РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. Ямбол, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Д.
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело №
20232330100783 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на Н. А. К. от гр. Я.
против А. В. А. от гр. Я., с която желае да се постановите решение, с което:
На основание чл.232 ал.2 ЗЗД да се осъди ответницата да й изплати
сумата от 720 лв., представляваща неизплатен наем за периода от 21.06.2022
г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.232 ал.2 ЗЗД да се осъди ответницата да й заплати
сумата от 1249.97 лв., представляваща дължими консумативни разходи,
свързани с ползването на имота за периода от 01.01.2023г. до 31.03.2023г. за
ел.енергия и за целия срок на договора за вода, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното и изплащане.
На основание чл.92 ал.1 ЗЗД вр. с чл.18 от договора за наем, да се
осъди ответницата да заплати сумата от 433.20 лв., представляваща дължима
неустойка за забавено заплащане на дължимия наем.
Твърди се, че съгласно Нот.акт №***, т.***, рег.№ ***, дело №***г. на
*** М. Д., ищцата е придобила по наследство от *** си А. П.К. - б.ж. на гр.
Я., заедно с ***, недвижим имот – Апартамент №***, с административен
адрес - гр. Я. ж.к.***
Съгласно договор за наем от 21.05.2022 г. отдала въпросния имот под
наем на ответницата за срок от една година. Съгласно чл.3 от горепосочения
договор уговореният месечен наем бил в размер на 333 лв. и следвало да бъде
1
заплащан от 20 до 25 число на месеца.
Съгласно допълнително споразумение към договор за наем от
21.05.2022 г., с дата 21.06.2022 г. се договорили с ответницата да й
предоставят за ползване под наем още една стая в апартамента, ползван от
наемателя, срещу допълнителен месечен наем в размер на 37.00 лв., като с
тази сума се увеличи дължимия наем за апартамента.
С оглед въпросните договорки дължимия месечен наем за имота
станал в общ размер на 370 лв. месечно.
Въпреки договорките, обаче, ответницата не заплащала пълния
уговорен наем за наетия апартамент.
Съгласно ПКО № ***г., същата е изплатила наем за периода от
21.06.2022 г. до 21.07.2022 г. в размер на 333 лв., вместо 370 лв. Налице е
остатък от 37.00лв., който и към настоящият момент не е изплатен.
Съгласно ПКО №*** г. ответницата е изплатила сумата от 1050 лв.,
представляваща наем за три месеца по 350 лв., или от 21.07.2022 г. до
21.08.2022 г. - 350лв., от 21.08.2022 г. до 21.09.202 г. – 350 лв. и от 21.09.2022
;
г. до 21.10.2022 г.- 350 лв. С оглед на факта, че дължимият наем е в размер на
370 лв., за всеки от тези месеци, ответницата дължи още по 20 лв. или общо
60лв.
Съгласно ПКО №*** г. ответницата е изплатила сумата от 600 лв.,
представляваща наем за периода от 21.10.2022 г. до 20.12.2022 г., или от
21.10.2022 г. до 21.11.2022 г. – 300 лв. и от 21.11.2022 г. до 21.12.2022 г. – 300
;
лв. Остават неиздължени общо – 140 лв.
Съгласно ПКО № *** г. са изплатени 350 лв., представляващи наем от
21.12.2022 г. до 21.01.2023 г. Дължими остават още 20.00 лв.
Съгласно ПКО № *** г. са изплатени 400 лв., от които 350 лв. наем за
периода от 21.01.2023 г. до 21.02.2023 г.и с 50 лв. е доплатен наем за периода
/
от 21.10.2022 г. до 21.11.2022 г. Това на практика означава, че изплатеният
месечен наем за периода 21.10.2022 г. до 21.11.2022 г. е 350лв., т.е. за този
месец остава да се дължат 20лв., а за следващият месец - т.е. от 21.11.2022 г.
до 21.12.2022 г. – 70 лв., или общо – 90 лв.
Сочи, че не е изплатен изцяло наемът за месеците от 21.02.2023 г. до
21.03.2023 г. – 370 лв. и от 21.03.2023 г. до 31.03.2023 г. – 123 лв.
2
Общата дължима сума за неизплатен наем за периода от 21.06.2022 г.
до 31.03.2023 г. е 720 лв.
Въпреки уговорката ответницата не изплатила горепосочения наем.
Същата се изнесла от жилището, без да се издължи, като заявила, че отива да
живее и работи в Г. Щяла да се издължи, но в момента нямала.
Освен дължимият наем, се оказало, че ответницата не е заплащала и
консумативните разходи за ползването на апартамента, т.е. разходите за ток и
вода.
Съгласно фактура № *** г. за ползвания от нея апартамент се дължи
сумата от 517.07 лв. - ел. енергия за периода от 02.01.2023 г. до 01.02.2023 г.
Съгласно фактура № *** г. за ползвания апартамент се дължи сумата
от 366.06 лв. - ел. енергия за периода от 02.02.2023 г. до 01.03.2023 г.
За периода от 02.03.2023 г. до 31.03.2023 г. все още няма издадена
фактура, но е извършено засичане на електромера от служители на енерго-то,
и е установено, че са изразходвани 177 киловат часа, или ел. енергия за 37.00
лв.
Общата сума, дължима за изразходвана ел. енергия за периода от
01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. е в размер на 920.13 лв.
Ищцата твърди, че от момента на сключване на договора ответницата
не е заплащала изразходваната вода за жилището. Съгласно покана за
доброволно изпълнение дължимите суми за вода към 23.03.2023 г. са в размер
на 293.84 лв. Допълнително било извършено замерване на изразходваните
кубици за м. март 2023 г. от служител на ВиК ЕООД като се оказало, че до
31.03.2023 г. се дължат още 8 кубика вода по 4.50 лв. за кубик или общо 36.00
лв. Общата сума, дължима за ползвана вода, е в размер на 329.84 лв.
Общата стойност на неизплатените консумативни разходи за ток и
вода, свързани с ползването на имота, предмет на договора за наем, са в
размер на 1249.97 лв. Съгласно чл.232 ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да
заплаща и разходите, свързани с ползването на вещта.
С оглед на изложеното, ищцата желае да се постанови решение, с
което да се осъди ответницата да заплати сумата от 1249.97 лв.,
представляваща дължими консумативни разходи, свързани с ползването на
имота, от които 920.13 лв. - разходи за ползване на ел. енергия за периода от
3
01.01.2023 г. до 31.03.2023 г., и 329.84 лв. - разходи за вода за целия срок на
договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 18 от договора за наем от 21.05.2022 г. се уговорили, че
при просрочване на задължението за заплащане на наем наемателят следва да
дължи неустойка за всеки просрочен ден по 1% от дължимата сума. В
настоящият случай дължимата неустойка върху просрочения наем от 720 лв. е
в размер на 433.20 лв. Договорът е прекратен, поради виновно неизпълнение
на задължението на ответницата да заплаща дължимия наем в срок, както и
поради неизплащане на дължимите консумативни разходи за ползването.
Същата се е изнесла от жилището, като заявила, че отива да живее и работи в
Г., без да заплати дължимите суми.
Моли да се постанови решение, с което на основание чл.92 ал.1 ЗЗД вр.
с чл.18 от договора за наем, да се осъди ответника да заплати сумата от
433.20 лв., представляваща дължима неустойка за забавено заплащане на
дължимия наем .
В хода на съдебното дирене претенцията се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначения от съда особен представител на ответника, с който се оспорва
изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана. В съдебно
заседание заявява, че ако съдът прецени исковете за основателни, то същите
да бъдат уважени съобразно изчислените суми от вещото лице и съответно да
се присъдят разноски в полза на ищеца, съобразно уважените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения договор за наем сключен между страните на
21.05.2022г. Н. А. К. е предоставила на А. В. А. за временно и възмездно
ползване на своя апартамент в гр.Я., ж.к. *** срещу месечен наем от 333лв. В
договора е записано, че при подписване на договора е заплатен наема за
периода от 21.05.2022г. до 21.06.2022г. и депозит в размер на 333лв. Уговорен
е срок от една година, както и неустойка при просрочване на заплащането на
уговорения наем по 1% от дължимата сума, а съгл.19 от договора страните са
уговори, че при прекратяване на договора без предизвестие или по вина на
наемателя той дължи на наемодателя неустойка в размер на депозита. Към
4
договора е подписан и приемо-предавателен протокол. С допълнително
споразумение от 21.06.2022г. е предоставена под наем още една стая от
апартамента, срещу уговорен месечен наем от 37 лв., заедно с наема от
333лв., като общата наемна цена на целия апартамент е 370лв. Към
допълнителното споразумение е подписан приемо-предавателен протокол.
Видно от нотариален акт № ***, том ***, дело № ***г. на *** № ***,
А. П.К. е дарил на А. П.К. ¼ идеална част от апартамент ***, находящ се в
гр.Я., ж.к.***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 87374.547.29.22.40 по КК на града , целият с площ от 89,63 кв.м., с
прилежащото му таванско и избено помещения. Видно от удостоверение за
наследници на А. П. К. и акт за смърт, същият е починал на ***г., като за свои
наследници е оставил ищцата – негова *** и *** – М. А. К.
„В и К“ЕООД – гр.Я. е изпратило до ищцата покана за доброволно
плащане на сумата от 293.84лв., дължима към 23.03.2023г. за имота й в гр.Я.,
ж.к.*** партида ***: ***.
С исковата молба са представени проверка и плащане на сметки от
27.03.2023 г., зав. копие на приходен касов ордер № *** г., зав. копие на
приходен касов ордер № *** г., зав. копие на приходен касов ордер № *** г.,
зав. копие на приходен касов ордер № *** г. и зав. копие на приходен касов
ордер № *** г., съгласно които ответницата е заплатила наем от 330лв.,
1050лв., 600лв.,350лв. и 400лв. Допълнително ищцата е представила
уведомление за прекратяване на договор от 30.03.2023 г., разписка № *** г.,
приложение към разписка № *** за фактура *** г., приложение към разписка
№ *** за фактура *** от 21.12.2022 г., приложение към разписка № *** за
фактура *** от 24.02.2023 г., приложение към разписка № *** за фактура ***
от 24.03.2023 г., приложение към разписка № *** за фактура *** от 25.112022
г., приложение към разписка № *** за фактура *** от 21.12.2022 г.,
приложение към разписка № *** за фактура *** от 25.01.2023 г., приложение
към разписка № *** за фактура *** от 24.02.2023 г., приложение към
разписка № *** за фактура *** от 24.03.2023 г., разписка № *** от 30.03.2023
г., приложение към разписка № *** за фактура *** от 09.02.2023 г.,
приложение към разписка № *** за фактура *** от 09.03.2023 г., разписка №
*** от 30.03.2023 г.
5
По искане на ищцата по делото бе назначена и изготвена съдебно-
икономическа експертиза, според което заключение дължимият наем
подоговор за наем на недвижим имот от 21.05.2022г. и допълнително
споразумение от 21.06.2022г. за периода от 21.06.2022г. до 31.03.2023г. е в
размер на общо 3449,35лв. Пратените от ответницата суми, вкл. и платения
депозит при сключване на договора са в размер на общо
3066,00лв.Непогасеният остатък за наем е в размер на общо 383,35лв., от
които: 264,00лв. – остатък за периода 21.02.2023г. – 21.03.2023г. и 119,35лв. –
за периода 22.03.2023г. - 31.03.2023г. Според заключението съгласно
представените от ищцата платежни документи, общият размер на
консумативните разходи за ел.енергия и вода е 1277,32лв., от които: за вода –
за периода 26.09.2022г. 0 23.02.2023г. – общо 387,19лв., за ел.енергия – за
периода 02.01.2023г. – 01.03.2023г. – общо 890,13лв. Според експертизата
неустойката по чл.18 от договора, изчислена за периодите на забава – до
датата на подаване на исковата молба – 28.03.2023г. , е в размер на общо
219,68лв. Съдът кредитира изцяло заключението на експертизата, като пълно
и обективно дадено.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно комулативно съединени искове с правно
осн.чл.232,ал.2 от ЗЗД във вр.с чл. 228 от ЗЗД и чл.92,ал.1,изр.1-во от ЗЗД във
вр.с чл.18 от сключения договор за наем.
Съгл. чл.232,ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена
и разходите, свързани с ползуването на вещта.
Безспорно се установява, че между страните по делото е налице
възникнало облигационно правоотношение по договор за наем от 21.05.2022г.
и сключено допълнително споразумение към него от 21.06.2022г., който е бил
прекратен на 30.03.2023г. Имота предмет на договора е бил предоставен за
ползване от наемодателя на наемателя с приемо-предавателни протоколи,
подписани от двете страни.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
ответницата е ползвала през процесния период собствения на ищцата
апартамент, находящ се в гр. Я., ж.к. *** като за периода от 21.02.2023г. –
31.03.2023г. същата не е заплащала дължимия на ищцата наем, който възлиза
6
на сумата от 383,35 лв., съгл. неоспореното заключение на СИЕ, до който
размер искът е основателен и доказан, като за разликата до 720лв. следва да се
отхвърли. Ответницата дължи и разходите по ползването на апартамента,
включващи ел.енергия и вода консумирани от нея, които възлизат на сумата
от общо 1277,32 лв. за периода от 01.01.2023г. до 31.03.2023г. Предвид
диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да се уважи до
предявеният от 1249,97лв.
В чл.18 от договора страните са уговори неустойка при просрочване на
заплащането на уговорения наем по 1% за всеки просрочен ден от дължимата
сума. Според заключението на експертизата тази неустойка за периодите на
забава – до датата на подаване на исковата молба – 28.03.2023г. , е в размер на
общо 219,68лв., поради което съдът намира иска по чл.92 от ЗЗД за
основателен и доказан до този размер, като искът до предявеният от 433,20лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото ответницата дължи на ищцата направените
от нея разноски по делото. Същата е представила списък на разноските,
според който тя е направила такива от общо 1420,16лв. Съобразно уважената
част от исковете ответницата дължи разноски в размер на 1095,03лв.
Воден от гореизложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.Я.,
ул.*** на осн. чл.232,ал.2 от ЗЗД във вр.с чл. 228 от ЗЗД да заплати на Н. А.
К., ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.*** сумата от 383,35лв., представляваща
неизплатен наем за периода от 21.02.2023г. – 31.03.2023г.., като искът за
разликата от 383,35лв. до 720.00лв. отхвърля като неоснователен, ведно със
законна лихва считано от датата на подаване на иска в съда – 28.03.2023г. до
окончателно о изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. В. А. да заплати на Н. А. К. на осн. чл.232,ал.2 от ЗЗД във
вр.с чл. 228 от ЗЗД сумата от 1249,97 лв., представляваща разходи за
ел.енергия и вода свързани с ползването на наетия апартамент за периода от
01.01.2023г. до 31.03.2023г., ведно със законна лихва считано от датата на
подаване на иска в съда – 28.03.2023г. до окончателно о изплащане на сумата.
7
ОСЪЖДА А. В. А. да заплати на Н. А. К. на осн. и чл.92,ал.1,изр.1-во от
ЗЗД във вр.с чл.18 от сключения договор за наем, неустойка в размер на
219,68лв., като искът за разликата от 219,68лв. до 433,20лв. отхвърля, като
теоснователен.
ОСЪЖДА А. В. А. да заплати на Н. А. К. направените по делото
разноски в размер на 1095,03лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
8