Решение по адм. дело №269/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 95 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Постъпила е жалба вх.№ 1107/29.09.2025г. от „Беркай - 2010“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Хайдут Сидер“ № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 1, представлявано от управител Х. И. Х., действащ чрез пълномощник ЕАдвД „И. Р.“ – гр. София, [ЕИК], представлявано от адв. И. Р., против Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство в областта на социалната сигурност (удостоверение А1) № 32008833876 от 26.08.2025 г. за лицето Ю. Д. Ю. и за период 16.06.2019г. – 06.06.2021г., постановено от главен инспектор по приходите при ТД „Средни данъкоплатци и осигурители“ (СДО) към НАП - София. В жалбата и по същество чрез процесуалния представител, се поддържат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и актовете на Европейския съюз, приложими за случая. Жалбоподателят счита, че са изпълнени изискванията на чл. 12, § 1 от основния Регламент (ЕО) № 883/2004 на ЕП и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, за да се приложи българското осигурително законодателство по отношение на посочения работник. Твърди, че необосновано решаващият орган е мотивирал отказа си единствено по критерия за реализиран вътрешен оборот под 25 % спрямо общия реализиран оборот за съответния типичен период, който е само ориентировъчен критерий при преценката къде е обичайното осъществяване на дейността на Работодателя, като с този отказ по непоправим начин се нарушават осигурителните права на работника, в противоречие както с целите на цитирания горе Регламент, така и с целите на българското осигурително законодателство. От съда се иска да отмени оспореното решение, респ. преписката по искането за издаване на удостоверение А1 да бъде върната със задължителни указания по прилагането на закона. Заявена е претенция за присъждане на разноски, съгласно представен Списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът - Главен инспектор по приходите при ТД „Средни данъкоплатци и осигурители“ (СДО) към НАП – София ангажира писмено становище чрез упълномощен юрисконсулт, като оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа изцяло мотивите по оспореното решение за отказ, които счита за съответни на приложимите разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент) и Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламент за прилагане). Моли в тази връзка жалбата да бъде отхвърлена.

За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител и не ангажира становище.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспорения акт е започнало във връзка с постъпило в ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ (СДО) Уведомление по чл. 15 от Регламент (ЕО) 987/2009 г. за командировано лице в Република Германия за период 16.06.2019г. – 06.06.2021г. и Искане за издаване на удостоверение А1 с вх. № 55-32-2058 от 25.07.2025 г., подадено от „БЕРКАЙ-2010“ ЕООД - гр. Разград, [ЕИК], за определяне на приложимото осигурително законодателство по отношение на лицето Ю. Д. Ю. - заето лице по смисъла на основния Регламент (ЕО) № 883/2004, за посочения горе период на командироването му.

Въз основа на приложените към искането документи и извършена от административния орган проверка на представените доказателства и данните от информационната система на НАП е установено, че за посоченото горе лице Ю. Д. Ю. има регистриран Трудов договор № 43 от 16.05.2019 г., сключен с „Беркай 2010“ ЕООД, [ЕИК], като Работодател, с уговорен в полза на последния срок за изпитване, на основание чл. 67 във вр. с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като лицето е назначено на длъжност „работник животновъд“, считано от 20.05.2019г.

С Допълнително споразумение от 16.06.2019г. към трудовия договор, страните се споразумели работникът да бъде командирован в Република Германия, в кравеферма Krabbenborg Gut Berge GmbH & Co Kg, за периода от 16.06.2019 г. до 06.06.2021 г. Представена е и Заповед за командировка в чужбина № 1 от 16.06.2019 г., с която на основание чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, работникът се командирова от работодателя в Германия, гр. Nauen От Berge, в посочената горе кравеферма като работник-животновъд със задача: хранене, обслужване и доене на крави. Представени са и сключените Договори за услуги, съответно от 01.01.2019 г. и от 01.05.2020 г., между Krabbenborg Gut Berge GmbH & Co Kg, като възложител и „Беркай 2010“ ЕООД, като изпълнител, с предмет: извършване на селскостопанска дейност (отглеждане и доене на животни) в посочено от Възложителя място, като първият договор е за срок от една година от сключването, с уговорено автоматично продължаване на срока за още една година, ако в продължение на 3 дни след изтичане на срока никоя от страните не го прекрати, докато вторият договор за услуга е сключен за неопределен срок от подписването му.

Възникналото по трудовия договор правоотношение с Ю. Д. Ю. е прекратено със Заповед № 36 от 07.07.2021г. на Работодателя, считано от същата дата по взаимно съгласие на страните.

По делото няма спор относно заплащането от страна на жалбоподателя „Беркай - 2010“ ЕООД – гр. Разград, [ЕИК], на всички данъчни и осигурителни задължения в полза на българския бюджет, произтичащи от трудовото правоотношение с работника.

В Искането за издаване на удостоверение А1 и с нарочни Декларации към него е декларирано от жалбоподателя, че до приключване на командировката няма да се прекратява трудовия договор с работника, т.е. ще се запази трудовото правоотношение, като лицето не е наето с цел да бъде командировано и не е изпратено, за да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл. Работната заплата се изплаща безкасово, ежемесечно от Работодателя „Беркай 2010“ ЕООД. Дружеството е с основна икономическа дейност в Република България - Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед – КИД-1051 и Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване – КИД-5610. Към 20.07.2025 г. в дружеството работят 153 броя персонал, от които изключително на територията на България - 31 броя, от тях 4 броя са административен персонал. Декларирани са обектите на дружеството, които са само в България: кафе-аператив в гр. Разград, кравеферма в с. Дянково, телчарник в същото село и нает офис в гр. Разград, като няма обекти извън страната.

„Беркай 2010“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 24.03.2010 г. със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п.к. 7200. ул. „Хайдут Сидер“ № 2, вх. Б. ет. 1. aп. 1, с управител Х. И. Х.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 20.04.2010 г. За финансовата 2024 г. има данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с декларирана счетоводна печалба и код на основната икономическа дейност - 141 „Отглеждане на едър рогат добитък, с млечно направление“.

В подаденото Искане, част IV „Допълнителни данни“, т. 1.19. - Какво е процентното съотношение на реализирания оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца преди периода на командироването на работника Ю. Д. Ю. в Германия, е посочено - 16.74 % / 83.26 %.

Същите данни се установяват от приложената Справка за обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС (л. 63 от делото), от която е видно посоченото горе процентното съотношение на оборота на дружеството в чужбина и вътрешния оборот за периода м. 12.2019 г. – м. 11.2020 г., съответно – 83,26 % / 16,74 %. Същата Справка установява продажби на дружеството в България – 1 227 126.95 лева и износ – 6 506 477.15 лева, при което при направена съпоставка по подадените Справки-декларации по ЗДДС на дружеството за реализирания оборот за период м.06.2018 г. – м.05.2019 г. е направен извод, че процентното съотношение на оборота, реализиран в изпращащата държава - България спрямо общия, реализиран от дружеството за период предходните 12 месеца, е 2.87 %.

При тези данни е постановен оспорвания отказ, като е направен извод, че не може да се обоснове наличието на обичайно извършване на значителни по обхват дейности на Работодателя в Република България. От страна на „БЕРКАЙ-2010“ ЕООД не е изпълнено едно от решаващите условия - да осъществява обичайно дейността си на територията на страната, да поддържа трайни взаимоотношения с местни контрагенти и да поддържа минимум 25 % от оборота си на територията на страната, предвид което не са изпълнени условията, при които на основание чл. 12 ( 1) от Регламент 883/2004 лицето може да остане подчинено на българското осигурително законодателство за периода от 16.06.2019г. до 06.06.2021г. Административният орган се е позовал на Решение на СЕС от 3 юни 2021 г.

Оспореното Решение за отказ за издаване на Удостоверение А1 е връчено на жалбоподателя на 11.09.2025 г., а жалбата до съда е подадена на 29.09.2025 г.

При така установените факти, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в срока по чл. 95, ал. 3, изр. 2 от ДОПК - след изтичане срока за обжалване по административен ред и от лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен, имащо правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от орган по приходите в кръга на неговата материална компетентност, съгласно чл. 88, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

При издаването на акта е спазена изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания за постановения отказ и в процедурата при постановяването му са съобразени приложимите за случая норми на ДОПК, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Неправилно е приложен, обаче, материалният закон.

При изпращането на работници от една в друга държава-членка на ЕС, основното правило предполага, че осигуровките им би трябвало да се внасят по законодателството на приемащата държава, което, обаче, би могло причини сериозни затруднения за работодател, работници и институции. Ето защо регламентите на ЕС дават възможност осигурителните вноски за командировани работници да продължат да се внасят по законодателството на изпращащата страна-членка. Това се прави с цел улесняване свободното движение и предоставяне на услуги в ЕС.

Правилата за определяне на приложимото социално законодателство са уредени в Дял II, чл. 11 - чл. 16 от цитирания горе Регламент № (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (основен регламент) и са детайлизирани в Регламент (ЕО) № 987/2009, в който се съдържат предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент (регламент за прилагане). Целта на уредбата е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка, спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се елиминират ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки в трансгранична ситуация. НАП в Република България е компетентният административен орган, който определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004.

В разпоредбата на чл. 11, § 1 от Регламента е изведен ръководният принцип, че за едно заето лице е приложимо законодателството само на една държава членка, като при наети лица разпоредбата на чл. 11, § 3, б. а) определя, че се прилага законодателството на държавата членка, в която се осъществява дейността. В специфични ситуации, които представляват изключения от това общо правило, са предвидени други критерии за приложимост.

Така, в разпоредбата на чл. 12, § 1 от Регламент № (ЕО) № 883/2004 е предвидено изключение при командироване на заети лица, според което лице, „което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и не е изпратено да замества друго командировано лице.“ Следователно, за да е подчинено командированото лице на българското законодателство, е необходимо да са изпълнени изискуемите от горепосочената правна норма изисквания за приложение на изключението по чл. 12, § 1. По делото няма спор, че са спазени повечето от посочените условия: към момента на командироването заетото лице Ю. Д. Ю. продължава да е подчинено на законодателството на изпращащата държава - България; налице е пряка връзка между командирования работник и изпращащия работодател; срокът на командировката не превишава 24 месеца и работникът не е изпратен да замества друго лице, чийто срок за командироване е изтекъл. Спорът е относно изпълнението на изискването работодателят обичайно да осъществява значителна дейност на територията на изпращащата държана – Република България.

В чл. 14, § 2 от Регламент № 987/2009, за целите на прилагането на член 12, § 1 от основния регламент е визирано, че изразът "което обичайно осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.

Според т. 1, пети абзац от Решение № А2 от 12.06.2009 г. за тълкуване на член 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно законодателството, приложимо за командировани работници и самостоятелно заети работници, временно работещи извън компетентната държава, "за да се определи, при необходимост и в случай на съмнение, дали даден работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата членка, в която е установен, компетентната институция в посочената държава трябва да провери всички критерии, характеризиращи дейността на този работодател, като мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броя на административния персонал, работещ в държавата членка, в която е установено, както и в другата държава членка, мястото, където са наети командированите работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с клиенти-от друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава. Това не е изчерпателен списък, тъй като критериите следва да бъдат адаптирани към всеки конкретен случай и да се вземе предвид естеството на дейността, извършвана от предприятието в държавата, в която е установено."

В Практически наръчник относно законодателството, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария, приет от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност през 2013 г., част I, т. 3, е посочено, че наличието на съществена дейност в изпращащата държава може да се провери чрез редица обективни фактори, в това число оборотът на изпращащото предприятие в изпращащата държава и в държавата по заетост през съответния типичен период (например, оборот от около 25 % от общия оборот в изпращащата държава може да бъде достатъчен показател, а случаите, при които оборотът е под 25 %, ще изискват по-обстойна проверка).

Следователно, наличието на вътрешен оборот над 25% не е абсолютен критерий за съществена дейност, като преценката за това следва да се прави за всеки конкретен случай, след обстойна проверка на всички обстоятелства, характеризиращи дейността на работодателя.

В разглеждания случай „Беркай 2010“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 24.03.2010 г., седалището и управлението на дружеството са в България, в България осъществява множество и значителни по обхват икономически дейности - отглеждане на едър рогат добитък, производство на мляко и млечни продукти, търговска дейност в заведение. В страната дружеството има дълготрайни материални активи с висока стойност, притежава кравеферма, телчарник, кафе-аператив и офис, в които работят 31 работници, като всички са назначени на съответни длъжности при спазване на българското трудово законодателство. Наети работници се командироват в германски ферми, но след изтичане срока на командироването част от тях продължават работа в България.

Съвкупната оценка на горните факти дава достатъчно основание да се приеме, че „Беркай 2010“ ЕООД в качеството си на Работодател извършва съществена част от дейността си на територията на РБългария, с което се явява изпълнено и спорното условие по чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Неоснователно административният орган се позовава на Решение на Съда (голям състав) от 3 юни 2021 г. по Дело C-784/19, съгласно което член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка. Решението е постановено по повод на спор за приложимото осигурително законодателство по отношение на работник, нает от предприятие, което осигурява временна работа и осъществява посредническа дейност по наемане на работа. В случая „Беркай 2010“ ЕООД не действа като агенция за временна заетост и основната му икономическа дейност не се състои в наемане на работници, за да бъдат изпратени на работа в Германия.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице основанията за издаване на исканото удостоверение А1. Доказани са материалноправните предпоставки на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, с оглед на които на „Беркай 2010“ЕООД следва да се признае правото да осигурява наетите и командировани работници по схемата за социална сигурност на РБългария. Съответно, по отношение на работника, за който е постановен отказа и за процесния период 16.06.2019г. – 06.06.2021г. е приложимо българското осигурително законодателство.

Оспореният отказ не съответства и на целта на закона. Според изложените в преамбюла на Регламент (ЕО) № 883/2004 съображения по т. 1 и т. 45 за приемането му, уредените с него правила следва да допринасят за подобряване на жизнения стандарт и условията за заетост на гражданите на ЕС, и да гарантират ефективното упражняване на правото им на свободно движение. В този смисъл издаването на исканото Удостоверение А1 е формална гаранция за защита на социалните права на командирования в рамките на ЕС работник и избягване на двойното осигуряване. Удостоверението може да се издаде единствено от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо, независимо дали е определено като временно или окончателно. Основно следствие от определяне на приложимото законодателство, според координационните разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е, че се определя държавата - членка, в която се дължат осигурителните вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави - членки. По този начин отказът на компетентния административен орган в България да издаде исканото Удостоверение без задълбочен анализ на всички относими критерии, обуславящи преценката за обичайно осъществявана дейност от страна на дружеството-Работодател на територията на Република България, предпоставя допускането на хипотеза, при която българският работник да бъде лишен изцяло от надлежно възникнали социалноосигурителни права, въпреки че всички осигурителни и данъчни задължения за работника са били надлежно декларирани и внасяни от този работодател в Република България, същевременно осигуряване не е било извършвано в държавата по заетост, където не му е признато качество на осигурено лице. В тази насока следва да се отбележи, че в представената по делото административна преписка, както и в самото оспорено решение се установяват данни за издадени от НАП Удостоверения А1 относно работници на същия работодател при тъждествени предпоставки за други периоди, което нарушава принципа за равнопоставеност и еднакво третиране.

Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните разпоредби и целта на закона, органът по приходите е издал решението си в противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Преписката следва да се изпрати на органа, който да бъде задължен да издаде исканото Удостоверение А1.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото, които са своевременно предявени и доказани в размера на 650 лева, представляващи 332,34 евро (по фиксинг 1,95583 евро/лев), като включват - 50 лева заплатена държавна такса при образуване на делото и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, съгласно представена Фактура № ********** от 30.09.2025г. и Платежно нареждане от същата дата.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 96 ДОПК Административен съд - Разград

ОТМЕНЯ Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство в областта на социалната сигурност (удостоверение А1) № 32008833876 от 26.08.2025 г. за лицето Ю. Д. Ю. и за период 16.06.2019г. – 06.06.2021г., постановено от главен инспектор по приходите при ТД „Средни данъкоплатци и осигурители“ (СДО) към НАП – София.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган, като го ЗАДЪЛЖАВА в 30-дневен срок да издаде исканото удостоверение А1 относно приложимото законодателство в областта на социалната сигурност.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „Беркай - 2010“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Хайдут Сидер“ № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 1, представлявано от управител Х. И. Х., сумата от 332,34 (триста тридесет и две евро и 34 евроцента) евро (или 650.00 (шестстотин и петдесет) лева) – за разноски по делото.

Решението е окончателно съгласно чл. 97 ДОПК.