РЕШЕНИЕ
№ 16205
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110110227 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от .............. против П. Й.
И..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № , находящ се в гр. ...............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 300, 46 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.12.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 72, 72 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. –
04.03.2022 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
31.03.2022 г. по ч.гр.д. № 13496/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника П. Й. И., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на
клиент на топлинна енергия по съображения, че не е собственик на същия,
1
тъй като видно от представения от ищеца нотариален акт от 14.12.2018 г., е
продал апартамент № 41, находящ се в гр. ............, на трети за спора лица.
Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 15.03.2020 г. .............. е сезирала СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. Й. И.
за: сумата 300, 46 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.12.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 72, 72 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. –
04.03.2022 г.
С разпореждане от 31.03.2022 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Представена е заповед № РД-41-164/06.12.2002 г., с която на основание
чл.100 ЗТСУ въз основа на заповед по чл.98 ЗТСУ за определяне начина на
обезщетение на ........... Й. И., е определен апартамент № 41, находящ се в гр.
............, състоящ се от: две стаи и кухня с площ от 58, 90 кв.м. за нуждите на
син ........... И. И..
Видно от удостоверение за наследници, изд. от ........, ........... И. И. е
починал на 10.07.2018 г., като е оставил наследник по закон: П. Й. И. – син.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № , том , рег.
№ , дело № /2018 г. от 14.12.2018 г. П. Й. И. продава процесния имот при
равни квоти на ............ и .............
С молба-декларация от 29.01.2019 г. ............ е поискала откр...........е на
партида за имота на нейно име.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .......... от 09.09.2002
г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с .............,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък
на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение.
Представен е договор, сключен между ЕС като възложител и .............
като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение, с който
страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на
2
индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление,
водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето
на обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв. на измервателен уред.
Представен е договор, сключен между .............. – възложител и .............
– изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ....... г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция
се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма .............
в края на всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в
съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за
отопление на имота за 1 бр. отоплително тяло с ИРРО и 1 бр. щранг лира,
която е вид отоплително тяло без уред за дялово разпределение, като
инсталираната й мощност се определя по емпиричен път по реда на т.6.9 от
Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че ФДР е
извършила отчетите на ИРРО в имота с дистанционен отчет. За исковия
период е начислена и топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация, и
топлинна енергия за БГВ – въз основа на отчет на 1 бе. водомер, отчитан след
края на отоплителния сезон.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата от 1 134, 44 лв., представляваща сбор на
начислената по прогнозни стойности сума от 1 088, 41 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 46, 03 лв. В посочената сума
не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че са извършвани метрологични проверки на СТИ,
последната от които – със срок до 10.03.2023 г., т.е. след края на исковия
период, като не са констатирани отклонения.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
3
изготвена от вещото лице Елена И., че след съобразяване на извършени
плащания в размер на 157, 64 лв., отразени в общата фактура от 31.07.2019 г.,
намаляване на задължението със сумата за възстановяване 157, 79 лв. от
изравнителни сметки и годишно изравняване в общ размер на 502, 61 лв., е
налице непогасен остатък от 300, 46 лв. Вещото лице е изчислило дължимата
мораторна лихва в размер на сумата 74, 59 лв., т.е. по-голям от претендирания
от ищеца такъв.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е пояснило по
реда на чл.200, ал.2 ГПК, че извършените плащания са съобразени от ищеца,
с платените суми е намален размерът на задължението, като се претендира
неизплатеният остатък.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
4
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая с представената заповед № РД-41-164/06.12.2002 г. процесният
имот е предоставен в обезщетение на ........... Й. И. за нуждите на сина му
........... И. И.. Съгласно чл. 95 ЗТСУ (отм.) ред. изм. ДВ, бр.3/11.01.1980 г.,
недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и
обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на
председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на
общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за архитектура и
благоустройство. Съгласно чл.100, ал.1 ЗТСУ (отм.) органът по чл. 95 издава
допълнителна заповед за конкретните обекти, които се отстъпват като
обезщетение, включително за правото на строеж, за тяхната оценка и за
приложението на чл. 89, ал. 1, и чл. 90. Нормата на чл.102 ЗТСУ (отм.)
предвижда, че правоимащите, обезщетявани с отстъпване на жилище или
друг обект, могат да поискат съответните обекти да се дадат направо на
определени от тях членове на семейството им или на други роднини по
права линия до първа степен, които отговарят на условията по законните
разпоредби за придоб...........е на имота. Исканията за това се правят с
нотариално заверено заявление. По силата на чл.103, ал.1 ЗТСУ (отм.)
правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен
като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95.
Когато със заповедта по чл. 100 ЗТСУ е отстъпен в обезщетение
жилище за нуждите на семейството на низходящ на отчуждения собственик,
правото на собственост върху имота възниква направо в полза на
низходящия /в посочения смисъл – решение № 519 от 7.12.2003 г. по гр. д. №
51/2003 г. на ВКС, I ГО; решение 314/21.12.2012 г. по гр. д. № 394/2012 г. на
ВКС, II ГО, решение 339/22.04.2009 г. по гр. д. № 311/2008 г. на ВКС, III ГО,
решение 548/25.07.1990 г. по гр. д. 422/90 г. на ВС, I ГО и др./, в случая – на
........... И. И..
Видно от представеното удостоверение за наследници, ........... И. И. е
починал на 10.07.2018 г., като е оставил наследник по закон: П. Й. И. – син.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152, том
XVII, рег. № 33159, дело № 2597/2018 г. от 14.12.2018 г. П. Й. И. се е
разпоредил с имота в полза на трети за спора лица, на които е продал същия.
Предмет на настоящото производство е вземане за стойност на топлина
енергия за периода м.05.2018 г. – м.12.2019 г.
За периода м.05.2018 г. – 10.07.2018 г. собственик се явява ........... И. И.,
5
починал на 10.07.2018 г., с оглед на което за задълженията отговаря на
основание чл.60 ЗН ответникът П. Й. И. в качеството на наследник по закон,
което се установява от представеното удостоверение за наследници.
За периода 11.07.2018 г. – 13.12.2018 г. ответникът П. Й. И. се
легитимира като собственик на имота по наследяване, което обстоятелство не
е и спорно между страните.
За остатъка от периода, а именно: 14.12.2018 г. – м.12.2019 г.
ответникът няма качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди,
доколкото на 14.12.2018 г. се е разпоредил с имота в полза на трети за спора
лица.
Следователно ответникът отговаря за задълженията за имота за периода
м.05.2018 г. – 13.12.2018 г., а за остатъка от периода 14.12.2018 г. – м.12.2019
г. – не е материалноправно легитимиран по предявените искове.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество за периода м.05.2018 г.
– 13.12.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от .............. Третото лице-помагач е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
6
обстоятелство не е спорно между страните и в какъвто смисъл са и
ангажираните по делото писмени доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията
на действащата през периода нормативна уредба.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата от 1 134, 44 лв., представляваща сбор на
начислената по прогнозни стойности сума от 1 088, 41 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 46, 03 лв.
Размерът на задължението обаче следва да се определи съобразно
заключението на ССЕ, която е взела предвид извършените плащания, сума за
възстановяване от изравняване и годишно изравняване и според която е
налице непогасен остатък в размер на сумата 300, 46 лв.
Ответникът своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
7
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 15.03.2022 г., от която дата
се счита предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този
момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми
преди 15.03.2019 г., каквито в случая се явяват вземанията за целия период
м.05.2018 г. – 13.12.2018 г., за който се установи качеството на ответника на
клиент на топлинна енергия.
Следователно, искът следва да се отхвърли изцяло, тъй като за периода
м.05.2018 г. – 13.12.2018 г. същият се явява погасен по давност, а за периода
14.12.2018 г. – м.12.2019 г. – неоснователен.
По изложените съображения на отхвърляне подлежи и претенцията за
мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 800 лв. От страна на ищеца е заявено възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно предвид липсата на фактическа и правна
сложност на спора и обстоятелството, че по делото е проведено едно открито
съдебно заседание, както и при съобразяване на минимално предвидения по
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер от 400 лв. При съобразяване вида и
обема на осъществената правна защита, включваща депозиране на подробен
отговор на искова молба, процесуално представителство в открито съдебно
заседание, както и на обстоятелството, че съдът няма задължение да намалява
възнаграждението до минимума, намира, че същото следва да се намали до
размера на сумата от 500 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .............., ЕИК ............... срещу П. Й. И.,
ЕГН ********** искове за признаване на установено, че П. Й. И. дължи на
.............., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 300, 46 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 41, находящ се в гр.
.............., за периода м.05.2018 г. – 13.12.2018 г. – като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ, а за периода 14.12.2018 г. – м.12.2019 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, ведно със законна лихва от датата на заявлението по
8
чл.410 ГПК – 15.03.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 72, 72 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. –
04.03.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
31.03.2022 г. по ч.гр.д. № 13496/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА .............., ЕИК ............... да заплати на П. Й. И., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 500 лв. разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ..............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9