№ 1180
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110104754 по описа за 2024 година
Производството образуването по искова молба от „ДЗ" АД, вписано в
Търговския регистър, ЕИК ***, със седалише и адрес на управление: гр.
София, бул. „**" № 68, представлявано от изпълнителните директори Д. Х. Д.
и Ж. М. Д. срещу: АПИ", ЕИК **, бул. „**" № 3, гр. София 1606 чрез областно
пътно управление гр.Варна.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е
привлечено „П.М." ЕООД, с ЕИК **, представлявано от инж.** - Управител,
със седалище и адрес на управление-гр.Провадия, обл.Варненска, ул. „**“ №
3.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявения в евентуалност
обратен иск.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед № **/23.06.2023г.
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.**/2023г. на РС София в размер на 450.00 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № ** за настъпило на 07.10.2021г. застрахователно събитие, по което е
образувана щета № **, ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на заявлението в съда – 25.05.2023г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 51.76 лева - мораторна лихва, за забава за
периода от 07.04.2022 г. до 25.05.2023 г.
Предявен е в евентуалност обратен осъдителен иск с правно основание
чл.79 от ЗЗД с искане за осъждане „П.М."ЕООД гр.Провадия, с ЕИК **,
1
представлявано от инж.** - Управител, със седалище и адрес на управление-
гр.Провадия, обл.Варненска, ул. „**“ № 3, да заплати на АПИ сумата от 450
лв., представляваща изплатено обезщетение за нанесени имуществени вреди
по лек автомобил марка „Фолксваген Поло" , с ДК №**, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на обратния иск – 08.02.2024г. до
окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че с полица № ** от 23.02.2021г., „ДЗ" АД
е сключило договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа" за
лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с per. № **, със срок на
действие от 27.02.2021 г. до 26.02.2022 г., при уговорено покритие Пълно
каско на рисковете, съгласно общите условия на предлаганата застраховка.
На 07.10.2021 г. около 22:00ч. по време на движете по автомагистрала
Хемус с посока от гр. Шумен към гр. Варна е настъпило ПТП, при което л.а.
марка „Фолксваген", модел „Поло'' с peг. **, собственост на Д. И.ов И. и
управляван от И. Р. И., преминава през необозначен участък от пътното
платно, на който е оставена земемерна техника - жалони и стойки на жалони,
препятстващи нормалното движение по пътния участък, в резултат на което
настъпва ПТП с имуществени вреди за собственика на посоченото МПС.
В резултат на гореописаното пътно-транспортно произшествие, на
11.10.2021 г. в „ДЗ" АД е подадено искане за оценка на вреди и е заведена
преписка по щета № **. Причинените имуществени вреди на собственика на
лек автомобил . марка „Фолксваген", модел „Поло" с per ** са описани от
експерти на Дружеството.
Съгласно уговореното в общите условия към застрахователния договор
„КАСКО на МПС" е определено застрахователно обезщетение. Стойността на
необходимите части и материали, както и стойността на необходимия труд за
възстановяване на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с peг. **
възлизат на 435.00 лв. Тази сума е изплатена на собственика на
застрахованото МПС от „ДЗ" АД по банков път, с преводно нареждане от
25.10.2021г.
С писмо с обратна разписка, наш изх. № **/28.03.2022г., получено от
представител на АПИ" на 29.03.2022г, ответникът е поканен доброволно да
заплати на доверителя ми сумата от 450.00 лева, представляваща изплатеното
от „ДЗ" АД застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски в
размер на 15.00 лева.
За конкретния случай ищеца е инициирал производство по реда на чл.
410 от ГПК. По образуваното ч.г.д. № **/2023 по описа на Софийски районен
съд, 170 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. По
същата е депозирано възражение от длъжника, което става повод за
предявяване на настоящата искова молба.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски по
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
2
В него се твърди, че искът е неоснователен.
Не оспорва, че мястото, на което е станало процесното ПТП е част от
републиканската пътна мрежа.
Оспорва се наличието на валидно застрахователно обезщетение между
ищеца и собственика на МПС марка на "Фолксваген", марка „Поло" с ДК №
**.
Не били представени доказателства за заплащане на дължимата
застрахователна премия, за да породял действие договора за застраховка. Това
опорочавало валидността на договора.
Оспорва процедурата по регистриране на щетата и изплащане на
застрахователното обезщетение. Не били спазени правилата затова и твърдят,
че застрахователя не е трябвало да изплаща застрахователно обезщетение.
Оспорва твърдението, че необозначено и несигнализирано препятствие
(необезопасени желони и стойки на жалони) на път А2 (АМ „Хемус"), посока
гр.Варна е причина за пътно транспортното произшествие. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП и твърдите /обезщетените/ от ищеца вреди
по лекия автомобил.
Твърди, че е налице едно случайно събитие, а не неизпълнение на
законови задължения. Преминаването с висока скорост на автомобили,
особено тежкотоварни такива, покрай пътните знаци е предпоставка за
отместването и/ или събарянето им. Невъзможно е и не се изисква от
служителите на ответника да стоят до пътните знаци през цялото денонощие и
да ги възстановяват след събарянето им.
Твърди, че водачът с поведението си е допринесъл в изключителна
степен за настъпване на ПТП и има изключителна вина за реализиране на
ПТП и настъпване на вредоносния резултат.
Към дата 07.10.2021 г. на основание Заповед №РД-11-802/14.07.2021г.
на инж.**-член на Управителния съвет на АПИ", съгласувана със ** -
Директор на **" на автомагистрала „Хемус" е въведена временна организация
в участъка от при км 3 82+650, в съответствие с одобрения проект за ВОБД и
при спазване на изискванията на Наредба №3/16.08.2010 г. за Временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците. Имайки предвид наличието на
пътни знаци от временна организация на движението, водачът е бил длъжен да
се съобрази с тях. Твърди, че водачът е управлявал автомобила със скорост
несъобразена с пътните условия и пътните знаци и сам е станал причина за
настъпване на процесното ПТП.
Твърди, че към датата на ПТП автомагистрала „Хемус", разположена
на територията на Област Варна е поддържана от ДЗЗД „ХЕМУС ВАРНА",
съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка №**-* от 18.06.2020 г. с
предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при
3
аварийни ситуации) на АМ Хемус - ОПУ София и ОПУ Ловеч; АМ Хемус -
ОПУ Варна и ОПУ Шумен; АМ Тракия - ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ
Пловдив и ОПУ Стара Загора; АМ Тракия - ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен,
ОПУ Ямбол и ОПУ Бургас; АМ Марица - ОПУ Хасково по обособени
позиции, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, за обособена позиция: №2 Автомагистрала „Хемус" на територията
на ОПУ-Варна и ОПУ-Шумен. Договорът е сключен между АПИ и ДЗЗД
„ХЕМУС ВАРНА", със съдружници - „П.М."ЕООД гр.Провадия, „П.С."АД
гр.Добрич и „**"АД гр.София.
Иска като трето лице помагач по делото на негова страна да бъде
привлечено „П.М."ЕООД гр.Провадия.
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските
по делото.
В срока за отговор е предявен обратен иск от АПИ срещу „П.М."ЕООД
гр.Провадия
В него твърди, че на 18.06.2021 г. между АПИ" и ДЗЗД „ХЕМУС
ВАРНА" с ЕИК **, със съдружници - „П.М."ЕООД гр.Провадия, „П.С."АД
гр.Добрич и „**"АД гр.София, е сключен договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при
аварийни ситуации) на АМ Хемус - ОПУ София и ОПУ Ловеч; АМ Хемус -
ОПУ Варна и ОПУ Шумен; АМ Тракия - ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ
Пловдив и ОПУ Стара Загора; АМ Тракия - ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен,
ОПУ Ямбол и ОПУ Бургас; АМ Марица - ОПУ Хасково по обособени
позиции, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, за обособена позиция: №2 Автомагистрала „Хемус" на територията
на ОПУ-Варна и ОПУ-Шумен".
Съгласно клаузите на договора изпълнителят е длъжен да предприеме
всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия за
движение, както и опазване на пътищата и пътните принадлежности, да
започва работа веднага след появяване на необходимост от това и да отговаря
за поддържането на републиканските пътища в добро експлоатационно
състояние.
Съгласно допълнително задание за ремонт на дилатационни фуги по
АМ „Хемус" през месец юни 2021 г. на ответника са възложени ремонтно-
възстановителни работи на АМ „Хемус" при км.382+600, км.389+150 и
Естакада „Девня" от км.400+100 до км.400+750
Съгласно т.З от Заповед №РД-11-802/14.07.2021 г. на инж.** - член на
Управителния съвет на АПИ", съгласувана със ** - Директор на **"
изпълнителят на СМР е задължен да постави необходимата сигнализация,
която следва да отговаря на изискванията на БДС 1517/2006. Отговорник за
целостта, изправността и поддържането й е ** - служител на „П.М." ЕООД .
Видно от представеният по делото доказателства - искане за оценка на
4
вреди по застраховка „Каско на МПС" от 11.10.2021 г. и обяснения от И. Р. И.,
на АМ „Хемус" в участъка на област Варна е имало необозначено препятствие
на пътното платно - разпилени желони /пътни знаци/ и стойка на пътен знак.
Същите са станали причина за ПТП и съответно щети по лек автомобил марка
„Фолксваген Поло" , с ДК №**, които ищецът е обезщетил и претендира да му
бъдат възстановени.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора, изпълнителят по договора /ответника/
е длъжен да изпълнява възложената работа при спазване на Техническите
спецификации и изисквания на възложителя, както и всички изисквания на
нормативната уредба, приложими за изпълнение на съответната дейност.
Въпреки договорните задължения, ответникът не поддържал участъка и
пътните знаци в него в изправност, така че да не се препятства нормалното и
безаварийно движение на МПС.
Съгласно чл.28 от цитирания договор, при причиняване на ПТП и/или
възникване на щета в резултат на неизпълнение или на некачествено
изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и
технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на този
договор, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди.
Иска се уважаване на предявения в евентуалност обратен иск в случай
на осъждане на ответника по главния иск.
Претендират се разноски.
В срока за отговор третото лице помагач не подава такъв.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не
изпраща представител, в писмено становище поддържа предявените искове.
Ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на
предявените искове, в евентуалност при уважаването им за уважаване на
предявените обратни искове, по които да бъде постановено неприсъствено
решение. Третото лице помагач ответник по обратния иск не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От Полица № ** от 23.02.2021 г. за застраховка КАСКО на МПС, ведно
с предложение – въпросник, ОУ по застраховка КАСКО на МПС, Искане за
оценка на вреди по МПС от 11.10.2021 г. по застраховка КАСКО на МПС,
Описи-заключения по щета № ** от 13.01.2021 г., от 21.10.2021 г. – 2 броя и от
11.10.2021 г., Фактура № 26222 от 21.10.2021 г., Ликвидационен акт № ** от
21.10.2021 г., се установява, че с полица № ** от 23.02.2021г., „ДЗ" АД
5
сключва с Д. И.ов И. договор за застраховка за лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Поло" с peг. № **, със срок на действие от 27.02.2021 г.
до 26.02.2022 г., при уговорено покритие Пълно КАСКО на рисковете,
съгласно общите условия на предлаганата застраховка.
От Свидетелство за регистрация Част II на л.а. Фолксваген Поло, рег.№
** и контролен талон № ** се установява, че собственик на автомобила е Д.
И.ов И.. Автомобилът е преминал годишен технически преглед на 26.04.2021г.
На 11.10.2021 г. Д. И. подава в „ДЗ" АД искане за оценка на вреди от
ПТП, по което е заведена преписка по щета № **. В искането И. е посочил, че
на АМ Хемус в посока от гр.Шумен за гр.Варна в тъмната част на
денонощието, изведнъж видял жалони на пътен участък в ремонт, с предните
гуми минал върху стойката на жалон и след няколко метра и върху жалон.
Автомобилът се задимил отвътре, оказало се, че се е отворила въздушната
възглавница на предната лява седалка.
В изготвените опис-заключение по щета от 11.10.2021г., 13.01.2021г. и
от 21.10.2021г. са описани причинените имуществени вреди на собственика на
лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с peг ** от експерти на
Дружеството. Описани са следните щети: напукан шанкел на пр.дясно колело
за подмяна, крива джанта на алуминиева на предно дясно колело за ремонт и
боядисване, въздушна възглавница за подмяна, облегалка на предна лява
седалка за подмяна
С ликвидационен акт от 21.10.2021г. стойността на необходимите части
и материали, както и стойността на необходимия труд за възстановяване на лек
автомобил марка „Фолксваген", модел „Поло" с peг. ** е определен на 435 лв.
Видно от преводно нареждане от 25.10.2021 г. тази сума е изплатена на
собственика на застрахованото МПС от „ДЗ" АД по банков път, с преводно
нареждане от 25.10.2021г.
От Регресна покана с изх.№ **/28.03.2022 г. се установява, че
ищцовото дружество е поискало от ответника възстановяване на заплатеното
по процесната щета застрахователно обезщетение в размер на 435 лева. С
писмо от 04.04.2022г. от ответника, получено от ищеца на 06.04.2022г. е
отказано заплащането по регресната покана с мотива, че настъпилото ПТП е
изцяло по вина на застрахованото лице, което се е движено с несъобразена
скорост по пътен участък в ремонт, на който е била въведена временна
6
организация на движението.
От писмо вх.№ 71202/05.09.2024 г. от дирекция „Национална система
112 – МВР“, РЦ 112 – Варна, с което представят информация, относно
обаждане на 08.10.2021 г., с приложен към писмото СD с 4 файла с
електронни картони и 1 файл с аудио запис се установява, че след настъпване
на ПТП-то И. И. е съобщил на тел.112.
На 18.06.2021 г. между АПИ" и ДЗЗД „ХЕМУС ВАРНА" с ЕИК **, със
съдружници - „П.М."ЕООД гр.Провадия, „П.С."АД гр.Добрич и „**"АД
гр.София, е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации)
на АМ Хемус - ОПУ София и ОПУ Ловеч; АМ Хемус - ОПУ Варна и ОПУ
Шумен; АМ Тракия - ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ
Стара Загора; АМ Тракия - ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен, ОПУ Ямбол и
ОПУ Бургас; АМ Марица - ОПУ Хасково по обособени позиции,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за
обособена позиция: №2 Автомагистрала „Хемус" на територията на ОПУ-
Варна и ОПУ-Шумен".
Съгласно клаузите на договора изпълнителят е длъжен да предприеме
всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия за
движение, както и опазване на пътищата и пътните принадлежности, да
започва работа веднага след появяване на необходимост от това и да отговаря
за поддържането на републиканските пътища в добро експлоатационно
състояние.
Съгласно чл.28 от цитирания договор, при причиняване на ПТП и/или
възникване на щета в резултат на неизпълнение или на некачествено
изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и
технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на този
договор, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди.
