№ 22625
гр. С., 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110151772 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк.
К., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1 038,01 лв. (с вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а.
„Фиат“ с рег. № ********, от настъпило на 23.01.2024 г. в гр. С. пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. № ******, гражданската
отговорност на който е застрахована по силата на сключен със ЗК "ЛЕВ ИНС" АД договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна
лихва за период от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2024 г. по ч.гр.д. №
39408/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
23.01.2024 г., в гр. С., на ул. „Хемус“ до № 56 (кв. „Гео Милев) било реализирано
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на л.а. „Фиат 500“, с рег. № ********, и
л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. № ********. Сочи, че събитието е настъпило по вина на водача на
л.а. „Хонда ЦРВ“, който извършил необезопасена маневра за потегляне на заден ход и
ударил паркираният зад него л.а. „Фиат 500“. Излага доводи, че в резултат от настъпилото
ПТП били реализирани щети по л.а. „Фиат 500“, по отношение на който била налице
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица №
*****. Сочи, че за настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол, в който
било отбелязано, че същото е било реализирано по вина на водача на л.а. „Хонда ЦРВ“, с
рег. № ********. Твърди, че към датата на събитието гражданската отговорност на водача на
л.а. „Хонда ЦРВ“ била застрахована при ответното дружество. Сочи, че доколкото има
качеството на застраховател по отношение на увреденото МПС, пред дружеството е било
заявено искане за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което е била
1
образувана ликвидационна преписка, като били извършени оглед и опис на щетите по
автомобила. Сочи, че необходимите ремонтни дейности за възстановяване на нанесените
щети по автомобила били извършени в автосервиз, като стойността им възлизала на 1023,01
лв. Твърди, че дружеството е заплатило сумата с преводно нареждане от 22.02.2024 г., като
били реализирани и ликвидационни разходи на стойност от 15 лв. Поддържа, че с
изплащането на дължимото застрахователно обезщетение е встъпил в правата на
застрахования срещу застрахователя на делинквента. В тази връзка, с писмо отправил
регресна покана до ответното дружество, но плащане не последвало. Ето защо моли съда да
уважи предявения иск, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
посочената сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.06.2024 г. до
окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2024 г. по ч.гр.д. № 39408/2024 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. И., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на описаното
ПТП, вината и противоправното деяние на водача на л. а. „Хонда ЦРВ“. Релевира
възражение, че размерът на заплатените от ищеца ремонтни дейности бил прекомерно
завишен. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на
МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и
застрахователна полица № ***** със срок на действие от 18.07.2023г. до 17.07.2024г., се
установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско на МПС”, по силата на
който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС,
както и че в срока на действие на договора – на 23.01.2024г., около 13:40 ч., в гр. С., на ул.
„Хемус“ до № 56 (кв. „Гео Милев“), е настъпило пътнотранспортно произшествие – водачът
на лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № ********, който е паркирал, предприема маневра за
излизане на заден ход, при което реализира ПТП с паркирания лек автомобил „Фиат 500“, с
рег. № ********, при което на посоченото моторно превозно средство с рег. № ******** са
2
били причинени материални щети. Безспорно е, че застрахователят-ищец е изплатил
обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 1023,01 лв.,
като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., т.е. общо 1038,01 лв., поради
което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.
От заключението на САТЕ и показанията на свидетеля Р. М. С. несъмнено се
установява, че действията на водача на лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № ********,
съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, тъй като преди предприемане на маневрата не се е убедил, че няма
да създаде опасност за намиращия се зад него автомобил, респ. при предприемане на
маневрата не се е съобразил с неговото положение. Съгласно заключението на приетата
съдебно – автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от това деяние за
собственика на увреденото МПС - „Фиат 500“, с рег. № ********, са произлезли вреди.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2
ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е
необорена и следователно следва да бъде приложена.
В проведеното на 28.11.2024 г. открито съдебно заседание процесуалният представител
на ответника е релевирал възражение за съпричиняване, аргументирано с твърдението, че
л.а. „Фиат 500“, с рег. № ********, е бил паркиран на необозначено за това място и е
препятствал извършването на маневри. Съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид
дадените разрешения във формираната последователна практика на ВКС, съгласно
разпоредбата на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването
или погасяването на спорното право. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба
ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения, като в доклада си по делото съдът
е длъжен да посочи обстоятелствата, от които претендираните права и съответните въведени
от страните възражения произтичат. Затова, съдът не следва да се произнася по възражение
на ответника, повдигнато за първи път след срока за отговор на исковата молба, освен ако не
се касае до хипотезата на особени непредвидени обстоятелства (в този смисъл е и
Определение № 60707/21.12.2021 г. по т. д. № 785/2021, I т. о. на ВКС). В настоящия случай
в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, ответникът, чрез
процесуалния му представител, не е релевирал възражение за съпричиняване, основано на
твърдения, че л.а. „Фиат 500“, с рег. № ********, е бил паркиран на необозначено за това
място и е препятствал извършването на маневри. В проведеното на 28.11.2024 г. открито
съдебно заседание процесуалният представител на ответника е релевирал за първи път
възражение за съпричиняване, което е основано на съществуващи и известни на ответника
към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на
спорното право. Предвид гореизложеното правото на ответника да заяви това възражение е
преклудирано. Независимо от гореизложеното и само за пълнота следва да се отбележи
следното. В трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 206 от 12.03.2010 г. по
т.д.№ 35/2009 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение № 54 от 22.05.2012 г. по т.д.№ 316/2011 г.
по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д.№ 1858/2013 г. по описа на
ВКС, І ТО, е прието, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от увредения, водещо до намаляване на дължимото обезщетение.
Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е последният да е негово следствие. Само такова поведение на увредения, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди, би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай по делото не се
установява такова поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, на водача на
3
л. а. „Фиат 500“, с рег. № ********, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. В такава връзка, с оглед установения по делото механизъм на ПТП, се
намира единствено поведението на водача на л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. № ********, който е
предприел маневра, без да се съобрази с местоположението на вече паркираното МПС
„Фиат 500“, с рег. № ********, което е имал възможност да възприеме, и без да подсигури
безопасност на маневрата, в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което е ударил
процесното МПС. Дори и съдът да приеме, че лекият автомобил „Фиат 500“ e бил паркиран
в нарушение на установените правила, в какъвто смисъл са изложените от процесуалния
представител на ответника доводи, то това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да
обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото по делото не е установено
същото да е способствало за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка (в този
смисъл Решение № 3429 от 30.05.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 8980/2017 г. и др.). Отделно от
това, ответникът не е установил в условията на пълно и главно доказване, че начинът, по
който е бил паркиран увреденият автомобил, е препятствал преминаването на л.а. „Хонда
ЦРВ“, в който случай възражението за съпричиняване би могло да бъде основателно.
Възражението за съпричиняване би било основателно и в ситуация, при която водачът на л.а.
„Хонда ЦРВ“ предприема процесната маневра и в същото време водачът на л.а. „Фиат 500“
паркира процесното МПС в нарушение на чл. 98 ЗДвП. Напротив, в конкретния случай
произшествието е настъпило единствено поради действията на водача на л.а. „Хонда ЦРВ“,
който не е преценил разстоянието и въпреки паркирания автомобил, е могъл да възприеме
цялата пътна обстановка. От горното се налага извод, че причина за ПТП-то е единствено
неправилната преценка на застрахования при ответника водач, а паркираният автомобил
„Фиат 500“ не станал пряка причина за произшествието, поради което възражението за
съпричиняване е неоснователно и не е налице основание за намаляване на дължимото на
ищеца регресно обезщетение по чл. 411 КЗ.
Не е предмет на спор фактът, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху действителния размер на
претърпените вреди, вследствие на процесното ПТП, която доказателствена тежест се носи
от ищеца.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по
средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ в размер на 1023,01
лв.
Следователно предявеният иск е основателен до пълния предявен размер плюс 15 лв.
ликвидационни разходи или общо 1 038,01 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.06.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на разноските:
4
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът. В заповедното производство същият е сторил разноски в размер на 25
лв. за държавна такса, вкл. претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 50 лв. или общо 75 лв. В исковото производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 25 лв., за САТЕ в размер на 300 лв., за разпит на
свидетел в размер на 200 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв. или общо 700 лв. Следователно, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в общ
размер на 75 лв. и за исковото производство в общ размер на 625 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ, че ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, дължи на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Княз
Ал. Дондуков” № 68, сумата в размер на 1 038,01 лв. (с вкл. 15 лв. ликвидационни
разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а. „Фиат“ с рег. №
********, от настъпило на 23.01.2024 г. в гр. С. пътнотранспортно произшествие по вина на
водача на л.а. „Хонда ЦРВ“, с рег. № ******, гражданската отговорност на който е
застрахована по силата на сключен със ЗК "ЛЕВ ИНС" АД договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва за
период от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2024 г. по ч.гр.д. № 39408/2024
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело
№ 39408/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в, в размер на 75 лв., както и направените
разноски в исковото производство пред СРС в размер на 625 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5