документът съдържа
необходимите реквизити за време, място и обстоятелствата, при които е настъпило
застрахователното събитие.
Вещото лице потвърждава, че при събраните по делото писмени доказателства,
процесното ПТП се е осъществило по начина, описан в Двустранния констативен протокол
от ПТП, като, обаче, посочва и че при предприето различно поведение от водачите и на
двата автомобила инцидентът е могло да не настъпи.
Предвид изложеното, настоящият състав на въззивния съд стига до различни правни
изводи относно виновното поведение на кой от водачите е причина за настъпване на ПТП.
В обжалваното решение съдът не е обсъдил в мотивите си поведението на водача на
лекия автомобил, застрахован при ответника, изразяващо се във внезапно спиране на лекия
автомобил от движение. Последното се потвърждава и от двустранния констативен протокол
и от заключението на вещото лице, посочени и по – горе в решението. Разпоредбата на
чл.24, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на превозни средства рязкото спиране, като
изключението е описано в края на същата разпоредба, а именно при необходимост за
предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. В настоящия случай от събраните по
делото писмени и гласни доказателства не съдържат данни, от които да е възможно да се
заключи, че спирането, предприето от водача на лекия автомобил, застрахован при
ответника е имало авариен, спасителен характер, какъвто изисква цитираната разпоредба.
Следователно в настоящият случай, не се установява преди настъпване на инцидента да е
било възможно настъпването на друго ПТП или да е създадена обстановка, застрашава
движението, която да оправдае внезапното спиране на водача на лекия автомобил.
Недоказан по делото остава аварийния характер на спирането, който да оправдае отпадане
на противоправността на поведението на водача на лекия автомобил, застрахован при
ответника. Настоящият състав на съда, стига до различен извод от първоинстанционния
съд, а именно, че това поведение е в нарушение с цитираната разпоредба и като такова е в
причинна връзка (потвърдена и от вещото лице в заключението по автотехническата
експертиза) с настъпилото ПТП.
Немотивиран е изводът на съда за това, че водачът на лекия автомобил е управлявал
превозното средство в нарушение на разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДвП. Действително, в
отговора си по задача шеста от заключението по съдебната автотехническа експертиза,
вещото лице посочва, от една страна, че водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца
е можело да избегне удара, като спазва необходимата дистанция и поддържа подходяща
скорост на движение, и от друга страна, че водача на лекия автомобил при съобразяване
5
начина на спиране автомобила от движение също ми могъл да допринесе за ненастъпване на
удара. Към вещото лице, обаче, не са формулирани изрично въпроси в насока определяне
скоростта на движение и дистанцията, на която се е движил водача на лекия автомобил,
застрахован при ищеца, респ. в заключението не се намират изводи на вещото лице, които да
отговорят са или не са биле съобразени от последния скоростта и дистанцията при
настъпване на ПТП. Единственият ориентир в тази насока биха могли да бъдат показанията
на разпитания свидетел С.П., който посочва скорост на движение около 40 км в час, като
това е в момента на предприемане на изпреварването, а относно скоростта на движение
преди това, свидетелят изрично посочва, че не си спомня скоростта, с която се е движил.
Изводът, до който настоящият състав на въззивния съд достига, при преценка на
събраните в първоинстанционното производство доказателства, писмени и гласни такива, е
че противоправно и виновно е поведението единствено на водача на лек автомобил "Опел
Мерива" с рег. №****, изразяващо се в управление на превозното средство в нарушение на
чл.24, ал.1 от ЗДвП, което му поведение не е обусловено от опит за предотвратяване на
настъпване на ПТП, което да изключва противоправния характер на действията му.
Твърдяното по делото нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек
автомобил „Митсубиши“, модел „Лансър“ с рег. №****, възприето от първоинстанционния
съд за осъществило се, не се установява да е извършено от събраните доказателства за
механизма на ПТП и условията и обстановката, при която същото се е осъществило.
Съдебната автотехническа експертиза, двустранния констативен протокол и гласните
доказателства, събрани чрез разпита на допуснатия по делото свидетел, безпротиворечиво и
последователно установяват един и същ механизъм на ПТП, като всички доказателства си
кореспондират и относно поведението на водачите на двата леки автомобила, поради което
настоящата инстанция напълно ги кредитира. Наличието на противоправно поведение от
страна и на шофьора на лек автомобил „Митсубиши“, модел „Лансър“ с рег. №**** и
доказването му по делото би имало значение единствено за възражението за съпричиняване,
въведено още с отговора на исковата молба. Аргумент за това е, че дори по делото да бе
установено и твърдяното нарушение на чл.24, ал.1 от ЗДвП, същото не изключва
отговорността за нарушение на друга законова разпоредба от водача на другия автомобил.
Противоправното поведение на единия от участниците в ПТП, не оправдава насрещното
противоправно поведение на другия участник в ПТП. Доколкото, обаче, такова не се
установява, единствено противоправното поведение на шофьора на лек автомобил "Опел
Мерива" с рег. №**** е в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.
Въззивният съд счита, че ищецът, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, в условията на пълно и главно доказване е
установил, че е са реализирани елементите от фактическия състав на чл.411 КЗ, респ. за
ангажиране на отговорността на дружеството - ответник. При това положение на основание
чл.271 от ГПК въззивният съд отменя изцяло първоинстанционното решение.
По разноските:
При този изход на спора въззивника има право на направените от него разноски за
6
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Въззивникът е изпълнил
задължението си относно доказване реалното плащане на адвокатско възнаграждение, като
представя Договор за правна защита и съдействие, подписан между страните, в който е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 556,32 лева, като е указано, че същото е
платено по банков път. Представено е и платежно нареждане за заплащане на посочената
сума от 11.04.2023 год. Представен е и списък с разноски по реда на чл.80 ГПК. Предвид
направеното възражение за прекомерност, настоящият състав намира същото за
неоснователно. Предвид материалния интерес по делото, възнаграждението се изчислява по
реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същият възлиза в размер на 436,68 лева. Предвид броя на проведените
съдебни заседания, извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че претендираното възнаграждение в размер на 556,32 лева за
справедливо.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 15200 от 29.12.2022 г. на СРС, 126 състав, постановено по гр. д.
№ 30537/2022 г., е ОТХВЪРЛЕН осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, предявен от
„ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****,
действащ чрез адвокатско дружество „Д.И. и съдружници“, БУЛСТАТ ****, представлявано
от управителя адв. Д.И. срещу „Застрахователно акционерно дружество: Д.Б.: Ж. и З.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №1,
действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.С. за заплащане на сумата от
1 636,84 лева, представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 44012132017614 от 2020 год. във връзка
с ПТП, реализирано на 05.07.2020 год. в гр. София, между МПС лек автомобил марка
„Митсубиши“, модел „Лансър“ с рег. №**** и МПС лек автомобил марка „Опел“, модел
„Мерива“, с рег. №**** по вина на водача на МПС с рег. №****, с включени 15 лева
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 08.06.2022 год. до окончателното й изплащане, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество: Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №1, действащ чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А.С. на основание чл.411 КЗ да заплати на
„ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****,
действащ чрез адвокатско дружество „Д.И. и съдружници“, БУЛСТАТ ****, представлявано
от управителя адв. Д.И. сумата от 1 636,84 лева, представляваща непогасено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под №
44012132017614 от 2020 год. във връзка с ПТП, реализирано на 05.07.2020 год. в гр. София,
7
между МПС лек автомобил марка „Митсубиши“, модел „Лансър“ с рег. №**** и МПС лек
автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“, с рег. №**** по вина на водача на МПС с рег.
№****, с включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.06.2022 год. до
окончателното й изплащане.
„Застрахователно акционерно дружество: Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №1, действащ чрез процесуалния си
представител юрисконсулт А.С. да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ****, действащ чрез адвокатско дружество „Д.И. и
съдружници“, БУЛСТАТ ****, представлявано от управителя адв. Д.И. от 556,32 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и 32,74 лева,
представляваща заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8