Съгласно Договор за учредяване на дружество по ЗЗД „Хемус Варна“
от 30.10.2018г. се установява, че дружеството е учредено от „**" ЕООД, „**“
АД и „П.С.“ АД.
Съгласно допълнително задание от 22.06.2021г. за ремонт на
7
дилатационни фуги по АМ „Хемус" през месец юни 2021 г. на ответника са
възложени ремонтно-възстановителни работи на АМ „Хемус" при
км.382+600, км.389+150 и Естакада „Девня" от км.400+100 до км.400+750.
Заданието е получено от ДЗЗД „Хемус Варна“ на 25.06.2021г.
Съгласно т.3 от Заповед №РД-11-802/14.07.2021 г. на инж.** - член на
Управителния съвет на АПИ", съгласувана със ** - Директор на **"
изпълнителят на СМР е задължен да постави необходимата сигнализация,
която следва да отговаря на изискванията на БДС 1517/2006. Отговорник за
целостта, изправността и поддържането й е ** - служител на „П.М." ЕООД .
Съгласно приложената скица за временна организация и безопасност
на движението първите пътни знаци указващи ремонтни дейности А23 –
„Участък от пътя в ремонт“ са поставени на 2 км преди Ограничителни табели
С4.3. На 100 м преди Ограничителни табели С4.3 е поставен пътен знак В26 –
„Забранено е движението със скорост по-висока от означената 60 км/ч.
От разпита на св.И. – пострадал от ПТП-то, чиито показания съдът
кредитира като еднопосочни и корепосндиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че участвал в ПТП през м. октомври 2021
г. с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.№ **. Към
момента на събитието е имал сключена застраховка КАСКО за автомобила.
Процесните щети по автомобилът му са бил отремонтирани. Св.И. преди
настъпване на ПТП-то управлявал автомобилът на дълги светлини със скорост
между 100 км/ч - 120 км/ч, зад него имало друг автомобил на разстояние. Той
не забелязал, знаците за ремонт по пътя по време на шофиране. След това при
преглед на направения от него видеозапис видял, че имало поставени знаци.
Пътният участък не бил осветен. Обозначението за проблем по пътя било
съборено на земята и св.И. не го видял по време на шофиране, а след
настъпване на ПТП-то. Св.И. видял, че имало поставени жалони по средата на
пътя, но не било обозначено от къде трябвало да се премине. Затова той
намалил скоростта и продължил в същото платно.
От приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че след съпоставяне на уврежданията на
лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. N: ** (описани от застрахователя в
Опис-заключение по щета и видими на предоставения снимков материал),
експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
8
застрахователното събитие е следния – автомобилът при движение преминава
с предно дясно колело върху предмет, намиращ се върху пътната настилка, а
именно стойка на жалон и с предно ляво колело върху жалон паднал върху
платното за движение. При съприкосновение на предно дясно колело с ръба на
предмета (стойка на жалон) се получават увреждания по окачване на предно
дясно колело на автомобила. При преминаване на предно ляво колело през
паднал на пътната настилка жалон е възможно жалона да се е надигнал и да е
влязъл в съприкосновение с долната част на купето на автомобила или долната
част на левия праг, създавайки условия, които системата на въздушните
възглавници да възприеме като удар в лявата част на автомобила и да сработи
лява странична въздушна възглавница в предна лява седалка.
Уврежданията, който са установени по автомобила при извършения
оглед от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков
материал са по окачването на колело предно дясно, вследствие на
преминаване през препятствие, каквото би могло да бъде стойка на жалон
върху пътната настилка и сработила система на въздушните възглавници. При
съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания
става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното
произшествие и настъпилите вреди за лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.
N: ** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото
произшествие.
Експертизата приема уврежданията, установени при оглед на
автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис-заключение по
щета № ** и видими на предоставения снимков материал, а именно: Шенкел
преден десен, Джанта лята предна дясна, Въздушна възглавница странична
лява, тапицерия предна лява седалка, Лагер предно дясно колело, Управляващ
модул въздушни възглавници.
Общата стойност на щетите, нанесени на лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № **, определена към датата на
застрахователното събитие, е в размер на 2 630.30 лв., която включва следните
позиции:
Обща стойност за резервни части – 2318.04 лв.
Общо за операции за Д/М и Р/О – 7.6 ч. х 30.00 лв. = 228.00 лв.
Общо за операции за Ремонт – 1.0 ч. х 30.00 лв. = 30.00 лв.
9
Общо за операции за Боядисване – 1.0 ч. х 30.00 лв. = 30.00 лв.
Общо за Основни и допълнителни материали – 24.26 лв.
Неподвижен обект, намиращ се на платното за движение пред
автомобил, влиза в зоната на осветеност, когато автомобилът се намира на 50
м от него при движение с включени къси светлини и на 100 м при движение с
включени дълги светлини.
Съобразно становището на вещото лице дадено в осз от 07.03.2025г.
опасната зона на процесния автомобил при движение с 60 км/ч при суха
асфалтова настилка е 43,55 метра, при 100 км/ч опасната зона е 95 метра и при
120 км/ч е 127 метра. Това е разстоянието което е нужно на водача да
възприеме опасност, да реагира, да задейства ефективно спирачната система и
автомобила да спре до покой
Произшествието е в тъмната част на денонощието без наличието на
изкуствено електрическа осветление. Осветлението се осъществява само от
предните 2 светлини на автомобила.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл.422 ГПК с правно основание с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед № **/23.06.2023г.
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.**/2023г. на РС София в размер на 450.00 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № ** за настъпило на 07.10.2021г. застрахователно събитие, по което е
образувана щета № **, ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на заявлението в съда – 25.05.2023г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 51.76 лева - мораторна лихва, за забава за
периода от 07.04.2022 г. до 25.05.2023 г.
Предявен е в евентуалност обратен осъдителен иск с правно основание
чл.79 от ЗЗД с искане за осъждане „П.М."ЕООД гр.Провадия, с ЕИК **,
представлявано от инж.** - Управител, със седалище и адрес на управление-
гр.Провадия, обл.Варненска, да заплати на АПИ сумата от 450 лв.,
представляваща изплатено обезщетение за нанесени имуществени вреди по
лек автомобил марка „Фолксваген Поло" , с ДК №**, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на обратния иск – 08.02.2024г. до
окончателното й заплащане.
Възражение за съпричняване по чл.51 ЗЗД от И. И..
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е настъпило
10
процесното ПТП, за което е виновен ответника, поради неподдържане на
пътното платно и в резултат, на което са настъпили имуществени щети на
МПС "Фолксваген", марка „Поло" с ДК № **, механизма на настъпване на
ПТП-то, размера на щетите, наличие на сключена валидна застраховка
„КАСКО“ към момента на настъпване на ПТП-то, изплащане от ищеца на
пострадалото лице на 435 лева застрахователно обезщетение и сторените
разноски по щетата в размер на 15 лева.
Ответникът следва да докаже, че И. И. при настъпване на процесното
ПТП е управлявал МПС-то с несъобразена скорост и с това е съпричинил
вредоносния резултат, че по време на настъпване на проценсото ПТП е била
въведена временна организация в участъка от при км 3 82+650, в съответствие
с одобрения проект за ВОБД и при спазване на изискванията на Наредба
№3/16.08.2010 г. за Временната организация и безопасността на движението
при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, че
евентуалното разместване на пътните знаци по организацията се дължи на
случайно събитие.
Ищецът по обратния иск, следва да докаже, че на 18.06.2021 г. между
АПИ" и ДЗЗД „ХЕМУС ВАРНА" с ЕИК **, със съдружници - „П.М."ЕООД
гр.Провадия, „П.С."АД гр.Добрич и „**"АД гр.София, е сключен договор за
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за
извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно -
възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ Хемус - ОПУ София
и ОПУ Ловеч; АМ Хемус - ОПУ Варна и ОПУ Шумен; АМ Тракия - ОПУ
София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ Стара Загора; АМ Тракия -
ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен, ОПУ Ямбол и ОПУ Бургас; АМ Марица -
ОПУ Хасково по обособени позиции, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за обособена позиция: №2 Автомагистрала
„Хемус" на територията на ОПУ-Варна и ОПУ-Шумен"; че той е изпълнил
задълженията си по договора; че на ответника по обратния иск са възложени
ремонтни дейности през м.06.2021г. на процесния пътен участък; че е
издадена Заповед №РД-11-802/14.07.2021 г. на инж.** - член на Управителния
съвет на АПИ", съгласувана със ** - Директор на **", с която изпълнителят на
СМР е задължен да постави необходимата сигнализация, която следва да
отговаря на изискванията на БДС.
Ответникът по обратния иск, няма факти, за които да носи
доказателствена тежест предвид липсата на твърдения в производството.
Според разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
от Закона за задълженията и договорите.
В случаят ищцовото дружество успя да докаже фактите релевантни за
11
предмета на делото, които му бяха възложени в доказателствена тежест. От
приобщените по делото писмени доказателства - Полица № ** от 23.02.2021 г.
за застраховка КАСКО на МПС, Искане за оценка на вреди по МПС от
11.10.2021 г. по застраховка КАСКО на МПС, Описи-заключения по щета №
** от 13.01.2021 г., от 21.10.2021 г. – 2 броя и от 11.10.2021 г., Фактура №
26222 от 21.10.2021 г., Ликвидационен акт № ** от 21.10.2021 г., преводно
нареждане от 25.10.2021 г. ищецът доказа наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка КАСКО за процесния автомобил по време на
настъпване на процесното ПТП - 07.10.2021г. Доказа настъпване на ПТП на
07.10.2021г. на АМ „Хемус“, който е част от републиканската пътна мрежа с
процесния автомобил и настъпване на имуществени щети за него описани в
направените огледи на автомобила от служители на ищцовото дружество,
посочени по-горе и че по процесната щета е изплатил обезщетение на
собственика на застрахования автомобил в размер на 435 лева на 25.10.2021г.
От приетата по делото САТЕ се установи, че механизмът на
настъпване на застрахователното събитие е следния – автомобилът при
движение преминава с предно дясно колело върху предмет, намиращ се върху
пътната настилка, а именно стойка на жалон и с предно ляво колело върху
жалон паднал върху платното за движение. Уврежданията, установени при
оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис-
заключение по щета № ** и видими на предоставения снимков материал, са:
Шенкел преден десен, Джанта лята предна дясна, Въздушна възглавница
странична лява, тапицерия предна лява седалка, Лагер предно дясно колело,
Управляващ модул въздушни възглавници. Налице е причинно-следствена
връзка между процесното произшествие и настъпилите вреди за лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. N: ** и е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото произшествие.
Общата стойност на щетите, нанесени на лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Поло“ с рег. № **, определена към датата на
застрахователното събитие, е в размер на 2 630.30 лв., която сума е
многократно по-висока от определеното и изплатеното на собственика на
пострадалото МПС застрахователно обезщетение.
Правилото на чл.54 от ЗЗД възприето от нормата на чл.410, ал.1 от КЗ
цели всеки да понесе отговорност своето виновно поведение станало причина
за настъпването на вреди. Отговорността по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49
от ЗЗД е безвиновна отговорност за действията или бездействията на трето
лице, на което е възложена определена работа. Отговорността произтича от
недобрия избор на служители/изпълнители и/или от слабия контрол върху
изпълнението на възложената им работа.
Безспорен е фактът, че участъка, в който е настъпило процесното ПТП
е на път, част от републиканската пътна мрежа, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата и като такъв, е изключителна държавна собственост,
съобразно чл. 8, ал. 3 от същия закон. Съгласно чл. 30 ЗП, ремонтът и
12
поддържането на републиканските пътища се осъществяват от Агенцията -
„Пътна инфраструктура”, а за този участък от територията на страната -
Областно пътно управление - гр. Варна. Според изричната норма на чл. 167,
ал. 1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратък срок.
По делото се доказа, че процесния пътен участък е бил в ремонт към
датата на настъпване на процесното ПТП и че изпълнителят на СМР е
задължен да постави необходимата сигнализация, която според скицата е
следната - първите пътни знаци указващи ремонтни дейности А23 – „Участък
от пътя в ремонт“ са поставени на 2 км преди Ограничителни табели С4.3. На
100 м преди Ограничителни табели С4.3 е поставен пътен знак В26 –
„Забранено е движението със скорост по-висока от означената 60 км/ч.
От показанията на св.И. се установи, че преди участъка в ремонт е
имало поставени пътни знаци затова, но той не ги е забелязал, въпреки че е
шофирал на дълги светлини. Признава, че е видял знаците на видеозаписа,
който е направил преди и по време на настъпване на ППТ-то. Св.И. признава,
че е шофирал със скорост около 100 -120 км/ч. Ограничението на скоростта
въведено за този пътен участък е 60 км/ч, за което се доказа, че е имало
поставени пътни знаци.
Според САТЕ и становището на вещото лице дадено в осз на
07.03.2025г. неподвижен обект, намиращ се на платното за движение пред
автомобил, влиза в зоната на осветеност, когато автомобилът се намира на 100
м при движение с включени дълги светлини. Опасната зона на спиране на
процесния автомобил при движение с 60 км/ч при суха асфалтова настилка е
43,55 метра, при 100 км/ч опасната зона е 95 метра и при 120 км/ч е 127 метра.
Поради това съдът намира, че в случай, че св.И. беше управлявал
процесния автомобил с обозначената скорост от 60 км/ч той би могъл да
забележи падналата стойка на жалон и падналия жалон върху платното за
движение 100 метра преди да я достигне при отчитане на обстоятелството, че
е шофирал на дълги светлини. Опасната зона на спиране в този случай би била
43,55 м, което означава, че св.И. би могъл да спре преди удара с падналата
стойка и жалон и да го предотврати. Съдът отчита обстоятелството, че според
показанията на св.И. в близост зад него е нямало движещ се друг автомобил,
който да му попречи да спре безопасно.
Поради това съдът достига до извода, че причина за настъпване на
процесното ПТП има не само ответникът, който не се е погрижил достатъчно
добре да организира безопасността на движението в пътния участък, на който
е настъпило ПТП-то като е допуснал на пътното платно да има съборен жалон
и стойка на жалон, но и св.И., който е управлявал пострадалия автомобил с
несъобразена скорост, въпреки поставените ограничителни знаци, които са
обозначавали шофиране на този пътен участък с максимална скорост от 60
км/ч. Съдът определя съпричиняването на 60 %.
13
Заплатеното застрахователно обезщетение от ищеца е в размер на 435
лева, като се претендират и 15 лева ликвидационни разноски, които съдът
определя за обичайни такива.
Предвид основателността на възражението по чл.51 от ЗЗД,
предявеният главен иск по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ следва да бъде уважен в
размер на 40 % от размера му или за сума в размер на 174 лева, към която
следва да се добавят претендираните ликвидационни разноски от 15 лева, тъй
като те не са част от заплатеното застрахователно обезщетение и от тях не
следва да се приспада процента на съпричиняване на вредите. Поради това на
ищеца следва да се присъдят 189 лева по иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, в
останалата част от 261 лева предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичната основателност на главния иск, частично
основателен се явява и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД. Началният период на
претендираната лихва 07.04.2022г. – денят следващ деня на постъпване у
ищцовото дружество на отказа на ответника за заплащане на процесното
обезщетение е правилно определен съобразно разпоредбата на чл.409 от КЗ.
Съдът използвайки програмен продукт на
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, изчисли, че законната лихва
върху присъдената главница от 189 лева за периода 07.04.2022г. – 25.05.2023г.
е в размер на 22,81 лева. Поради това акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД следва
да бъде уважен за сума в размер на 22,81 лева и отхвърлен за горницата от
този размер до претендирания от 51,76 лева.
По обратния иск
Поради сбъдването на вътрешното процесуално условие под което е
предявен в евентуалност обратния иск, същия следва да бъде разгледан.
По делото се установи, че между страните по обратния иск е сключен
на 18.06.2021 г. Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации)
на АМ Хемус - ОПУ София и ОПУ Ловеч; АМ Хемус - ОПУ Варна и ОПУ
Шумен; АМ Тракия - ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ Пловдив и ОПУ
Стара Загора; АМ Тракия - ОПУ Стара Загора, ОПУ Сливен, ОПУ Ямбол и
ОПУ Бургас; АМ Марица - ОПУ Хасково по обособени позиции,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за
обособена позиция: №2 Автомагистрала „Хемус" на територията на ОПУ-
Варна и ОПУ-Шумен".
Съобразно поетите задължения по договора ответника по обратния иск
се е задължил да предприеме всички необходими действия за осигуряване на
безопасни условия за движение. И се е съгласил да носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност при възникване на щета в резултат на
неизпълнение или на некачествено изпълнение предмета на договора.
На ответникът по обратният иск е възложено с допълнително задание
от 22.06.2021г. ремонт на дилатационни фуги по АМ „Хемус" при
14
км.382+600, км.389+150 и Естакада „Девня" от км.400+100 до км.400+750.
Във връзка с това и съобразно т.3 от Заповед №РД-11-802/14.07.2021 г. на
инж.** - член на Управителния съвет на АПИ", ответникът по обратния иск се
е задължил да постави необходимата сигнализация, на пътното платно, с която
да въведе временна организация на движението по време на изпълнение на
СМР и да поддържа нейната цялост и изправност. Видно от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на св.И., писмените доказателства
– заявлението по процесната щета и САТЕ ответникът по обратният иск не е
изпълнил качествено задълженията си по Договорът за възлагане на
обществена поръчка от 18.06.2021г. На 07.10.2021г. преди настъпване на
процесното ПТП на пътното платно на АМ Хемус, в участъка, през който е
преминавал св.И. е имало съборен жалон и стойка на жалон, което не е
позволявало безопасното преминаване на автомобили по него, въпреки
поставените табели, предупреждаващи извършването на ремонт и указващи
намалението на скоростта на автомобилите на 60 км/ч при преминаването през
участъка, на който се извършва СМР. Това неизпълнение на задълженията на
ответника по обратния иск, съчетано и с управляването на процесното МПС
от св.И. с несъобразена с пътните условия скорост е довело до настъпване на
процесното ПТП.
Поради това и на основание чл.28 от договора и чл.79 от ЗЗД
ответникът по обратния иск следва да заплати на ищеца по него сумата в
размер на 189 лева, която той е осъден да заплати по регресния иск на
застрахователя ищец по главния иск. Обратният иск следва да бъде отхвърлен
за разликата от този размер до предявеният размер от 450 лева.
По разноските
С оглед изхода на спора в полза на ищеца, според направеното от него
искане, следва да бъдат присъдени сторените от него съдебно-деловодни
разноски съразмерно уважената част от исковете. Съобразно доказателствата
за сторените по делото разноски от ищеца по заповедното производство по
ч.гр.д.**/2023г. на РС София те са в размер на 25 лева за държавна такса, 480
лева адвокатско възнаграждение, по исковото производство разноските са в
размер на 75 лева за държавна такса, 480 лева адвокатско възнаграждение, 450
лева САТЕ и 50 лева депозит за призоваване на свидетел. Процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно
предвид цената на предявените искове и адвокатското възнаграждение, което е
в размер по-висок от тях. Поради това съдът намира за справедливо общото
адвокатско възнаграждение, което следва да се определи на ищеца да бъде 400
лева, върху което следва да се начисли ДДС, тъй като процесуалният
представител на ищеца е регистриран по ДДС. Поради това общият размер на
15
адвокатското възнаграждение е 480 лева, от което 150 лева по заповедното
производство и 330 лева по исковото и производство. При изчисляване
размерът на дължимите разноски следва да се приспадне заплатеният от
ищеца депозит за призоваване на свидетел, тъй като той не изплатен на
свидетеля. Ищецът може да поиска да му бъде възстановен с нарочна молба, в
която следва да посочи банкова сметка, по която да бъде възстановен
депозита.
Съразмерно с уважената част от предявените искове на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 73,87 лева по ч.гр.д.**/2023г. на РС София и
в размер на 811,66 лева в настоящото исково производство.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски и
такива му се дължат съразмерно отхвърлената част от предявените искове на
основание чл.78, ал.3 от ГПК. Сторените разноски от ответника, за които има
представени доказателства и списък по чл.80 от ГПК са следните: 140 лева за
САТЕ, претендира се юрисконсутлско възнаграждение, което съдът определя
на 200 лева, предвид фактическата и правна сложност по делото и явяването
на юрисконсулта в трите проведени по делото осз. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
280,90 лева.
На АПИ в качеството му на ищец по обратния иск също се следват
разноски каквото искане е направено за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 150 лева предвид извършената от юрисконсулта
работа. Съразмерно с уважената част от обратния иск на ищеца по него следва
да се присъдят 63 лева.
На основание чл.77 от ГПК ответникът по обратния иск следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВРС дължимата държавна такса по него в
размер на 50 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по преядените искове по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, че АПИ",
ЕИК **, бул. „**" № 3, гр. София 1606 чрез областно пътно управление
гр.Варна. дължи на „ДЗ" АД, вписано в Търговския регистър, ЕИК ***, със
16
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**" № 68, представлявано от
изпълнителните директори Д. Х. Д. и Ж. М. Д. следните суми, за които е
издадена Заповед № **/23.06.2023г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.**/2023г. на РС
София в размер на 189 лева, представляваща ЧАСТ от платено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ** за настъпило
на 07.10.2021г. застрахователно събитие, по което е образувана щета № **,
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на заявлението в
съда – 25.05.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 22,81
лева - мораторна лихва, за забава върху горепосочената главница за периода
от 07.04.2022 г. до 25.05.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за признаване на установено,
че АПИ", ЕИК **, бул. „**" № 3, гр. София 1606 чрез областно пътно
управление гр.Варна. дължи на „ДЗ" АД, вписано в Търговския регистър,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**" № 68,
представлявано от изпълнителните директори Д. Х. Д. и Ж. М. Д. следните
суми, за които е издадена Заповед № **/23.06.2023г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.**/2023г. на РС София в размер на 261 лева, представляваща ЧАСТ от
платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ** за
настъпило на 07.10.2021г. застрахователно събитие, по което е образувана
щета № **, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на
заявлението в съда – 25.05.2023г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 28,95 лева - мораторна лихва, за забава върху горепосочената
главница за периода от 07.04.2022 г. до 25.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД „П.М."ЕООД, с ЕИК **,
представлявано от инж.** - Управител, със седалище и адрес на управление-
гр.Провадия, обл.Варненска, ул. „**“ № 3 да заплати на АПИ", ЕИК **, бул.
„**" № 3, гр. София 1606 чрез областно пътно управление гр.Варна. дължи на
„ДЗ" АД, вписано в Търговския регистър, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „**" № 68, представлявано от изпълнителните
директори Д. Х. Д. и Ж. М. Д. сумата от 189 лв., представляваща изплатено
обезщетение за нанесени имуществени вреди по лек автомобил марка
„Фолксваген Поло", с ДК №**, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на обратния иск – 08.02.2024г. до окончателното й
заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от този размер до
предявеният размер от 450 лева.
ОСЪЖДА АПИ" ЕИК **, бул. „**" № 3, гр. София 1606 да заплати на
„ДЗ" АД, вписано в Търговския регистър, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „**" № 68, сумата от 73,87 лева – разноски по
ч.гр.д.**/2023г. на РС София и сумата от 811,66 лева - разноски в настоящото
исково производство съразмерно уважената част от предявените искове, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
17
ОСЪЖДА „ДЗ" АД, вписано в Търговския регистър, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**" № 68, да заплати на
АПИ" ЕИК **, бул. „**" № 3, гр. София 1606 сума в размер на 280,90 лева,
представляваща сторените по делото съдебно деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.М." ЕООД, с ЕИК **, представлявано от инж.** -
Управител, със седалище и адрес на управление-гр.Провадия, обл.Варненска,
ул. „**“ № 3 да заплати на АПИ" ЕИК **, бул. „**" № 3, гр. София 1606 сума в
размер на 63 лева, представляваща сторените по делото съдебно деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение по обратния иск съразмерно с
уважената част от него, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.М." ЕООД, с ЕИК **, представлявано от инж.** -
Управител, със седалище и адрес на управление-гр.Провадия, обл.Варненска,
ул. „**“ № 3, да заплати на РС Варна, държавна такса по обратния иск в
размер на 50 лева, на основание чл.73, ал.1 вр. с чл.77 от ГПК.
Решението по настоящото дело e постановено при участие на трето
лице помагач „П.М." ЕООД, с ЕИК **, представлявано от инж.** - Управител,
със седалище и адрес на управление-гр.Провадия, обл.Варненска, ул. „**“ №
3, на страната на ответника АПИ" ЕИК **, бул. „**" № 3, гр. София 1606.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18