Р Е Ш Е Н И Е № 151
гр. Сливен 24.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 213/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Р.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. Х.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0804-000257 от 20.04.2021 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни и са отнети 2 броя регистрационни табели № ………. и СРМПС № *********.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна. Твърди се, че в случая липсва предпоставката за приложената ПАМ, тъй като лицето управлявало МПС Й. Й., притежава СУМПС издадено от държава членка на ЕС. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, издадена в противоречие с материалния закон.
В о.с.з. Р.А.К.,
редовно призована не се явява. Представлява
се от адв. Х.Х., който
поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен не изпраща представител и не изразява становище, въпреки дадената възможност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорващата Р.А.К. предоставила собствения си лек автомобил с рег. № ……….. на Й. А. Й. . На 20.04.2021 г. около 17:00 ч. в гр. Сливен на бул. „Цар Симеон“ – в посока гр. Ямбол, бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Сливен, които установили при извършена проверка с РСОД, че водачът е неправоспособен, не притежава свидетелство за управление на МПС. За констатираното нарушение на чл. 150 от ЗДвП е съставен АУАН № 341838/20.04.2021 г. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.
Издадена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0804-000257 от 20.04.2021 г. от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която на Р.А.К. *** на основание чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни и са отнети два броя регистрационни табели № ………. и СРМПС № *********. Като мотиви в заповедта е посочено, че Р.А.К. собственик на МПС - лек автомобил „АУДИ“ с рег. № ……….., е допуснала управлението му от водача Й. А. Й. , след като същият не притежава свидетелство за правоуправление – неправоспособен, установено при извършената проверка на 20.04.2021 г., за което е съставен АУАН № 341838. Заповедта е връчена на лицето на 22.04.2021 г. С жалба вх.№ СД-01-01-1751 от 07.05.2021 г. Р.А.К. е оспорила заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото съдебно производство.
По делото са приети заверени копия на АУАН № 341838/20.04.2021 г.; НП № 21-0804-001246/10.05.2021 г. и Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, копие от СУМПС № А/**********/13.01.2020 г. на лицето Й. А. Й. , издадено в Р.К., писмо вх. № СД-01-01-2062/28.05.2021 г. на Зам. Директор на ГД „НП“, от което се установява, че Й. А. Й. , притежава СУМПС № А/**********, издадено на 13.01.2020 г. в Р.К..
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 1.5 от заповедта е посочен началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. В нея са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ, вкл. чрез препращането към констатациите от извършената проверка на 20.04.2021 г. на Й. А. Й. .
Съгласно чл. 171, т. 2а, б А от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващата К., административният орган се е позовал на наличието на последната от посочените в чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП хипотези, а именно – К. като собственик на лек автомобил лек автомобил "АУДИ" с рег. № ………… е допуснал управлението му от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление – СУМПС, неправоспособен. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
В случая обаче административният акт е издаден без да са изяснени относими към налагането на мярката обстоятелства, включително дали лицето управлявало МПС притежава СУМПС. Разпоредбата на чл. 35 от АПК задължава административния орган да издаде съответния ИАА, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Видно от приложеното по преписката писмо рег. № 804р-2266/26.04.2021 г., че водачът е депозирал възражение срещу съставения му АУАН, към което е приложил копие на СУМПС. Следователно обстоятелствата, имащи значение за издаването на оспорената заповед, не са изяснени, а за наличието на основанието за налагането на ПАМ административният орган не е събрал съответните доказателства. Съобразно това, съдът счита, че от началника на сектор „ПП“ е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Въпросното нарушение е съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на акта и да доведе издателя му до изводи, различни от формираните.
Настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е издаден и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2а, буква "А" от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни", както и отнемане на СРМПС и 2 бр. регистрационни табели. Оспореният акт е издаден въз основа на АУАН № 341838/20.04.2021 г. Съдът намира, че в случая не са налице основанията за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "А" от ЗДвП, приложима по отношение на собственик. Въпреки, че няма спор относно собствеността на посоченото в заповедта МПС, не е установена другата, необходима за прилагането й предпоставка – собственикът да е предоставил за управление моторно превозно средство на лице, което е неправоспособен водач. Съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато последното е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Безспорно е обстоятелството, че Р.К. е държава – членка на Европейския съюз, съответно издаденото от тази държава свидетелство за управление на МПС е валидно на територията на Република България за категориите, за които е издадено. Видно от представеното копие от свидетелството, както и от писмо вх. № СД-01-01-2062/28.05.2021 г. на зам. Директор на ГД“НП“, че лицето Й. А. Й. , на когото жалбоподателката е предоставила за управление собствения си автомобил, притежава право да управлява МПС категория "В", какъвто е процесния автомобил, към датата на проверката. Отделно от това, нито в хода на настоящото производство, нито в приобщената като доказателство по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед, се съдържат други данни и доказателства, от които да се направи заключение, че Й. е бил неправоспособен водач към момента на проверката. Изложените фактически обстоятелства в заповедта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Административният орган не е установил и доказал по безспорен начин материалноправната предпоставка за налагане на процесната принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква "А" от ЗДвП – жалбоподателката да е предоставила за управление собственото си МПС на неправоспособен водач.
След като чрез допустимо доказателство е установено, че водачът, управлявал МПС, принадлежащо на жалбоподателката, притежава СУМПС №А/**********, издадено на 13.01.2020 г. от органите на страна – членка на ЕС, то този водач не следва да се признава за неправоспособен – арг. от чл. 161, т. 5 от ЗДвП, чл. 2, § 1 от ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства. След като управлявалият притежаваното от жалбоподателката МПС водач не е неправоспособен, то не е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, буква "А", предложение последно от ЗДвП.
По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 500 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0804-000257 от 20.04.2021 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която на Р.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни и са отнети 2 броя регистрационни табели № …………… и СРМПС № *********.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен да заплати на Р.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: