НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 261984
гр. Варна, 17.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 30 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Ю.” ЕООД, с ЕИК *** и седалище
и адрес на управление:***, , представлявано от управителя Ю.Б.Ц., чрез
пълномощника му адв. В.Г. - САК срещу П.Ж.Ж., с ЕГН ********** и адрес ***, с
която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
№ 260030/12.08.2020г. по ч.гр.д.№ 9525/2020. по описа на ВРС:
сумата от 83.97 лв. /осемдесет и три лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение по Договор от ***г., с клиентски № *** сключен между „***”
ЕАД, ЕИК *** и П.Ж.Ж., ЕГН:**********, за което е издадена фактура № ***г., като в последствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „***” ЕАД в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК ***,
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата ***г.
и от „С.Г.Г.“ ЕАД на настоящия заявител „Ю.” ЕООД, ЕИК:*** по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата ***г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. между „***“ ЕАД като доставчик на телекомуникационни услуги и П.Ж.Ж. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***, с който потребителят добавил за ползване мобилен номер ***, по избран тарифен план VIVACOM i-Traffic XL, с месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер *** от дата *** г., между ответника П.Ж.Ж.. ЕГН ********** и „***" ЕАД, ЕИК: *** били издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна услуга, а именно: *** г„ *** г., за периода от 22.03.2017 г. до 21.05.2017 г.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 04/2017г. и за месец 05/2017г.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ***/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът имал следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, *** имала право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер №***, крайна фактура №*** от дата *** г., с начислена обща сума за плащане.
В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който ищецът претендира неустойка в редуциран размер от 83.97 лв. (осемдесет и три лв. и 97 ст.), фактурирана била цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 26.07.2017 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента VIVACOM i-Traffic XL за мобилен номер *** до *** г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата *** г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на *** ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) ".
Претендираната сума в размер на 83.97 лв. (осемдесет и три лв. и 97 ст.) лева била формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса по избрания от потребителя тарифен план.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „***" ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза от договорa.
Ответникът не изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната обусловило правото на мобилния оператор „***“ ЕАД да прекрати предсрочно гореописания договор на дата ***г. /като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 83.97 лв. (осемдесет и три лв. и 97 ст.), уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: „ С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на *** ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) ", представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключените договори, както следва: (3x27,99лв) или общо 83.97 лв. (осемдесет и три лв. и 97 ст.), за което била издадена фактура *** г., за периода от 22.07.2017 г. до 21.08.2017 г.
Ищцовото дружество придобило вземането срещу П.Ж.Ж., с ЕГН ********** въз основа на договор за цесия от дата *** г., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК ***, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от *** г., с прехвърлител на вземания „***“ ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „***“ ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Доколкото липсвали специални изисквания как да бъде извършено уведомяването на длъжника за сключения договор за цесия, то ищецът прави искане длъжникът /ответникът/ да се счита за уведомен с получаване на исковата молба и приложените към нея уведомления.
Ищцовото дружество подало заявление, по което било образувано ч.гр.д.№ 9525/2020г. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което породило у ищеца правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането си.
Ищецът моли за уважаване на предявения иск, присъждане на направените разноски и прави искания по доказателствата.
Ответникът не е изразил становище по иска, като не е депозирал писмен
отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по делото съдебно
заседание, и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни. Ищецът е представил надлежно заверени за вярност и неоспорени в срока по чл.133 ГПК договори за мобилни услуги, подробни справки за потреблението на мобилни услуги за процесния период, както и договори за цесия, с които твърди да е придобил вземането срещу ответника. Предвид приетите по делото и неоспорени в срока по чл.131 ГПК писмени доказателства, съдът намира, че исковата претенция е вероятно основателна.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 205лв., от които 25 лева заплатена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената искова претенция спрямо претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 205 лв., от които 25 лева заплатена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Ж.Ж., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „Ю.” ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление:***, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 401/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 1154/2020г. по описа на ВРС:
сумата от 83.97 лв. /осемдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по Договор от ***г., с клиентски № *** сключен между „***” ЕАД, ЕИК *** и П.Ж.Ж., ЕГН:**********, за което е издадена фактура № ***г., като в последствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „***” ЕАД в полза на „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата ***г. и от „С.Г.Г.“ ЕАД на настоящия заявител „Ю.” ЕООД, ЕИК:*** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата ***г.
ОСЪЖДА П.Ж.Ж., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.” ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление:***, сумата от 205 /двеста и пет/ лева, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Ж.Ж., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.” ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление:***, сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 9525/2020г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: