Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 991/2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, предявена от Н.И.Л., С.И.Л. и П.Н.Л. срещу С.Г.Л. и М.Й.Л. с искане на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение на ползването на Поземлен имот /дворно място/ с площ от 626 кв.м., находящ се в гр. Ихтиман, Софийска област, съставляващ по плана на същия град, одобрен със Заповед №0-621/1977г. УПИ VIII-2087, в кв. 74, при граници: улица, УПИ XIV-2087, УПИ VII- 2088, УПИ IX-2086.
Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на по ½ ид.ч. процесния недвижим имот. Поддържат, че в имота са построени жилищна и стопански сгради, които не са предмет на исковата молба. Молят съда да разпредели правото на ползване.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в който не оспорва, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е молба за постановяване на акт на спорна съдебна администрация с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС– за разпределение на ползването на описаните в исковата молба недвижими имоти. В тежест на ищеца е доказването на притежавано от страните право на собственост с обект описания недвижим имот, съответно квотите им в съсобствеността. Ответникът не прави възражения, които да пораждат доказателствена тежест.
С обявения за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е обявено за безспорно между страните, че ищците са съсобственици на ½ ид.ч., а ответниците са съсобственици на другата ½ ид.ч. от Поземлен имот /дворно място/ с площ от 626 кв.м., находящ се в гр. Ихтиман, Софийска област, съставляващ по плана на същия град, одобрен със Заповед №0-621/1977г. УПИ VIII-2087, в кв. 74, при граници: улица, УПИ XIV-2087, УПИ VII- 2088, УПИ IX-2086, както и че ищците са съсобственици на цялата масивна жилищна сграда, построена в имота, а ответниците са съсобствениците на стопанските сгради, построени в имота.
От заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено, се установява, че в имота са построени едноетажна жилищна сграда в югозападната част на парцела със ЗП 80кв.м., паянтова сграда от 10кв.м. с дървен навес на регулационна линия, паянтова (стопанска) сграда от 58кв.м., до която са построени паянтови навеси на регулационна линия и дървен навес от 27кв.м. на регулационна линия, като след поставяне и на допълнителни задачи от страните вещото лице е изготвило общо 5 варианта на разпределение на правото на ползване.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС овластява съда при предявено искане на един от съсобствениците да администрира взаимоотношенията им по повод ползването на обекта на съсобствеността. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ (Решение № 615 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1510/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановеното по реда на чл. 290 от ГПК). Ето защо, задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 509 от 2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК приема, че при иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът следва да се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците и на фактическото ползване на имота към момента на решаване на спора и да осигури удобен начин на ползване и достъп до имота и построените в него сгради с оглед обслужването и поддръжката им. Същевременно следва да се държи сметка и за площта на незаконните постройки, ползвани от някои от съсобствениците, която при разпределението на останалата свободна от застрояване част от дворното място следва да бъде приспадната от техния дял.
Процесуалният представител на ищците поддържа, че правото на ползване следва да бъде по вариант №1 от заключението на вещото лице. Съдът споделя възражението на процесуалния представител на другите страни, че този вариант не е най-подходящият, тъй като при него лицето към улицата по отношение на ответниците е 5,00кв.м., което представлява по- голямо ограничение от необходимото.
Процесуалния представител на ответниците поддържа, че правото на ползване следва да бъде по вариант №4 от заключението на вещото лице, тъй като в този случай лицето към улицата по отношение на ответниците е 8,30кв.м.. Съдът споделя възражението на процесуалния представител на другите страни, че по този начин ищците няма да имат достъп до северната страна на сградата. Съгласно горепосочената практика на ВКС при иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът следва да осигури достъп до имота и построените в него сгради с оглед обслужването и ползването им.
В настоящия случай от приетата СТЕ най-пълно отговарящ на посочените критерии се явява Вариант №5. При установената съвкупност от факти настоящата инстанция приема, че този вариант е най-удобен, като освен че е съобразен с правата на съсобствениците и действителното фактическо положение, той би причинил най-малко неудобства за страните. При този вариант площта за ползване е по 313кв.м. за двете групи съсобственици, лицето към улицата по отношение на ответниците е 7,30 кв.м. (по- голямо в сравнение с вариант №1) и същевременно ищците имат достъп до сградата си с оглед обслужването и ползването й (за разлика от вариант №4).
Съгласно избрания от съда вариант площта от 313,00кв.м., обозначена с буква „А“ (жълт цвят) е за ползване от ищците, площта от 313,00кв.м., обозначена с буква „Б“ (червен цвят) е за ползване от ответниците.
По разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността (Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., на ВКС).
С оглед на изложеното ответниците следва да бъдат осъдени за заплатят на ищците сумата от 15 лева - 1/2 от платената държавна такса, както и сумата от 125 лева (1/2 от депозита за вещо лице от 250 лева по първоначалната експертиза, заплатен от ищците) или общо 140лв.
С протоколно определение от проведено на 10.08.2021г. с.з. съдът е указал на страните по допуснатата допълнителна задача на вещото лице да внесат допълнително сумата от общо 100лв.. Половината от тази сума е внесена от ищците. Указанията по отношение на другата половина от сумата не са изпълнени от ответниците, поради което на основание чл. 77 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да я заплатят по сметка на съда.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС на Поземлен имот /дворно място/ с площ от 626 кв.м., находящ се в гр. Ихтиман, Софийска област, съставляващ по плана на същия град, одобрен със Заповед №0-621/1977г. УПИ VIII-2087, в кв. 74, при граници: улица, УПИ XIV-2087, УПИ VII- 2088, УПИ IX-2086 по ВАРИАНТ №5 на заключението на вещо лице инж. П.Д. и приложената към него скица, като ищците Н.И.Л., ЕГН **********, С.И.Л., ЕГН **********, и П.Н.Л., ЕГН **********, ползват частта, означена с буква „А“ и оцветена в жълт цвят, с площ от 313 кв.м., а ответниците С.Г.Л., ЕГН **********, и М.Й.Л., ЕГН **********, ползват частта, означена с буква „Б“ и оцветена в червен цвят, с площ от 313 кв.м..
ОСЪЖДА С.Г.Л., ЕГН **********, и М.Й.Л., ЕГН **********, да заплатят на Н.И.Л., ЕГН **********, С.И.Л., ЕГН **********, и П.Н.Л., ЕГН **********, сумата от общо 140лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК С.Г.Л., ЕГН **********, и М.Й.Л., ЕГН **********, да заплатят по сметка на РС- Ихтиман сумата от 50лв., представляваща невнесен депозит за СТЕ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: