Решение по дело №1758/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1224
Дата: 17 октомври 2024 г.
Съдия: Ангел Ташев
Дело: 20245220101758
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1224
гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220101758 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от Т. Л. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. О., ул. „А. С.“ № 11, чрез адвокат М. М. от АК Пловдив, против „П. К.
Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. кв. М., бул. „Б.“ № 49, бл.
53Е, вх. В, представлявано от С. Н. Н., Я. К. Ч. и Ц. Г. С., с която се иска от съда да бъде
прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 40023793907 от 22.02.2024
г., сключен между страните. В условията на евентуалност предявява иск за прогласяване
нищожността на клаузите на договора за потребителски кредит сключен, предвиждащи
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
В исковата молба ищецът твърди, че на 22.02.2024 г. между ищеца, в качеството му на
заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за
потребителски кредит № 40023793907. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде
в размер на 400 лева, на 11 месечни вноски, при лихвен процент по кредита от 40,90 %,
лихвен процент на ден 0,11 %, годишен процент на разходите от 47,77 % при общ размер на
заема главница и лихва – 476,69 лева. Също ищецът следвало да заплати възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 180 лева и „Флекси“ в размер на 220 лева.
Ищецът счита, че процесният договор е недействителен на специалните основания по
чл.22 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагането на лихвения процент. Също
не бил посочен и размерът на дължимата договорна лихва.
Твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка
с чл.11, ал.1 , т.10 ЗПК, тъй като липсвало уточнение, какви разходи са включени в ГПР,
както и че само формално бил изписан неговия размер.
1
На следващо място счита, че се заобикаляла и забраната на чл.19, ал.4 ЗПК,
посредством заплащането на допълнителни услуги в размер на 400 лева. Поради
невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на
ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Посочва, че с преюдициално
заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на
ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя
подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита,
че в настоящия случай не сме в хипотезата на чл.26, ал.4 ЗЗД.
По отношение на исковете в условията на евентуалност заявява, че е налице
нарушаване принципа на добрите нрави и по този начин се достига до нееквивалентност на
насрещните престации по договорно съглашение до злепоставяне на интересите на
потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
На следващо място счита, че законът не допускал кредиторът да изисква заплащането
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а,
ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, били
част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водили до заобикаляне
ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите и
са в явно противоречие с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК.
Счита, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват по своята същност "такси за
усвояване и управление на кредита". Услугите с възможност за отлагане/намаляване на
вноски и за смяна на падежа по своята същност били дейности по управление на кредита.
Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е
предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за кредитора, а
отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по
него, ставало по съгласие на страните. Счита, че клаузите предвиждащи допълните услуги са
неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 ЗПК.
Претендира разноски. Сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява. Постъпила е молба от адвокат
М. от АК Пловдив, като моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.
Не оспорва, че на 22.02.2024 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и
ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски
кредит № 40023793907, по силата на който ответното дружество е предоставило сумата в
2
размер на 400 лева.
Твърди, че договорът отговаря на общите условия за действителност на договорите и
е сключен в предписаната от закона форма, като ищецът се е подписал на всяка страница от
договора и общите условия към него и изрично е декларирал, че са му били предоставени
екземпляри от подписаните документи. Счита, че договорът за потребителски кредит
отговаря на специалните изисквания на ЗПК за действителност, не противоречи на
императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи. Счита, че в общите условия
били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението
по предоставените допълнителни услуги е следвало да бъде включен в размера на ГПР, тъй
като същите са били закупени от потребителя по негов избор и не са били задължително
условие за получаване на кредит. Също така възнаграждението за допълнителните услуги не
следвало да се включва при изчисляване на ГПР, защото би въвело в заблуждение
потребителя относно разхода по кредита и поради това, че се дължи от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит, поради което не представлява разход по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Счита, че дори и размерът на ГПР да
е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е
недължимост на сумите, с които се надвишава максималният размер, но не и
недействителност на договора за кредит. Според него неправилното посочване на ГПР не
може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор за
кредит, като се позовава на Директива 2008/48/ЕО.
Смята, че в процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на
договор с включени допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", като ищеца е изявил желание
да закупи тези допълнителни услуги. Отделно от това, по своята същност първата услуга
представлява право на приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителския
кредит, което означава, че както е посочено и в самия ДПК в раздел VI Параметри,
допълнителната незадължителна услуга „Фаст" към момента на подписване на договора
вече е била предоставена на кредитополучателя и използвана от последния. След като
ищецът е поискал приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
представителите на ответното дружество са извършили всички необходими действия за
проучването на кредитната способност на ищеца, подготвили са нужните документи и са
сключили договора в максимално кратки срокове. Тази услуга безспорно е предоставена на
ищцата и последната се е възползвала от нея.
Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че поради невключването на
възнаграждението за предоставените допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Оспорва твърдението, че клаузата за допълнителни услуги противоречи на чл.10а,
ал.1 и ал.2 ЗПК.
Счита за неоснователни и твърденията на ищцата, че посоченият в договора за кредит
размер на ГПР не е действително прилагания от кредитора в кредитното отношение и
3
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл.
68д, ал. 1 от ЗЗП, с което ищцата била въведена в заблуждение относно стойността на
разходите, които ще прави по обслужването на заема.
Счита, че твърденията за недействителност с оглед нарушение на чл.143, т.19 ЗПК са
неоснователни. Излага подробни съображения.
Претендира разноски и сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозирал е
молба, с която моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените и приети по делото писмени доказателства – договор за
потребителски кредит П. К. стандарт, искане за отпускане на кредит, СЕФ, допълнителна
преддоговорна информация и погасителен план, се установява, че на 22.02.2024 г. между
ищеца Т. И. като заемател и ответното дружество „П. К.“ ЕООД като заемодател е бил
сключен Договор за потребителски кредит П. К. стандарт, по силата на който кредиторът
предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 400 лева,
който следвало да се върне на 11 месечни вноски, в размер на вноската по кредита 43,34
лева. Размерът на ГПР е 47,77 %, а на ГЛП 40,90 %, лихвен процент на ден 0,11 %. Посочено
е, че общата сума за плащане е в размер на 476,69 лева. В договора е уговорено, че ищецът е
поискал изрично допълнителни услуги – „Фаст“ на стойност 180 лева и „Флекси“ на
стойност 220 лева. Посочено е, че вноската по закупените допълнителни услуги е в размер
на 36,36 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, т.е. месечната
вноска общо е в размер на 79,71 лева, а сумата, която следва да се върне е в размер на 876,69
лева. От договора се установява, че допълнителната услуга "Фаст" се изразява в
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а
допълнителната услуга "Флекси" се изразява в право да променя едностранно погасителния
си план при изпълнение на съответни изисквания.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД,
във връзка с чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, за обявяване нищожността на договора за кредит
Предявени в условията на евентуалност са установителни искове с правно основание
чл.26, ал.1, за обявяване нищожността на отделни клаузи от договора за кредит
Основателността на главния иск предполага противоречие на договора за кредит с
императивните законови разпоредби, посочени от ищеца, а на предявения под евентуалност
иск - противоречие със закона на клаузите за заплащане на възнаграждение за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Тези обстоятелства следва да бъдат установени
по делото от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че
между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и
сл. от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
4
Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в
Закона за защита на потребителите - арг. чл.24 ЗПК, във вр. чл.143 - 148 ЗЗП.
В договора за кредит не са посочени условията за прилагането на ГЛП, както изисква
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент. По този начин не става ясно как се разпределя лихвеният процент във
времето - върху цялата дължима главница или върху остатъчната главница. Също така в
договора не е отбелязано какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се
прецени при какви условия е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на
посочения от кредитора фиксиран размер. Това нарушение на закона съгласно изричната
разпоредба на чл. 22 от ЗПК води до нищожност на договора за кредит.
При сключване на договора за кредит е допуснато нарушение и на императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната
цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на
самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност
на договора съгласно чл.22 ЗПК. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК законово
определение на понятието „обща сума, дължима от потребителя“ същата представлява
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случай допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани с договора за кредит
и са били предварително известни на кредитора, най-малкото защото са уговорени в
договора за кредит. Следователно дължимите за тях възнаграждения представляват разход
по кредита по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от
ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. В настоящия случай, с клаузите за допълнителна
услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ се въвеждат за потребителя допълнителни
разходи, в резултат на които общият разход по кредита и съответно годишният процент на
разходите реално надхвърля договорения 47,77 % и в действителност ще надхвърли
законоустановения минимум, тъй като цената на допълнителните услуги е равна на заемната
5
сума от 400 лева. На практика с уговореното възнаграждение за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не
съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се
надхвърля допустимият размер на разходите по чл.19, ал.4 от ЗПК. С плащанията за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, както бе посочено, се покриват разходи, които са
свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора, поради което
стойността на дължимото възнаграждение е следвало да бъде включена в ГПР съгласно
чл.19, ал.1 ЗПК, като при включване на възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“
и „Флекси“, размерът на ГПР нараства по размер над максимално допустимия по закон по
смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
нормативен акт, е нищожна, респ. с тези клаузи се цели именно заобикаляне на императивни
правни норми на ЗПК. Добавени към уговореното възнаграждение по договора,
възнагражденията за допълнителните услуги водят до превишаване допустимия размер на
ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на подобно
възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/.
Според съда клаузите, регламентиращи заплащане на възнаграждение за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ вменяват в тежест на потребителя да заплати на
кредитора освен договорна /възнаградителна/ лихва за ползване на предоставената в заем
сума, още и възнаграждение за допълнителни услуги, които по естеството си представляват
действия по усвояване и управление на кредита по смисъл на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Разглеждането на искането за отпускане на потребителски кредит и получаване на
становище по него, било то и „приоритетно“, е присъщо на дейността по кредитирането,
извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно
за потребителя. По отношение на услугата „Флекси“, предвиждаща възможност при
финансови затруднения на клиента да се преструктурират задълженията по кредита, по
същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, но не и за
допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а,
ал.1ЗПК. В този смисъл уговорките противоречат на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Клаузите също така са формулирани неясно и в противоречие с повелителната
разпоредба на чл.10а, ал.4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. От съдържанието на договора не става ясно как тези допълнителни
услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви
конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги.
По отношение на услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на
становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали
кредитоискатели, съдът намира, че обективно същата не би могла да бъде предоставена, тъй
като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на
договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна
6
услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно
даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително
становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане
на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това
разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на
становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен
тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“.
Относно услугата „Флекси“ съдът намира, че реализирането на правата по
допълнителната услуга „Флекси“ също е само хипотетично, тъй като съгласно чл.15.2 от
Общите условия правото да се променя едностранно погасителния план чрез отлагане на
определен брой погасителни вноски зависи от изпълнението на изчерпателно изброени
специфични изисквания, като например дългосрочна неработоспособност, прекратен трудов
договор, неплатен отпуск, загуба или повреда на имущество в резултат от бедствие и други.
Касае се все за бъдещи несигурни събития, чието настъпване по време на действието на
договора за кредит не е задължително, но въпреки това потребителят ще трябва да заплати
пълната стойност на уговореното възнаграждение. Освен това реализирането на правата по
допълнителните услуги зависи от волята на кредитора, доколкото в Общите условия
изрично е посочено, че за целта страните подписват анекс. Това означава, че дори и да
настъпи някое от изискванията за отлагане на една или няколко погасителни вноски, то може
да не бъде осъществено, ако кредиторът откаже да подпише анекс към договора за кредит.
На следващо място следва да се посочи, че размерът на претендираната цена за
предоставената услуга е несъизмеримо по - голям от лихвата за забава, която би се дължала
при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл.33, ал.2 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В тази връзка съдът намира, че уговорка за заплащане
на услуга „Флекси“ попада в хипотезата на чл.143, ал.1 ЗЗП, според която неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Осигуреното по този
начин допълнително възнаграждение за кредитора противоречи на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца
и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
На следващо посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на
действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
С оглед установеното по делото съдът приема, че предявения установителен иск,
7
касаещ процесния договор за кредит е основателен. С оглед на това не дължи произнасяне
по предявените искове в условията на евентуалност.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените от него разноски в общ размер от 50 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на М. В. М. от АК Пловдив, за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца в производството, дължимото се възнаграждение. Във връзка с горното
в полза на процесуалния представител следва да бъде определено възнаграждение на
основание чл.7, ал.2, т.1, от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС. Неоснователно се явява
възражението на ответника за прекомерност, тъй като съдът го присъжда в минимален
размер, в какъвто се и претендира.
По отношение на възражението, че към определеното и присъдено от съда
възнаграждение не следва да се включва и ДДС, съдът намира същото за неоснователно,
поради следните съображения:
Адвокатското възнаграждение съставлява облагаема доставка по смисъла на чл.2, т.1
вр. чл.8 от ЗДДС и адвокатът е данъчно задължено лице, което дължи внасяне на ДДС върху
полученото възнаграждение съгласно чл.3, ал.2 от ЗДДС, а още повече това изрично се
предвижда от законодателя в § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. Предоставената
безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, която следва да се заплати по реда на чл.38,
ал.2 ЗАдв от осъдената за разноски страна, не е безвъзмездна, тъй като с присъждането на
адвокатското възнаграждение тя се овъзмездява и това води до данъчното й облагане -
затова и дължимото възнаграждение следва да включва ДДС. В този смисъл е определение
№ 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т.о., определение № 521/25.10.2017 г.
по ч.т.д. № 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019
г. на ВКС, II т.о. и определение № 261/24.06.2019 г. по гр.д. № 3946/2018 г. на ВКС, III г.о.).
Поради изложеното съдът не споделя посоченото определение на ВКС, тъй като това е
единичен случай и счита, че следва да се придържа към константната практика в ВКС,
обективирана в посочените по-горе съдебни актове.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК, Районен съд
Пазарджик.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Т. Л. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. О., ул. „А. С.“ № 11 и „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С. кв. М., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх.В договор за потребителски кредит
П. К. стандарт № 40023793907от 22.02.2024 г., поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Средец“, ж.к. Мотописта, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, , да заплати
на Т. Л. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., ул. „А. С.“ № 11, сумата в размер на
8
50 лева, сторени разноски в хода на производството.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Средец“, ж.к. Мотописта, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, ет.7, да заплати на
адвокат М. В. М. от АК Пловдив, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. сумата в общ размер на 480,00 лева с вкл. ДДС, представляващо адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9