Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д.
№ 3116 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба
от Д.М.С., ЕГН:**********, с адрес:г***, чрез пълномощника си адвокат С.С.С.-
АК- София,със съдебен адрес:*** против “ТИДИЕМ ПЛАСТ” ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: град Враца, улица ‘‘Сестри Хаджикръстеви“№1,
вход Б, ет.5, ап.25, представлявано от управителя Тодор Гангалов. Предявени са
обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответника, както
следва: 1. по чл. 128, т.2 КТ за сумата
в размер на 580.92 – неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците
септември и октомври 2020 година, от които 473.35 лева за месец септември и
107.57 лева за месец октомври. 2. По
245, ал.2 КТ, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, представляващ мораторна
лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, както следва: 6.44
лева за неизплатеното трудово възнаграждение за месец септември и за периода
от 07.10.2020г. - дата на прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца до 24.11.2020г.: 1.46 лева
за неизплатеното трудово възнаграждение за месец октомври и за периода от 07.10.2020г. - дата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца до 24.11.2020г ; 3. по чл.
224 КТ обезщетение за неплатен годишен отпуск в размер на 540 лева за 2018,
2019 и 2020 г, както следва: За 2018г. - за осем работни дни в размер на 180/ сто и осемдесет/ лева, за 2019
г.- за осем работни дни в размер на 180/
сто и осемдесет/ и за 2020 година - за седем работни дни в размер на 200/
двеста/ лева. 4. за заплащането на положен извънреден труд по чл. 262 КТ в
размер на 4201.98/ четири хиляди двеста и един лева и деветдесет и осем
стотинки/лева.
В исковата
молба се навеждат твърдения, че Д.М.С. работил в “Тидием Пласт" ООД,
ЕИК:********* на длъжност “шофъор“ с код по НПКД 83322010, въз основа на трудов
договор №90/26.07.2017г., сключен на основание чл.70 КТ, във връзка с чл.67,
ал.1, т.1 КТ, като същият се е превърнал в безсрочен трудов договор, след
изтичане на срока на предизвестие. Трудовото възнаграждение било в размер на
минималната работна заплата, през цялото времетраене на трудовото
правоотношение.През цялото времетраене на трудовото правоотношение Д.М.С.
изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения.От своя страна“ТИДИЕМ ПЛАСТ“
ЕООД системно е постъпвало некоректно с голяма част от служителите си.Посочва се,
че реално ищецът е получавал месечно трудово възнаграждение в размер на
1100/хиляда и сто/ лева, но е бил осигуряван на минималната работна заплата за
страната.Д.С. е полагал и извънреден труд, но същият не му е бил начисляван и
заплащан. Ответникът по настоящето производство постъпил недобросъвестно, като
въпреки многократните покани от страна на Д.С., е отказал да му изплати
дължимите му се трудови възнаграждения и други парични обезщетения, съгласно
действащите КТ и КСО.
Посочено е,
че са останали неизплатени следните работни заплати:1-За месец септември 2020
година - нетно трудово възнаграждение в размер на 473.35 /четиристотин
седемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/лева.2-За месец октомври 2020
година- нетно трудово възнаграждение в размер на 107.57/ сто и седем лева и
петдесет и седем стотинки/ лева- за пет работни дни, отработени от доверителя
ми .Общият размер на неизплатените нетни трудови възнаграждения за месец
септември 2020г. и месец октомври 2020 г. е в размер на 580.92/ петстотин и
осемдесет лева и деветдесет и две стотинки/лева.Отразено е, че дължимата от
ответника лихва за забава върху посочените вземания е в размер на 7.90/ седем
лева и деветдесет стотинки/ лева общо.
Посочва се
на следващо място, че през периода на съществуване на трудовото правоотношение ищецът е имал право на
двадесет работни дни платен годишен отпуск през всяка календарна година,
съобразно сключения с ответника трудов договор.През 2018г. е ползвал 12/ дванадесет/
дни платен годишен отпуск, от полагаем му се 20/двадесет/ работни дни., през
2019г. е ползвал 12/ дванадесет/ дни платен годишен отпуск, от полагаем му се
20/двадесет/ работни дни, а през 2020 г. ползвал 13/ тринадесет/ дни платен
годишен отпуск, от полагаем му се 20/двадесет/ работни дни.Общия размер на
претендираното от Д.С. парично обезщетение по член 224, ал.1 от КТ е в размер
на 540/ петстотин и четиридесет/лева.Посочено е, че правото на претендираното
парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 година се
доказва от заповед на управителя на ответното дружество за прекратяване на
трудовия договор, като дължимото парично обезщетение е изрично упоменато в нея.
