Определение по дело №335/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1919
Дата: 8 май 2015 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20151200500335
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 777

Номер

777

Година

28.2.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

02.28

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Росен Василев

Секретар:

Величка Борилова Николай Грънчаров

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров

дело

номер

20121200500208

по описа за

2012

година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 192 ал.4 от ГПК/отм./.

Образувано е по повод на писмена молба от адв. Ж. Д. А., АК Б., пълномощник на въззиваемите по въззивно гражданско дело № 208/2012г. по описа на ОС Б.- В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М., с искане за допълване на Решение № 207/20.07.2012г. постановено по делото, в частта му относно разноските.

В писмената молба се сочи, че и след постановяване на Определение № 2080/26.09.2012г., по делото с което съдът е изменил Решение № 207/20.07.2012г. по в.Г.д. № 208/2012г. по описа на ОС Б., решението е останала непълно в частта му за разноските. Така изложени са съображения, че съгласно разпоредбите на чл. 53, 54 и 55 от ГПК/отм./, в хода на гражданското производство се събират държавни такси, които при исковете за парични вземания, се определят от цената на исковете, съобразно Закона за държавните такси и Тарифата за събиране на държавни такси от съдилищата. Искането се основава на твърдението, че и след постановяването на решението на въззивния съд, е останала несъбрана държавна такса във връзка с предявения иск по сметките на основание чл. 286 от ГПК/отм. /, за сумата 26 539.00лв., съставляваща претендирани подобрения от един от съделителите – С. А. Х. в един от съсобствените недвижими имоти, за което не е била събрана държавна такса, въпреки направеното за това изрично искане с писмена молба пред първоинстанционния съд – РС Б.. Акцентира се, че при произнасянето със съдебния си акт, всеки съд дължи произнасяне по съдебните разноски, направени за съответната съдебна инстанция, като не са били присадени с обжалваното решение от първоинстанционния съд и редица разноски за експертизи и Д. направени от В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М., в резултат на исканията по делото във втората фаза на извършването на съдебната делба от С. А. Х.. Искането за допълване на съдебното решение на въззивния съд в частта му за разноските се основава и на твърдението, че с въззивната жалба на практика е било обжалвано цялото решение на първоинстанционния съд, като съобразно заключението на вещото лице общата стойност на допуснатата до делба наследствена маса е 65 977.91лв., а дела на всеки от съделителите възлиза на 16 494.48лв., поради което сумата дължима от С. А. Х. във връзка с държавната такса по въззивната жалба е значително по – голяма от 50.00лв., в каквато посока се е произнесъл въззивния съд с Определение № 2080/26.09.2012г., по въззивно гражданско дело № 208/2012г. по описа на ОС Б.. Не на последно място в писменото становище се акцентира, че въззивният съд не се е произнесъл с решението си по отношение на отделните дялове на съделителите съобразно реалното разпределение на имотите.

С писмен отговор на искането от адв. К. А., пълномощник на С. А. Х., ЕГН *, от град Б., жалбоподателят чрез неговия процесуален представител моли съда да остави частната жалба без уважение като недопустима. Възразява се, че с искането се иска преразглеждане на постановеното от въззивния съд по делото Определение № 2080/26.09.2012г. Наведени са доводи, че необосновано е искането за заплащане на държавна такса във връзка с предявения пред РС Б. иск за подобрения в съсобствения имот, предявен от С. А. Х. за сумата 26 539.00лв., тъй като диспозитива на първоинстанционното решение следва да се разглежда в единство с мотивите към него, от които е видно, че съдът е възложил недвижимия имот в който претендираните подобрения са направени, на съделителитя който ги е направил- С. А. Х., с цел да се избегне ненужното разместване на парични средства при уравняване на дяловете на съделителите след постановяването на делбеното решение. Основното възражение, направено с писмения отговор на частната жалба, е основано на правния довод, че въззивният съд не би могъл да се произнася по дължимите държавни такси и разноски, свързани с тази част от първоинстанцинното решение, което не е било предмет на въззивен контрол. От друга страна наведени са доводи и за това, че ОС Б., като въззивна инстанция, не би могъл да се произнася и относно дължимите държавни такси и разноски и да коригира съдебно решение, което сам не е постановявал. Молбата би следвало да е отправена до първоинстанционния съд, постановил съдебното решение в тази му част, при това ако са налице основанията на чл. 192 ал.4 от ГПК/отм./ за това. Като необосновано е определено с писмения отговор и твърдението, че определената от въззивния съд държавна такса в размер на 50.00лв. за въззивното обжалване, не съответства на дела на съделителите, тъй като същата не е относима към дяловете, които първоинстанционният съд е възложил на всеки един от наследниците.

За да се произнесе по депозираната писмена молба, съдът установи от фактическа страна следното:

Производство е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК/отм./, във връзка с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК.

Делото е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. К. Б. А., пълномощник на С. А. Х. с ЕГН *, от град Б., У. “Б. И.” № *, . *, срещу Решение № 10037/23.12.2011г. постановено по гражданско дело № 1255/2007г. по описа на Районен съд Б..

Производството по делото е за делба на съсобствени и наследствени недвижими имоти. Предявеният иск е с правно основание чл. 69 ал. 1 от ЗН, като производството се намира в втората фаза по извършването на съдебната делба.

С Решение № 79/08.01.2009г., постановено по Г.д. № 1255/2007г. по описа на РС Б., първоинстанционният съд е допуснал да се извърши съдебна делба между съделителите В. А. М., ЕГН *, адрес Б., У. Б. И. *, . *, Л. А. Т., ЕГН *, адрес Б., У. Б. И. *, .*, Р. А. М., ЕГН *, адрес Б., У. С. *, и С. А. Х., ЕГН *, адрес Б., У. Б. И. *, . *, върху 17Б. от заявените недвижими земеделски имота, в землището на село Л., както и върху ПИ № *.12. по кадастралната карта на град Б., с адрес: Ч.-Ш.*, с площ от 1000кв.м., със земеделско предназначение, начин на ползване – нива със стар идентификационен № *12, при съседи: *.28, *.70, *.13, *.27 и *.11, при равни квоти- по 1/ 4 идеална част за всеки от съделителите, след като е установил въз основа на събраните доказателства че същите са съсобствени и наследствени на страните по делото и че реституцията на земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ е окончателно приключила по установения от закона ред. В останалата част и за останалите заявени за делба имоти- 3 броя земеделски имот и дворно място в землището на същото село, предявеният иск е бил отхвърлен като неоснователен.

Решението е обжалвано в частта му в която предявения иск за делба е бил отхвърлен като неоснователен. С Решение № 243/07.07.2009г. по в.Г.д. № 197/2009г. по описа на ОС Б., обжалваното решение на РС Б. е било отменено, в частта му в която първоинстанционния съд е отказал допускането на съдебна делба, като въззивният съд е допуснал до делба и тези недвижимите имоти, между същите съделители и при същите квоти в съсобствеността. Решението на въззивната инстанция не е било допуснато до касационно обжалване, поради което е влязло в законна сила.

Във фтората фаза на процеса първоинстанционният съд по реда на чл. 186 от ГПК/отм./ е депоснал искания по сметки, както следва:

Допуснал е до разглеждане осъдителен иск, предявен от В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М. срещу С. А. Х., за сумата от 11 700лв., представляваща обезщетение за периода м.август 2007г.– м.октомври 2010г., поради недопускането на ищците по така предявения иск, да ползват поставените в дял на С. А. Х. имоти съобразно правата им в съсобствеността.

Първоинстанционният съд е допуснал до разглеждане иск по сметки, който С. А. Х. е предявил срещу В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М., за сумата – 26 539лв., съставляваща извършените от Х. подобрения в част от съсобствените имоти – в ползваните от него земеделски имоти - № *25, № *36 и № *41 по картата на възстановената собственост на село Л., както и в дворно място с площ от 1 288кв.м., намиращо се в махала Х. на с. Л., общ. Б., и в построените в същото дворно място полумасивна двуетажна къща със застроена площ от 58 кв. м. и полумасивен навес (сайвант, перде) със застроена площ от 36 кв. м.

С обжалваното решение на първоинстанционния съд/ Решение № 10037/23.12.2011г. по Г.д. № 1255/2007г. по описа на РС Б./, съдът е извършил разпределение на съсобствените наследствени имоти, съобразно квотите на страните и по реда на чл. 292 от ГПК/отм./, като е съобразил освен площта на имотите и извършените от съделителите подобрения в част от съсобствените имоти. Така извършените подобрения са останали за сметка на този който ги е извършил, след като имота е останал в дял на подобрителя. Съдът е уважил предявения от В. А. М., Л. А. Т. и Р. Ал. М. присъединен в делбеното производство иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС, за сумата от 6000лв., а в останалата част до претендираното с исковата молба в размер на 11 700лв., така предявения иск е отхвърлен като неоснователен. Съразмерно на уважената част от иска, С. А. Х. е бил осъден да заплати държавна такса в размер на 240.00лв., която не е била събирана към момента на допускането на иска до разглеждане по реда на чл. 286 от ГПК/отм./

С Решение № 207/20.07.2012г. постановено по въззивно гражданско дело № 208/2012г. по описа на ОС Б., състав на ОС Блогоевград е отменил Решение № 10037/23.12.2011г. постановено по гражданско дело № 1255/2007г. по описа на РС Б., В ЧАСТТА МУ в която съдът на основание чл. 31 ал.2 от ЗС е осъдил С. А. Х., ЕГН *, адрес Г.Б., У.Б. И. № *, .*, да заплати на В. А. М., ЕГН *, адрес Г.Б., У.Б. И. № *, *, Л. А. Т., ЕГН *, адрес Г.Б., У.Б. И. № *, .*, и Р. А. М., ЕГН *, адрес Г.Б., У.”С.” № *, сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за периода август 2007г. - октомври 2010г., за недопускането им да ползват поставените в негов дял имоти съобразно правата им в съсобствеността, като е отхвърлил иска над уважената от съда част до размера на претендираната и вместо него е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС, като неоснователен. Оставил е в силаРешение № 10037/23.12.2011г. постановено по гражданско дело № 1255/2007г. по описа на Районен съд Б., В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

