РЕШЕНИЕ

№ 258

гр.Бургас, 18.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 25 януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора .........., като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2480 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане.

Жалбоподател е П.Н.В. с ЕГН ********** *** Охридски 1, ет.3. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Б.Т..

Ответник по жалбата (АО), е директорът на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Д..

Предмет на обжалване е заповед № ЗСП/Д-А/4190/13.10.2020г. (л.6), издадена от ответника, с която на В. е отказана целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2020/2021г.

В жалбата се правят доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при издаване на оспорения акт. Иска се отмяна на заповедта и постановения с нея отказ за отпускане на ЦПО. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли. Не се сочат доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Със заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия (л.23) П.Н.В. сезирала директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас с искане за отпускане на целевата помощ за отопление. В заявлението са посочени данни за съпруг и за имотно и финансово състояние.

По заявлението бил изготвен социален доклад (л.21), в който социален работник СЗ при дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, след запознаване с декларираните данни и представените доказателства и извършване на съответни проверки установил, че заявителката и съпругът й са съдружници в „Раф 2008“ ООД. Доходите й са формирани от пенсия. Съпругът й има действащ търговски обект, работещ. Не се установили проблеми от семеен и битов характер. В. не ползва социални услуги. Отопляват се с ел.енергия. В доклада е направен извод за липса на условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г., вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП. Попада в кръга на лица по чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП. Предложено е отказване на целевата помощ за отопление.

Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване, от който се установява нейното издаване. За да постанови спорния отказ, административният орган приел установеното в социалния доклад и посочил, че не са налице условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г., тъй като заявителката и нейният съпруг са съдружници в търговско дружество - чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП. Заповедта била връчена на П.В. на 22.10.2020г.

Заповедта била оспорена по административен ред пред директора на РДСП Бургас. Към жалбата били представени договор за прехвърляне на дружествен дял, според който, на 28.10.2020г. П.В. прехвърлила на Рафаил Рафаилов дяловете си в процесното търговско дружество.

На 2.11.2020г., по жалбата било изготвено становище от директора на ДСП Бургас до директора на РДСП Бургас (л.15), в което единствено били потвърдени констатациите от социалния доклад, респективно липсата на предпоставки за отпускане на исканата помощ за отопление.

С решение № 50/12.11.2020г. на директора на РДСП Бургас оспорването било отхвърлено. В мотивите на решението органът посочил, че, за да са налице предпоставките за отпускане на целевата помощ е необходимо към момента на подаване на молбата лицето да няма регистрация като търговец и да не е собственик на капитала на търговско дружество, а ако е имал такава същата да е заличена в ТР. Относно прехвърлянето на дружествените дялове е изяснено, че процесната заповед е постановена на 13.10.2020г., договорът за прехвърляне бил сключен на 28.10.2020г., жалбата срещу заповедта била депозирана на 29.10.2020г., а според справка в ТР, заличаването на В. като съдружник било вписано на 03.11.2020г. Органът обосновал извод, че към момента на издаване на заповедта същата не противоречала на материалния закон.

На 10.12.2020г., по жалбата било изготвено второ становище от директора на ДСП Бургас до директора на РДСП Бургас (л.14), в което било обсъдено прехвърлянето на дружествените дялове, но отново бил мотивиран извод за липсата на предпоставки за отпускане на исканата помощ за отопление.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – директор на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, овластен с нормата на чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане. Не е налице основание за оспорване по чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта отговаря на всички изисквания за форма и реквизити съгласно чл.146, т.2, във вр. с чл.59, ал.2 от АПК. Съдът приема, че липсва основание за оспорване по чл.146, т.2 от АПК.

При издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо не е налице и отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Относно приложението на материалния закон, съдът намира за необходимо да изясни, че на основание чл.13, ал.6, предложение второ от ЗСП, в настоящото производство предмет на оспорване е заповед № ЗСП/Д-А/4190/13.10.2020г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, а не решение № 50/12.11.2020г. на директора на РДСП Бургас, с което оспорването по административен ред било отхвърлено. По тази причина и на основание същата разпоредба оспорването следва да бъде разгледано по реда на АПК. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Изключение от това правило е допуснато с разпоредбата на алинея втора, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.   

Обществените отношения във връзка с отпускането на финансова помощ за отопление са уредени в Наредба № РД-07-05/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от ППЗСП. В настоящия случай административният орган е приел, че П.В. не отговаря на едно от изискванията, като всяко едно от тях е самостоятелно основание за отказ от предоставяне на исканата помощ за отопление.

Съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП, лицата, които кандидатстват за отпускане на месечна социална помощ, не следва да са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество. В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на подаване на заявлението за целева помощ, както и към момента на издаване на заповедта жалбоподателката и съпругът й били съдружници в „Раф 2008“ ООД. Посочената правна норма е императивна и нейният анализ сочи, че, за да е налице предпоставка за отпускане на исканата социална помощ за отопление е необходимо към момента на подаване на молбата-декларация лицето да не е регистрирано като търговец, а ако е имало такава регистрация – тя да е била заличена в ТР към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощта (решение № 1404 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13283/2014 г. и др.).

В конкретния случай, спорът се свежда до следното: следва ли и как да бъде ценен новонастъпилият юридически факт на прехвърляне на дружествените дялове от П.В. на друго лице от семейството след издаване на процесната заповед.

По делото не е спорно, а и се доказва от представените доказателства, че жалбоподателката В. прехвърлила своите дялове в търговското дружество с договор едва на 28.10.2020г., т.е. след издаване на процесната заповед (13.10.2020г.), както не е спорно и обстоятелството, че заличаването е вписано на 03.11.2020г. в 11:12:33 (справка в интернет страницата на ТР). При тези обстоятелства съдът следва да извърши преценка на новия юридически факт – заличаване на В. като съдружник в „Раф 2008“ ООД към 03.11.2020г.

По смисъла на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г., целевата помощ за отопление с електроенергия, която била заявена от жалбоподателката, е социална помощ за съответния отоплителен сезон (чл.1). Съгласно чл.4а, т.1 от наредбата, при отопление с електроенергия, помощта се изплаща в пари на правоимащото лице или семейство. Според §2 от ДР на наредбата отоплителният сезон е периодът от 1 ноември до 31 март. Съгласно чл.5, ал.2 от наредбата целевата помощ се отпуска за период от 5 месеца и се изплаща по следния ред: 1. за месеците ноември и декември - не по-късно от края на месеца, следващ месеца на издаване на заповедта, с която е отпусната помощта и 2. до 31 януари на следващата година - за месеците януари, февруари и март. По силата на чл.5, ал.1 от наредбата заявления-декларации за отпускане на целева помощ за отопление се подават в дирекции „Социално подпомагане“ от 1 юли до 31 октомври, като при отопление с електроенергия се представя за справка актуален клиентски/абонатен номер.

Съвкупният анализ на цитираните правни норми сочи, че целевата помощ за отопление е социална помощ, която се отпуска с точно определена цел – подпомагане на лицата през отоплителния сезон при заплащане на разходите им за отопление. Законодателят е приел целевата помощ да се отпуска наведнъж за целия отоплителен сезон, а изплащането й да се извършва съобразно използвания начин на отопление като при използване на електроенергия това става на два транша. Процедурата по определяне и отпускане на целевата помощ за отопление предпоставя лицата, кандидатстващи за такава, да отговарят на условията за предоставяне към момента на подаване на молбата за отпускане на помощта. Нито в ЗСП, нито ППЗСП, нито в Наредба № РД-07-5 е предвидена възможност за отпускане на частична помощ само за определена част от отоплителния сезон. В процесния случай за жалбоподателката не е била налице отрицателната предпоставка по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП. Последвалото заличаване от търговския регистър не променя този извод. Още повече, че самото заличаване е вписано в ТР след изтичане на срока за подаване на заявление-декларация за отпускане на помощта. Предвид крайният срок за това - 31 октомври 2020г., жалбоподателката не е можела да ползва помощ за отоплителен сезон 2020/2021г., тъй като към датата на прекратяване участието й в търговското дружество (3.11.2020г.) е бил изтекъл срокът за подаване молби-декларации за отоплителен сезон 2020/2021г. Дори да е била подадена повторно молба в най-късния възможен момент, а именно 31 октомври 2020г., жалбоподателката отново е нямало да отговаря на отрицателното условие по чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП. При това положение, макар и да е налице последващо заличаване на едноличния търговец, то не може да се приеме за изпълнение на условията за отпускане на целева помощ за отопление, респ. не може да обоснове право на жалбоподателката на такава.

По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.В. с ЕГН ********** *** Охридски 1, ет.3 против заповед № ЗСП/Д-А/4190/13.10.2020г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас.

Съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ :