О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 251 11.02.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена
Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 60 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р.Х.М. ЕГН
********** с настоящ адрес: *** срещу Решение № 2396/22.11.2018г. по гр.д. №
4283/2018г. по описа на РС Бургас. С обжалваното решение първа инстанция
прекратила брака между Р.М. и Н.М. чрез развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака като е приел вина и на двамата съпрузи, предоставено е
упражняването на родителските права на родените от брака две деца на майката,
определил лични отношения с бащата, размера на дължимата издръжка и предоставил
ползването на семейното жилище на майката.
Въззивникът моли за отмяна на решението
и вместо това за постановяване на ново, с което да се приеме, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругата Н.М., да
се предостави упражняването на родителските права на бащата и да се определи
минимална издръжка, която да се заплаща от майката, да се определи децата да
живеят на адреса на бащата в гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 160, вх. 1, ет. 6,
ап. 30.
Изразява становище, че решението на
първа инстанция е постановено без да са анализирани всички събрани
доказателства като изводът, че Р.М. има вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака не съответствал на събраните по делото доказателства.
Твърди, че мотивите на съда са противоречиви като от една страна не е
кредитирал показанията на свидетеля Вели, а от друга страна от тези показания
правил извод, че ищецът не полагал грижа за семейството си. Още в исковата
молба изтъкнал, че давал пари за заплащане на сметките на семейството, но
ответницата ги харчела за лични потребности. Сочи, че съдът е приел, че
приносът на ответницата за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се
дължи на болезнената й ревност, следене на комуникациите, местата, които
посещава и т.н., но само мимоходом споменавал за физическото посегателство на
жената върху Р.М.. Намира поведението на Н.М. за брутално, тъй като създавала
непрестанни скандали все пред очите на децата. Твърди, че поради ревност и
мания за преследване на мъжа си, Н.М. не може да съдейства за по-доброто
физическо и духовно развитие на децата. Въззивникът акцентира, че двете деца са
момчета, поради което имат нужда от личния пример на бащата, имат нужда от
„мъжки“ занимания, възпитаване и закаляване като личности с изконни семейни и
човешки ценности, а майката нямала нужния за това капацитет. Намира за
неправилен извода на РС Бургас децата да останат при майката заради това, че не
е уместна промяна на местообитанието на децата – израснали и отгледани в
апартамента на майката като счита, че съдът трябва да се ръководи от други
значими фактори, каквито били спокойствието, закрилата и емоционалното им
равновесие.
Въвежда, че след 05.10.2018г. бащата дал
съгласие децата да бъдат реинтегрирани в дома на майката и от тогава до момента
не ги е виждал. Твърди, че майката препятствала срещите на децата с бащата като
в резултат от съдействие от ДСП Бургас майката завела децата на среща на
06.12.2018г., но поискала същата да се проведе в присъствие на социален
работник, което въззивникът намира за възмутително, тъй като с решение на съда
майката била призната за насилник. Моли родителските права да се предоставят на
бащата.
Въззивникът поддържа, че по делото са
събрани доказателства, които доказват всички факти и обстоятелства изложени в
исковата молба и че причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
поведението на Н.М., нейната болезнена ревност, невъздържаност, интригантство.
Установявали се извършени от Н.М. актове на домашно насилие пред очите на
децата. Счита, че са останали недоказани твърденията на насрещната страна за
поддържане от ищеца на извънбрачни връзки. Излага мнение, че родителят трябва
да подпомогне децата при справянето им с раздялата между родителите, без да се
преекспонира тази раздяла и счита, че това не е по силите на майката, която
настройвала децата срещу баща им. Допълва, че откакто Берк е при майка си
закъснявал за училище, явявал се без домашни и бил агресивен. Сочи, че майката
работи и не разполага със свободно време, а бащата имал собствен бизнес и
разполагал с време за отглеждане на децата.
В допълнение моли да се има предвид, че семейството
почита и мюсюлмански празници като Байрам и Рамазан, които не са коментирани в
съдебното решение.
По изложените съображения моли за отмяна
на решението на РС Бургас и за постановяване на ново, с което да приеме, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Н.М., да се предостави
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца на
бащата и да се определи минимална издръжка в тежест на майката, местожителството
на децата да се определи в гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 160, вх. 1, ет. 6,
ап. 30.
Претендира разноски.
Не се правят искания за събиране на
доказателства.
В срока за отговор е постъпил писмен
отговор от Н.Ш. с вх. № 1650/14.01.2019г. по описа на РС Бургас. Моли да се
остави без уважение въззивната жалба и да се остави в сила решението на РС
Бургас. Твърди, че по делото са събрани доказателства, от които се установява,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Р.М., поради
негови интимни отношения с други жени. По време на брака въззивникът не полагал
грижи за семейството, не заплащал редовно консумативи за електричество и вода. В
подкрепа на твърдението си сочи, че след прекратяването на делата по ЗЗДН
въззивникът не се прибрал в семейното жилище въпреки поканата на съпругата му и
двете деца. Акцентира на свидетелските показания на Дончо Великов във връзка с
осъществено спрямо нея от въззивника домашно насилие. Твърди, че установяването
на връзки с други жени, срещи с тях извън Бургас, дезинтересиране от
финансовото състояние на семейството, прекарване на лично време извън семейството,
са причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Предвид посоченото
счита, че се установява вината на въззивника за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Излага съображения, че изводът на РС Бургас родителските
права да се упражняват от майката е правилен. Сочи, че отношенията към момента
между бащата и децата са регулярни, майката се грижи децата да бъдат на училище
и детска градина, както и за извънучилищните занимания. Акцентира, че съгласно
социален доклад майката притежава родителски капацитет и би се грижила
най-добре за децата, а бащата може да осъществява контакти с децата при учреден
разширен режим на лични отношения с тях. Моли да се потвърди решението на първа
инстанция като правилно и законосъобразно, отчитащо интереса на децата, а
въззивната жалба да се остави без уважение.
В последния ден от срока за отговор е
постъпил допълнителен отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба от Н.Ш.М.
ЕГН **********, адрес: ***.
Съдът с разпореждане от 24.01.2019г.
остави насрещната въззивна жалба без движение с указания за отстраняване на
констатирани нередовности, които са отстранени в срок.
Изразява се отново становище, че
въззивната жалба е неоснователна, а решението на първа инстанция е правилно,
мотивирано и обосновано в частта относно допускането на развода и прекратяване
на брака, вината на съпруга, предоставянето на родителските права и определяне местоживеенето
на децата, семейното жилище, фамилното име, но СЕ ОБАЖАЛВА КАТО неправилно и
необосновано В ЧАСТТА относно приемането за установено, че вина за
прекратяването на брака имат и двете страни по делото и относно определяне краен
часови режим за лични отношения на бащата с децата, който намира за неподходящ
за възрастта и дневния режим на децата.
В насрещната въззивна жалба се твърди,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Р.М., тъй като от
самото начало на брака не се прибирал, а когато се прибирал било след полунощ и
много често оставял семейството без финансови средства. Акцентира, че са събрани
доказателства за това, че въззивникът не е заплащал сметките за електричество,
вода, теглил потребителски кредит, който ответницата заплащала. Твърди, че
имало случаи децата да са болни, а Р.М. да не е в дома и майката да няма пари
за лекарства. Сочи, че по делото били събрани доказателства за изневери от
страна на Р.М., които също били причина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака. На следващо място изтъква като причина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака физическо насилие от Р.М. върху Н.М. и децата като всички
образувани от него срещу Н. дела били насочени към това да докаже непригодността
на жената като майка и съпруга. Сочи, че действително между страните са водени
дела по ЗЗДН, но че провокатор е Р.М., което се установявало от доказателствата
по делото. Като друга причина за дълбоко и непоправимо разстройство на брака
сочи поведението на бащата спрямо децата. Те били с малка разлика и след
раждането на второто дете Р.М. не оказал подкрепа и помощ на майката като всяка
вечер закъснявал, обаждал се по телефон да провери заспали ли са и след това се
прибирал. Не се интересувал, когато са болни, нито в какво училище ще учат, забранявал да се говори в дома на български
език. Акцентира на свидетелските показания на Дончо Великов и Вели, че основно
майката се грижи за децата. Оспорва твърдението да е препятствала срещите между
бащата и децата като представя Социален доклад, изготвен на 08.01.2019г. че е
съдействала за организиране на среща с бащата, но той не се явил, както и че по
време на коледните празници съдействала децата да прекарат два дни с баща си.
Твърди, че насърчава връзката между бащата и децата, но самият баща не проявявал
желание да взема децата, рядко ги търсил по телефон като единствена пречка за
срещите било неговото нежелание. Сочи, че децата посещават психолог при ЦОП
Бургас.
Счита, че правилно първа инстанция е
постановила децата да се отглеждат от майката и да растат при нея, тъй като
винаги тя се е грижила за тях. Децата оставали с баща си само по няколко часа
като в този смисъл акцентира, че до месец март 2018г. „уж“ живеели в семейното
им жилище, а в края на месец март била издадена органичителна заповед срещу Р.М.
и трябвало да напусне жилището до края на месец април. След прекратяване на
делата за насилие децата останали при майката, а бащата не проявил желание да
ги взема. Сочи, че Р.М. не разполагал със жилище, в което да отглежда децата. Въззиваемата
твърди, че след изтичане на срока на ограничителната заповед и подпис на бабата
и дядото по бащина линия, че не искат да се грижат за децата, със Заповед на
ДСП децата й били върнати. След последното проучване ДСП приела че жилището
отговаря на нуждите на децата, че майката има добро физическо и психическо
здраве, че има трудова заетост и може да осигури нуждите на децата си като
сочи, че за децата е положително да живеят с майка си. Твърди, че има
подкрепата на родители си за отглеждане на децата и финансова обезпеченост като
към момента работила като счетоводител, започнала да учи друго висше
образование. Счита, че режимът, който е определен от първа инстанция – всяка
първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с
преспиване е неудачен, тъй като след прибирането си от бащата в неделя същите
трябва да се подготвят за училище, къпане, ранно лягане за училище и в този
смисъл режимът трябва да се измени до 16 часа в неделя.
Моли за постановяване на решение, с
което да се приеме въззивната жалба, подадена от Р.М. като неоснователна и
недоказана и да се измени първоинстанционното решение като се приеме, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на Р.М. и при определения му
режим за лични отношения с децата да се предвиди по-ранен час за връщането им в
дома им в неделния ден, а именно не по-късно от 16,00 часа в неделя.
Претендира разноски.
Представя писмени доказателства –
социален доклад от 08.01.2019г., изготвен по гр.д. № 8289/2018г. по описа на РС
Бургас, прекратяване на настаняването на децата извън семейството и интегрирането
им при майката; становище по гр.д. № 8289/2018г., вх. № 729/08.01.2019г.;
справка от системата на Районен прокуратура по номера на ДП 441/2018г. и ПП
02847/2018г. относно изхода на образуваната срещу въззиваемата преписка,
касаеща домашно насилие; справка от НАП за трудова заетост, справка за
студентски статус, договори за ползване на социална услуга към ЦОП Бургас.
Постъпил е отговор на насрещна въззивна
жалба от адв. Д.Р. като процесуален представител на Р.М., с който намира
насрещната въззивна жалба за неоснователна. Твърди, че бащата от 05.10.2018г.
виждал децата само два пъти: по време на празничните дни 22.12.2018г. –
23.12.2018г. с едно преспиване и на 01.02.-02.02.2019г. също с едно преспиване,
което било резултат от подаден от него сигнал до ДСП Бургас. Счита, че следва
да се изследва въпросът налице ли е синдром на родителско отчуждение у децата и
затова моли да се назначи комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза,
която да отговори на формулираните от него въпроси.
Представя писмени доказателства - три броя молби до ДСП Бургас от
23.10.2018г.; 03.12.2018г. и 24.01.2019г.
Съдът намира, че искането за допускане
на писмени доказателства, направено с насрещната въззивна жалба е частично
основателно. Съдът счита, че не следва да се приемат представените справки от
системата на РП относно изход на образувана срещу Н.М. преписка, тъй като
същите не обвързват съда и са неотносими към предмета на делото.
Съдът счита, че за
правилното изясняване на спора и с оглед постановяване на решение, което да е в интерес на децата
следва да се приемат като доказателство по делото представените с насрещна
въззивна жалба и отговора на насрещна въззивна жалба социален доклад от
08.01.2019г., изготвен по гр.д. № 8289/2018г. по описа на РС Бургас,
прекратяване на настаняването на децата извън семейството и интегрирането им
при майката; становище по гр.д. № 8289/2018г., вх. № 729/08.01.2019г., справка от НАП за трудова заетост
на Н.М., справка за студентския й статус и договори за ползване на социална
услуга към ЦОП Бургас; три броя молби до ДСП Бургас от 23.10.2018г.;
03.12.2018г. и 24.01.2019г.
Следва да се задължи
ДСП да представи доклад, с който да даде становище какви са условията на живот
към момента за децата Джем М. и Берк М., какъв е родителския капацитет на
майката и на бащата, майката съдейства ли за осъществяване на срещи между
децата и техния баща.
Съдът счита, че за
правилното изясняване на спора и с оглед постановяване на решение, което да е в
интерес на децата следва да допусне исканата от Р.М. комплексна съдебно-психиатрична
и психологическа експертиза, по която вещите лица след като се запознаят с
материалите по делото и извършат нужното да дадат отговор на поставените в
отговора на насрещна въззивна жалба въпроси и на въпроси, поставени от съда, а
именно:
1. Какво е развитието на психичните сфери и интелектуалния потенциал на децата Берк и Джем?
2. Какъв е личностния профил на бащата и на майката?
3. Налице ли са нарушения на привързаността и емоционалната връзка с бащата?
4. Какво е отношението на децата към преживените конфликти между родителите, налице ли е страх и шок?
5. Какви мерки са нужни за запазване на психичното здраве и нормално развитие на децата?
6. Какво е емоционалното състояние на децата към момента и какво е отношението им към техните родители?
7. Притежават ли и двамата родители нужния родителски капацитет?
На следващо място съдът
намира, че следва да предостави възможност на Р.М. до датата на съдебното
заседание да уточни въведеното с въззивната жалба твърдение, че семейството
чества и мюсюлмански празници като посочи датите, на които се честват
посочените празници и уточни искането си във връзка с въведените твърдения.
Съдът счита, че за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото на основание чл. 59 СК във
въззивна инстанция трябва да изслуша двамата родители, поради което за датата
на съдебното заседание те следва да се явят лично.
Съдът намира, че
въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са редовни и допустими, подадени
от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване акт и следва да бъдат внесени
за разглеждане в открито съдебно заседание.
С Разпореждане от
18.01.2019г. делото е насрочено в открито съдебно заседание за 20.02.2019г. от
10,00 часа.
Постъпила е писмена
молба от 08.02.2019г., депозирана от адв. Д.Р. като процесуален представител на
Р.М., с която моли поради предстоящо пътуване за периода
13.02.2019г-03.03.2019г., делото да бъде отложено за друга дата. Сочи, че
делото е наситено с факти от личния живот на доверителя й и за него е
неприемливо да го представлява друг адвокат. Представя самолетен билет.
Съдът намира, че
молбата е своевременно представена и основателна и като взе предвид, че делото
има за предмет предоставянето на родителски права същото следва да бъде
отложено във възможно най-кратък срок, поради което го отлага и насрочва за 13.03.2019г.
от 10,30 часа.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба от Р.Х.М. ЕГН **********
с настоящ адрес: *** и насрещна въззивна
жалба от Н.Ш.М. ЕГН **********, адрес: *** против Решение № 2049 от 19.10.2018
г., постановено по гр. дело № 7637/2017г. по описа на Районен съд Бургас,
съобразно настоящото определение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Н.М. за приемане на писмено доказателство
- справки от системата на РП относно изход на образувана срещу Н.М. преписка.
ДОПУСКА писмени
доказателства, представени с насрещна въззивна жалба и отговор на насрещна
въззивна жалба - социален доклад от 08.01.2019г., изготвен по гр.д. № 8289/2018г.
по описа на РС Бургас, прекратяване на настаняването на децата извън
семейството и интегрирането им при майката; становище по гр.д. № 8289/2018г.,
вх. № 729/08.01.2019г., справка от НАП
за трудова заетост на Н.М., справка за студентския й статус и договори за
ползване на социална услуга към ЦОП Бургас; три броя молби до ДСП Бургас от
23.10.2018г.; 03.12.2018г. и 24.01.2019г.
ЗАДЪЛЖАВА ДСП-Бургас в срок до насроченото открито съдебно заседание
да изготви
нов социален доклад, с който да даде становище какви за условията на живот към
момента за децата Джем М. и Берк М., какъв е родителския капацитет на майката и
на бащата, майката съдейства ли за осъществяване на срещи между децата и техния
баща.
ДОПУСКА
И НАЗНАЧАВА
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, вещите лица, по
която да отговорят на поставените в отговора на насрещна въззивна жалба въпроси
и поставените от съда съгласно изложеното в настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 (двеста) лв., платим от Р.М.
по сметка на БОС, в 1-седмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещи лица по
делото вещо лице специалист по психиатрия ГАЛЕНА ПЕТКОВА ВЛЪЧКОВА с адрес за
призоваване гр. Бургас, ж.к. Възраждане, бл.40, вх.1, ет.5, тел. 056/834520,
********** и вещо лице психолог ДЕСПИНА ХРИСТОВА КОНДЕВА с адрес за
призоваване: гр. Бургас, ул. Екзарх Йосиф 17, ет.1, ап.1, тел.056/534759,
056/530405, **********.
Вещите лица да се уведомят за задачите
след внасяне на депозита.
УКАЗВА
на
Р.Х.М. до датата на съдебното заседание да уточни въведеното с въззивната жалба
твърдение, че семейството чества и мюсюлмански празници като посочи датите, на
които се честват посочените празници и уточни искането си във връзка с
въведените твърдения.
УКАЗВА
на
страните, че следва да се явят лично в съдебното заседание на основание чл. 59,
ал. 6 СК за изслушването им пред въззивна инстанция.
ОТЛАГА
по
молба на процесуалния представител на Р.М. съдебното
заседание, насрочено за 20.02.2019г. от 10,00 часа по в.гр.д. № 60/2019г. по
описа на Окръжен съд Бургас и го
НАСРОЧВА за 13.03.2019г. от 10,30 часа, за която дата да се уведомят
страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.