№ 2243
гр. София, 31.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502882 по описа за 2020 година
Производството е чл. 248, ал. 3 ГПК.
Е. Г. П. – ищца в първоинстанционното производство, обжалва определение от
09.06 2020 г. на СГС, VI брачен състав по гр.д. № 9455/2018 г., с което е оставена без
уважение молба за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на
насрещната страна М.Г. Ф.. По жалбата е било образувано самостоятелно ч.гр.д. №
2526/2020 г. на САС, 7-ми състав, по-късно присъединено към настоящото дело и е
докладвана след постановяване на решението по делото, но доколкото с него се
потвърждава първоинстанционното решение, няма пречка според настоящия състав,
частната жалба по разноските да бъде разгледана и сега. Жалбоподателката сочи, че не
било взето предвид изявление на ответницата, че не е заплащала възнаграждение за
адвокат поради липса на средства. Вписаното в договора за правна помощ с адв. М., че
са платени 500 лева било опровергано от изявлението на ответницата, а адвокатът
направил това вписване в защита на своя интерес. Ответницата се отказала от адвоката
си поради липса на средства и поискала да й бъде предоставена правна помощ. След
като не било заплатено адвокатско възнаграждение, нямало основание такова да се
заплаща на ответницата Ф.. Поддържа още, че не са доказани и не се дължат и
транспортни разходи в размер на 240 лева. Жалбоподателката моли обжалваното
определение да бъде отменено и искането за заплащане разноски на ответницата да
бъде отхвърлено.
М. Г. Ф.и СГП не са депозирали отговор на частната жалба.
Софийският апелативен съд, като разгледа делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна, предвид следното:
Гр.д. № 9455/2018 г. на СГС, VI брачен състав е образувано по искова молба на
Е. Г. П. против М. Г. Ф.с искане за поставяне на ответницата под пълно запрещение. В
първата инстанция ответницата е защитавана от адв. М., упълномощен с пълномощно,
находящо се на л. 107 от делото на СГС. На обратната му страна се намира двустранно
1
подписан договор за правна помощ и съдействие от 31.10.2018 г., подписан между
М.Ф.и адв. М., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева,
като с договора е удостоверено, че същото е изплатено в брой. В о.с.з. на 08.04.2019 г.
ответницата е заявила, че не е успяла да плати на адвоката, но в о.с.з. на 10.06.2019 г.
адв. М. е пояснил, че възнаграждението си е получил от приятеля на ответницата,
който не й казал това, за да не я притеснява. Същото е потвърдила и ответницата с
молба от 11.06.2019 г.
Делото пред СГС е приключило с решение, с което искът е отхвърлен и на
М.Ф.са присъдени разноски за адвокат в размер на 500 лева. Ищцата Е.П. е поискала
решението да бъде изменено в частта за разноските, като искането на ответницата за
присъждане на адвокатски хонорар бъде отхвърлено, като искането е инкорпорирано
във въззивната й жалба срещу решението. С определение от 09.06.2020 г. СГС е
оставил искането без уважение, като същото е връчено на Е.П. на 16.06.2020 г., а на
23.06.2020 г. тя е депозирала частна жалба срещу него, по която първоначално е било
образувано самостоятелно ч.гр.д. № 2526/2020 г. на САС, 7-ми състав, по-късно
присъединено към настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира
следното от правна страна:
Според правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, ако
искът бъде отхвърлен, какъвто е процесният случай. Ответницата е доказала разноски
само за адвокат в размер на 500 лева, като уговарянето и изплащането на същите са
надлежно доказани посредством представения договор за правна защита и съдействие
и съобразно указанията на т. 1 от тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк.дело №
6/2012 г. на ОСГТК, че договорът за правна помощ служи като разписка за отразеното
в него заплащане в брой на уговореното адвокатско възнаграждение. След като са
реално сторени, тези разноски се дължат на ответницата от ищцата, съобразно изхода
от спора.
Не води до друг извод и оплакването на жалбоподателката, че самата ответница
е заявила, че не е заплатила адвокатското възнаграждение. Макар и наистина
ответницата да е направила такова признание, то установява само, при съобразяване и
изявлението на адв. М., че възнаграждението му е заплатено от приятеля на
ответницата, че не тя лично е платила възнаграждението. С подписа си върху договора
за правна помощ и съдействие адв. М. е удостоверил, че възнаграждението му е
платено и верността на това негово изявление не е оборено. Няма пречка едно трето
лице да плати вместо ответницата. Щом плащането е отишло за нейна сметка, тя има
право на разноски, защото ирелевантни са вътрешните отношения между ответницата
и платилото вместо нея трето лице.
Поради достигане от въззивния съд до краен извод, идентичен на извода на СГС,
обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Г. П. против определение от
09.06 2020 г. на СГС, VI брачен състав по гр.д. № 9455/2018 г., с което е оставена без
уважение молба за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на
насрещната страна М.Г. Ф..
2
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3