С Определение № 2080/26.09.2012г. по въззивно гражданско дело № 208/2012г. по описа на ОС Б., съдът на основание чл. 192 ал. 4 от ГПК /е изменил Решение № 207/20.07.2012г. постановено по въззивно гражданско дело № 208/2012г. по описа на ОС Б., в частта му за разноските, като го е допълнил: отменил е Решение № 10037/23.12.2011г. постановено по гражданско дело № 1255/2007г. по описа на РС Б., В ЧАСТТА МУ в която съдът във връзка с частично уважения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС е осъдил С. А. Х. с ЕГН *, от град Б., У. “Б. И.” № *, . *, да заплати по сметката на съда сумата 240.00лв., като държавна такса съразмерно на уважения иск, като вместо това е осъдил В. А. М., ЕГН *, от Г.Б., У."Б. И." № *, . *, Л. А. Т., ЕГН *, от Г.Б., У."Б. И." № *, . * и Р. А. М., ЕГН *, от град Б., У. „С.” № *, да заплатят по сметката на съда, сумата – 468.00/четиристотин шестдесет и осем лева/, съставляваща държавна такса във връзка с предявения по делото иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС. Със същото определение е осъдил С. А. Х. с ЕГН *, от град Б., У. “Б. И.” № *, . 4, да заплати по сметката на съда, сумата 50.00 лева/петдесет лева/, съставляваща допълнителна държавна такса във връзка с депозираната въззивна жалба срещу Решение № 207/20.07.2012г. постановено по въззивно гражданско дело № 208/2012г. по описа на ОС Б..

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Б., излага следните правни съображения:

Съдът дължи произнасяне във всеки съдебен акт, с който приключва делото в съответната съдебна инстанция и по въпроса за разноските. Съобразно нормата на чл. 64 ал.1 от ГПК/отм./, заплатените от ищеца разноски, се заплащат от ответника съразмерно на уважената част от предявения иск. Тогава когато същите не са заплатени предварително по реда на чл. 59 от ГПК/отм./, същите се дължат от страната към момента на произнасянето на съда с решението, съобразно изхода на делото във връзка с разглеждания иск.

Задължението на въззивния съд да се произнесе и по сторените по делото разноски от страните, включително и за дължимата държавна такса по предявените пред съда искове, е ограничено в рамките на правомощията за съответната съдебна инстанция, както и досежно частта от първоинстанционното решение, което е било предмет на въззивен съдебен контрол. Така основателно е възражението на въззиваемия С. А. Х., чрез пълномощника му адв. К. А., че с искането за присъждане на държавна такса във връзка с предявения иск за подобрения, в размер на за 26 539.00лв., предявен от С. А. Х., е следвало да се занимае първоинстанционният съд, като се произнесе за дължимата държавна такса, ако счете това за необходимо, с решението по извършването на делбата.

Недопустимо е въззивната инстанция, с решението си да изменя размера на определените с решението на първоинстанционния съд по извършване на делбата държавни такси, определени за всеки от съделителите съобразно размера на възложения му от съда реален дял от поделеното наследствено имущество, дори размера на дяловете да е бил предмет на виззивно обжалване, след като въззивният съд с решението си е потвърдил първоинстаницонното решение в тази му част като правилно и законосъобразно. Основателно е възражението направено с отговора на частната жалба, че въззивният съд не може да се произнася по въпроса за дължимите държавни такси и разноски и да коригира в тази част решение, което сам не е постановил или изменил. Молбата за допълване на съдебното решение в тази му част, следва да бъде отнесена до съда, пропуснал да определи държавната такса или да присъди сторените за съответната съдебна инстанция разноски, като в случая това е първоинстанционния съд в град Б..

Недопустимо е искането на адв. Ж. Д. А., АК Б., пълномощник на въззиваемите по въззивно гражданско дело № 208/2012г. по описа на ОС Б.- В. А. М., Л. А. Т. и Р. Ал. М. и в частта му, в която се възразява срещу определената за жалбоподателят С. А. Х. такса във връзка с депозираната от него въззивна жалба по настоящото производство. Това е въпрос, с който настоящият състав на ОС Б. се е занимавал и произнесъл с Определение № 2080/26.09.2012г. по въззивно гражданско дело № 208/2012г. по описа на ОС Б., като същият не може да бъде преразглеждан.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адв. Ж. Д. А., АК Б., пълномощник на въззиваемите по въззивно гражданско дело № 208/2012г. по описа на ОС Б.- В. А. М., Л. А. Т. и Р. А. М., с искане за допълване на Решение № 207/20.07.2012г. постановено по делото, в частта му относно разноските, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.

Определението подлежи на обжалване, с частна касационна жалба, в 7 дневен срок, считано от получаване на съобщението на страните за него, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :