ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 811
гр. София, 12.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110160029 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на Община Петрич, представлявана от кметът на
общината - Димитър Петров Бръчков, срещу „ФИРМА“ ЕООД с искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 20 000 лв. без ДДС, представляваща неустойка по договор за
предоставяне на концесия от 15.02.2016г.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.
По доказателственото искане на страните за събиране на писмени доказателства,
съдът намира същото за основателно, тъй като представените доказателства са допустими,
относими и необходими. По искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да му се дадат
указания да приведе същото в съответствие с разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ГПК, като
посочи какви конкретно факти ще доказва с исканите документи.
При условията на евентуалност ответникът релевира възражение за прихващане със
сумата в размер на 31 780 лв., представляваща извършените инвестиции в обекта на
концесията. Изявлението за съдебно прихващане е направено в срока за отговора на
исковата молба, поради което следва да бъде прието за съвместно разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1 ГПК вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад:
Ищецът – Община Петрич, твърди, че на 15.02.2016г. е сключил договор за
предоставяне на концесия с ответника, с предмет на концесията: управление и поддържане
със средства, осигурени от концесионера на негов риск обект Спортно игрище в с. Р., общ.
Петрич, представляващо поземлен имот с идентификатор 56126.453.3, м. „Б.Ч.“, с площ от
11 719 кв.м., ведно със сграда с идентификатор 56126.453.3.1 на един етаж, със застроена
1
площ от 95 кв.м., предназначена за друг вид сграда за обитаване (съблекалня) и сграда с
идентификатор 56126.453.3.2. на един етаж, със застроена площ от 91 кв.м. с предназначение
за друг вид обществена сграда за обитаване (съблекалня) за срока на концесията срещу
предоставено право за експлоатация на обекта. Твърди, че едно от условията за
осъществяване на концесията била концесионерът да извърши задължителни инвестиции в
обекта на концесията за срока на концесията в размер на 200 000 лв. без ДДС, като
инвестиционните средства са били разпределени както следва: първата година – 20 000 лв.
без ДДС, втората година – 60 000 лв. без ДДС, третата година – 80 000 лв. без ДДС и
четвъртата година – 40 000 лв. без ДДС. Твърди се също, че концесионерът не е направил
никакви инвестиции в обекта. Излага се, че с решение №445, обективирано в протокол №14
от заседание на общинския съвет – Петрич, проведено н а28.01.2021г., влязло в сила на
19.02.2021г. на основание чл. 16.3.2. от договора е прекратен едностранно договорът за
предоставяне на концесия поради неизпълнение от страна на концесионера на задължението
да извърши 100 % от инвестициите в обекта. Твърди се, че съгласно чл. 12.3.1. от процесния
договор в случай на неизпълнение на предложените инвестиции концесионерът дължи
неустойка в размер на 10 %, начислени върху неизпълнената част от размера, равняващ се
на 200 000 лв. Поради което се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 20 000 лв. без ДДС, представляваща неустойка за неизпълнение по договора за
предоставяне на концесия от 15.02.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане, като се претендират и разноски по делото.
Ответникът „ФИРМА“ ЕООД, оспорва предявения иск като неоснователен. Не се
оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесния договор от 15.02.2016г. с
посочения в него предмет. Твърди, че срокът за извършване на инвестициите в обекта е
срокът на договора за концесия, който е 35 години. Твърди също, че за периода от 2016г. до
2020г. концесионерът е извършил инвестиции в обекта в размер на 31 780,23 лв. Твърди, че
поради прекратяване на процесния договор ищецът няма право на претендираната
неустойка, тъй като същата е компесаторна, а не мораторна и предвид прекратяването на
договора не може да се иска присъждането и. В условията на евентуалност прави
възражение за прихващане за сумата от 31 780 лв., представляваща вложените в обекта
средства на концесионера. Ето защо моли за отхвърляне на иска, като претендира и
разноски по делото.
БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ се явява обстоятелството, че
страните са сключили на 15.02.2016 г. договор за предоставяне на концесия.
Съдът намира, че е сезиран с иск с права квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже, че е налице валидна уговорка за
неустойка, в случая за неизпълнение на задължението за извършването на инвестиции, както
и какъв е размера на дължимата неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си за извършване на
инвестиции, поради което не дължи и претендираната неустойка.
Във връзка с възражението за прихващане ответната страна следва да установи
съществуването на свое действително насрещно вземане в посочения размер.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ при условията на евентуалност
изявление за съдебно прихващане, релевирано от страна на ответника, на вземането за
сумата в размер на 31 780 лв., представляваща извършените инвестиции в обекта на
концесията.
УКАЗВА на ответника да конкретизира възражението за прихващане, като посочи
сумата какво включва отделно по вид, пера и стойност, в едноседмичен срок от
съобщението;
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
2
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
приведе искането си по чл. 190 ГПК в съответствие с разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ГПК,
като посочи какви конкретно факти ще доказва с исканите документи.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.03.2022 г. от
14:00 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3