Определение по дело №119/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №126/21.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 904/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Р. С. Т. от Г.М., за виновен в това, че през периода от 01.07.2009г. до 01.07.2010г. в Г.К.,след като е бил осъден да издържа свои низходящи- дъщеря си В.Р. Т.с ЕГН * от Г.К. и сина си А.Р. Т. с ЕГН * от Г.К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 12 месечни вноски, на обща стойност 1 500лв. като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и "обществено порицание", което да бъде изпълнено чрез залепване на присъдата на видно място в сградата на Общинска администрация Г.М. за срок от един месец.Постановил е на основание чл.68 ал.1 от НК, подсъдимият Р. Т. да изтърпи отложеното по НОХД № 1118/ 2008г. на КРС наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Р. С. Т., който обжалва същата,като явно несправедлива. Счита, че неправилно съдът с оглед личната и генерална превенция му е наложил наказание лишаване от свобода, вместо пробация. Налице били смегчаващи отговорността обстоятелства, а именно:към момента на подаване на настоящата жалба бил изпълнил задължението си за дължимата издръжка на децата, всяка ваканция вземал децата при себе си и полагал грижи да отглеждането,облеклото и прехраната им, виждал се често с тях и им давал парични суми, които да ползват за ежедневните си нужди , имал и трето дете , за което също полагал грижи.Моля съда да измени постановената присъда , като вместо наказание "лишаване от свобода" му се наложи наказание"пробация".В съдебно заседание защитникът му поддържа жалбата.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е положил усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Жалбодателя Т. е баща на децата А.Р. Т. роден на 21.05.1997г. и на В.Р. Т.родена на 01.04.1993г., като по силата на Решение № 24 от 23.03.2007г. постановено по Г.д.№ 75/ 2007г. Районен съд Г.К. е бил осъден да заплаща на децата си месечна издръжка,както следва- за В. в размер на 65лв. и за А.- 60лв.От 01.07.2009г. до 01.07.2010г.същия не изплатил нито лев и така натрупал неиздължени 12 месечни вноски в размер на 1500лв.С влезли в сила присъди по НОХД № 411/2007г.; НОХД № 1262/2007г. и НОХД № 1118/2008г. деецът е бил осъждан да това, че не е заплащал издръжка на своите низходящи.

Подсъдимия Т. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.4 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл като деецът чрез бездействие съзнателно не е изпълнил задължението си за издръжка в размер на 12 месечни вноски на своите низходящи.Няма спор и,че същото е повторно поради предходните осъждания. Причини за извършване на деянието се коренят в незачитане на законовия ред. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на осъществяването му, както относно формата на вината, няма между страните.

При определяне на наказанието, решаващия съд като е взел предвид степента на обществена опасност на деянието- типична предвид характера на засегнатите отношения; като е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- пълните самопризнания, съжалението и изразената готовност да заплати сумата при първа възможност; както и отегчаващите такива- лоши характеристични данни и предишни осъждания, е приел че чрез наказание "лишаване от свобода" ще бъдат реализирани най- пълно целите на чл.36 от НК. Това се налагало предвид обстоятелството, че наложените му наказания "пробация" със съответните пробационни мерки не са изиграли превъзпитателната си роля, тъй като са били наложени отново за същото такова престъпление- неплащане на издръжка. Наказанието "лишаване от свобода" следвало да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства, поради което е определен размер от 3 месеца,ефективно, тъй като не били налице условията на чл.66 ал.1 от НК.Наложено е и кумулативно предвиденото наказание "обществено порицание", което да бъде изпълнено чрез залепване на присъдата на видно място в сградата на Общинска администрация Г.М. за срок от един месец.На основание чл.68 ал.1 от НК е постановено, подсъдимият Т. да изтърпи отложеното по НОХД № 1118/ 2008г. на КРС наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип.

С Разписка от 03.11.2010година,жалбодателя е внесъл по сметка на майката на децата Т.К. дължимата издръжка от 1500лв.

Предвид изложеното по-горе, и факта на плащането на дължимата издръжка след постановяване на първоинстанционната присъда,настоящият състав намира, че като е определил наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 месеца, ефективно,първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона, което следва да бъде отстранено,поради факта,че наложеното наказание е явно несправедливо.В този смисъл наложеното наказание на подсъдимия, макар и определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, е явно несправедливо и несъразмерно тежко,несъотвестващо на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца.Въпреки,че е предвидено от закона,наказанието „лишаване от свобода” ефективно е явно несправедливо и в противоречие със установените обществени отношения и нагласи.Само по себе си деянието ”неплащане на издръжка”,не е това ,което е било при определяне на санкционната норма в НК.Обществените отношения са се променили много е затова наказанието лишаване от свобода ефективно,макар и законно е несъразмерно тежко и неадекватно на времето.За извършеното престъпление, на подсъдимия следва да бъде наложено предвиденото алтернативно наказание „пробация”, като след отчитане на всички обстоятелства по чл. 47 ал.1 от НК, размерът на пробационните мерки следва бъде определен,както следва:„задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично за срок от 2 години; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2години и „безвъзмезден труд в полза на обществото” – 100 часа годишно, за срок от 2 поредни години.Настоящата инстанция намира, че с посоченото наказание по вид и размер биха били постигнати в пълна мяра целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него; както и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода”за срок от 3 месеца,като се намали същото на „пробация” ,с определени пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично за срок от 2 години; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и „безвъзмезден труд в полза на обществото” – 100 часа годишно, за срок от 2 поредни години.

С оглед определеното наказание от настоящата инстанция,следва да се отмени присъдата на първоинстанционния съд ,в частта с която е приведена в изпълнение присъдата, постановена по Н.о.х.дело № 1118/2008 год., Кърджалийският районен съд, с която на подсъдимият Р. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип.Разпоредбата на чл.68 НК е неприложима при това наказание.

В останалата част, първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 337 ал.1 т.2, във вр. с чл. 334 т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №126/21.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 904/2010 год., Кърджалийският районен съд в частта й, с която на подсъдимия Р. С. Т. на основание чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип, като НАМАЛЯВА наказанието на“ПРОБАЦИЯ” и на основание чл.42а от НК ОПРЕДЕЛЯ следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично за срок от 2 години; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години и „безвъзмезден труд в полза на обществото” – 100 часа годишно, за срок от 2 поредни години.

ОТМЕНЯВА присъда №126/21.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 904/2010 год., Кърджалийският районен съд в часттÓ й, с която на основание чл.68 ал.1 от НК, е постановено подсъдимият Р. Т. да изтърпи отложеното по НОХД № 1118/ 2008г. на КРС наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.