Твърди се на
следващо място, че през целия период на съществуването на трудовото
правоотношение, Д.С. е упражнявал извънреден труд, тъй като е сключил трудов
договор при пет дневна работна седмица и осемчасов работен ден, но реално е
полагал труд при пет дневна работна седмица и единадесетчасов работен ден, като
същият не му е начислен и изплатен, както следва:
1- За месец август 2017г. при норма от
184 часа, същият е изработил 253 часа- налице са 8 часа извънреден труд, като
сумата която следва да се начисли и изплати е в размер на 32.80/тридесет и два
лева и осемдесет стотинки/лева.
2- За месец септември 2017г. при норма
от 152 часа, същият е изработил 180 часа- налице са 28 часа извънреден труд,
като сумата която следва да се начисли и изплати е в размер на 114.80/сто и
четиринадесет лева и осемдесет стотинки/лева.
3- За месец октомври 2017г. при норма
от 176 часа, същият е изработил 180 часа- налице са 4 часа извънреден труд,
като сумата която следва да се начисли и изплати е в размер на
16.40/шестнадесет лева и четиридесет стотинки/лева.
4- За месец ноември 2017г. при норма от
176 часа, същият е изработил 180 часа- налице са 4 часа извънреден труд, като
сумата която следва да се начисли и изплати е в размер на 16.40/шестнадесет
лева и четиридесет стотинки/лева.
5- За месец декември 2017г. при норма
от 152 часа, същият е изработил 192 часа- налице са 40 часа извънреден труд,
като сумата която следва да се начисли и изплати е в размер на 164/сто
шестдесет и четири/лева.
6- За месец януари 2018г. при норма от
176 часа, същият е изработил 192 часа- налице са 16 часа извънреден труд, като
сумата която следва да се начисли и изплати е в размер на 69.28/шестдесет и
девет лева и двадесет и осем стотинки/лева.
7- За месец февруари 2018г. при норма
от 160 часа, същият е изработил 168 часа- налице са 8 часа извънреден труд,
като сумата която следва да се начисли и изплати е в размер на 36.36/тридесет и
шест лева и тридесет и шест стотинки/лева.
8- За месец март 2018г. при норма от
176 часа, същият е изработил 180 часа- налице са 4 часа извънреден труд, като
сумата която следва да се начисли и изплати е в размер на 17.34/седемнадесет
лева и тридесет и четири стотинки/лева.
9- За месец април 2018г. при норма от
152 часа, същият е изработил 180 часа- налице са 28 часа извънреден труд, като
сумата която следва да се начисли и изплати е в размер на 140.70/сто и
четиридесет лева и седемдесет стотинки/лева.
10-За месец
май 2018г. при норма от 160 часа, същият е изработил 192 часа- налице са 32
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 152.64/сто петдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/лева.
11-За месец
юли 2018г. при норма от 176 часа, същият е изработил 180 часа- налице са 4 часа
извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в размер на
17.34/седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/лева.
12-За месец
ноември 2018г. при норма от 176 часа, същият е изработил 180 часа- налице са 4
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 17.34/седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/лева.
13-За месец
декември 2018г. при норма от 176 часа, същият е изработил 192 часа- налице са
16 часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 69.36/шестдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/лева.
14-За месец
януари 2019г. при норма от 176 часа, същият е изработил 180 часа- налице са 4
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 19.08/деветнадесет лева и осем стотинки/лева.
15-За месец
февруари 2019г. при норма от 160 часа, същият е изработил 168 часа- налице са 8
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 42/четиридесет и два/лева.
16-За месец
март 2019г. при норма от 160 часа, същият е изработил 180 часа- налице са 20
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 105/сто и пет/лева.
17-За месец
май 2019г. при норма от 160 часа, същият е изработил 192 часа- налице са 32
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 168/сто шестдесет и осем лева.
18-За месец
април 2019г. при норма от 160 часа, същият е изработил 204 часа- налице са 44
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 231/двеста тридесет и един /лева.
19-За месец
юни 2019г. при норма от 160 часа, същият е изработил 192 часа- налице са 32
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 168/сто шестдесет и осем лева/ лева.
20-За месец
юли 2019г. при норма от 184 часа, същият е изработил 216 часа- налице са 32
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 145.92/сто четиридесет и пет лева и деветдесет и две/лева.
21-За месец
август 2019г. при норма от 176 часа, същият е изработил 192 часа- налице са 16
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 76.32/седемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/лева.
22-За месец
септември 2019г. при норма от 160 часа, същият е изработил 196 часа- налице са
36 часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 189/сто осемдесет и девет лева/лева.
23-За месец
ноември 2019г. при норма от 168 часа, същият е изработил 180 часа- налице са 12
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 59.94/петдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/лева.
24-За месец
декември 2019г. при норма от 152 часа, същият е изработил 180 часа- налице са
28 часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 154.56/сто петдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/лева.
25-За месец
януари 2020г. при норма от 176 часа, същият е изработил 222 часа- налице са 46
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 230/двеста и тридесет/лева.
26-За месец
февруари 2020г. при норма от 160 часа, същият е изработил 200 часа- налице са
40 часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 200/двеста/лева.
27-За месец
март 2020г. при норма от 168 часа, същият е изработил 210 часа- налице са 42
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 210/двеста и десет/лева.
28-За месец
април 2020г. при норма от 160 часа, същият е изработил 200 часа- налице са 40
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 200/двеста/лева.
29-За месец
май 2020г. при норма от 144 часа, същият е изработил 180 часа- налице са 36
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 180/сто и осемдесет/лева.
30-За месец
юни 2020г. при норма от 176 часа, същият е изработил 220 часа- налице са 44
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 220/двеста и двадесет/лева.
31-За месец
юли 2020г. при норма от 184 часа, същият е изработил 230 часа- налице са 46
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 230/двеста и тридесет/лева.
32-За месец
август 2020г. при норма от 168 часа, същият е изработил 210 часа- налице са 42
часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 210/двеста и десет/лева.
33-За месец
септември 2020г. при норма от 160 часа, същият е изработил 200 часа- налице са
40 часа извънреден труд, като сумата която следва да се начисли и изплати е в
размер на 200/двеста/лева.
Общият
размер на неизплатения положен извънреден труд от Д.С. е в размер на 4201.98/
четири хиляди двеста и един лева и деветдесет и осем стотинки/лева.
Отправя се
искане до съда да се произнесе с решение, с което да осъди "ТИДИЕМ ПЛАСТ”
ООД, ЕИК:*********, представлявано от управителя Тодор Гангалов, да заплати на
Даниел М.С., ЕГН:*********, парични суми така, както са описани по –
горе.Претендира законна лихва върху присъдените главници за дължими нетни
трудови възнаграждения и други парични обезщетения, на основание чл. 128, ал.2
от КТ, чл.143,ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, от дата на постановяване на
съдебното решение до пълното погасяване на същите.Претендира се и присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА. Моли на основание чл.242,
ал.1 ГПК, съдът да допусне предварително изпълнение на решението.
Ответникът
счита предявените искове за неоснователни. По иска с правно основание чл.128,
ал.2 КТ считам, че с оглед представените доказателства: фишове за изплатена
заплата за м.09.2020г. и за м.10.2020г. /до датата на прекратяване на трудовия
договор/, същият се явява неоснователен. По иска с правно основание чл.224,
ал.1 КТ се твърди, че са представени саморъчно подписани от ищеца молби за
използван от него платен годишен отпуск, поради което следва да се отхвърли и
тази искова претенция.От представените
болнични листове се установявало, че през по-голямата част от 2020г.
ищеца е бил в болничен.
Съдът, след преценка на изложеното в
исковата молба и като обсъди събраните по делото доказателства, направи
следните фактически и правни изводи:
По делото няма спор, че през процесния
период между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на което Д.М.С.
е полагал труд в “Тидием Пласт" ООД, ЕИК:********* на длъжност “шофьор“ с
код по НПКД 83322010, въз основа на трудов договор №90/26.07.2017г., сключен на
основание чл.70 КТ, във връзка с чл.67, ал.1, т.1 КТ, като същият се е
превърнал в безсрочен трудов договор, след изтичане на срока на предизвестие.Представено
като доказателство по делото е и допълнително споразумение между страните № 90
от 26.07.2017 г., както и длъжностна характеристика за заеманата длъжност.
Приети като доказателство по делото са
и седем броя молби за отпуска от Даниел С.
/ л.31-37 / за различни периоди, конкретно посочени във всяка молба.
Като доказателства по делото са приети и
фишове за получена работна заплата от ищеца С. за месеците септември и октомври
2020 г.Освен това са приети като доказателства и заповеди за платен годишен
отпуск на ищеца, както и фишове за заплати през различни периоди за 2017, 2018,
2019 и 2020 година.
За изясняване на обстоятелствата по
делото пред съда е допусната и изслушано заключението на ССчЕ. Вещото лице е
посочило, че приема, че няма неизплатени от Работодателя трудови възнаграждения
на Д.С. за месец септември 2020 г. и за м. октомври 2020 г. до 07.10.2020 г -
датата на прекратяване на трудовото правоотношение, защото на реквизит „
Подпис” за Д.М.С. във фишовете за работна заплата за месец септември 2020 г. и
за м. октомври 2020 г. за всяка сума за получаване/ нетно трудово
възнаграждение/ е наличен подпис.В проведеното на 11.05.2021 г. открито съдебно
заседание, вещото лице поясни, че освен фишовете са проверени и ведомостите при
работодателя за получените трудови възнаграждения за претендираните месеци. В тази връзка е отбелязано и че законна лихва за
забава за суми за трудови възнаграждения също не се дължат. Посочено е, че за периода от
26.07.2017 до 07.10.2020 г. на Д.С. се полагат 66 дни платен годишен отпуск, от
които той е използвал 59 дни. Отразено е също така, че обезщетението по чл.224
от КТ за неизползваните 7 дни платен годишен отпуск в размер на 217.34 лева е
включено в полагащите се възнаграждения на Д.С. за м. октомври 2020 г. и не се
дължи. Неизползвания платен годишен отпуск, поискан от ищеца, за 2018 г, 2019
г. и 2020 г. не може да бъде изваден от полагащият се платен годишен отпуск за
периода от 26.07.2017 до 07.10.2020 г, защото същият ще бъде ощетен с 1 ден
платен годишен отпуск. За 2017 г. на Даниел С. са се полагали 10 дни платен
годишен отпуск, от които той е използвал 9 дни и един ден му е останал за
ползване през 2018 г.Вещото лице е конкретизирало също така, че в приложената
по делото документация няма документи, от които да е ясно дали Д.С. е работил
по графици, за да бъде установено сумарното работно време и да се изчислят
часовете извънреден труд като разликата между нормативно установеното и фактически
отработеното работно време от Д.С. или е полагал извънреден труд със заповед на
работодателя.
Съдът кредитира с доверие приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице, като обективно и компетентно
изготвено.
С протоколно определение, постановено в
проведеното на 11.05.2021 г., съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 233 ГПК, в частта, в която е
предявен иск за заплащане на положен извънреден труд с правно основание с чл.
143 КТ за месец януари 2020г, за месец
февруари 2020 г., за месец март 2020 г., за месец април 2020 г., и за месец май
2020 г. или общо за сумата от 1020 лева.
От заключението по назначената съдебно –
счетоводна експертиза се установи, че няма неизплатени трудови възнаграждения от
страна на работодателя – ответник към работника – ищец, поради което искът по
чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователен се
явява и иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, доколкото се установи по
несъмнен начин от заключението на вещото лице, че за неизползваните 7 дни
платен годишен отпуск в размер на 217.34 лева, обезщетението е включено в
полагащите се възнаграждения на Д.С. за м. октомври 2020 г.
Що се касае до предявения иск с правно
основание чл. 262 КТ, то следва да се отбележи, че ищецът не ангажира каквито и да е
доказателства, че в процесния период е полагал извънреден труд,поради което
този иск също следва да бъде отхвърлен.
При недоказаност на предявените главни
искове, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху главниците.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал.3 ГПК право на разноски има ответника. Същият е доказал
разноски в размер на 600.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които
следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Врачанският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.М.С., ЕГН ********** срещу „ТИДИЕМ ПЛАСТ“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Враца, ул.“ Сестри Хаджикръстеви“ № 1,
представлявано от управителя Тодор Гангалов искове, както следва:
- С правно
основание чл. 128, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 580.92, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците септември и октомври 2020
година, от които 473.35 лева за месец септември и 107.57 лева за месец
октомври.
- С правно
основание чл. 224 КТ, обезщетение за
неплатен годишен отпуск в размер на 540 лева за 2018, 2019 и 2020 г, както
следва: За 2018г. - за осем работни дни в
размер на 180/ сто и осемдесет/ лева, за 2019 г.- за осем работни дни
в размер на 180/ сто и осемдесет/ и за
2020 година - за седем работни дни в размер на 200/ двеста/ лева.
- С правно основание чл. 262 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3181.98 лева, представляваща
възнаграждение за положен и неизплатения
извънреден труд, за периода м.08.2017 г. – м.12.2019 г., както и за периода
м.06.2020 г. – м.09.2020 г.
- С правно
основание 245, ал.2 КТ, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, представляващ мораторна
лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, както следва: 6.44
лева за неизплатеното трудово възнаграждение за месец септември и за периода
от 07.10.2020г. - дата на прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца до 24.11.2020г. и 1.46 лева за неизплатеното трудово
възнаграждение за месец октомври и за периода от 07.10.2020г. - дата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца до 24.11.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д.М.С., ЕГН ********** да
заплати на „ТИДИЕМ ПЛАСТ“ ООД, ЕИК: ********* сумата от 600.00 лева, представляваща сторените разноски в настоящото
производство.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните, съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: