Р      Е     Ш    Е    Н     И     Е

 

град София, 13.08.2020 година

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                      мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №6779 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от "Т.С." ЕАД, с която се обжалва решение, обективирано в протокол от съдебно заседание на 06.03.2019г, постановено по гр.д.№36872/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата – Д.И.С. дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, за разликата над сумата от 2274.43 лв. до пълния предявен размер от 3030.11 лв., главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. – 06.06.2014г.,  отразена в обща фактура, за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к."*****; за разликата над сумата от 340.29 лв. до пълния предявен размер от 548.53 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2014г. до 31.08.2015г.; както и в частта на неприсъдените в цялост разноски на "Т.С." ЕАД. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че част от вземанията за главница са погасени по давност, без да отчете факта, че в случая се претендират вземания за периода 01.05.2013г. – м.04.2014г. по издадена обща фактура през м.07.2014г. и съответно вземанията по тази фактура стават изискуеми на 15.09.2014г., от която дата започва да тече и погасителната давност и към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 07.08.2017г. не е изтекла. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове за главница и мораторна лихва в размерите, посочени в исковата молба по отношение на процесния топлоснабден имот. Претендира сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.    Въззиваемата страна - Д.И.С. не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от ищеца.

Трето лице-помагач - „Б.Б.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Д.И.С. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Постановеното първоинстанционно съдебно решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание, допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал правилна правна квалификация/ и по същество правилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за главница и за мораторна лихва, първоинстанционният съд е приел, че за част от претендираните вземания за периода от м.05.2013г. – 06.06.2014г. вкл., предмет на предявените искове, е основателно направеното от ответницата възражение за погасяване по давност. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи в частта, в която е прието, че предявените искове за главница и мораторна лихва са неоснователни като погасени по давност и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбата следва да се добави и следното:

В конкретната хипотеза няма спор между страните относно обстоятелството, че ответницата в качеството на собственик се явява ползвател на доставяната в имота й топлинна енергия през процесния период, както и не се оспорва обем и качествените показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Изцяло неоснователен е наведеният конкретен довод във въззивната жалба, че неправилно СРС е приложил института на погасителната давност досежно част от претендираните вземания за главница и мораторна лихва. В случая СРС е отхвърлил иска за главница за разликата над сумата от 2274.43 лв. до пълния предявен размер от 3030.11 лв., главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. – 06.06.2014г.,  отразена в обща фактура, за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к."*****, тъй като е приел, че тези вземания са погасени по давност. Правилно първоинстанционният съд при съобразяване с материалноправните норми, регулиращи института на погасителната давност и при отчитане на трайно установената съдебна практика е приел, че вземанията на „Т.С.” ЕАД за стойността на топлинна енергия спрямо ответницата представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл.111 от Закона за задълженията и договорите, по отношение на които се прилага тригодишен давностен срок. Противно на поддържаното във въззивната жалба, съдът счита, че началният момент, от които започва да тече давностния срок, е обвързан с настъпване на изискуемостта на вземането /по аргумент на чл.114 от ЗЗД/, което в случая има определен падеж – съгласно действащите за периода Общи условия потребителят дължи плащане на сумите за потребена топлинна енергия в 30 –дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при съобразяване, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410от ГПК е депозирано в съда на 07.08.2017г. погасени по давност се явяват всички претендирани вземания от началото на исковия период - 01.05.2013г. до 06.06.2014г. вкл.. В случая правилно СРС на основание чл.162 от ГПК е установил недължимия размер за потребеното количество топлинна енергия досежно процесния имот като се е съобразил с приетите по делото писмени доказателства – индивидуални справки за използвана топлинна енергия за исковия период и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение, съставени от третото лице – помагач – "Б.Б." ООД, и след като е приложил института на изтеклата тригодишна погасителна давност досежно част от процесните вземания. С оглед изложеното се налага извода, че правилно СРС е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 2274.43 лв. до пълния предявен размер от 3030.11 лв., главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2013г. – 06.06.2014г.,  отразена в обща фактура, за топлоснабден имот, находящ се в град София, ж.к."*****, като погасен по давност.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния  закон и в частта, в която е отхвърлен предявения иск за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 340.29 лв. до пълния предявен размер от 548.53 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2014г. до 31.08.2015г.. Във въззивната жалба няма конкретни оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение в тази част, предвид на което съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които счита за правилни и законосъобразни.

Във въззивната жалба е изрично посочено, че се обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта на разноските, но конкретни доводи досежно незаконосъобразност на съдебния акт в тази част не са изложени. В случая съдът счита, че не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски в полза на ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 ГПК. Първостепенният съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Присъдените в полза на ищеца разноски за исковото и заповедното производство са изчислени съобразно уважената част на предявените искове.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски имат въззиваемата страна, но доколкото няма заявена от нея претенция за разноски, съдът не следва да се произнася в тази насока.

          Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение, обективирано в протокол от съдебно заседание на 06.03.2019г, постановено по гр.д.№36872/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58-ми състав, в обжалваните части.      

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :          

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ : 1./              

 

 

                                                           2./